ФИЛОСОФСКА РЕФЛЕКСИЯ И МОЗЪЧНА ДЕЙНОСТ

Философската рефлексия е длъжна да постави въпроса, който ти поставяш. Отговорът е: няма такова основание, такава мислимост на света е безосновна, онтологично нищожна. Тя върши работа за едно линейно научно описание. Но учените забравят, че всички концепции и теории изначално са вписани в рефлексия на мисълта, т.е. че разбираемостта на света и редът в света изхождат от изначално внедрени в нас правила, според които следва да строим картина на света - научна, философска, религиозна или просто профанна. Философски си прав: това е повик за вглеждане в първоосновите на самите езикови структури /морфологични, синтактични/, посредством които описваме света. Така става ясно, че всяко едно описание е "игра на условности", а концептуалната схема, която ще изберем ни отваря хоризонти от различен порядък. В една философскорефлективна концептуална схема линейната причинност на научното описание изглежда наивна. Така е и с фриволизирането на морфологичната/синтактична тежест в езика, с който описваме: незнайно защо човекът е предпочел динамиката пред статиката на светово описание, макар от гледна точка на абсолютните начала на разумността двете да са равноправни. Следствията от едната биха ти дали разбиране за света, нямащо нищо общо с матрицата /да речем/. Следствията от другата биха ти дали нещо неоценимо и несподелимо, макар в очите на околните да би изглеждал като безнадежден дон Кихот. Но в това е красотата на философията: в опита и да предложи алтернатива на началата, а не на следствията!

Божия искра са му казвали едно време, когато с Бог са замествали всичко необяснимо.
Сега е по удачно примерно - "критична маса". Все трябва да има някаква полза от материалните науки и в анализирането духовните явления ;-))

Колкото до изкуствения интелект, дано хората го направят
и поне малко разумен,
че иначе ще духат супата.

Радвам се на чувството ти за хумор, но защо ли една такава пародийност не ми тежи?

Значи "физиологията" не е абстракция? Да му мислят неграмотните! Те, горките, даже и "физиология" не знаят какво е! Или бебетата... Имат мозък, миличките, ама си нямат и представа за него. Ако ги питаш къде ти е мозъкът, к"во е туй мозък, навярно ще ти избърборят нещо по своему... 5 навярно е 5 за домашното ти куче, а 6 не е 9, а си е просто 6?... Я напиши нещо на кучето си на черната дъска, то има мозък, сигурно ще разбере абстрактния смисъл на изречението или поне може би връзката между знаците. Сигурно и мухата, дето кацна на клавиатурата на PC-то ми "знае", че кацна точно на буквичката "К", или че тоя клавиш като го натиснеш заедно с други, ще "причиниш" смислен и разбираем текст, който и мухите разбират... Питай дивака от заирската джунгла що е туй компютър и той ще ти каже, че мозъкът ти "измисли" това световно чудо на техниката. Ако преди това не си маскирал будния възрастен европеец като дивак де, с повече черна боя...

Не знам дали всички с абстрактни образи "влияят физиологически върху себе си", както го казваш, ала че строим света в абстракции, с които отличаваме /пак абстрактно/ физиологично от психично например, това е неоспоримо. Без изначално абстрахиране просто няма да знаем на какво да наблегнем, за да построим теория. Едни наблягат на мозъка, но /съобразно с примерите горе!/ при изричната яснота върху абстракцията "мозък", която ще превърнем в първопричина на всяко възможно физиологично описание. Други, като mmm, ще ни го кажат простичко: самата постановка за причиняване /действие/ е ненужен теоретичен конструкт - можем и без нея!
В първия случай ФИЗИОЛОГОСЪТ е просто един динамичен тип логос, с който ще отдадем предпочитание на физическия момент в "причиняването" на нещо, което по същността си не е физическо /абстракцията/. Във втория случай просто ще се изсмеем на непосмялите да отрефлектират изходните си начала физиолози... И ще си опишем света по нашия си, философски, простичък начин.

Редът и връзката между идеите за "мозък" и "мислене", пораждащо еднопосочната причинност от първото към второто, е изначално по-загадъчен за познанието от самото обяснение на света чрез този ред. Истински смешното и пародийното е, когато си повярваме, че може и да не държим сметка за произхода на този ред. Това не е нещо по-различно от вярата в Бога, драги ми Петков /сигурно ще ме прочетеш/!

Здравей филocoфeмa,
>>>
Това ми допада, то почти съвпада с моите разбирания. Само че аз не рискувам все пак да наричам аз-а душа, понеже душата е представима някак си в света, докато аз-ът е граница на света, не някаква негова част.
<<<
Сега това с границата дет не била част на светът си е малко алабализъм щот първо ние тук (или айде поне аз де) не схващам какво имаш впредвид под граница.. и какво имаш впредвид под свят и какво е туй "Аз-ът" според теб .. чам -съкъз ли ? .. сачи- кабруз ли ? .. зелен подземен каменояд ли е то според представите ти .. Барем това признаваш .. че имало представи .. А сега така .. трябва по някакъв начин според твойте предстви за представи да ми ги персонифицираш някак си за да станат те представи не на философия някаква си абстрактна кат чисто чесане на езици .. а като представи именно на представящото си дет според мен ти му викаш "Аз-ът" .. За да бъдем наясно също трябва да кажеш има ли според твойте представи външен обект на представящото си (на аз-ът) или всичките представи за външна на съзнанието действителност са само някаква игровост .. нереалност .. измишльотина на Азът който е единственното нещо дет съществува фактически а останалото е въображение .. сън .. игричка на азът щот да не пукне от скука..
Ето аз например още в началото заявих че съм материалист (но се разграничавам от грубия материализъм щото приемам че материалното и идеалното са две страни на реалното.. това което съществува обективно и вън от нашето съзнание.. ) .. Друг е въпросът дали външният свят съществува обективно(независимо от мен) или аз си го измислям ей тъй колкот да не заспим.. по ттози проблем може с години да се говори и томове разясняваща литература да се пише .. но аз за сега го заибикалям .. само просто твърдя че обективистичното ми схващане за светът е защитимо както от логическа страна .. така и от опитно - фактна проверка.. тоест съпоставимост на очакваното и действително настъпващото .. от корелирането на очакваните резултати с настъпващите факти.. обвързаност на представи с реално произтичане в равитието на фактите.. с две думи научно проверимо.. От тази тотално проявяваща се обстоятелственност в случваемото се ние стигаме до разбирането (не до вярата както ти намекваш неправилно .. щот ние правим разлика между "разбирам" и "вярвам " .. а ти както си там искаш.. можеш и да не правиш.. ) че светът е причинен и че причинноста му не е сън в лятна нощ.. На тая каруца се возим откакто се е чиляк зачилячило и нито един път не се е счупила.. мисли над това .. що е винаги така а ? .. "Как баш бабо по путк.. ата ? " .. дет все питал Иванчо
Докато не си изясним основния философски фундамент върху който стъпваме .. докато не изложим аксиоматичната система от която почваме да плетем чорапа на каквото и да е схващане или разбиране .. ние просто няма да се разбираме .. щот ти под Азът навярно ще схващаш някаква неразбираема за самият "Аз" същност .. да не говорим за същноста която е вън от Азът.. па аз мога да съм си въобразил дека Азът е оня материален вятър дет вее в кухата ми материална тиква наречена за опростяване глава.. Ти може да си представяш че реалност вън от съзнанието няма .. или па може да има ама не е каквато си я мислим.. щот мислената реалност е представа за реалноста вътре в тиквата ни и в никакъв случай не е като истинската реалност .. демек истинската миризма на чесън може да е кат миризмата на лук да речем а нашият Аз е такова глупарче че се лъже че борави с някаква истина за миризмата на чесън .. и така и не схваща че истината е че миризмата на чесън е всъщност истинската миризма на лук .. и истината за червеното е че то е всъщност зелено .. Аз па може да твърдя да речем че миризмата не е истинна или неистинна тъй като тя е само знак в нашето съзнание .. възпринимаем знак с който чувствата .. усещанията бележат нещата за да се получи възможно оценъчното отношение .. да се стъпи на някаква симулативна конкретика .. същия знак е възприемането на червеното или зеленото.. знак .. както знака "джоб " който за нас е представа за част от дрехата .. апа за руснаците " джоб" си е натурално казано гъз.. Къде е истината .. в нашия знак на думата гъз или в руския знак на думата джоб .. комай и в двете .. щото и зад двете стои едно и също нещо .. обективния гъз по който излизат цирей (също толкова обективни колкото е и гъзъ) Виждаш ли как без да сме се уточнили може да се окаже че за теб е важно това което е като конкретно съпреживяване на знака на усещанията и възприятията дали не е само знак(а то си е знак разбира се) .. а за мен може да е важен не знака с който азът ми борави .. а онова мое разбиране за онова което всъщност стои зад знака.. Ето какви въпроси се появиха.. въпросите за една съпреживявана симулативност на Аза .. душата .. авторефлексния процес .. божията искра (за да не са капо вярващите) .. и една обективна действителност стояща зад живото съпреживяване и постигана от азът по един аналитичен .. дедуктивен път.. тоест посредством способноста си да мислим ние получаваме една допълнителна възможност да разбираме какво стои всъщност зад самите ни чувства и усещания .. и да градим представите си за обективност на нещата .. независимост .. автономност .. такива каквито са сами по себе си.. такива каквито са били преди да ни е имало (майка ми и баща ми са ми казвали че свят е имало и преди мен да ме има .. затуй съм такъв обективист ) .. можете да се убедите и вие че кат пукна свят пак ще си има .. с това ще схванете със собственният си мозък че светът обеклтивно го е имало вън от моят мозък.. та ше станете обективисти ..
В постингът си ти на няколко пъти питаш ми ако мисленето не е начин за постигане на истината ? .. На този въпрос ще ти отговоря простичко ..
Ако мисленето не е средство с което се постига истината то всякакви разговори по отношение на истинноста на философските схващания отпада като безсмислен .. Ако мисленето не е средство на Азът да напусне собственните си съпреживявания и да изследва обективното което е вън от съпреживяването му с оглед да предугади бъдещето което го интересува разбира се и което той избира как да го формира така че да му уйдисва повече
И нещо друго .. що презкачаш материала дет сме го минали предния срок.. бях ти дал "записките си".. Ти нищо не казваш .. нит "Осанна!" .. нит "разпни го!".. ние за кво се тепахме тука толкова да учим а?

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Философема,
опитай малко ясно и кратко да се изразяваш,
за да съм сигурен, че те разбирам адекватно.

Считам че мисленето е рефлекторно
до определена степен.
Ако ресурсът на субекта е достатъчен,
той навлиза в "свободен" режим на мислене.

Това е принципа на Активност в духовния свят.
( в Материалния свят спреш ли кислорода спира горенето).
Продукти от тази "волна" програма в мисленето са:
творчеството, идеите и много други явления,
които за живите същества са също такива необходимости,
както храната и водата за телата им.

Здравей Wiseman,
>>>
Божия искра са му казвали едно време, когато с Бог са замествали всичко необяснимо.
>>>
Сиги па уж са я подкарали по научному.. чувай уйьо !
Да не би сега да заместват необяснимото с нещо друго .. Те го те .. пак в същия тертип си я карат .. Седи си да речем дядо Божето там на квантово ниво и си хвърля зарове .. "тука има тука нема " и така из битието се пръкват рояци от безпричнинности и случайности .. напук на материалистите .. обективистите и детерминистите.. (хак да им е амааа !).. случайност до случайноста мила моя майно льо !.. вероятност до вероятноста мила моя майно льо !.. и най отпред всичкото котката на Шрьодингер орото води!
>>>
Колкото до изкуствения интелект, дано хората го направят
и поне малко разумен,
че иначе ще духат супата.
<<<
Недей вика " дано" ами ако срещнеш джмунджито дет си играе там на квантово ниво със зарове та да разваля детерминистичната скука.. да остави тоя комар и да следи да не се случи това .. щот ако се случи джмунджито ше духа супа барабар с правячите на изкуствен интелект.. ще си проличи че какъвто майстора - такива и чираците ...

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Не бях видял, че има някакъв отговор от философема и че нищо не е ясно.
Идеалистическо е напънчето да облагороди мисленето с душичка!
Та, Петков, Благодаря, значи!
Но - виждам, физиологичната страна не ги интересува? Те си мислят (без да знаят как става това), че знаят!
И все пак ... Механичното движение (усилие) на вътремозъчната течност, предизвиква отклик с ел.магн. вълнички от много на брой различни "записи" по кората - гънките на гл.мозък. Това означава, че като се "напъваме" да мислим, възбуждаме множество записи, а кои от тях ще са от съставките на абстрактен образ - е надстроечно определено.
Ами останалите? Ква да я подреждаме с тях. Ей тук е вече "интуитивната" способност, индивидуалното, Аз-а, отличното от другите генетични подложки.
Възможното, за да се твори нещо.
А също и при невъзможност да се овладява - Алцхаймер и тям подобни!
Едно от свойствата на стоящите вълнички в кората, при дълго и постоянно "допитване" до тях е, че се образуват белтъчни макромолекули върху тях и като че ли, свързват "на късо" пътищата на търсене на образите, в които участват. При липса на често "дразнене" - те се разграждат и казваме забравям.
Като се запълнят пък много от гънките с белтъчна маса до някакво критично количество и хоп - нова връзка на късо, която е непредвидена и не участва в комбина за абстрактен и казваме - тоя малоумния, откачи!
Щото, това непредвиденото, няма как, ние си го вкарваме в несъществуващи от минало дразнене образи, изкукуригваме - ега ти нещастния петел, обезглавяват го заради това, че си върши работата!
Както и да е.
По повод и на други изказвания - ей заради тези работи, НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ!
Та нашият мозък мисли изключително НЕСЪВЪРШЕННО!
Такъв "изкуствен" веднага тряа да го вкарат в лудницата!?!

Здравей, Петков. Ще почна малко отзад напред. За дилемата "вяра - разбиране"... Прав си, че в разбирането има нещо по-изначално, поне що се отнася до живия праксис, в който действията ти не винаги зависят от концепциите и нагласите към тях /макар концепциите да могат да изграждат доста солидни нагласи, заради които някои люде да отиват даже на смърт!/. Но дори и погледнато в чист вид, разбирането не се дължи на обектите, а на отношението, което ние имаме с тях. Няма обект сам по себе си, както и няма разбиране без обекти. От това следва, че разбирането се задава винаги в корелативно съотношение на разбиращо и разбирано, но от това не следва задължително материален или идеален статус на съотносимите величини, т.е. не следва, че статусът им е такъв ОТВЪД съотносимостта, в която са налични. Ти се отплесваш към обектността на обекта "сама по себе си", която някак си случайно /а за теб даже върло необходимо/ може и да не зависи от теб, респ. от изначалието, чрез което я разбираш. Такова нещо няма! Корелацията не може да се игнорира, освен догматично, в името на определена, както се изразяваш, "позиция". Но как да се позиционирам в неотменността на тази корелация, освен да се усъмня в статута на всичко, което пледира да я напуска и все пак да си остава носител на някакви описателни характеристики. Но веднага тогава ще следва въпросът: КОЙ описва, по какви правила, с абстрактни /или без/ структури, и тогава ще изпаднем в догматизма на "вече уточнената позиция" отвъд очевидностите, което е пагубно за философския анализ.
Сега за границата... Субектът е граница на света, а не някаква негова част, понеже светът бива улавян като смислово единство, при това непротиворечиво. Каквото присъства в света е рефлектирано от мен и тъкмо затова не е мен. Ако назова себе си "мозък" или "тяло" или "душа" или "материална система", или каквото и да е, едно такова назоваване няма как да е отговорно спрямо мен, напротив - аз следва да отговарям за случайните си отъждествявания, при все че всеки случай на отъждествяване се отнася вече до мен, влиза в кръгозора, който гледам. Изводът е, че като себе си аз не съм част от света, както да речем мозъкът ми или който и да е орган и дори цялото ми тяло... душата... духа и каквото и да е там, тъй като водещият рефлексията и разбиращият смислите е отвъд тях; той един вид спазарява с неизвестното образа на света и рамките на отъждествяването си. Това може да не става съзнателно и по негова воля, но то става през него, през фокуса на неговото разбиране-за-света. С това аз съм отвъд света, но като негова граница; аз съм точката, фокусът, посредством който изобщо светът става достояние. Затова философски атакувам идеята за нещо-в-себе-си /все едно дали материално или идеално/ - защото списването му в тоталния смисъл на света, окръглянето му, разбираемото му о-граничаване става в границите на субекта като последна инстанция на това окръгляне. Отвъд тази субектна граница няма нищо; наличието на нещо изобщо е вече иманентно на тази граница. Това положение Спиноза нарича sub specie aeternitatis, достояние на света като ограничено цяло. Значи светът няма как да се яви като ограничено цяло /"пред прага на вечността"/ извън фигурата на своята изначална мислимост/достояние през граница, която ясно отграничава едно абсолютно "вътре" от едно абсолютно "вън". Тук стигаме до другия ти казус: кое е вътре и кое вън. За теб, доколкото разбирам, "вън" е извън съзнанието, следователно "в материята". За мен "вън" е извън смисъла; невъзможността за явяване на която и да е фактуалност, независимо дали ще се отнася до материални или идеални обекти. Оттук произхожда и фигурата на матричната мислимост във философията. Матрицата задава всички възможности за непротиворечива втораченост в иманентното; тя е една структура, една щампа, която не ти предлага възможност да преходиш извън закостенялата координатна система на въпросното "вътре". Но остава подвъпросността за ограничеността - респ. немногомерността на разбиранията и преображенията на света с оглед не на перманентността на матричната структура, а с оглед на нейните граници. Разчупването на тези граници е въпрос за истинска прОмяна на света /въпрос на истински творчески акт!/, а не на неговата прЕмяна, каквото представлява човешката втораченост изцяло в иманентното. Значи, като граница на света ти отговаряш както за иманентното, така и за трансцендентното /по моята-твоя терминология още "вътре-вън"/, поради твоята абсолютна двуфакторна граничност както към всичко, което се явява като разбираемо "вътре", така и към изначалните условия, които правят достъпно това явяване /които не принадлежат явно на вътре-то, но правят така, че вътре нещата да се повтарят/.

Така че, за рефлексията матрицата не е произволна приумица, а желание, творчески стремеж за надмогване на условностите. Философът осъзнава тяхната нищожност /понеже всеки възможен образ на света е изначално загадъчен и следователно нищожен, понеже е "ограничено цяло" и "виси" в нищото/ и се опитва да внесе максимална яснота откъде идва и как е възможна манипулацията, която кара нещата да се повтарят и на света да се налагат /властово/ тривиалностите и досадностите, които най-често го правят толкова скучен и толкова чужд.

Виждаш, че тук няма и сянка от "вътре-вън" на материализма или идеализма. Истински вън е онова, което ме ограничава отвън. То не е материята, нито идеята, а нищото. Поне докато съм в рефлексия нещата стоят така. Тепърва предстои обаче да си изясним нещата с феноменологията. Засега прекъсвам.

Здравей филocoфeмa ,
>>>
Редът и връзката между идеите за "мозък" и "мислене", пораждащо еднопосочната причинност от първото към второто, е изначално по-загадъчен за познанието от самото обяснение на света чрез този ред. Истински смешното и пародийното е, когато си повярваме, че може и да не държим сметка за произхода на този ред. Това не е нещо по-различно от вярата в Бога, драги ми Петков /сигурно ще ме прочетеш/!
<<<
Няма да вземам отношение към целият ти постинг а само към това тука те дет го цитирах..
Малко ми прилича на оня филосогски спор дет трябвало да се определи кое е първично - яйцето или кокошката.. глупашка им работа..
Връзка между идеи !! ??? кат някакви връзки от кълчища или кат някакви си там Божи връзки .. нематериални връзки.. Някакси трябва да ми поразясниш що за връзки са това и имат ли те почва у нас.. Иначе току виж съм почнал да си мисля че логусът е основата създаваща необходимост от материя и битие въобще ..
А какво ше кажеш например ако ги не разглеждаме като порождаеми едно друго а като две страни на една и съща монета .. на монетата на реалното което е винаги с материална снага (онова отдолу на което се кичат свойствата и качествата) и на тази снага е облечена оная идеална риза ..
И какво излиза мислеща система и качество мисловност (способност да се мисли ) са неделими а самия мисловен процес е поредицата от състояния на информационната система във времето и състоящите се вътре в нея и отдавани вън от нея действия вследствие това търкаляне на нещата.. Та исках да ти подхвърля че мозъкът е материалната система подсигуряваща реализацията на мисловен процес.. Процес и процесиращо са неделими и всяко разделяне би било изкуствен акт на въображаемост .. С такива абстрактни разделяния можем да си служим правийки симулативни мисловни модели (въображаеми неща де.. ) с цел някакъв вид улеснение в изучаването .. но идеи за такива разделени неща (които са неделими по принцип ) не е хубаво да ни щукват .. погрешно е .. Това нееднократно вече го напомням .. мисля че до сега беше редно всички да схванем за какво става дума .. за да не тъпчем в кръг.. Ако не схванеш като разбиране това което аз се опитвам да обясня .. ти така ще си останеш с илюзията че твоят Аз "твори реалноста" .. и че да не би бил твоят Аз .. не би била реалност.. Демек нещо от родът "Няма звук от падащо дърво ако няма някой който да го чуе ! " .. "Няма луна на небето ако никой не я възприема " .. Такива мисли са си паяшки работи .. всичко друго но не и философия .. бред някакъв си .. щуротии .
Та както виждаш аз си посволих да пообясня че не е нужно да си държим сметка кое е пораждащо еднопосочната причинност.. щото тя не е еднопосочна .. тя даже не е посочна .. тя е взаимопосочна .. както е връзката между лявото и дясното да речем.. Позволих си и не станах смешен както ти вещаеше че щяло да стане(ама не стана ).. никога няма да стана .. що ли ? .. ами щот просто съм се оказал от правилната стран на дебата .. това подсигурява неравнопоставеност в дебата .. Не бих искал да съм на другата страна .. на страната на субективизмът .. тая нива ляб не ражда..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Но - виждам, физиологичната страна не ги интересува? Те си мислят (без да знаят как става това), че знаят!

Добре, ти как знаеш, че знаеш? И изобщо, как разбра, че светът става достояние чрез знание, а не някак инак? Като сънуваш знаеш ли? Ами като халюцинираш? Ами просто като си дялкаш нещо?

Та въпросът ми е и такъв: ти си мислиш, че физиологизираш и поради това мислиш; или ти физиологизираш, че мислиш и поради това физиологизираш? Както виждаш самият ти влизаш в словесен капан. Откъде знаеш, че физиологизираш ако не знаеш, че знаеш изобщо? - ето ти трети въпрос... И още нещо, физиологичната страна ме интересува като факт-от-света, а не с оглед на по-изначалния въпрос: как така факти от света изобщо ми стават достояние! Излиза, че само физиологично, но аз казвам, че не само физиологично. Въпрос на виждане на пределите. За някои казват: от носа си по-далеч не вижда... За кого ли?


Като се запълнят пък много от гънките с белтъчна маса до някакво критично количество и хоп - нова връзка на късо, която е непредвидена и не участва в комбина за абстрактен и казваме - тоя малоумния, откачи!

Ами то тая смешка в моя подкрепа... Като как тъй от белтък става да речем чернилка и дали на чернилките мозъкът им е бял; сигур е по-сив, горкият... Ти се кискаш не щот знайш как от белтък се пръква изобщо нещо друго /или от мозъчни вълнички - сърдечно вълнуване/, а просто щото е мнооооооооого чудна тая работа... Не вярваш ли? Ами кажи нещо сериозно по въпроса! Че поне да разберем как тъй става от нищо нещо /и обратно/!!!

Аз не поставям въпроса кое е първично: кокошката или яйцето. Аз питам по-общо и по-философски: как така и поради что изобщо се е задала възможността да съотнасяме кокошката и яйцето, питайки кое е първичното? Откъде изобщо се "пръкват" двете, за да ги съотнасяме и да се будалкаме тук с тия постинги?

Намесваш ме като противник на неща, които самият аз съм говорил вече предните дни. Нали ти казвах още тогава, че материално и идеално са изначално вплетени в синкразата на реалността. Но философският въпрос е рефлективен: как така изобщо светът се явява като материално-идеално синкразен, а не някакъв друг? В това е истинската загадка... Не чукай на отворена врата!

Здравей Wiseman ,
>>>
Философема,
опитай малко ясно и кратко да се изразяваш,
за да съм сигурен, че те разбирам адекватно.

Считам че мисленето е рефлекторно
до определена степен.
Ако ресурсът на субекта е достатъчен,
той навлиза в "свободен" режим на мислене.

Това е принципа на Активност в духовния свят.
( в Материалния свят спреш ли кислорода спира горенето).
Продукти от тази "волна" програма в мисленето са:
творчеството, идеите и много други явления,
които за живите същества са също такива необходимости,
както храната и водата за телата им.


<<<
Общо взето ти ръкопляскам .. Браво ! ..
Само една малка забележка имам .. тоя "свободен режим на мислене " хич не е така свободен а е задействан от заложените в нас мераци, от мерак за слава и власт .. през мерака за себеивисяване и самоуважение .. от мерака за живот .. да до мерака за сигурност изискваща па да изучаваме околното..
от мерака за изгода .. та до мерака за задоволяване на любопитството (демек не се знае утре какво ше потрябва) Всички тия и още милиони мотиваций движат нас .. нащо духовно вътрешно за да посегне към късчето глина и да извае статуя .. да пусне железна птица в небето .. да напише стих или музика или пък просто да изиграе един нестинарски танц.. Няма нищо непредпоставен в битието .. от и до ..


НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

тоя "свободен режим на мислене " хич не е така свободен а е задействан от заложените в нас мераци, от мерак за слава и власт .. през мерака за себеивисяване и самоуважение .. от мерака за живот .. да до мерака за сигурност изискваща па да изучаваме околното..

Петков, почваш да ми се дъниш... Ти знаеш ли кой може да "залага"? Ако не е Бог за живото или инженерът за машината, ела ми се обади!

Петков повярва в трансценденталното - къде да го запиша? И като как тъй неодушевеното /материята на правоверния материалист/ почна да залага властно и да ограничава режима?? Ами то много разумно и целесъобразно като "заложеност" туй, бе, Петков? Материалистичната позиция нещо почна да издиша...

Петков, да не се окаже и тя заложена от нещо незнайно какво си там някъде в мозъчните гънки?

Знам, бе. Нали ти казах, че съм измислил целия свят. С целият му кръговрат на материята.
За феноменология не ща да говоря - други отдавна са я разбили на пух и ... материя, и материя.
Кучето на Павлов си има друга генетична подложка и не възприема, че 6 е 6
, а 9 е 9.
Има фант. разказ ( по памет)
"Баба ми отдавна се занимаваше с окултизъм. Опитах се да я оборя диалектически, ама тя не е чела материалите и не се поддава на агитация.
-Вие - казва, - младите, дори и в Бога не вярвате! Кво ша са разправям тогава с вас ..." (Антон Донев - бълг. писател, писано 1963 г.)
За сънуването - го обясних.
А по-важен е отговорът на въпроса :"...как така факти от света изобщо ми стават достояние!" Щото сме приели материята да е първична.
Да ама не ква да е материя, а полевата й форма.
Ха сега чуди са: как работи радиото - влиза нищо, щото го не усещаш, пък излиза нещо (от нищо-нещо!!!)
Та полевата форма, чрез взаимодействията си "създава" оная, дето сме аз и ти.
Как, това е въпрос на физиката. Как пък стига до високоорганизирано състояние - гл. мозък на човек? Е, опитах се да отговоря, ама не възприемаш. Щот си мислиш, че виждаш по-надалеч от ... Пък то не е важно виждането, а мисленето. За да се затвори картинката на кръговрата, де.
Нейсе! И други правят същото.

Благодаря, че си оправи речника.

Мерака Петков върши работа за една друга работа ,-)
виж Желанието стига в форум Фило-софия.

Ето ти един факт:

Материалните потребности на човека са крайни,
а духовните не.
Затова вече и около ~70% от сумарната консумация на хората
вече е в информационната(духовната) сфера.
(преди 5 000 години е била примерно 1%).

Ще ти бъда благодарен да посочиш,
коя теория обеснява тази промяна.

"Въпрос на физиката", значи... То май тук задавахме философски въпроси, а не просто физически... Физическите и без туй всекидневно си ги задаваме, а и нали уж профанното ниво надскачаме... Не мога обаче да разбера какво общо има полевата форма на материята с мисълта? Искаш да кажеш, че мисълта, въображението, чувствата са "полева форма на материята"? Ако е така, ясноооо! И ясно що те тегли към физиката - просто не ти е ясно що е туй идеално... Явно ще трябва да си ги изясниш тия неща и тогава да ходиш да сравняваш мисълта с радиовълните. Това е смешно! Общото между тях е само дето ние мислим радиовълните, докато те не могат /поне засега не е установено обратното!/ да мислят нас.

Ти си приел материята да е "първична", аз ще река да приема идеята. Не че обективността на обектите пада, но просто ти казвам, че светът е въпрос на концепция, поне що се отнася до метафизичните му правила. А иначе физичните може да си ги обсъждате в клуб физика.

И какво общо има окултизмът тук и баба ти така и не ми стана ясно. Тук говорим ясно за ясно обозначими неща. А за окултизъм става дума в съответните клубове.

съгласен съм че в нас няма "изначално внедрени правила". Не ми е ясно обаче защо толкова философи възприемат аз-а като първична даденост до степен на метафизичност. Съвсем не ми е очевидно. Аз-ът ми е набит в главата от родителите ми през първите години от живота. В стремежа си да ме направят обществена единица. Без наложената необходимост от общуване, идеята за аз-а би могла да не възникне въобще, както и каквито и да било идеи изобщо.
Динамичния свят причина-причинено срещу статичния свят на безвремието. В качеството си на връзка между символи, мислите подреждат света по необходимост. Затова причинно-следствените връзки са по-скоро атрибут на мисълта отколкото обективна харакстеристика на света. Ако изобщо допуснем, че има свят отвъд мислите. Мисленето на хаоса и нищото е невъзможно - мисли, връзки и ред са синоними. Ето един възможен отговор на въпроса - откъде са се пръкнали кокошката, яйцето и тяхното съпостявяне. Един уважаван съфорумец навремето подчертаваше, че единственото безспорно твърдение е "съществуват мисли". За пръв път изказано от Ръсел май, в опитите му да изчисти от условности знаменитата фраза на Декарт. Философската рефлексия обаче, ни предупреждава че мислите, както и всичко останало са само идеи, т.е. мисли. Възможно ли е изобщо мисълта да създаде правилен конструкт за себе си? Мисълта никога не анализира себе си, а други мисли. Т.е. мислите не са обект на себе си в чистия смисъл на авторефлексията. Същото е положението и с аз-а. Уж той е обект на себе си - да, но в минало време. Аз-ът изследва своя труп.

да некоректно беше от моя страна да ти давам този линк след като знам, че не отбираш от инглиш. Не че инак щеше да го прочетеш де. Ама ето малко и на български. ето къде се криели добрите български философи:
[линк]

Аз не възприемам аз-а като човешка единица. За мен аз-ът е A-Z, т.е. първа и последна инстанция на съществуването, или чисто съществуване изобщо, екзистенция. Битието се задава като съ-битие в граници на световост. Тази световост (о-свет-еност) е определима в границите от А до Z. Казано по друг начин, през фокуса на аз-ността. Светът е своеобразен фокус на смисъл-за-света, ограничен през аз-а като "ограничено цяло". Аз-ът е нещо като фокус-ник, понеже смисълът "слиза" в света през/чрез границите на аз-ността. Не че не мога, но не смея да ангажирам аз-а с антропологични твърдения, поне докато философствам. Психологичният аз, за който говориш, е илюзия. В казаното за аз-а като "менност" на мен - обществения човек - си прав. Но аз съм налице в извънинтерпретативен идиом; няма какво да кажа за себе си, освен че не съм част от света, т.е. всяко отъждествяване (позитивно изказване за самия мен) вече ме отпраща към нещо, което не принадлежи на автентичния аз като A-Z.

Но това, че не се ангажирам с роля не значи, че ме няма - тъкмо отвъд полето на интерпретациите и отъждествяванията. "Метафизичността" на аз-а всъщност не е в неговата абсолютна отвъдност на биващото, а мигновеното процеждане на биващото през фокуса на своето игрово самоопределяне в събитието. Т.е. азът е граница както спрямо наличното, така и спрямо отвъдното. Тази граница е нещо като абсолютната разлика, тоталната различеност от всяка идея и всеки устойчив статус; граница, която сама по себе си не е сама себе си, но е налична като способност за свиване или разтягане - от точката до безкрайността.

Така че, прав си: доколкото се отъждествява с нещата-от-света, аз-ът е всякога в "минало време", "един труп", фикция и какво ли още не.

Тъй,де снощи бях малко попречупил пространството,ако ме разбираш...
Обаче има проучвания в тая насока.
Съизмерват времето с разстоянието в пространството.Примерно според тях е доказано,че ако човек можеше да види какво се случва на една св. година разстояние,би гледал какво се е случило преди 1 година.
Сега разбираш ли :)
А отделно обяснения за тия множествени вселени,че са паралелни светове и именно вреемто е ключа.Твърди се че има врати към други вселени.И дрервните са ги познавали.Твърди се егитпяните са притежавали места за клониране на хора.В долината на кралете май се казваше има човешки фигури със различни размери.Със закономерност между тях,и са твърдяли,че хората във различните светове са точно с тези размери.
Смей се но,го има много добре обосновано.
Отделно има няколко на брой монумента на Земята,като Стоунхендж,Храмовете в Камбожда и други някой от който са много известни а други не.И разстоянито между всяко от тях и то и между всички,"всяко срещу всяко" е точно 6666 км.
Как си го обясняваш?
Случайност? Окулт?