Моля споделете своите виждания върху този парадокс:

Ако не се лъжа, културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?

ПП:Бях постнал този проблем преди време в клуб социология, но там никой не прояви интерес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=ziganiromi

Ето ти един народ, който се гордее с културата и традициите си.

Най-важното е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата за правата на човека от гледа точка на мултикултуразлзма ме интересува живо. Изглежда, обаче, че тук не срещам други желаещи да я обсъждат. За съжаление.

И извинявай, че ще го кажа, но по твоята любима тема не желая да пиша. С теб сме на доста различни мнения и спокойно може да се съгласим, че не можим да намерим път за събиране на индивидуалните ни виждания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей! Под ''равенство на човешките права'' се е имало предвид ,да се ''претопят'' различните етнически групи в дадена държава.Абсурдно е,това да стане в по-голям мащаб. Глупаво и...нереално виждане.Би предизвикало хаос и сриване на глобалната икономика.

wtf?

Ами така е, доколкото аз имам понятие от проблема. Един пример: в много преобладаващо мюсюлмански страни на жените е забранено да НЕ носят забрадка. Защитници на човешките права изтъкват, че това е погазване на човешките права, защото всеки има право да избира с какви дрехи да е облечен. Само че много мюсюлмани биха казали обратното - че когато жената не носи забрадка, тя покварява себе си, семейството си и цялата общност и общество. Много жени-мюсюлманки също смятат, че ако носят западни дрехи, те се превръщат в сексуални обекти, а забрадките и хиджабът (т.е. дрехите, покриващи кажи-речи цялото тяло) запазват тяхната непорочност. Така че по въпроса ти за връзката между човешките права и валидността на всяка култура, тя според мен не съществува универсално и е част от западната култура (колкото и да мразя есенциалистки понятия) и е резултат от еволюция; затова е и толкова трудно да се наложат "вносни" културни, социални, политически и икономически норми в общности, които просто не са извървяли същия път и са чужди на тези идеи.

Психологически любовта, която изживяваш в една връзка може да е много по-силна от претръпналата любов, която постигаш след много очукване наляво надясно. Не че е основен аргумент, но една точка в тази тема. Зависи в каква насока иска да се развива психологически човекът. И какво е готов да жертва за какво друго - няма еднозначна градация.

Саботирайте луксозните стоки. Издраскайте и заливайте с боя мерцедесите!

Ето един нагледен материал:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че идеята за еднакви права на човека по целият свят и специфичните национални култури са в разрез едно с друго.

Аз не съм съгласен с игказаното по-горе мнение (сега забравих но кого беше), че идеята за равни права на хората е глупава и неприложима извън границите на конкретна държава.

Различните национални (или народни, или даже племенни) култури са интересни, като антропологичен и социологически феномен. Но до там.

По принцип, това на което казваме "култура" е един вид ограничение на индивида. Единственото правило, от чието спазване има наистина нужна практическа полза е: "Всеки е свободен дотолкова, доколкото не пречи за другите". И то, ползата от спазването на това правило е изцяло насочена към оцеляването на вида като цяло. За конкретен индивид, от гледна точка на само собственото му развитие, дори това правило не е полезно. Но това (последното) твърдение е в съвсем друг контекст. То е вярно само ако се абстрахираме от факта, че индивидът принадлежи към даден вид и го разглеждаме просто като същество.

Точно за това, от значение е и въпросът - има ли отделният индивид полза от обществото? Не бих казал, че въпросът е тривиален. В крайна сметка, при последното си разсъждение по въпроса, реших, че индивидът има определена полза от обществото. Нека уточня едно нещо, за да не станат недоразумения. Говоря за полза, изцяло абстрахирайки се от факта, че индивидът е смъртен. Да предположим, че някой индивид, от някое общество е безсмъртен. Има ли тогава той някаква полза от обществото? Сега като се замисля, много ми е трудно да реша. Не съм сигурен в отговора на този въпрос.

По принцип смятам, че главен компонент на развитието на човека (човечеството) е отпадането (постепенно) на умствените бариери и ограничения. "Културата" попада в черния списък. В крайна сметка смятам, че като цяло културата е само временно явление в човешкото общество. Може би продължително, но не и вечно (става въпрос при вечно или дългосъществуващо човечество). В момента културата е толкова съществена част от дори отделния индивид, че навярно ще просъществува още дълго. Но аз говоря за големи периоди от време. Да речем примерно (ей, някой сега да не се заяде за това! говоря изцяло абстрактно) след 10 милиарда години можем да имаме общество изцяло освободило се от УМСТВЕНОТО ОГРАНИЧЕНИЕ "култура".

А щом едно явление (социално) е временно, значи е неустойчиво и основано на илюзорни ценности. И така - изцяло подкрепям идеята за равни права на човека навсякъде, където има хора. Естествено много е важно какви именно ще са тези права. Те трябва внимателно да се потбират така, че да са изцяло в услуга на правилото "свободен си дотам, та да не пречиш другиму". Естествено като приемем, че отделният индивид има полза от обществото (поне, поради своята смъртност).

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

...Ако не се лъжа, културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?
Отговора се съдържа в голяма степен във въпроса. всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана.
Обаче това е валидно за едно сравнително затворено общество, което е изолирано в известна степен от други подобни. Така се раждат и културите, които са съобразени с местните условия и обществени представи. Това се е обуславяло от разстоянията и начините и времето за придвижване.
Представите у хората за света се е ограничавал до това, с което могат да се сравняват, до това какво може да постигне отделната личност, до практичността за дадените условията и т.н.
При глобализацията информацията за това кое, как и по-какъв начин може да стане става изключително лесно чрез радио, телевизия, литература и т.н.
Т.е. "ЗАТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО" става целият свят. Културите се смесват и изкрастализират в една по-обща, която стои над местните. РАзбира се по-развитите цивилизации, внасят по-големи промени в културите на по-малките, което е и естествен резултат на успешността на развитие. Явно е, че култури с по ниско развитие са по неефективни от по-развитите култури, а от само себе си следва, че по-малките култури трябва да възприемат положителното от по развитите и от тука идва борбата за равенство на човешките права. Все пак по-развитите култури са минали през подобни етапи на развитие засягащи човешките права.
От друга страна всяка една култура има нещо, което може да е ценно за другите култури и което другите да възпримат наготово, което пък е идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?