ФИЛОСОФСКА РЕФЛЕКСИЯ И МОЗЪЧНА ДЕЙНОСТ

Здравей, Петков! Предупреждавам, че следва един дълъг, но всъщност интересен постинг. Нека който "няма нерви" да не ме чете, но дано поне ти го прочетеш и нека си пожелаем повече да не пишем толкова дълго!!!

Не намирам за точна такава формулировка .. разбирането е завършващия стадии в познавателния процес .. в изготвянето на представите на база натрупаната информация и направените изводи..
Етапите в този процес са : Наблюдение - умственно-логически анализ - съждение - умозаключение.
По нататък следват другите етапи където се прави опитна проверка на истинноста на умозаключението и евентуално набелязване на план за действие и контрол по упражняване на действието..
Но общо всето разбирането е в умозаключението .. Разбирането има евулюционен характер и често евулира под напора на фактите и развитието на познанието.. Разбирането е някакъв вид коремция на сетивното възприемане на действителноста.. разбирането касае и същности които са недостъпни за сетивно възприемане .. например материята..



Разбиране „значи” осветяване на света такъв, какъвто се осветява в представата. Разбирането не е обезателно уеднаквяване на света с една предварително изградена щампа. Не бъркай разбирането, което има онтологични (битийни) основания с анализа на познавателния процес, който с тия представи, съждения и умозаключения е един изкуствен конструкт. Разбирането е раз-сбиране, събиране на цялото в единен смисъл, изграждане на непротиворечива и единна представа за света, в който следва да се ориентираш като телесен обект и заедно с други обекти. Самото „умозаключение” е фигура, която изисква разбиране-за-умозаключение, следователно не може да надскочи разбирането за света изобщо. Това, за което говориш, засяга теоретичните модели-за-свят, но разбирането за света като „живо живеене” изпреварва всякаква научна & etc. описателност.
Няма разбиране без обект, но и няма как да се яви обект без съответното разбиране-за-обект. В това е корелацията, но за детерминация не се ангажирам да говоря. Ти се ангажираш с това, разбира се, догматично. Що е обект? Това винаги ли е „обект сам по себе си”, обект извън границите, в които го разбираме? Като как тогава РАЗБИРАШ такъв обект и вярата ти, че в обекта има нещо „в повече” (което се скрива) не се ли дължи на тип представа/разбиране за света? Тогава излиза, че не са възможни други представи/разбирания, например, че предметността на предмета се ограничава само до наглед. Но такива представи има (Кант) и историята на философията показва, че те са по-малко догматични от първите, базиращи се на ВЯРА в отвъдността на предмета като биващо. Ти вярваш в отвъдността на предметите както религиозният вярва в бог. Ами вярвай си, ама умозаключенията ти се дължат на вяра.


Това па какво е ? .. и от къде на къде ? Преведено на чист човешки език това означава че докато не наблюдаваме луната тя всъщност ня съществува .. докато лекарят не установи заболяването от рак то болният си е здрав.. А по втората част дет нямало разбиране без обекти .. боже опази.. колко миражи колко илюзии .. колко шами ни зомбират при това без да има обекти.. вземи даже само темата НЛО .. иди в клуб НЛО и ще видиш няма ли разбиране без обекти.. ами Бог .. да не би да е реален обект а ?


Друже, не означава това. Означава само, че луната съществува през погледа на наблюдател. Луната е чисто отстояние от този, който не е луна, за да я назове: „това е луната”. Това на философски език се нарича „хетеротопия”. За да има битие едно нещо, неговото битие трябва да се установи през „нещо друго”. Такава е и формата на всяко възможно съждение в логиката: S e P, субектът е предикат. „Луната е... нещо друго”. Онова там е „луната”, щото примерно човекът е; и той ще зададе мярата в изначалната щампа на човешкото си разбиране/оразмеряване като как луната да бъде това, което може да знае за нея. Луната е – в единството на смисъла, че „онова там е луната”. Болният ... Ами болният е болен през погледа на наблюдаващия/изпитващия болестта. Лекарят тук ли е последната инстанция? Не е ли просто болният, който е болен, който се чувства зле? По какъв начин обектът (болест) не засяга субекта (който е болен) не ми става ясно... Миражите и илюзиите... Че кой ги отрича? Кое в тях не е обективно? Виждам оазис в пустинята... Илюзия... Обект ли виждам или субект? Ако виждам „субект”, кой го вижда? Нали затова ти казвам, че субектът е граница на света? Това, което е „вътре” в света е всякога обект, пък ако ще и мираж да е... НЛО. Пак обект, въображаем обект! Бог... Пак обект на въображение (друг е въпросът, че за едни е зъл старец, а за други „любящ баща”) – какво толкова, особен тип обекти...


Това па как ? ?? .. и от къде на къде ? .. Не е така .. разбиращото не се корелира с разбираното .. то си кюта .. корелира се рзбираното .. тоест обекта и представата на субекта за обекта ..

Чакай сега. Аз пък мога да кажа нещо по-недогматично и по-просто: корелирам се с ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам. Ще кажеш: ами обектът-сам-по-себе-си? Ама чакай малко: това не е ли пак само ПРЕДСТАВА? Ти как си представи, че обектът е „сам по себе си”? Повярва ли? Ами усъмни се малко, може пък и да се заблуждаваш. Така средновековните са вярвали: Бог ИМА! Постулат! Иди че ги убеждавай в противното. Не, те няма да спорят с теб. Те просто ще те обявят за нечестив, може и кладичка да ти спретнат.


Разбиращото влияе само на представата за обекта .. а самия обект е костантен в своята същност и няма как неговата собствена същност да се променя в зависимост от представата на набюдателя.. Ето например ти ме наблюдаваш .. и на база на тези наблюдения ежеминутно мениш представата си за мен .. за теб аз съм наблюдаемия обект.. Аз обаче не забелязвам някаква промяна в мен която да се дължи от промяната на представите ти за мен .. Да речем че даже престанеш да ме наблюдаваш .. но от това фактически не изчезвам тъй като оставам наличен в битието .. стоя си тук и пиша отговор на твоя постинг .. след малко ще го постна.. Това че ти не ме набюдаваш ни най малко не ме прави недействителен .. даже и когато спя та не се самонаблюдавам пак ме има обективно .. оставям следи из битието с присъствието си ... взаимодействам с околното дори когато никакво разумно същество не ме наблюдава ..


Че кой е отрекъл, че обектът не е константен в своята същност? Във всеки момент аз се домогвам до константни представи за нещата, в противен случай опитът като такъв би бил невъзможен, понеже би бил нечовешки противоречив. Това не означава, че е невъзможна промяна на представите за нещата/ситуациите. Това означава само, че същността/константността е същност на обектите-представи, а не същност-на-нещо, което е непредставимо. Ако и да съществуваш, няма как да ми станеш достояние, освен в представата ми, че там някъде сега стоиш и пишеш постинг. Твоята „обективност” е обективност „за мен”. Твоята конкретност като „теб” не е по-конкретна за мен от моята конкретност „за мен” като самия мене си. Това няма как да бъде! Дори и да си го представя, че не е така, няма да отчета най-простичкия факт: че АЗ си го представям. Това не се отнася само за мен. То се отнася и за теб.

Той затова е и обект .. щот е обективен .. щот въобще не зависи от мен .. Аз никога и не съм си въобразявал такива неща като това например че клетки в тялото ни не имало преди човек да е бил открил клетъчния строеж на живите организми .. Това че кучето да речем не знае че има бъбреци не го прави без бъбреци .. това че то няма понятие за смъртта като процес .. като акт на промяна на качеството на живото в мъртво съвсем не го прави безсмъртно..

Това, че е обект, не значи че не зависи от теб. Дори да допуснем, че не зависи от теб, това е въпрос на вяра, а не на философска рефлексия. Отде разбра, че не зависи от теб като ми се съотнасяш с него? Има ли го извън отношението с теб? Ако го има, как тогава го има за теб като „независим от теб”? Кой установи това? Кой повярва в битността на предмет/обект без съотношение със субекта ако не субектът? Още малко и ще кажеш, че обектите сами повярваха, че ги има „независимо” от нас... Клетките... Въобразиш ли си клетките – ето ти клетките. Кучето... кучето е обект заедно с бъбреците си. Факт е, че кучето не знае бъбреците си... Но фактът, че обектите „куче”, „бъбреци” и пр. стават достояние на СУБЕКТ, който си ги представя и съотнася, е вече от друг, по-значим порядък. Това е философията: да каже ясно ТОВА! Иначе за к”во ми е? Спокойно мога да мина и без нея и да си вярвам, вярвам... Кучето е мъртво... Кой установи това? Смърт и безсмъртие са неща, които се отнасят до обектите. Този, който наблюдава не е обект. Той е субект. Той рефлектира смъртта, следователно е отвъд нея. Да не говорим, пък доколко не е правомерно да говорим за смъртта, сякаш знаем нещо за нея... Но това е друга тема.

Няма такава корелация .. ти си си я измислил .. субекта е някакво огледало в което се отразява действителноста .. де поизкривена .. де как да е.. Може да се говори за корелиране между отразен образ и обективно наличен оригинал .. Изчезването на качеството отражаемост .. счупването на огледалото .. прекратяването на самото му съществуване не води до идеи за изчезване от битието и факта на действителноста която се е оглеждала .. тя остава да съществува и без огледало и селегитимира в съществуването чрез взаимодействието с околното.. със окръжаващото или с частите си (вътрешно движение и развитие)... не му трябва на обекта наблюдател за да е съществуващ..
Това че ти се усъмняваш статуса на всичко още не е доказателство че съмненията ти са обосновани .. това че аз се съмнявам дали има континент Америка ни най малко не доказва че такъв континент нема..


Е как да няма такава корелация? Ако няма, значи няма и познание. К”во има тогава? Примерът с огледалото е аналогия, ти го буквализираш. Добре. Кой установява „счупването на огледалото”? Амалгамата онагледява какво е субектът спрямо всичките неща-от-света, нищо повече! Чрез този пример ти показвам чрез образ-аналогон като как да си представиш субекта. Субектът не се отразява в света, а той отразява света. Субектът разкрива света, но не се разкрива в нищо от света. Това не значи, че е ИЗВЪН света. Това значи, че е винаги ЗАЕДНО с него.
Пример: гледаш филм. КОЙ гледа филма? ТИ ли гледаш филма или филмът сам се гледа? Вярно, в аспекта на филма ти няма как да си без филма. В това е твоята ГРАНИЧНОСТ спрямо филма. Но, от друга страна ти не си част от филма – ти просто го гледаш. Такова е отношението ти не само спрямо филма, но и съобразно всичко налично, спрямо света. Трябва някой да изгледа филма на света – ето ти нова и вече философска, рефлективна перспектива. Ако „не му трябва на филма да го гледа някой”, тогава как така филмът изобщо е филм, защо тогава е филм?

Обектът е обект като наблюдаем обект. В това е неговата „обектност”. Дали го има извън наблюдението се установява в субективния въпрос: има ли го и какво е обектът „сам по себе си”? Този въпрос не принадлежи на обекта, а на субекта.


Тук наистина е объркано .. не знам от къде да почна .. Дай да почнем от това че в действителноста никой не описва .. че в действителноста просто се обстоятелства .. обстоятелственствуването е оня начин действителноста да си "претегля нещата а да не ги брой " .. въпрос на обстоятелственна самоорганизация .. без субект .. без поп и без оджа.. самосиндикално .. на принципа на фактуването на фактите безнаблюдателственно.. Ето тук необективистите от всякаква порода пол и занятие грешат .. Мислят че факт е само наблюдаваното .. регистрираното.. за нас обективистите понятието факт е далеч по-широко и включва в себе си всичко собективно същетвуващо .. ние не различаваме "обективно" от "дефакто" .. Неотдавна в клуб физика дебатирахме за фактите и много хора се оказа че бъркат наблюдаемия факт със факта .. Объркването им ги довеждаще до там да мислят че една пръчка когато не я мерим тя няма дължина.. до абсурд..


Такаааа... Факт не е само наблюдаването – но наблюдаването се оказва един по-изначален факт! В това е същността на философската рефлексия. Не просто наблюдавам, а с оглед на какво наблюдавам. Но да махнем „наблюдаването”... Ако светът просто си съществува, значи че светът е по-конкретен от мен, понеже в това „просто съществуване” на света не се отчита, че заедно със света ме има и мен, а аз поне не забелязвам нещо по-конкретно за мен от самия мен. Представата ми за света (а какво остава за материалистично ангажираната конструкция „светът сам по себе си”) не е по-конкретна от този, който си я представя, защото аз мога да сменя представите си за света, но няма как да сменя себе си. В това е ядрото на философското като феномен. Светът ми се явява като материя/материал, но само в изначалността на идеалната, АРТЕФАКТНА ФОРМА на своето проявяване. Да, това е въпрос на обстоятелствена самоорганизация, но обстоятелствена самоорганизация през субекта, форматирана, формализирана в изначалната идеална рамка на светова допустимост. Светът може да е изначално загадъчен (като структура и устройство), но няма как да смачка и унищожи това (субекта), през което се осветява. Светът се осветява през субекта и по посока на обектите, а не обратно. Субектът е фокус на смисъла-за-света, така както лъчът следва да се пречупи през фокуса на прожекционния апарат, за да се появят на екрана разбираеми образи, единна и непротиворечива картина на света. В този смисъл светът приема изначалната рамка, която го прави субектно достъпен, субективно артикулируем. Ако не беше така, тогава – забележи! – присъствието на предмета (света) би било с всичките му „материални” свойства и характеристики – маса, тегло, плътност, произволно голяма съставност (на отделните субнива), взаимодействие с всичко останало. Но в действителност познавателно бива продуцирана само „идеалната”, чиста форма на въпросната „материалност”, която и прави света максимално опростено достъпен и непротиворечив за опит-ване. Иначе тоталната „материалност” (като „сама по себе си”, боже опази!) би ни смазала със своята безкрайна тежест и многообразие. Но самата ни кайност (заложена като идеален формат, ограничаващ безкрайността на „многообразието”) ни предпазва от едно такова „смазване”-под-тежестта-на-света. Така ние о-цел-яваме в света, из-мъквайки се от тежестта на света, която се оказва нищо повече от цял-ост на представата ни за него. Ето как мъката на света ни гнети, но не ни смазва.


Не те разбирам .. що аз който съм съзнателно същество да не мога да си представям че такива съзнателни същества има още много и освен това има и несъзнателна част от всичкото което барабар с нас съзнателните същества си съществува редом до нас .. вън от нас и вътре в нас.. Като казвам вътре в нас аз декларирам че се възприемам като сложна структура която има и вътрешно свое движение и взимодействие и не всичко в мен което си взаимодейства е съзнателно .. тоест намиращо се в състояние на авторефлексия .. а има и тласъци които са на подсъзнателно ниво .. организирано но не самоосъзнато.. Що да не мога да съм част от нещо и да не изграждам своята цялост .. Та нима тухлата която е част от зданието не може да бъде цяла.. ?

Винаги ли си „съзнателно същество”? Ами нали ти току казваш, че в теб имало и безсъзнателно/подсъзнателно? Но да оставим това... майната му! Да вземем същественото... значи... „Вътре” и „вън” се отнасят за материална система, но субектът не е чисто и просто „материална система”. Субектът е отвъд това. „Материална система” е прекалено обвързващо понятие във философията, „съзнателно същество” също. Ти си ЗАЕДНО с това, което си нарекъл „съзнателно същество”, „твое тяло”, „мозък” и пр., но ТИ си отвъд всяка възможна интерпретативност на самия себе си. Това вече съм го казвал и няма какво да добавям. Твоята цялост не се оцелостява в света, напротив, ТЯ прави светът цялостен. Светът се организира през теб. Загадката на света като въпрос-към-света е достояние на теб, а не на света-сам-по-себе-си. И това е така, дори и светът да има способност да се самоорганизира. Но неговата самоорганизация засяга и теб. Мамардашвили повтаря в книгите си, че самоорганизиращи се структури са производни на съзнанието, което чрез себе си може да види разликите в нивата – посредством една изначална съзнателна структура на различаване, селекция, съпоставяне, абстрахиране. Такова нещо в „чистата природа” е невъзможно. Целостта на света в рефлексията не е еднопорядкова на целостта на света като безкраен сбор от своите материални части. „Цялост на сградата” е абстрахираната от многообразието идеална форма на сградата, „сградността на сградата”, която прави сградата сграда ЗА МЕН, а не сграда „сама по себе си”. Установявайки това, ние сме в рефлексия. Това е съвършено другоизмерна гледна точка на света – и от това по-дълбоко измерение профанният материализъм изглежда смешен, защото е наивен. Даже Маркс отхвърля такъв материализъм. Цялост на тухлата извън целостта на смисъла за всичко останало, което предопределя (конституира) тухлата като тухла, е илюзия, профанно съзнание, недовършена рефлексия, фетишизация. Феноменологията (вкл. и в контекста на Маркс) казва друго. Няма предмет без имплицитната му мислимост откъмто принципната му свързаност с всичко останало. Например няма пари сами по себе си, понеже парите няма как сами да се остойностяват. Ако обобщим: няма предмети сами по себе си – има феномени на чистия наглед, който е достояние на субекта. Феноменът няма как да бъде цяло-като-предмет. Вярата в „предметната цялост” на феномените е суеверие. Феноменът се явява в нагледа „като предмет”, но от това не следва по необходимост, че „самият предмет” е цял, че предметът е „сам по себе си”. Целостта е винаги цялост на чистия наглед, чиято външна граница е субектът.

Аз па рефлектирам и себе си .. авторефлектирам .. излиза че не съм мене си.. тъй ли ?..

Себе си си като рафлектиращ, а не като това, което рефлектираш. Разликата между едното и другото се оказва абсолютна. В това отношение философията е безмилостна!


Не виждам нито последователност в логиката .. нито в изводите .. Това "Изводът е, че като себе си аз не съм част от света," е пащащо като от небето и на всичко доста объркано .. що например не е казано още по просто "Изводът е, че аз не съм част от света," .. пак неверен извод .. но не толкова объркан повествователно.. И що е употребена фразата "изводът е , че.. " когато така или извод не се съзира (изводът следва на някаква логическа основа да речем ).. липсва някакъво логическо условие.. тук в случая имаме на лице не извод а някаква декларация на представа.. по скоро изградена на някаква семаннтика отколкото на сериозен разумен анализ..


Падащо от небето... Айде да не казвам какво писа в друг постинг за произведението на изкуството като „идващо от нищото”, с което съм напълно съгласен... Тя земята си „пада от небето” де, ама за схващането на това свръх-чудо се изисква нещо друго... Не че не мога да отнеса към себе си представа за себе си (каквато и да е тя), но като отнасящ представата аз съм извън представата – не съм в картината КАТО СЕБЕ СИ, а просто и само като представа за себе си; впрочем това mmm го обясни в един свой късен постинг с метафората на „трупа” – прочети го!


Да де .. ти се отъждествяваш не със самата си човешка и интелектуална природа а със съпреживяваната представа за себе си .. демек аз съм мисъл която се мисли.. нещо такова .. Такова философстване което започва и свършва с вглеждането в пъпъ си както при кастанеда да речем е доста съмнително като наука .. защото философията е наука и тя се опира на фактите в обективната действителност .. Това което ти до сега се мъчиш да обясниш е само едно самовглъбяване като при йогите .. В търсенето на въртешния свят се забравя че той е продукт на вселената която го е породила и захранила с импулс и движение на тялото и мусълта .. Но както и да е .. за тези методи на самоанализ напъващи се да открият тайната за този многообразен изключително сложен и взаимообвързан свят тепърва ще говорим .. Тук аз обаче така и не схванах как АЗ който съм в семантиката си съпреживяно присъствие и усещане а в познавателно отношение съм процес които авторефлектира .. как всичкото това което съм аз се утече и се превърна в някаква граница .. напусна тоя свят не се пресели даже в небитието ами се огъна по тарабите на вселената кат ограда .. като граница .. като нещо дет не е нит вътре нит вънка .. Ей богу това с границата въобще не го разбрах ..

Защо вглеждане в „пъпъ”, а не в света? К”во ти пречи авторефлексията в цивилизования свят, че намеси сега йогите? То вярно, че има самоанализ, щото авторефлексията е в крайна сметка философски самоанализ. Въпросът е откъде тръгваме – от конкретността на чуждото или на своето? Ти имаш една конкретност – твоята конкретност – а не конкретността на предметите или идеите. Тяхната конкретност е или по-малка от твоята конкретност, или абстрактност. Саморефлексията не е произвол, тя търси нещо абсолютно, за което да се захване. Абсолютна е рефлективната връзка на теб с всичко останало, а не просто и само „всичко останало”, без теб. Нали така беше в материализма? – Ти си ПРОДУКТ, следователно нещо по-конкретно от теб те прави конкретен като самия теб. Аман! Е, как установи това? Провери ли го опитно или тръгна от схемата за „еволюция на материята” и нейната „спонтанна самоорганизация”. Тези схеми се дължат на скрития постулат за „милионите години”, които уж осъществили скока от материя – към съзнание (вж. Шестов). Ами то скокът като ше е скок, то тогава може да мине и без „милиони години” –тогава просто абстрахирай се от „еволюцията” (постулат!) и виж скока ТОЧНО СЕГА!!! Виж го такъв, какъвто си е: като свръх-чудо! Какво ми месиш тук патерици като „еволюция” и „неуточнен брой години”, зад които догматично прикриваш скока на появата на идеалното, респ. на саморефлексията...


Аз мисля че не сме извън святът и не сме някаква граница .. ние сме просто хора които съзнават и се самоосъзнават като субекти .. всички такива литературно-образни сравнения като "фокус" .. като "граница " като "аз съм точката " са толкова красиви но за философията пукната пара не струват щот така и не се разбира какво си : точка ли, граница ли (пространственна , времева , количественна .. каква ?) или пък фокус .. какъв оптически , смислов .. какъв ?

От космоса земята е точка... Е, точка ли е Земята? В зависимост от гледната точка и за определени цели се разбира различно. Аз философски го означавам така, щото искам да стана по-ясен в изясняването на нещо друго. През точка се пречупва лъчът, за да освети това, което ще означава; да речем екрана, на който ще гледаш диапозитиви... Чувал си от физиката що е фокус, чувал си и за фокусниците-илюзионисти, сега събери двете и виж общото между тях за целите на философското изясняване. В един абсолютен смисъл всяко едно описание на света е „трик” на фокусника-субект, който го описва и той там си знае манипулативните цели, за които го използва... Ти мислиш, че науката не манипулира ли? И тя манипулира – съвсем научно... Един ден научната манипулация сигурно ще изглежда толкова глупаво, както сега религиозната... Въпрос на други разбирания, друга матрица на възприятието, друг аспект на свободата...

Не искаш ли всъщност да кажеш че именно субектът твори светът вътре в себе си .. че всичко което имаме на разположение за външния свят това всъщност са нашите вътрешни представи а какво е там вън и дали въобще "Е" това според философията която изповядаш не може да бъде доказано и ни остава единственно да гадаем и се надяваме.. Ако това искаш да кажеш с твърдението си че извън субекта няма нищо то ти клониш към солипсизмът .. за теб аз просто не съществувам .. за теб аз съм само част от мислите ти за мен .. аз съм само твоята мисъл за мен . Ако клониш към солипсизъм трябва да те разочаровам че това е една от най нещастните философски системи която е отдавна забравена и даже е жалко да си губим времето да я обсъждаме..

Трикът на „субекта” е всъщност трикът на осветяването. Солипсизъм ще има ако самата световост зависи единствено от субекта. Но не е така. Тя просто се канализира от субекта по посока на обектите и нищо повече. Субектът е като гърло на извор. Няма откъде да изтече, освен през гърлото, но реката на света си е река на света и тя вече следва собствената си инерция. Субектът може да манипулира членовете на системата при една или друга ситуация постфактум и за страга определени цели. Но не може да манипулира световостта изобщо, о-свет-имостта изобщо и своето наличие изобщо. Няма как – тези параметри са извън неговата воля. Субектът не е по своя воля, при все че е съотносим с всеки възможен обект: оттук ще тръгне моята философия. Извинявай, но това не е солипсизъм, понеже не съм го избирал аз, не съм го осветил по своя воля, не съм се самопоставил по мое желание в тази изначална схема. Наличието на света ме изпреварва, мадалността на това, че нещо изобщо е, ме изпреварва онтологично, ако и да изпреварвам всяка възможна контекстуална предметност. Пак ще повторя: ти съществуваш като съотносим с мен, като обект на субективната ми перцепция. Ти не си изначален факт от чистата ми аперцепция „Аз мисля”. Ако не те мисля, ако не те възприемам, ти няма как да ми станеш факт; но това не означава, че ти съществуваш по моя воля, защото не аз предопределям какво да възприемам, нито формата, посредством която го възприемам. Твоето наличие изобщо не се изпреварва от мен. То се задава като обект ЗАЕДНО с моята субектност. Но това НЕ ОТМЕНЯ субектността на моята субектност така, както моята субектност не отменя обективността на твоята обектност.


Ти както виждам теглиш към субективизмът .. тоест истината е това което ти е дадено в усещанията и съпреживяването .. а самия външен свят дори и да го има .. той е непознаваем .. познаваеми са само нашите представи и усещания .. и по всяка вероятност трябва според теб нат тяхната нива да копаем в търсенето на истината и може евентоално да стигнем до съвсем други представи за светът..

Аз не тегля към субективизма, както виждаш, той сам ме тегли. Просто съм философ. Не ми е позволено да бъда друг. Това е нещо като съдба – не само да видиш света, но да видиш света ясно. За теб „ясно” се свежда до чистия обект. За мен „ясно” означава да напипаш чистия корелат на явимост на последния. Въпрос на конкретност – нали Хегел беше казал, че най-парадоксалното е как така всъщност философията е познание за най-конкретното (макар по форма да е най-абстрактната!). Това ако го кажеш на някой физик, химик, биолог или обикновен гражданин, ще ти се изсмее. Навярно така, както философът се изсмива на недовършената им рефлексия и бръщолевениците, че „мозъкът мисли” и „частиците се самоорганизират” сами за себе си, без оглед на системата, в която изначално констатираме появата им във вида, в който се появяват.

Здравей, Малоум 2! Въпросът, който поставяш е много интересен. Отговорът от моя страна можеш да прочетеш отчасти в последния ми постинг, адресиран до Петков, стига да го четеш внимателно. Ако обаче това те отегчава, ето ти тук моят отговор на това, което извадих от контекста на постинга ти:


Щото преди много време си отговарях на въпроса : възможно ли е самоорганизиращата се Вселена (материята) на базата на известните закони, да мине без етап в развитието си - абстрактен образ! Без идеалното?
От думите ти - не може. Питам се - откъде е известно.
Моят малоумен отговор е, че ако го няма петото взаимодействие - няколко пъти съм го споменавал като темброво взаимодействие - резонанс в "пълнежа" на носещата вълна - е абсурдно такова твърдение.
Спокойно саморазвиващата се материя може да мине и без висока организация - гл. мозък, в който да се пръква абстрактен образ, че и той да се смята за единствен творец в Природата - освен ако не се майтапи, разбира се!

1/ Твърдиш: съществуват "известни закони". Така... Кому са известни тези закони? Ако са известни на нас, а същевременно светът не може да мине без тях, как тогава светът би могъл да мине без нас? Това ще рече: без предствата на нас за закономерен ред в света, който на всичко отгоре не се дължи на "беззаконната си спонтанност", а на известни НАМ "закони"?!

2/ Това, че светът има "етапи в развитието си" е селекция, респ. страта на светово абстрахиране (аналитико-синтетична дейност на разум => представа за света) или на "света сам по себе си"? Кой селектира "етапи" в световата история и кой изобщо абстрахира "светова история"? Кой отстои от някаква точка в настоящето спрямо някаква точка в миналото на света? Светът сам по себе си ли го прави? Ако е така - как може светът да е част от самия себе си, щом се различава от себе си, за да се самоабстрахира? Но ако светът е "част от самия себе си", как тогава следва да бъде "изцяло себе си" или себе си като "цяло"? Такава селекция е възможна само от мислещ субект, чийто абсолютен параметър надхвърля света, понеже светът се осветява през него. "Етапите от историята" са условно-теоретичен конструкт, който ще обяснява света съобразно чистата форма на логическа отнесеност, която имплицира селекцията, съотнасянето и всичко друго.

Питаш се "откъде е известно"? Спомняш ли си, че и аз питах така по отношение на изначалната поява на релацията "кокошка-яйце", "материално-идеално"?... От което следва обаче, че:

3/ "Саморазвиващата се материя", "Вселената" се е пръкнала по същия скокообразен, а следователно - нищожен - начин, както и мозъкът (да не говорим, че мозъкът е просто "абстрактен образ", но нейсе), което означава, че вселената е нищожна по отношение на своя произход и следователно спокойно би могла (съобразно липсата/нищожността на критерия за самата себе си като материална!) да не е "саморазвиваща се", вселена, материя, природа и още какво ли не...

Тоест, стигнахме до стария ми въпрос: как така от нищото се пръква нещо, което може да бъде представимо и назоваемо в аспекта на "материалност", "организираност" , "идеалност" или всичко там друго...?

"Резонанс в пълнежа на носещата вълна" няма да го коментирам... Това е заемка от физическа картина на света и може да се отнася към философията само като аналогон.

Че нещо си прави ташак с нас е известно, но това едва ли е светът, който можел да мине без нас... Щото ако можеше да мине без нас, едва ли щеше да си прави ташак с нас.


А иначе, да ти цитирам Витгенщайн и с това да завърша: "За онова, за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи."

Здравей философема ..
Исках само да прочета дебата ви с малпум2 и да не се намесвам за да не ви преча .. но извини ме сега не мога да не се намеся.. засегнахте светая свветих.. самоия процес като нематерия а като движвние на материята .. Те го те и АЗА .. еврика .. Малоум2 ти каза че че електромагнитната вълна е онова дет му викаме "АЗ" .. нещо такова ти рече : "Та полевата форма, чрез взаимодействията си "създава" оная, дето сме аз и ти. "
Ти побърза да репликираш даже незамисляйки се "Искаш да кажеш, че мисълта, въображението, чувствата са "полева форма на материята"? Ако е така, ясноооо! И ясно що те тегли към физиката - просто не ти е ясно що е туй идеално... Явно ще трябва да си ги изясниш тия неща и тогава да ходиш да сравняваш мисълта с радиовълните. Това е смешно! Общото между тях е само дето ние мислим радиовълните, докато те не могат /поне засега не е установено обратното!/ да мислят нас. "
Това те показва като идеалист .. колкото и да се представяш за склонен да приемеш обективно съществуващата реалност извън нас .. сама по себе си.. после пак си противоречиш като изключваш възможноста за такава външна на съзнанието ни реалност която съществува вън от нас и независимо от нас..
Ето тази реплика те разкрива като идеалист .. даже нещо повече като субективен идеалист.. ето репликата ти към малоум2 която явно подсказва че си идеалист.. :
>>>
Ти си приел материята да е "първична", аз ще река да приема идеята. Не че обективността на обектите пада, но просто ти казвам, че светът е въпрос на концепция, поне що се отнася до метафизичните му правила.
<<<
Нещо необяснимо си остава за мен .. как така хем приемаш идеята за обективно съществуване на свят вън от нас и в същото това време че светът е въпрос на концепция ..
Или бъркаш външния свят с мисления от нас свят (светът отразен в мислите ни) или не си наясно има ли все пак външно на нас и дали всичкото все пак не е нашата мисъл която съпреживяване ..
Моля те поясни щото иначе се объркваме в позициите ти..
И още нещо .. моля те кажи преди дебатирали ли сме с теб и и под какъв ник .. много ми е познат стилът ти и мисленето ти .. но не ми се рови из старите теми още повече че аз пиша из много клубове..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Това, че съм му писал така е по-скоро неангажиращ избор за самия мен. Искам да му изтъкна, че в абсолютен смисъл ангажирането с предмети/полета или идеи като изходни конструкти за съответно материалистично или идеалистично трактуване на света е равноправно. Истинският философски въпрос не се отнася собствено до материя и съзнание и свързаните с тях в твоя контекст "вътре" и "вън". Ами като си прочел неговия постинг прочети внимателно и отговора ми на този постинг. Там той също ме обвинява в идеализъм, а за мен такива класификации са смешни.

По другите направления на въпроса ти съм отговорил с дългия си постинг от днес.

Да, намесвал съм се в дебати по други теми и минали години, даже си спомням с носталгия за vogelfrei - той определено много ми липсва при тази дискусия; и за него тези разделения на материализъм и идеализъм са си досадни и архаични, да не говорим, че той гледа на проблемите като феноменолог.

С теб съм се сдърпвал, макар да съжалявам за грубите думи, които навярно съм употребил; виждам, че ти си разбран човек и с теб могат да се водят интелигентни разговори. Това, че мислим различно не ни пречи да запзваме коректния тон. Аз съм философ и професионално, може би затова съм по-рязък в оценките си. И аз съм страстен човек, и аз си имам трески за дялане. Но има неща, които наистина изискват сериозно (професинално) ниво на разглеждане. То е задължително даже и за непрофесионалисти. Аз мисля, че ти и други хора, които откликнаха на темата, добре се справяте съобразно изходните си позиции, въпреки несъгласията. Това взаимно ще ни обогати.

Привет Петков. Извинете че се намесвам така нетактично, но ме интересува този труд на Маслоу има ли го преведен на български, и да си правя ли труда да го търся или да продължавам да се зоря. Извинете още веднъж и поздрави.

Здравей мezzo ,

>>>
Маслоу има ли го преведен на български
<<<
На български сигурно има доста из библиотеките .. но линк към негови преводи в мрежата не знам.. ето ти тук нещо което пише за Маслоу на български .. нещо кат реферат :

[линк]

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Здравей Фeйн ,
>>>
Обаче има проучвания в тая насока.
Съизмерват времето с разстоянието в пространството.Примерно според тях е доказано,че ако човек можеше да види какво се случва на една св. година разстояние,би гледал какво се е случило преди 1 година.
Сега разбираш ли :)
<<<

Напълно те разбирам . Ина даже в разговорната реч такива изрази "На един ден път от тук" .. Това обаче не означава че пространството и времето са с обща същност .. едното има топографски характер а другото е от хронологически характер.. При времепространственната теория на Айнщайн нещата стоят малко по друго яче и не се има впредвид взаимозаменяемост на пространство с време..
>>>
А отделно обяснения за тия множествени вселени,че са паралелни светове и именно вреемто е ключа.Твърди се че има врати към други вселени.И дрервните са ги познавали.Твърди се егитпяните са притежавали места за клониране на хора.В долината на кралете май се казваше има човешки фигури със различни размери.Със закономерност между тях,и са твърдяли,че хората във различните светове са точно с тези размери.

<<<
Винаги когато срещна безлично-възвратната форма "твърди се ".. "говори се" .. "казано е" "казва се" аз разбирам че става въпрос за притчи .. Това за мен не са факти..
>>>
Смей се но,го има много добре обосновано.
Отделно има няколко на брой монумента на Земята,като Стоунхендж,Храмовете в Камбожда и други някой от който са много известни а други не.И разстоянито между всяко от тях и то и между всички,"всяко срещу всяко" е точно 6666 км.
Как си го обясняваш?
Случайност? Окулт?
<<<
Не си го обяснявам никак тъй като нямам данни .. Па и за разстоянието 6666 километра измерено с еденицата мярка метър ми е малко смешно .. Те комай кога са строени тия храмове еденицата мярка за дължина не е била метър и ня са могли да го докарат умишленно 6666 километра


НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Здравей mmm ,

>>>
може ли преди това да попитам на какво се основава предположението че мисленето е дейност, че е глагол, че има конкретен подлог -субект/обект? Какво би попречило на мисленето да бъде точно толкова дейност, колкото е съществуването. Мислите биха могли просто да си съществуват. И Аз-ът да е поредната мисъл, а не нещото, което я поражда. В края на краищата тезата - "мисленето е процес" е също мисъл, "аз мисля" - също.
<<<
Елиминира ли се външния свят и приеме ли се единственно съществуването на мисъл създаваща илюзия за свят .. тоест лутане на азоусещането в една собственна същност се стига до нещастната философска систена солипсизъм .. Тя не издържа критика и отдавна е опровергана отвън .. от гледната точка на други философски системи .. Интересното е че дори солипсизмът от позициите на солипсизмът е необорим .. последователния солипсист е логическинеоборим ако се опитаме да го атакуваме от позичийте на неговата философска система..
Но не мисли че аз тук рекламирам солипсизмът .. той според мен не работи .. дет се казва тая нива ляб не ражда .. Никой солипсист не може да се нахрани с въображаемо агне .. а гладния си е гладен колкото и да се напряга да си въобрази че е сит..
Апропо това важи и за философската система която се опитва да защищава философема .. Философската система на философема става само като дъвка за разума .. да се развличаме с нея .. опитаме ли се да потърсим практическа полза от нея се оказва че тя не работи .. не ни дава възможност да изследваме реалноста и да постигаме ползи от това .. Тази система не работи .. Не ни помага в нищо да задоволяваме своите потребности или простичко казано не ни помага да тепем мамутите .. тя служи единственно като игра на мозъкът..
На нас хората понеже сме живи същества и понеже изпитваме глад .. жажда .. студ и болка са ни нужни представи които да ни помагат да се избавяме от тези напасти .. За това спомага понастоящем единственната работеща (и властваща в науката философска система) - диалектическия материализъм .. а аз бих допълнил "с леки поправки избавящи го от някой не до там обосновани представи като кое е първично да речем .. което не работи в практиката а само създава недоразумения.. "

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Здравей философема ,
>>>
В една философскорефлективна концептуална схема линейната причинност на научното описание изглежда наивна.
<<<
Аз не бих се съгласил че е така щото без признаване на причинноста няма познаваемост на света .. няма наука .. няма полза от каквото и да е философтване .. единственния смисъл на философстването би бил да си начешем езичите .. А ние се занимаваме с философия не само щото сме любобитни и не само щото ни е скучно а за да можем да се научим как да оцеляваме при това колкото се може в поконфортни обстоятелства ..
Ние много добре схващаме че не ни е необходима каква да е философска концепция а единственно такава която би ни подсигурила това към което се стремим .. на нас ни е безполезен лекар който ще констатира че ще умрем .. ние се нуждаел единственно от лекар който би могъл да ни излекува .. така стои въпросът и с философията .. Ние се интересуваме от тази философия която би с нещо спомогнала в разбирането и извличане на ползи от разбирането на действителноста .. към останалото просто сме безразлични..
Но твоя воля и право е да застанеш и на такава позиция .. отричаща причинно следственноста .. Дай да видим при това положение какво предлагаш в замяна .. ние все пак сме притиснати от желанията си и някакси трябва да ги удоволетворяваме.. Наука без причинноследственност не става .. гледане на боб може .. ама па както показва опита това не помага ..

Нали не е редно да се приема философия която отрича причинноследственноста а да се развива наука кято се обляга на причинноследственноста .. Нали все пак не е редно един учител до обяд да втълпява в главите на учениците вероучение а след обяд да им втълпява дарвинизъм..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Здравей ,
>>>
С удоволствие бих се заял с Айзимов,
( и без това му липсва 4-тия закон на роботиката,
което прави системата му от предните 3 неустойчива)


<<<
Това ми е много интересно! .. такъв ум като него и да допусне такава неустойчивост! .. Разчепкай малко тоя въпрос..
>>>
Само за Материалния ли свят важи ограничението:
че КПД-то не може да надхвърля 100%.
Според мен ДА.
За Духовния не важи.
<<<
КПД -то процент на оползотворената енергия къмто вложената ..
Не съм сигурен дали в ъобще можем да говорим сериозно за нематериална енергия .. Според дефиницията за материя всичко което обективно съществува и взаимодейства е материя .. В това число на първо място влизат веществото и енергията ..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Едно си баба знае, едно си бае! Петков, линейни обяснения с причинно-следствени връзки винаги ще има. Няма как! Но от това светът няма да става нито по-малко инат, нито по-справедлив, нито по-красив. В игра с такива правила истинският човек винаги ще участва като гостенин. И там е цялата беля... Древните ги залъгваха с вездесъщността на чудесата и божията промисъл, модерните - с причинността и вездесъщността на науката. И никой не разбра, че робството на субекта - дали турско или византийско - все пак си остава робство. Така е, Петков, керванът ще си върви, ама робството ще си остава...

Вероучение от памтивека е бил материализмът. Сократ не е умрял, щото е вярвал в материята, а тъкмо щото не е вярвал. Иначе щеше да остане при полата на жена си. С това не искам да кажа, че няма материалност, просто искам да кажа, че има нещо повече от нея. Ако бях солипсист (повярвай ми, за това винаги съм мечтаел!) щях просто да си въобразя един друг, по-хубав свят, в който нямаше да има нужда да споря по такива "проблеми" - свят на свободната човешка воля, където нямаше да има множества, а само единици, и където любовта във всичките й вариации би извирала така естествено, както глупостта и невежеството, идващо от тълпите.

Уви, не съм солипсист. Просто избрах себе си! И единственото, което имам, и единственото, което ми остава в този свят на чуждата, гадна, гнусна необходимост, е поне доблестно да очертая себе си - като остров в океана на безличието и грозотата (продиктувани от глупостта), остров, който въпреки всичко ще оцелее!

Петков, пак ли бе, душа?

Причинност няма! Причинно-следствените връзки са идея в умът ти. Науката също.

Имаш да ми отговаряш на едно запитване от РАЗВИТИЕ НА РАЗУМА... Чакам!!

"Тази система не работи .. Не ни помага в нищо да задоволяваме своите потребности или простичко казано не ни помага да тепем мамутите"
Потребностите на философа са съвършено различни. Не ми е ясно защо се слагате в един кюп с тях - единият реве - няма пък-материята ми е майка и баща, на другия пък му се искало философията да черпи "мъдрост" от частните науки. Велико просто. Ето това си го запиши някъде - "Философията е изначално начеващата наука. За нея нищо не може да важи като пред поставено (дори съществуването на света)"Шилинг. Тя няма да те учи как да трепеш мамута, а как да трепеш собствените си мисловни бъгове и стереотипи.
filosofema ти е обяснил просичко всичко, по един наистина майсторски и интригуващ начин. Той изпонатръшка доста бъгове, включително и мои, и не виждам какво може да се добави. Представяш си света като нещо съществуващо отвъд представата ти - забележителни умения имаш. Причинно следствената връзка е шамана на който и аз ли трябва да се кланям? Вече съм ти обяснявал, че от повторенията на феномените от никъде не следва фикцията породено-пораждащо. Както и в музиката не може да се каже че една нота поражда друга нота. Тези безосновни фикции са част от играта на мисълта. Но това е само една от възможните игри на мисълта в стремежа й да подрежда. Обектите са относително стабилни, явленията се повтарят по един относително стабилен начин. Но всичко това не е необходимост на света, а на мисълта. Възможно е ежесекундно около мен да се случват спонтанни чудеса, но аз да не ги забелязвам, защото наблюдателният ми инструмент е мисълта.
Ако трябва да сме точни, диалектическия материализъм не е "единственната работеща и властваща в науката философска система" , а е единствената философска "книга", която си чел. От тогава си станал писател.

Здравей философема ,
>>>
Здравей, Петков! Предупреждавам, че следва един дълъг, но всъщност интересен постинг. Нека който "няма нерви" да не ме чете, но дано поне ти го прочетеш и нека си пожелаем повече да не пишем толкова дълго!!!
<<<
Абе аз че ша го прочетъ то си е едно на ум.. Ама ще и пиша !.. Каквото повикало -такова се обадило ..
>>>
Разбиране „значи” осветяване на света такъв, какъвто се осветява в представата. Разбирането не е обезателно уеднаквяване на света с една предварително изградена щампа. Не бъркай разбирането, което има онтологични (битийни) основания с анализа на познавателния процес, който с тия представи, съждения и умозаключения е един изкуствен конструкт.
<<<
Виж сега .. нещо май не се рабираме с теб.. като казвам разбиране аз имам в предвид представите които се получават в съзнанието ни за нещото което разбираме.. и толкоз .. всякакви му там процеси и механизми за формиране на разбирането аз ги разглеждам само кат инструменти за дялкане на продукта разбиране.. Аз пкаказах по детайлно процеса на формиране на умозаключението (самото разбиране) само и само за да осветля гинезиса на представите.. Част от тези представи са почти готова храна за съзнанието ни щот ни се подават в раздъвкан вид от предците ни .. от обществото .. от съкровищницата на човешкото познание и многовековен опит която вие като че ли недовиждате като факт. Та осветляването за което ти говориш си е доста осветлено и то не от нас .. от другите преди нас.. Те са се погрижили освен да ни осветлят да ни подадат и проверочни методи с които да проверяваме дали нещо не ни баламосват .. глей какви честни хора са това учените живяли преди нас .. току не ни викат само "вервайте ни " .. ами сочат "ето тъй .. сами се убедете "..
>>>
Друже, не означава това. Означава само, че луната съществува през погледа на наблюдател. Луната е чисто отстояние от този, който не е луна, за да я назове: „това е луната”.
<<<
Не е така .. и не същесатвува луната само през погледа на наблюдател.. тя фактически съществува щото предизвиква приливи и отливи в океана .. щот кат спя и не наблюдавам луната и като се събудя забелязвам приливът на морето .. и не се гъбаркам че приливът се е формирал с отваряне на очите ми .. В материалния свят има една обстоятелственост и взаимообвързаност които действат перменентно щот самата им природа е такава непрекъсната и няма как да ги вкараш на просекулки според както се удремва или събужда джмунджито -наблюдател .. еле па ако му е цапнало по някоя ракия.. Та тая обстоятелственност и обословеност е родилното петно на действителноста което я свързва неделимо с протичащите процеси .. повечето от които са и непрекъснати(и то в широки времеви граници) ..
Туй с наблюдението дет го казваш се пука като концепция по шеввовете .. щот самото взаимодействие в обективната действителност е вид наблюдение .. освен ако не отречеш тотално действителноста.. Земята си взаимодейства със луната и това е чиста проба наблюдение .. несъзнателна форма на наблюдението..
>>>
Че кой е отрекъл, че обектът не е константен в своята същност? Във всеки момент аз се домогвам до константни представи за нещата, в противен случай опитът като такъв би бил невъзможен, понеже би бил нечовешки противоречив. Това не означава, че е невъзможна промяна на представите за нещата/ситуациите. Това означава само, че същността/константността е същност на обектите-представи, а не същност-на-нещо, което е непредставимо. Ако и да съществуваш, няма как да ми станеш достояние, освен в представата ми, че там някъде сега стоиш и пишеш постинг. Твоята „обективност” е обективност „за мен”.
<<<
Ето тук вече ние с теб имаме сериозен проблем.. За теб светът е само онова което ти възприемаш и си представяш.. Ти като казваш с прекратяването на наблюдението за нещо си то за теб изчезва.. Какво ще рече това в пример .. Ами следното .. В момента когато аз престана да пиша в интернет и когато ти престанеш да възприемаш чрез нещо присъствието ми отражението в съзнанието ти то аз като обективност изчезвам за теб .. а какво ще рече това "като обективност " .. ми ще рече че не само като възприятие в съзнанието ти но и независимо от твоето съзнание (това беше обективност нали ? ) аз презтавам да съществувам .. анихилирам някакси.. Е да де .. ама аз отричам това да е вярно дет го изповядаш .. щот продължавам да регистрирам наличието си в битието .. Майни ма мен ми и другите дет четът тоя постинг и те нещо намигат щот и за тях си е пак досущ така както аз го изтълкувах за себе си..
И още нещо .. за теб наличието на нещо се легитимира единственно чрез наблюдението .. демек според теб вътре в слънцето нема нищо щот там ние нема как да наблюдаваме .. "маке ма па работа ! " - би се удивила баба ми
Но най жалкото е в друго .. жалкото е в това че ти не съзираш идеректните методи(извън директното наблюдение и оценка) за изучаване на действителноста .. например аз мога да определя височината на един стълб измервайки сянката му после измервайки мойта сянка и след това по просто тройно правило да узная това което ние му викаме косвенно събиране на информация .. и зад верноста на тая информация да заложа дори живота си .. дали е само вяра това .. или е и знание а ? Това в науката му викаме дедуктивен метод .. той на всичкото отгоре работи .. Този дедуктивен метод ни учи как на базата на нещо установено вече можем само по пътя на разсъдъчни операции да стигнем до ново познание.. Човешкия мозък с неговите възможности да мисли именно затова е еволюционно вграден в нас (вече се разбрахме , че не е патент само на дедо Боже и на инженера да вгражда ) за да ни позволи да се сдобием с тази индеректна информация която е недостъпна за преки наблюдения .. Така влязохме вътре в атома и продължаваме навътре..
>>>
Що е обект? Това винаги ли е „обект сам по себе си”, обект извън границите, в които го разбираме? Като как тогава РАЗБИРАШ такъв обект и вярата ти, че в обекта има нещо „в повече” (което се скрива) не се ли дължи на тип представа/разбиране за света?
<<<
Сто пъти го казахме вече .. обекта е някаква си материална част от светът .. такава каквато е сама по себе си.. Теб какво толкова те мъчи .. конкретиката на нещата да са обстоятелственни и определ;ени сами по себе си ли ? .. Че как иначе ? .. Нали когато нещата когато взаимодействат не идват да питат нас как да взаимодействат .. взаимодействат си та пушек се вдига и това нема какво да го дъвчем .. тоя кокал мазно не пуска.. В нашето съзнание той присъства като представа .. в битието той е само конкретика .. факт .. наличност .. В битието абстрактни обекти няма .. абстрактната представа за обект си е само наша представа .. в битието таквиз щуротии абстракции нема .. там е царството на обстоятелственноста .. конкретиката и екзистенциалноста на нещата .. Там няма абстрактни обекти а има само конкретни които между впрочем са винаги уникални.. неповторими спрямо останалото .. по позиция и взаимодеиствие..
Та струва ми се че нашия проблем е в това че когато аз кажа материален обект който съществува обективно аз разбирам че това е моята абстрактна представа за нещо което аз в най общия случай не допознавам добре но имам разбирането че то съществува конкретно в деиствителноста .. без ни най малка доза абстрактност в него .. обстоятелственно до дупка.. Ти па се мъчиш някак си да измъкнеш на буксир с въже собственната си абстракция за обект и да я такламисаш кат неканен гост на софрата на обективните .. на реалните .. на конкретните неща .. Е, това нема как да стане .. това си е перверзия а не обективност .. В туй май се и различаваме с теб в отношението си към изоколието(съставна дума произлизаща от думата околност) на съзнанието ни..
>>>
Такаааа... Факт не е само наблюдаването – но наблюдаването се оказва един по-изначален факт! В това е същността на философската рефлексия. Не просто наблюдавам, а с оглед на какво наблюдавам. Но да махнем „наблюдаването”... Ако светът просто си съществува, значи че светът е по-конкретен от мен, понеже в това „просто съществуване” на света не се отчита, че заедно със света ме има и мен, а аз поне не забелязвам нещо по-конкретно за мен от самия мен.
<<<
Не .. според мен бързаш да се извадиш от светът .. това не може да стане и нема как да стане .. ти просто си част от светът .. малка негова част но без теб светът не би бил цяло .. "Ти " плюс това дет е "Не Теб" в сбор правите целия свят Как така тогава светът да си съществува .. и да е по конкретен от теб .. нещо се бъркаш .. По скоро би трябвало да кажеш ако "Не Аз" съществува и е по конкретно ат "Аз" Но защо все пак двете части на светът трябва да са едната конкретна па другата неконкретна .. от какъв зор ? Те сами по себе си са конкретни и са такива каквито са .. само дет едната трябва да отрази в себе си образа на дугата (апропо едно от основните свойства на материята е способноста да отразява .. отражението .. проявяващо се във взаимодействието на практика.. ) .. да я огледа като в огледало и в този процес на оглеждане има винаги едно изкривяване на образа спрямо оригинала.. Какво толкоз има неясно тук и що ги дъвчем тия работи по сто пъти..
>>>
Да, това е въпрос на обстоятелствена самоорганизация, но обстоятелствена самоорганизация през субекта, форматирана, формализирана в изначалната идеална рамка на светова допустимост.
<<<
Аз вече дадох пример за самоорганизация в битието чрез процеса на биологическото равновесие .. Този пример е достатъчен наглед за самоорганисиращата се същност на материалните процеси (и респективно на материята) и мисля че няма какво да се връщаме назад и да го дъвчем .. Аз показах как там се извършва този процес самоорганизирано и без наличието ни на поп .. ни на оджа .. ни на самия дядо Божи .. ей тъй на .. по битейному

>>>
Субектът е фокус на смисъла-за-света, така както лъчът следва да се пречупи през фокуса на прожекционния апарат, за да се появят на екрана разбираеми образи, единна и непротиворечива картина на света.
<<<
Аз не съм много на кеф кога се говори за смисъл вън от някаква цел .. В тоя необятен свят е гъчкано с обстоятелственност и факти които просто не са ничия цел .. Все едно да те питам чия цел е стара планина или па какъв е смисълът на маесъла.. "С МИСЪЛ " .. ми отде смисъл кога няма мисъл .. нали не греша .. В природата водата тече по нанадолнището и в това не трябва да търсим смисъл а закономерност ..
>>>
Още малко и ще кажеш, че обектите сами повярваха, че ги има
<<<
Не бе философема .. не бе приятел .. в нищо не са повярвали обектите сами .. а и не им е нужно щот те така или иначе "СА".. обективно конкретни .. уникално обстоятелственни .. реални а не представи кат в главите ни.. от плът и кръв.. екзистенциращи.. взаимодействащи .. променящи се в взаимодействието .. развиващи се .. Стига си ни совал постоянно нас с краката напред сред околната действителност .. Тя действителноста си е "действитила" още преди да се е чиляк зачилячило и е отдействитила чиляка ... днешния наблюдател де .. теб и мен ..

>>>
Ти имаш една конкретност – твоята конкретност – а не конкретността на предметите или идеите. Тяхната конкретност е или по-малка от твоята конкретност, или абстрактност.
<<<
Абе аз имам моята конкретност .. дума нема че е така .. ама в тая конкретност има и една интересна подробност .. имам мозък у главата си даващ ми способноста за мислене .. и с мисленето си .. с това ново "око " което така грижливо ми е предоставила майчицата еволюция по пътя на пробите и грешките (и така може да се предоставя нали? ).. с това око аз мога давидя далеч повече от това дет ми дават сетивата и директните възприятия .. Та с мисълта си аз съм в състояние да спретна една динамична фиеста в познанието .. от вглъбил се в усещанията на пъпъ си наблюдател мога да организирам един процес на синтез на представи .. да ги поочукам на логическа якост (която логическа якост па е изпитано в раншни боеве оръжие доказало се на практика ) след това па да спретна опити за потвърждаване на верноста на синтезираните ми представи .. да отсея по този начин истинните от фалшиментото .. Та ето как аз с мисленето си изхитрявам да извърша така наречения творчески процес .. от мижави данни да сътворя планина от знанивя и умения .. помагащи на людете да тепат мамутите съвсем успешно .. Това май работи а ? .. Работи я!
>>>
Въобразиш ли си клетките – ето ти клетките. Кучето... кучето е обект заедно с бъбреците си. Факт е, че кучето не знае бъбреците си...
<<<
Ти па що поне не си въобразиш печено агне и не си въобразиш че ядеш от него та да видим дали ше е баш така като го разправяш .. дали ше е те ти го те яж !
А това че кучето не знае за бъбреците си апа те си са там вътре в корема му щот само покачва че в природата и без петел съмва..
>>>
Субектът разкрива света, но не се разкрива в нищо от света.
<<<
Е па не е така .. аз се разкривам съвсем ясно и в откровение като част от света имаща качеството възприемане и самовъзприемане .. възприемам се като познавателен процес в монемт на самопознаване на себе си .. и да ти кажа това при мен е абсолютно на светло .. без ни грам тъмнина и неразбиране .. Даже ми е чудно що до теб не достига .. Май такива мисли ги гониш като прокажени още на външната порта и задтова нема как да си ги завъдиш дома..
>>>
Чакай сега. Аз пък мога да кажа нещо по-недогматично и по-просто: корелирам се с ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам.
<<<
Що бе .. ми мозък немаш ли .. па той не произвежда ли идеи .. ми па синтезирай идеи а че после оди да ги проверяваш дали са верни или не .. Че то ако беше лежал човека на тая кълка "ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам. " още да не е излязал от пещерата .. Ми кой ше синтезира нови представи ако не ти а ? Я виж Айнщайн какво е напраил чиляка .. Каква зашеметяваща научна теория е сколасал .. и не се е оплаквал кат тебе "аз това имам "..
За сега се поуморих .. страх ме е да не забоксувам и ще прекратя .. Запазвам си правото още един път да премина през останалата част на постингът ти .. хем да не са много дълги тия писанини..
доскоро !

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Здравей Мила ,
>>>
Петков, пак ли бе, душа?
<<<
Ами .. пак..
>>>
Причинност няма!
<<<
Е .. ти па сега .. немало .. май че има .. Помниш ли какво отговорила булка Гюровица кога я попитали "имаше ли е Гюро глава ?"
Булка Гюровица смело отговорила .. "Е па требе да е имал оти за гьоргьовден си купува капа" ..
>>>
Причинно-следствените връзки са идея в умът ти. Науката също.

<<<
Сващам какво казавам .. идея има в умът ми .. и си права .. не само щото имам ум.. .. а и щот тази идея е отражение именно в умът ми .. Работата не е в това .. работата е в това че освен отражението има и едим оригинал обословеност накаква си .. синджир марка някаква си там .. дет връзва джажите в реалноста .. в обективния свят и им прави търкулили .. чук.. и пак търкулилии.. и това всичкото чук.. пук си го има во истина в реалноста .. не съм го измислил аз и не го е снесла кокошката .. Нещо повече рожбе .. да ти кажа .. ако беше тая причинно-следственна връзка само у главите ни апа я нямаше в реалноста немаше да се раждат бебета коги праим секс.. .. Е , ти па можеш да речеш че не е вследствие секса тая работа ми бай Петков току си измисля щот му лопа дъската..

>>>
Имаш да ми отговаряш на едно запитване от РАЗВИТИЕ НА РАЗУМА... Чакам!!
<<<

Абе ходих .. гледах .. ама съм ти отговорил на всичко .. я иди виж пак

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

.. В момента когато аз престана да пиша в интернет и когато ти престанеш да възприемаш чрез нещо присъствието ми отражението в съзнанието ти то аз като обективност изчезвам за теб ..

Не виждам какво те мъчи толкова? Ами да, ЗА МЕН изчезваш... тогава пък ще да се е появило нещо друго, което възприемам, но точно там и точно тогава както казваш "в съзнанието ми" (това "в съзн." аз не го ползвам!) те няма теб, има го някой друг или нещо друго... К"во не чаткаш? Като си те визуализирам теб в представата как пишеш на компютъра - и пак си налице. Не бой се, сега те визуализирам, както "виждаш" - не си изчезнал, има те!! Чудиш ли се още като как се появи? Ами както изчезна тъй се появи и обратно...

тя фактически съществува щото предизвиква приливи и отливи в океана ..

Ами добре, тъй да е..., щом толкоз настояваш... Ама тез "приливи и отливи" си имат наблюдател, покрай тях той ще си визуализира и луната, като рече да почне играта на "причината на причината"... Съществува ами, как няма да съществува като назоваваш причината - луната!!! Ама не съществува извън представата за света, пак е някъде в картината, която "рисуваш" (то е като любимата ти "разходка" - както разходката не се разхожда сама, така и "картината на света" не се рисува сама).

За теб светът е само онова което ти възприемаш и си представяш..

Светът за мен наистина е само това, ама "осветимостта" на свят изобщо не е само и просто това. Това, че изобщо се осветява свят в представата ми (в щампа) не е мое изобретение и не ми го приписвай на мен! Затова аз не отговарям. Отнеси се към дядо си Боже или към любимата си "материя" ако щеш..., макар да не виждам изобщо кой може да ти помогне да излезеш от лайната (това не се отнася само за теб, но и за мен, доколкото съм принуден да се отъждествявам с конкретен човек!) в които са те пуснали...
Субектът е изначално принуден да описва някакъв ред, без да може да узнае нито защо е точно такъв (а не друг) този световен ред, нито какъв е неговият произход и дали изобщо има произход. Това е жалката истина! Сори, ама материята с нищо не помага - тя е част от калъпа и въпросът за нейния произход, или просто нейната подвъпросност, стои открит.

демек според теб вътре в слънцето нема нищо щот там ние нема как да наблюдаваме ..

Има нещо, как да нема - това, което ще наблюдаваме, каквото и да е то. Но то не е "вътре в слънцето", а вътре в представата, под която ни се явява слънцето, в представата-слънце, казано още по-точно. Но нека пак да махнем думичката "наблюдение", да приемем, че е ненужна подпорка. Аз не съм слънце, аз съм аз, и като себе си изисквам да се държи сметка, че така, както "тук" е по-конкретно от "там", така и аз съм по-конкретен от "онова там" слънце, сиреч, че преди слънцето да е слънце (там), аз все пак съм тук. И понеже загрявам, как веднага ще се хванеш за абстракцията "еволюция", демек кой съм аз - някакъв си жалък "късен еволюционен продукт", навярно на самата "слънчева светлина и топлина", - бързам да ти напомня, че пет пари не давам за твоя фанатичен догматизъм, с който ще ме убеждаваш в "първичността" на една идея пред идеята за нещо друго. Не знам, не отговарям!!! За мен това са само идеи, щото са възможни на тоя свят ЧРЕЗ МЕН!!! Аз си оставам философ.

.. например аз мога да определя височината на един стълб измервайки сянката му после измервайки мойта сянка и след това по просто тройно правило да узная това което ние му викаме косвенно събиране на информация .. и зад верноста на тая информация да заложа дори живота си ..

Е да де... ама ще го направиш ТИ, нали, няма да оставиш мярката сама да се мери и правилото само да се играе... Правилата, Петков, са заради ИГРАТА, а играта не се играе сама - играят я тези, дето я играят...
И за мярката... Как така има мярка "сама по себе си"? Как си представяш литър или сантиметър извън абстрактния шаблон за това? Мярката сантиметър за една мравка е повече от нея, ама за тебе е едно нищо. И още... Не е ли фикс самият критерий за измерване? Не предполага ли той схемата (щампата) на света - като свят тъкмо на субективно възприятие?... Ами я се абстрахирай от "човешката" си мяра!... По "идеално укротим" параметър разстоянието от главата ми до LCD-то на компютъра ми в момента е около 40 см. Кой ще каже със сигурност обаче колко е в "материалната действителност"? А? Защо да не сме на светлинни години един от друг и отде накъде туй "кратко разстояние" да е точно толкова, за колкото сме го приели - забележи! - в идеализираната схема, която трябва да "укроти" възприятието, да му предаде човешки, хуманен мащаб?!.

.. според мен бързаш да се извадиш от светът .. това не може да стане и нема как да стане .. ти просто си част от светът .. малка негова част но без теб светът не би бил цяло ..

Не бързам да се извадя аз - просто констатирам, че съм си изваден... Нищо повече! Самият аз се чудя как е станало така, но фактът на рефлексията си е факт на рефлексията... Не го вярвам, че не е така - виждам го! Няма как да съм "част от света" и същевременно да съзерцавам "световното цяло". Частта не може да обхване цялото!! Няма как. Но е факт, че чрез философската рефлексия аз ОБ-ХВАЩАМ световното цяло. Дадох ти пример с филма, пак ще ти го повторя (давах пример и с огледалото, и с окото и зрителното поле): аз гледам филма, но не съм част от филма. За да изгледаш филма, трябва да си извън филма, да му отстоиш. Не аз, а както виждам ти си склонен да се уеднаквяваш с предмет-от-света. Но това уеднаквяване, даже и да си има някакви причини, е постфактум на изначалната рефлективна схема/зададеност.

Но защо все пак двете части на светът трябва да са едната конкретна па другата неконкретна .. от какъв зор

Зорът е, че едното НЕ Е част от света, а негова граница .... а другото пак не е част от света, а самият свят. В рефлексията субектът и светът си противостоят трансцендентално; наличието на предмета е благодарение на тоталното му единство с всичко останало; смисълът на предмета е едновременно смисъл на всеобщия хоризонт на принципна нагледност на предмета-в-света. Целостта на предмета-в-света се задава през субекта. Части има за ЧАСТНИТЕ науки. Давам ти друга парадигма, давам ти примера на феноменологията: ето, че светът би могъл да бъде видян/описан и недогматично (без да се игнорира субектът!), а не както го виждат и описват частните науки - с предпоставки, с рефлективно неизчистени изходни положения и игнорирайки (тоталитарно, грубо обективистично!) субекта. При това положение принципът на причинността почва да изглежда като суеверие, спомагателна фигура, условност, понеже причинността може да се отнася до части, а не до цялото. Това пък ще означава: причинността не засяга, от една страна, света като цяло, а от друга - рефлектиращия субект (който чрез единството на смисъла об-ема "в себе си" - и тук поставеното в кавичките е метафора! - това цяло).

.. ми мозък немаш ли .. па той не произвежда ли идеи .. ми па синтезирай идеи а че после оди да ги проверяваш дали са верни или не ..

Имам мозък, как да немам... Па не съм го виждал да произвежда идеи... Ако повярвам, че произвежда, може и теорийка от туй да направя, бих я нарекъл: "Теория за производството на идеи от "високоорганизирания къс материя, назоваема "мозък"". Тогава това, че "мозък произвежда идея" ще бъде един чист мисловен синтез на идеи - на идеята "мозък" и на идеята "идея" и тежестта в "производството" ще пада на едната идея или на другата, в зависимост от това в какво съм решил да вярвам.

Аз обаче не вярвам на "бабини деветини" че мозък произвежда идеи (щот казахме, че туй е като религиозната вяра), аз вярвам само в туй, дето го виждам. И виждам как работи мисловния синтез: в зависимост от обстоятелствата и целите субектът приема правилата на синтеза за едни или други прагматични цели - играе играта на човеченца, човешко и човечност - и по някакъв фатален начин дотолкова се вживява в тази игра, че в самозабравата си оставя собствените му мозъчни представи да го погълнат.

Това, Петков, аз наричам ЛОШ ИЗБОР.

Петков, за глистите Луната не съществува. Имам предвид че тя РЕАЛНО не съществува! Защото това е света на глистите. И в света на глистите луни няма. Никакви човешки представи там няма. Подозирам, че дори и да бяха разумни, глистите пак нямаше да открият онова, което човек би нарекъл Луна. Дори и да открият нещо, това в никакъв случай няма да е човешката представа за Луна, а ще бъде тяхна си представа, измерена чрез тяхните си мерилки и тяхните си щампи. те ще гледат на луната из-отвътре. като всеки един нормален глист. За глистите пък Петков ще бъде нещо коренно различно от онова, което той мисли за себе си.
Ето ти един пример как Луната несъществува извън твоето човешко съзнание. В случая използвах съзнанието на червея като патерица, защото изобщо не мога да си представя липсата на всякакво съзнание, сетиво, мерилки,оптика. Друг пример - съществува ли железобетонния жп-мост за мравката, която лази по него като железобетонен жп-мост? Той съществува като нещо съвършенно различно - мравките и хал хабер си нямат за целта, функциите и човешкия смисъл на нещото, по което те лазят надолу с главата.
Виждаш ли, за да твърдиш, че нещо съществува, си длъжен да му припишеш качества. А обективни качества няма. Така че Луната не съществува отвъд субективната ти оптика.

забравих да допълня, че е напълно възможно да се пръкне един гениален глист, който да заяви че светът е именно такъв, какъвто го виждат глистите дори ако глисти нямаше.

Здравей ммм,
>>>
Петков, за глистите Луната не съществува.
<<<
За тях за глистите даже ти не съществуваш приятелю .. не знам обаче ти дали ще се съгласиш с тях в това че не съществуваш ..
>>>
Имам предвид че тя РЕАЛНО не съществува!
<<<
Ами то и би трябвало по същия параграф реално да не съществуваш .. я Луна я ммм.. все тая
>>>
Защото това е света на глистите. И в света на глистите луни няма.
<<<
Е че то калко свята има на тоя свят ???
>>>
Никакви човешки представи там няма.
<<<
Кой му пука в навалицата какви са представите .. все тая..
>>>
Подозирам, че дори и да бяха разумни, глистите пак нямаше да открият онова, което човек би нарекъл Луна.
<<<
Голям праз .. от това нещото дет се мота и гравитира около земята да неби да земе да се смотае я .. пак ше си гравитира и от това ще се случват обективно обективни събития .. тякива каквито са се случвали 5 милиона години преди глистите ...
>>>
Дори и да открият нещо, това в никакъв случай няма да е човешката представа за Луна, а ще бъде тяхна си представа, измерена чрез тяхните си мерилки и тяхните си щампи.
<<<
То ако можеше мащаба на мярката да променя абсолютната гоплемина на мереното то мярката за която някой жени намекват че имала значение би изгубила това значение ..
>>>
За глистите пък Петков ще бъде нещо коренно различно от онова, което той мисли за себе си.

<<<
Не е важно какво мисли Петков за себе си .. щот той може да си мисли че е господ..
Не е важно и глистите какво си мислят за Петков .. щот те па могат да си мислят че Петков е царя на глистите .. Важното е какво Петков предствалява сам по себеси и колко материя в битието умее да управлява..
>>>
Ето ти един пример как Луната несъществува извън твоето човешко съзнание.
<<<
Приятелю .. знам че луната може да я няма в съзнанието ми .. всяка вечер като заспя и отражението на луната в съзнанието изчезва.. аз спя дълбоко и сладко Но забележи думата става не за отражението на луната в съзнанието ми ми оная реалната дет ходиха и стъпиха астронавтите на нея.. и донесоха ей такива камъни от там .. .. Или ше кажеш " ами .. врели некипели .. зомбиразт с опзшзти лъжи народа .. никъде не са одили и никакви камъни не са носили..

>>>
Друг пример - съществува ли железобетонния жп-мост за мравката, която лази по него като железобетонен жп-мост? Той съществува като нещо съвършенно различно - мравките и хал хабер си нямат за целта, функциите и човешкия смисъл на нещото, по което те лазят надолу с главата.
Виждаш ли, за да твърдиш, че нещо съществува, си длъжен да му припишеш качества. А обективни качества няма. Така че Луната не съществува отвъд субективната ти оптика.
<<<
Това дет го ортувате че моста не съществувал щот не го била видяла мравката или па ти си вървиш из пшланината ама пред тебе пропаст но ти не си я видял и си вървиш де и нищо .. нема как да паднеш в пропаста щот за да я има трябва да си я видял .. ама ти не си я видял и то я нема и ти нема в какво да парнеш .. Мен като по-прост обективист ми се чини дет друг театър ще се развие .. театърът който се развива за щтрауса който си заравя главата в пясъка за да не гледа опасноста ама гъзъ му остава навънка..
>>>
Виждаш ли, за да твърдиш, че нещо съществува, си длъжен да му припишеш качества. А обективни качества няма. Така че Луната не съществува отвъд субективната ти оптика.
<<<
Тя че си съществува луната обективно и отвъд наща с теб оптика си е едно наръки .. и ти много добре го знаеш щото щом успяваш да оцелееш значи се съобразяваш със всичко обективносъществуващо около теб иначе просто нема чалъм и един ден да оцелееш.. ще те размаже някое превозно средство на първото кръстовище.. нема хич да те пита за субективната ти оптика..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

>>>
забравих да допълня, че е напълно възможно да се пръкне един гениален глист, който да заяви че светът е именно такъв, какъвто го виждат глистите дори ако глисти нямаше.
<<<
МММ, ако на теб не ти пука за една цяла обективна реалност .. по -голяма и от слон що ще трябва да се къхариш за някакъв си гениален глист какво сънувал като спял..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/