В това нищо, в тази пустота, в тази безсъщностност, в тази шунята, има пълна сигурност и стабилност. Ще се учудиш като го разбереш - пълна сигурност и стабилност, когато те няма. Всички страхове изчезват. Защото какъв е основният страх? - основният страх е страхът от смъртта. Всички други страхове са просто отражение на основния страх. Всички останали могат да се сведат до един страх: страхът от смъртта, страхът, че един ден навярно ще трябва да изчезнеш, че един ден навярно ще трябва да умреш. "Аз съм, но идва ден, когато няма да бъда" - това плаши, това е страхът. За да избегнем страха, ние започваме да се движим по такъв начин, че да можем да живеем колкото може повече. И се опитваме да осигурим живота си. Започваме да правим компромиси, започваме да ставаме все по-сигурни и по-сигурни, по-запазени - поради страха. Парализираме се, защото колкото по-сигурен си, колкото по-запазен си, по-малко жив ще бъдеш. Животът съществува в предизвикателствата, животът съществува в кризите, животът има нужда от несигурност. Той расте в почвата на несигурността. Когато си несигурен, ще откриеш, че си по-жив, по-буден. Ето защо богатите хора оглупяват: някакъв вид глупост и апатия ги заобикаля. Те са толкова сигурни, няма предизвикателство. Те са толкова сигурни, нямат нужда да бъдат умни. Толкова са сигурни - за какво им е ум? Умът е нужен, когато има предизвикателство, умът е провокиран от предизвикателството. И така поради страха от смъртта се стремим към сигурност, към банкова сметка, към осигуровка, към женитба, към спокоен живот, към дом. Ставаме част от някаква страна, присъединяваме се към политическа партия, към някаква църква - ставаме индуисти, християни, мохамедани. Всичко това е начин да се намери място, към което да принадлежим - страна, църква. Поради този страх политиците и свещениците продължават да те експлоатират. Ако не се страхуваш никакъв политик, никакъв поп няма да те експлоатира. Единствено поради страха той може да те използва, защото може да се погрижи - или поне да обещае - да бъдеш запазен: "Това ще бъде твоята сигурност. Мога да гарантирам." Задължението може никога да не бъде изпълнено - това е друго нещо - но обещанието... А обещанието държи хората подтиснати, използвани. Обещанието държи хората в робство. След като веднъж си познал тази вътрешна пустота, тогава няма страх, защото смъртта вече се е случила. В тази пустота тя се е случила. В тази пустота ти си изчезнал. Как можеш повече да се страхуваш? За какво? За кого? И кой може да бъде изплашен? В тази пустота всички страхове изчезват, защото смъртта вече се е случила. Сега вече никаква смърт не е възможна. Чувстваш някакъв вид безсмъртие, безвремие. Вечността е пристигнала. Сега не търсиш сигурност, няма нужда. Това е състоянието на санясин. Това е състоянието, в което човек няма нужда да бъде част от страна, няма нужда да бъде част от църква, или подобни безсмислени неща Само когато си станал нищо, можеш да бъдеш себе си. Изглежда парадоксално. И няма нужда да правиш компромиси, защото човек ги прави от страх и алчност. А ти можеш да живееш в бунт, защото няма какво да губиш. Можеш да станеш бунтовник, няма от какво да се страхуваш. Никой не може да те убие; ти вече си го направил сам със себе си. Никой не може да вземе нищо от теб; ти вече си се отказал от всичко, което може да бъде взето от теб. Сега си в нищото, ти си нищо. Оттук парадоксалното явление: че в това нищо възниква голяма сигурност, голяма безопасност, стабилност - защото смъртта вече не е възможна. А със смъртта изчезва и времето. Със смъртта изчезват всички проблеми, които са създадени от смъртта и времето. В резултат от всичко изчезнало, това, което остава е чисто небе. Това чисто небе е самадхи, нирвана. Буда говори за него.

Непоклатимо прав ... както обикновено .. ;-) Тук пак ще препоръчам на читателита на тази тема - "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Ринпоче ... Поздрави, Иван

не съм я чел тази книга, дали я има още по пазара?

Мисля че се намира тук-таме ... по Славейков ... или по някои антикварни книжарници ... Корицата изглежда точно така както е показано на този линк, http://www.rigpa.org/tbld.htm само дето надписа е на български ;-)

Всичко това е чудесно. Нека те попитам най-приятелски няколко неща. Тази теза за страха - как стигна до нея? Все ми се струва , че е чрез повече или по-малко познание. Някой (книга , учител ....) те е въвел в тази "истина" чрез някакво познание. Да , ти сега спокойно можеш да я доразвиваш и прекарваш през собствената си чувственост и сетивност , но за да можеш да вършиш всичко това , някой е посял семенцето на познанието у теб. Сега то порастна и роди други неща , които могат да го заменят в опитите за подреждане на хаоса. Без поне елементарно познание , днес щеше да си кръгъл идиот и то в буквалния смисъл. Ако не познаваше азбуката , нямаше да си в състояние да прочетеш и табелката на вратата на тоалетната , какво остава за Буда , Мохамед , Исус или който и да е. А , че познанието все пак до определена степен е полезно , а после става ненужно , е според мен още по-голям абсурд. Нека те попитам и друго. Работиш ли нещо? Семеен ли си? Обличаш ли си нещо на гърба? Храниш ли се? Имаш ли познати и приятели? Впрочем , можеш и да не ми отговаряш. Ти си знаеш най-добре. Ако обаче сам ти , който си осъзнал , че да живееш означава да се превърнеш в пустота , не си се превърнал в такава , нещо не се получава. Или какво - просто си говорим. Или сме като пасторите , които след дълги проповеди за равенство и скромност , се мятат на луксозните автомобили и се отдават на охолен живот. Мисля , че и за страха не позна докрай. Не се страхувам , че ще умра. За Бога , това все пак е най-естественото нещо което ти е писано да ти се случи. И няма нито един (е като изключим Лазар и Иисус) , който да не е успял да умре от раз.Може би малко ме е страх от евентуална физическа болка , която би съпровождала Смъртта , но това е друга тема. Страх ме е обаче от други неща. Страх ме е , че дъщеря ми може да не е щастлива. Тъпо ли ти звучи? И не ме интересува какво според каноните на Всемира е щастие. Искам тя да има своето щастие , такова каквото тя търси. Идея , човек , вяра , природа - каквото и да е. Защото все пак си мисля , че Бог пращайки душите ни тук иска от тях да изкарат дните си като земни души. Да вкусят от всички земни блага. Да постигнат честно и с добро земното щастие. Защо? Ето това вече наистина незнам. Когато му дойде времето и това ще си дойде на мястото. И за да завърша. Дълбокото ми убждение е , че тук на Земята всички ние сънуваме , че сънуваме.А в такова състояние , колкото и реално да ти изглежда всичко, не си в състояние да ВИДИШ нищо. Ако изобщо прогледнеш за нещо , това просто е един нов сън. И така до безкрайност. И така неизвестни приятелю , чудя се какво изобщо търсиш пред компютъра. Би трябвало отдавна да си Пустота в Пустотата. Ама не си . Понеже едно е да разказваш за прозренията си , а виж съвсем друго да ги превърнеш в начин на живот. А ако не превърнеш прозрението си в действителност , то всичко става едно голямо , но все пак обикновено лицемерие. P.S. Нека ако някой прочете тези редове да не ги възприема емоционално. Нито искам да обидя някого , нито искам да правя комплименти на някого. Нищо лично. Просто Никой се забавлява с думите и толкова.

Благодаря за удоволствието, което ми достави, разбивайки по уникален начин бръщолевенията на една незряла душа.

Никой, напълно те разбирам, но има едно много основно нещо, което пропускаш - думите на Бхагаван са си негови думи - аз само ги преписвам - той не седи пред компютъра - дори незнам дали е жив в наши дни и това, което е казал е малко вероятно да бръкне в нечие съзнание, дълбоко спящо - то не може да бъде събудено с думи. А за мен лично - аз не съм "прогледнал" от думите на Бхагаван - съвсем не, аз "видях" пустотата преди да прочета и една дума обяснение по въпроса. Как е станало това точно, няма особенно значение. Бхагаван не е научил това, което казва от някой друг, освен от живота - неговите думи не са назаем (винаги си личи, когато някой говори дълбоко от себе си), той просто е в ролята на човека, преминал, напълно преминал отвъд, който се е оттеглил от обществото. Но при него се събират много хора, с много въпроси - той не може да им отговори, той не иска да им дава отговори - единственото, което може да направи е да им разкаже какво се е случило с него и да ги остави да го "видят", ако успеят - добре, ако не - то ще се случи някога... в някой друг живот... и основния въпрос: защо тогава, по дяволите, преписвам тези неща тук? отговора е че нямам представа защо, съвсем нецеленасочено е, уверявам те - но никой не задължавам да чете, камо ли да се съгласява/несъгласява с думите на Бхагаван - дори аз не съм съгласен с него... но е жалко, че не мога да седна до него за минута и да помълча... но мога да помълча сам, тогава все едно съм седнал до всеки, до всички... хей такива неща си мисля аз...

Не съм пропуснал приятелю. Просто всеки път когато видя , че някой се е заблудил , че е намерил Пътя , ми става мъчно за нас хората. Ние така и няма да се успокоим , че за нас света ще си остане отражение в огледалото. Ние винаги ще възприемаме Всемира обратно , ако ще и на челна стойка да застанем. Не ми е ясно защо е така. Просто така са устроени нещата. През хилядолетията са се появявали множество пророци , които са "виждали". Убеден съм , че никой от тях всъщност не е видял. Само огледалото вижда нещата от вярната им страна. Всички които стоят срещу него - обратно. Тъжно , но най-добре да се примирим. Инак се поставяме в смешно положение. В момента чета една книга на Робърт Пърсиг (дано не бъркам името). Там се разказва , как вярата във вчерашните призраци заменяме с вяра в нови призраци. Това е всичко което правим. Градим си призрачен свят , само за да можем да го разрушим. И после всичко отначало. Вчера вярвахме , че Земята е плоска. Днес , в теорията на Айнщайн , утре Бог знае в какво. А е хубаво , че публикуваш тези цитати. Те все пак са добра основа за вяра , комуникация и безверие. С уважение! Никой

Виж Зак , тъпото в цялата история е , че нямам ни най-малка идея кой , защо и кога е прав. И дали изобщо има смисъл в това да търсиш смисъл в смисъла.С две думи още една незряла душа. А Никой си е просто Никой.

Не искам да те убеждавам в нищо - ти си убеден в достатъчно много неща... със здраве...