какво да кажем на децата си?

прочетох доста теми, мнения, разсъждения в този и други клубове. всеки има собствено виждане, собствена интерпретация. аз също имам свои.........дали грешни, дали правилни...... НО.......каква отправна точка да дам на децата си - мненията са недостатъчни. те искат конкретен ясен отговор на въпросите си. значи трябва да им представиш света по някакъв начин - кое е истина, кое - не.......и купища понятия, цял светоглед. и трябва да си убедителен, за да ги направиш неуязвими за евентуални опасни въздействия - секти, течения........ но как да стане това, като самия ти си разкъсван от неяснотии......... май родителите ни са били улеснени от праволинейността на времето си - твърди материалисти, или пък по-старите поколения - с религиозните си убеждения. ще се радвам да чуя мнения на родители - мисля, че при повечето съществува този меко казано проблем.

kaji im tova, ce kato porasnat sami da se zapitat!!!!!!!!!

Мисля, че трябва да ги оставим сами да намерят пътя си. Можем единствено да споделим нашите разбирания с тях и нищо повече не е нужно.

Съгласен съм с Били ;-) Според мен родителя трябва само да подкрепя децата си, ако те имат нужда от това, но не и да ги направлява. Те щом са дошли на тази земя ;-)) значи с имат вече път за вървене ... и те си го знаят прекрасно ;-)) Това което родителя може да покаже с пример е как детето да не изгубва пътя си, може да го научи на обич към живота. Поздрави, Иван

благодаря за това, че споделихте мнението си. но.....вие имате ли деца? съгласна съм, че родителят не трябва да налага собственото си виждане, а да подпомага децата си по техния път. и все пак - родителят е този, чрез когото децата първо възприемат света. да уточня - моите са все още малки и все още зависими от нас. предстои им да изберат пътя си. и никой не може да отрече, че родителят е в най-голяма степен отговорен за тяхната ориентация. и точно с това беше свързан въпроса ми. че никой никога не знае какво ще се случи на него самия или на децата му, така е - съдба може би! но не може и да ги пуснем изцяло на произвола на съдбата в интерес на тяхното самоутвърждение, нали? а те искат и питат ......постоянно.....и много.....- "защотковци":))))))) въпросите са до голяма степен "философски" и все пак изискват конкретен отговор. а тук дори зрелите, умните, еродираните възрастни имат спорни мнения. май стана дълго..... надявам се, че ще има и други споделени мисли, за да продължи темата . поздрави! :)))))))) ZH

^^^ но не може и да ги пуснем изцяло на произвола на съдбата в интерес на тяхното самоутвърждение, нали? ^^^ А можем ли да не ги пуснем? И как определяме кое е съдба и кое направлявано от нас? И кой е пътят, който не води към Икстлан? ... хей такива въпроси ми хрумват четейки...

Да споделя и аз малкият си опит, защото и моят син е още малък. Нека видим какво сме длъжни да направим, малко суховато изброено, но е свързано с въпросите и отговорите. 1. Длъжни сме да осигурим физическата му безопасност и добро физическо състояние - това е грижа номер едно и тук трябва да се балансира между натрупването на самостоятелен опит и опасностите за здравето и живота ( моят разбойник например преди няколко дена си опари ръката на ютията и сега вече не я пипа, преди колкото и да му обяснявах, че не се пипа все посягаше; не че съм го оставил нарочно - случайно беше). Сещам се например за боя при момчетата - мисля, че няма да го уча на християнския принцип като ти ударят шамар да подложиш и другата буза. По-скоро да не удря пръв, но ако нещата опрат до бой, да се бие мъжки. Ако го обидят да се защити с думи, а не да удря веднага. 2. Длъжни сме да му дадем максимално качествени и широкобхватни знания и умения, т.е. да работим за висок IQ. Тук мисля има най-малко проблеми, тук нещата не са свързани с някакъв морален кодекс в повечето случаи, а са чисто и безпристрастно знание. Разбира се и умения от сорта на да се изразява добре(писмено и говоримо), да може да води аргументирано спор, да се култивират качествата на паметта и т.н. 3. Длъжни сме да работим за по-висок EQ. Това не ми е съвсем бистро още като понятие - емоционален коефицент. Но си взех съвсем наскоро една книжка, която още не съм прочел за емоционалния коефицент при децата, на чиято корица още се твърди, че е по-важен за успеха от IQ. Както и да е. Това е сложната област, тук ще ни задават въпроси, свързани с някакъв морален избор, с мотива правилно-неправилно и т.н. Едва ли ще е достатъчно само да изясним алтернативите, които стоят пред детето и то да избере само. Докато са малки, в повечето случаи, когато питат те вече са избрали и търсят подкрепата ни за избора си. Тук неминуемо ще наложим нашите ценности, няма как, дори ида не го искаме. Но това не е фатално, по-късно всеки променя ценностната си система и запазва някои неща, други променя. Мисля, че "форматирането" в наште рамки не трябва да ни плаши. Не може да е друго яче - те са наши деца, а не нечии други, копират ни, подражават ни и в един прекрасен ден през пуберитета искато да са точно обратното, на това което сме ние и ни мразят за най-малкото ограничение. Накрая нещо което ми се ще да отделя, въпреки, че се отнася както към първото, така и към третото и по-малко към второто. Комплексите. Комплексите, които им залагаме още от пеленачета - свързани с външния вид или психически и емоционални. Трудна задача и обширна тема. С две думи - спокойно отношение към тях, дори когато ни нервират ( знам, че не винаги е възможно), да знаят и усещат най-вече, че ги обичаме повече от себе си дори, да ги подкрепяме във всяка инициатива и разбира се не може без минимални дисциплиниращи мерки, които нямат за цел да ограничат свободата и развитието му, а да го предпазят от опасности за живота и здравето му и да улесняват комуникациите помежду ни. Леле, то излезе много дълго. Не страдам от логорея, повярвайте. Просто темата е актуална за мене и за търсещите разни смисли на разни неща, ще кажа, че за един истински родител най-голямото предизвикателство, редом с най-голямата отговорност е да направи детето си човек. Няма по-трудна, деликатна и отговорна задача в живота на човека, според мен. Сигурно постингът не е на необходимото философско равнище за рубриката, но е от душа и сърце. Бъдете здрави!

Мисля, че преди да започнеш да възпитаваш децата си е хубаво да изясниш /поне доколкото можеш/ собствената си мирогледна система. Да си дадеш сметка какво искаш и не искаш ти самият. Имаш ли някаква цел, постигаш ли я, начините по които го извършваш и т.н. Доста съмнително твърдение е: "родителят е в най-голяма степен отговорен за тяхната ориентация" . В никакъв случай не искам да кажа, че родителя трябва да е безотговорен, но трябва да си дадем сметка, че много неща стават каквото и да направим и дори тъкмо поради това... Съгласен съм и с постинга на djAcidTrip.

Photon , podkrepiam te s dve ruce ;) - za vsichko !!! Dosta dobre si sistematiziral/a neshtata :) Vuzhishtavam se na umenieto ti !!! Kakva e tazi knijka za EQ-to ? Kak i e tochno zaglavieto ? Da spodelia i svoia skromen opit . Imam 2 deca i oshte ot suvsem malki te sa mnogo razlichni . Pridurjam se kum opisanite ot photon , da gi narechem , principi i mislia , che neshtata vurviat dobre :) Smiatam , che triabva da budem predimno opora za decata ( ne samo nashite ) i kolkoto mojem da im predadem dobroto i krasivoto ot sebe si , ot sveta okolo nas :) I mnogo mnogo da ne im dosajdame ;)) Pozdravi :) Goldy

Да, zh, с едно детенце съм току-що навършило една годинка. Още не е започнало да задава въпроси ... и може би конкретно какво да отговоря на всеки въпрос който то ще ми зададе, сега не мога да кажа. С някаква система на възпитание .. не мисля да се занимавам. Това което ще правя и правя и сега е да му давам възможност да изживява всеки момент с чувство на спокойствие и обич, с вяра в собствените си възможности, с уважение и разбиране към живота и всичко което той предоставя. Ще направя всичко което зависи от мен да му дам тези възможности, но избора кои от тях да поеме ... е негов. Поздрави, Иван

Здравей, Голди! Радвам се че има хора , които са с близки до моите разбирания. Не съм сигурен дали са правилни, но така според мен стоят нещата. СистематизираЛ съм нещата, защото такъв ми е начина на мислене - човек на точните науки, кво да праиш :о) Книжката се казва "КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕТЕ С ВИСОК ЕМОЦИОНАЛЕН КОЕФИЦЕНТ" на ЛОРЪНС ШАПИРО. Ако в скоро време я прочетеш, свирни да кажеш едно резюме, че аз скоро май няма да имам време :о) Приключвам, щото заприлича на клуб"Родители". Да са ти живи и здрави децата и само радост да ти носят! Не оставям мейл, щото скоро ще си сменям провайдъра, но до края на септември е ivo@bgnet.bg Със здраве!

syglasna sym s byly. Az systo sym vyv vyzrast prez koqto kakvi li ne vyprosi minavat prez glavata mi. Moge bi trqbva da im predstavish logi4nota gledna to4ka na neststa nau4no poglednato . Ako puk ste religiozno semeistvo tova mnogo bi ulesnilo nestata. kogato porastnat te sami ste tyrsqt otgovorite na vsi4ko koeto gi pritesnqva .

всъщност май точно това и правим - пречупваме всичко през собствената си позиция и го обясняваме така, както го разбираме . проблемът ще дойде навярно, когато се срещнат с друг мироглед...... не сме религиозно семейство .....наистина щеше да е по-лесно ако сме. но не ги възпитаваме и в атеизъм..... е, ще има доста въпроси, на които да търсят отговорите сами:)))))

Все пак има и неща, които просто нямат логично обяснение... тогава просто ще се наложи да изопачаваш...

photon, благодаря за споделеното ти мнение - изложил си становището си съвсем ясно и изчерпателно....направо страхотно:)))))) съгласна съм с теб 100% за начина, по който трябва да подходим към децата си. общо взето към това се стремим...... та.... по т. 1. - съжалявам за изгорената ръчичка:((( .....но май са мноооого подобни ситуации - ако не е едно- друго ще е. в случая май трябва да разчитат все повече на себе си с израстването. в един момент просто вече не са пред погледите ни. по въпроса за боя и спора определено съм на твоята позиция :)) за съжаление дори най-малките в детската градина са доста агресивни. и някои май хич не разбират от думи - всъщност нищо по-различно от света на възрастните. в тая възраст те най-много копират поведението на родители и близки. така че не е лошо да умеят да се защитават. но това зависи и от техните характери - тая страна не може да бъде пропусната. по т. 2 - най-вече се стремя да създам интерес към познание -това да е техния мотив. винаги се намира от кого и какво да се научи, стига да има желание. опитвам се да поставя на по-високо ниво значението на това да си с висок умствен потенциал и знания, отколкото да си .....добре задоволен материално например. но и това май ще е трудно в днешно време. при всичко това не би трябвало да бъдем максималисти към децата си! всеки е със своите заложби. т.3 - това май наистина е съществено - живеем в общество и трябва да ги въведем в неговия живот. от тук и трудностите - този живот е пълен с противоречия. въвеждаме категории, които в един момент могат да се окажат опровергани от реалния живот. и при всички случаи ще се изправят пред нас и ще питат -защо?!?! ......всъщност май нищо по-различно от това, което ние сме били:)))) много ми хареса това, което си написал в тая 3та точка - абсолютно съгласна с теб. а за комплексите - хич не ми се иска /поне съзнателно/ да ги комплексирам. необходимо е да са уверени в себе си, но....и тук с граници - не са единствени и неповторими ....не са богове. това ми напомня за един филм за еврейско общество - бащата /мисля, че беше равин/ възпита сина си "в мълчание" /т.е. не говореше никога с него/ и защо? - той виждаше как синът му израства прекомерно надвишаващ интелекта на другите деца и наложи това свое поведение, за да не се самозабрави момчето в собственото си възвеличаване. ох..........за спокойното отношение.....:))))) - доста трудничко става с израстването им. особено като започнат да противопоставят своето мнение по спорни въпроси. е....тук май понякога се разминават желанията ни и действията ни :))) съчетанието на строгост и приятелско отношение е трудно, но най-ефективно в такива ситуации. всъщност в етапите от израстването на децата ни са различни и нашите родителски "тормози":)) но винаги ги има. постепенно възпитавайки тях в съзряването им, възпитаваме и себе си като родители. и туй не е хич лесно:))) май стига толкова за сега..... не претиндирам за ясен изказ - не ми се удава много да философствам, не притежавам и литературни способности:)))) чистосърдечно ти завиждам за ясната мисъл, която притежаваш и за умението да я изкажеш:))) но пък нищо не ми пречи да споделя мислите си... е, на някокои може да не им допада .......ами да не го четат пък те:)) поздрави! ZH

така е! ...нямат логично обяснение. а децата са доста логични:))) и точно такъв ми беше въпроса първоначално. а той определено няма еднозначен отговор. а ти как би постъпил или постъпваш спрямо децата? какъв отговор би им представил?

Здравей Zh! Много се радвам, че отвори тази тема, защото това е много съществена част от живота ни. Поразително е колко малко хора осъзнават, че те са отговорни да направят детето си човек и си мислят, че както си расте от само себе си на височина, така се и възпитава само. Що се отнася до систематичността, тя ми е в начина на мислене и повярвай не винаги и положително качество :о) Ще се радвам да обменяме опит - аз имам все още малък опит. Днес трябва да си намеря нов провайдър и ще съм с нов мейл но до 12 вечерта е валиден ivo@bgnet.bg, ако решиш да пишеш. Да са ти живи и здрави дечицата!

благодаря, Photon! и твоето да ти носи радост, пък и хич не е лошо с две:)))))))) май пропуснах момента с мейла.....та записах моя. ох, тия деца ........иде му на човек и да се смее, и да плаче едновременно. има много теми, които са в пряка връзка с тази, но в различен аспект. напр. как влияе родителството върху психиката на родителя - неговите емоции, желания....т.е. какво се е променило в него..... нещо такова. с поздрав! ZH

Кой съм аз, че да давам отговори? ... аз също все още питам...

е, и аз все още питам:))) ....и едва ли ще престана да питам.....но и отговори трябва да давам, поне за сега. както и да е .... пожелавам ти да намериш отговорите за себе си!:)) поздрав! ZH