Ахил и костенурката
265 отговора
2846 прегледа
за Петков
Парадокса си е в сила дори ако костенурката стои на едно място или пълзи със всичка сила срещу Ахил.
Обаче в природата този проблем не съществува. Всичко си се движи и се променя без да се интересува от човешките парадокси и логически еквилибристики.
Много подобни парадокси свързани с неразбирането на движението и по-общо на промяната има и във логиката. Според мен това се дължи на ограничената представа на човешкия разум за тези явления. Всички логически закони са изведени като се дефинират множества, обекти, съждения които обяснават отношенията между тях и т.н. без да се намеква и за момент за понятия като “време” или нещо подобно. Според мен човешките науки въвеждат статични понятия като след това се опитват с тях да обясняват динамични явления. Как може да се дефинира обект или каквото и там да е било след като такова нещо не съществува. За да регистрираш нещо каквото и да е то трябва да взаимодействаш с него, което си е промяна, следователно строго погледнато не може да се говори за “съществуващ обект.” Математиката като абстракция на реалноста се изхитрява например да разчупи тоя статичен логически модел като въвежда понятието “отнапред избрана стойност” при дефиниране на “граница”, което определение е в основата на диференциалното и интегрално смятане. Но за съжаление това е един много несмел и изолиран опит да се разбие формалната статична логика, която стои в основата на всички човешки науки (включително и физиката) и която според мене е причина за тези “парадокси.”
Номера е да си душевно богат и да имаш и пари!
Обаче в природата този проблем не съществува. Всичко си се движи и се променя без да се интересува от човешките парадокси и логически еквилибристики.
Много подобни парадокси свързани с неразбирането на движението и по-общо на промяната има и във логиката. Според мен това се дължи на ограничената представа на човешкия разум за тези явления. Всички логически закони са изведени като се дефинират множества, обекти, съждения които обяснават отношенията между тях и т.н. без да се намеква и за момент за понятия като “време” или нещо подобно. Според мен човешките науки въвеждат статични понятия като след това се опитват с тях да обясняват динамични явления. Как може да се дефинира обект или каквото и там да е било след като такова нещо не съществува. За да регистрираш нещо каквото и да е то трябва да взаимодействаш с него, което си е промяна, следователно строго погледнато не може да се говори за “съществуващ обект.” Математиката като абстракция на реалноста се изхитрява например да разчупи тоя статичен логически модел като въвежда понятието “отнапред избрана стойност” при дефиниране на “граница”, което определение е в основата на диференциалното и интегрално смятане. Но за съжаление това е един много несмел и изолиран опит да се разбие формалната статична логика, която стои в основата на всички човешки науки (включително и физиката) и която според мене е причина за тези “парадокси.”
Номера е да си душевно богат и да имаш и пари!
Re: за Петков
ти май не разбираш. говориш за диференциално смятане, като статично. Ми какво е производна да те питам тогава? Въвеждането на понятието границя няма нищо общо с отнапред избраните стойности. Помисли хубаво. Иначе как според се избират тези стойности? С референдум?
Re: за Петков
ами там е работата, че движение, скорост, ускорение са понятия чрез които се опитваме да обясним движението на един обект.. бил той точка или влак или нещо подобно.. ама няма такова нещо като движещ се обект в смисъла в който е дефинирано движението. Какво става с този обект между две съседни точки.. престава да съществува или прескача от едната в другата? или когато се говори за тяло частица и вълна.. помисли малко и ще си зададеш въпроса ами какво значи да се разпостранява вълна или да се движи частица? това си е просто някаква измама на човешкия мозък и ограничено въображение.. или пак ще въвеждаме понятия като "единство и борба на противоположностите" .. и хем прекъснатост хем непрекъснатост.. само, че както казваше едно време даскалката ми по литература хем хем в лиратаурата няма.. хем с германците хем с руснаците.. няма такова нещо в живота.. а колкото за дефиницията за граница - граница доколкото си спомням на една редица или функция или каквото и там да е е число за което винаги може да се намери стойност на функцията или числовата редица за която разликата между тях да е по-малка от произволно избрана (ПРЕДИ ТОВА) стойност. Преди това може и да се изпусне ама то се подразбира. И можеш ли да ми покажеш къде във формалната лигика се говори за нещо различно освен от дадени (определени) обекти множества съждения умозаключения и т.н. .. ами просто така е устроен човека.. трябва да обособи нещо да го разглежда като нещо отделно.. да го анализира.. да му направи дисекция ако щеш за да разбере какво е и да го опознае.. Ако се поразровиш из логическите парадокси, ще се убедиш че всичките са всъщност близнаци на Ахил и костенурката.. парадоксите не са “шашми” ами реално показват ограничените представи на човека за природата които се основават на неговите ограничени сетива.. това разбира се е нормално.. ние например виждаме един много тесен спектър от електромагнитното излъчване – видимата светлина аз за останалата част знаем и го регистрираме с уреди.. като стане въпрос за пространство време движение и материя нещата стоят пак така.. това което виждаме пипаме чуваме и миришеме съвсем не е всичко което съществува затова и тези парадокси съществуват..
Парите са измислени за да се харчат! Бирата за да се пие!
Парите са измислени за да се харчат! Бирата за да се пие!
мисъл и сетива
какво общо имат? ние виждаме тесен спектър, но за мене невидимите части на спектъра не са никакво чудо.
представите на "човек" за природата въобще не са ограничени. първо представите на отделните хора не съвпадат, ама това е друг въпрос. човек е безкрайно гъвкъв и може да си изгражда каквито представи иска. аз нямам проблем с "парадокса" на костенурката. някъде горе подробно разчепках на какво се дължи, и съвсем не съм съгласен че останалите парадокси са на същата основа. парадокса на бръснаря например не е.
представите на "човек" за природата въобще не са ограничени. първо представите на отделните хора не съвпадат, ама това е друг въпрос. човек е безкрайно гъвкъв и може да си изгражда каквито представи иска. аз нямам проблем с "парадокса" на костенурката. някъде горе подробно разчепках на какво се дължи, и съвсем не съм съгласен че останалите парадокси са на същата основа. парадокса на бръснаря например не е.
ЕДНО ТЯЛО ЗАЕМА ЕДНО МЯСТО В ПРОСТРАНСТВОТО..
Здравей Зейфод,
Постулатът който сме приели че едно тяло не може да бъде едновременно на две места в пространството отрича въобще възможноста за движение..води до квантуваност на времето и пространството...така си е ..:).Кое не е вярно постулатът или това че времето и пространството не са квантувани ?
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
Постулатът който сме приели че едно тяло не може да бъде едновременно на две места в пространството отрича въобще възможноста за движение..води до квантуваност на времето и пространството...така си е ..:).Кое не е вярно постулатът или това че времето и пространството не са квантувани ?
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
Re: ЕДНО ТЯЛО ЗАЕМА ЕДНО МЯСТО В ПРОСТРАНСТВОТО..
Здравей Петков,
ще ми се и аз да се включа в тази дискусия. Според мен Zaphod от самото начало подържа правилната позиция и както ми се струва по едно време те убеди. Ти обаче сега казваш, че това, че едно тяло се намира на едно място отрича възможността на движението и води до квантуваност на времето и пространството. Това обаче както ми се струва не е така и аргументацията за това е същата с която Zaphod те убеди, че безкрайността на логическите моменти на разглеждане е нещо съвсем различно от всеки един момент (седователно една величина в безкрайността на логическите моменти може да стане нула, макар, че в нито един отделен момент не е).
Е, по същия начин, едно тяло винаги е на едно място, да кажем една конкретна точка.Каквато и точка да вземем, в която тялото се намира в някакъв друг момент, точките през които трябва да мине тялото за безкрай (тук безкрайностите роят безкрайности). Значи в логическите моменти тялото винаги е на едно място, но между всеки два логически момента има безкрай други логически момент и т.н.(тези моменти могат да се разглеждат и като моменти на времето и като моменти на пространството) Е, значи "логическото пространство" е логически безкрайно делимо. Движението е редицата на тези логически моменти, в които тялото е на едно място (а и в един врмеви миг), но движението (чиято възможност ти, при съответната предпоставка отричаш) е безкрайността на тези логически моменти разгледана като цяло. И както по-горе при аргументацията на Zaphod ти се съгласи, така и тук сигурно ще се съгласиш, че безкрайността на логическите моменти взета като едно цяло, е нещо съвсем различно от всеки един от тези моменти. Т.е "движението" е нещо по-различно от всички тия моменти, от които то всъщност е съставено.
ще ми се и аз да се включа в тази дискусия. Според мен Zaphod от самото начало подържа правилната позиция и както ми се струва по едно време те убеди. Ти обаче сега казваш, че това, че едно тяло се намира на едно място отрича възможността на движението и води до квантуваност на времето и пространството. Това обаче както ми се струва не е така и аргументацията за това е същата с която Zaphod те убеди, че безкрайността на логическите моменти на разглеждане е нещо съвсем различно от всеки един момент (седователно една величина в безкрайността на логическите моменти може да стане нула, макар, че в нито един отделен момент не е).
Е, по същия начин, едно тяло винаги е на едно място, да кажем една конкретна точка.Каквато и точка да вземем, в която тялото се намира в някакъв друг момент, точките през които трябва да мине тялото за безкрай (тук безкрайностите роят безкрайности). Значи в логическите моменти тялото винаги е на едно място, но между всеки два логически момента има безкрай други логически момент и т.н.(тези моменти могат да се разглеждат и като моменти на времето и като моменти на пространството) Е, значи "логическото пространство" е логически безкрайно делимо. Движението е редицата на тези логически моменти, в които тялото е на едно място (а и в един врмеви миг), но движението (чиято възможност ти, при съответната предпоставка отричаш) е безкрайността на тези логически моменти разгледана като цяло. И както по-горе при аргументацията на Zaphod ти се съгласи, така и тук сигурно ще се съгласиш, че безкрайността на логическите моменти взета като едно цяло, е нещо съвсем различно от всеки един от тези моменти. Т.е "движението" е нещо по-различно от всички тия моменти, от които то всъщност е съставено.
Ре: Петков и минувач
Петков , значи един въпрос:
Какво е функция? Ами това е зависимост, така че за всяко х от дефиниционното множество да имаме точно една стойност f(x). Е сега да ти задам въпроса, нека за f(0)=0. Може ли тогава f(1)=1? По твоята логика не може, щото каква би била стойността на f(числото след нулата). По същия начин отричаш и движението. Къде би било тялото в следващия момент? Откъде знаеш, че има такова нещо?
А сега за границата. Нека да говорим за граница на редица. Ето ти дефиницията, за да не сме голословни:\
Нека редицата е а(n). Kazvame, che chisloto L e granica na redicata, ako za vsyako e>0, syshtestvuva chislo N, takova, che za vsyako estestveno chislo n>N, |a(n)-L|<e
Извинявам се за латиницата. Та сега къде е числото, което е отнапред зададено, или избрано? Помисли, ако имаше такова животно, би трябвало да има и начин да го намираме, нали? Значи комитет по отнапред зададените стойности. Стая 314 в БАН (ИМИ "Г. Бончев").
Какво е функция? Ами това е зависимост, така че за всяко х от дефиниционното множество да имаме точно една стойност f(x). Е сега да ти задам въпроса, нека за f(0)=0. Може ли тогава f(1)=1? По твоята логика не може, щото каква би била стойността на f(числото след нулата). По същия начин отричаш и движението. Къде би било тялото в следващия момент? Откъде знаеш, че има такова нещо?
А сега за границата. Нека да говорим за граница на редица. Ето ти дефиницията, за да не сме голословни:\
Нека редицата е а(n). Kazvame, che chisloto L e granica na redicata, ako za vsyako e>0, syshtestvuva chislo N, takova, che za vsyako estestveno chislo n>N, |a(n)-L|<e
Извинявам се за латиницата. Та сега къде е числото, което е отнапред зададено, или избрано? Помисли, ако имаше такова животно, би трябвало да има и начин да го намираме, нали? Значи комитет по отнапред зададените стойности. Стая 314 в БАН (ИМИ "Г. Бончев").
ПРЕЧИ МИ ПРИЕМАНЕТО КОЕТО ЗАГЛАЖДА ФУНКЦИЯТА..
Здравей,
Там е работата че не вярвам че една стъпаловидна графика ще се изглади когато и да било... Както при кръгът и вписаният многоъгълник..Все ми е наум че колкото и да увеличаваме страните на вписания многоъгълник .. многоъгълника няма да стане кръг...независимо от това че си правим такива математически допускания че вписания многоъгълник с безкрайно много страни е кръг , аз си оставам на моето мнение че си е многоъгълник с толковато му страни..колкото и да са и не е кръг а е многоъгълник (вписан)..Колкото и да дробим функцията на по дребни интервали тя ще си остава стъпаловидна , просто ние приемаме че стъпаловидноста става от една човешка абстракция наречена "безкрайност" гладка стъпаловидност :)
Демек можем винаги да намерим по-малки и по-малки стойности на назъбването колкото си искаме малки , по малки и от кое да е число , ама не равни и на нула :) Откъде накъде една функция стремяща се към някаква граница трябва да я достига ( ами от там нататък , при безкрайно доближаване, дрън.. дрън.. "безкрайност" какво е това освен стремеж от дадено място нататък да заоблим нещата , да не му сеем на корена ряпа.....)
Между другото аз смятам че безкрайноста е най -голямата глупост която човека е можал да измисли през цялото си съществуване , толкова голяма глупост че сам не я разбира , някаква измишльтина за която даже няма определение като хората .Извини ме за простотията ми дето не схващам безкрайноста освен като дума в която не влагам смисъл ...Знам ли ..може нещо да не вниквам добре..Ако някой ми разясни къде не зацепвам може и да размисля и да се съглася..:)
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
Там е работата че не вярвам че една стъпаловидна графика ще се изглади когато и да било... Както при кръгът и вписаният многоъгълник..Все ми е наум че колкото и да увеличаваме страните на вписания многоъгълник .. многоъгълника няма да стане кръг...независимо от това че си правим такива математически допускания че вписания многоъгълник с безкрайно много страни е кръг , аз си оставам на моето мнение че си е многоъгълник с толковато му страни..колкото и да са и не е кръг а е многоъгълник (вписан)..Колкото и да дробим функцията на по дребни интервали тя ще си остава стъпаловидна , просто ние приемаме че стъпаловидноста става от една човешка абстракция наречена "безкрайност" гладка стъпаловидност :)
Демек можем винаги да намерим по-малки и по-малки стойности на назъбването колкото си искаме малки , по малки и от кое да е число , ама не равни и на нула :) Откъде накъде една функция стремяща се към някаква граница трябва да я достига ( ами от там нататък , при безкрайно доближаване, дрън.. дрън.. "безкрайност" какво е това освен стремеж от дадено място нататък да заоблим нещата , да не му сеем на корена ряпа.....)
Между другото аз смятам че безкрайноста е най -голямата глупост която човека е можал да измисли през цялото си съществуване , толкова голяма глупост че сам не я разбира , някаква измишльтина за която даже няма определение като хората .Извини ме за простотията ми дето не схващам безкрайноста освен като дума в която не влагам смисъл ...Знам ли ..може нещо да не вниквам добре..Ако някой ми разясни къде не зацепвам може и да размисля и да се съглася..:)
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
в отговор на wilhelmmeister
#54
ВЯРНО, АМА МИ СЕ СТРУВА ЧЕ ТОГАВА МЕ БАЛАМОСАХА :)
Абе имаше един момент дето се посъгласих ама ми се струва че нещо ме метнаха..:), те тия млади господа са като илюзионистите , зазяпаш се и хоп.. скрият ти шапката..То и сега не е речено че няма да се съглася .. ама тоя път поне ще внимавам да не ме метнат :)
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
определението за граница - за Боян
е ама голям си езуит значи.. ами нали за да кажеш конкретно кое е числото N трябва първо да да зададеш стойност на e.. говоря за конкретни стойности а не за "всяко" число.. и какво значи "всяко" число "всяка" баба "всяка" риба и т.н... това са глупости на "всякаква" степен
и въпроса не е къде е било тялото в тоя или оня момент ами, че абстрактната представа за тяло, момент и място не отговаря на природната реалност..
И стотинките са пари ама левовета са по-пари!
и въпроса не е къде е било тялото в тоя или оня момент ами, че абстрактната представа за тяло, момент и място не отговаря на природната реалност..
И стотинките са пари ама левовета са по-пари!
Re: ПРЕЧИ МИ ПРИЕМАНЕТО КОЕТО ЗАГЛАЖДА ФУНКЦИЯТА..
ами прав си, че безкрайноста е гпупост ама не е измислена за да те дразни ами си е математическа абстракция.. защото както знаеме математиката не се занимава с реалноста а с нейните отношения.. не се интересува от това дали числото двеста е круши или ябълки ами само от качеството брой на крушите или ябълките и от там нататък заопчват глупостите.. и глупостите почват да се проявяват когато някоя наука започва да използва инструмента математика без да си дава сметка, че това е абстрактно създание и всяка прилика с реалноста до голяма степен е случайна..
а пък опита да се "чепкат" парадоксите като се предъвкват механистичните представи за пространство време материя и движение прилича на опита да се докаже постулата за успоредните прави в Евклидовата геометрия..
и който ти каже, че че ги е разчепкал ще трябва да ти обясни и как се качва водата на баира за да се въртят вятърните мелници..
Парите са безполезна хартия, когато магазина за бира е затворен!
а пък опита да се "чепкат" парадоксите като се предъвкват механистичните представи за пространство време материя и движение прилича на опита да се докаже постулата за успоредните прави в Евклидовата геометрия..
и който ти каже, че че ги е разчепкал ще трябва да ти обясни и как се качва водата на баира за да се въртят вятърните мелници..
Парите са безполезна хартия, когато магазина за бира е затворен!
Re: ПРЕЧИ МИ ПРИЕМАНЕТО КОЕТО ЗАГЛАЖДА ФУНКЦИЯТА..
ами те и матемариците не вярват че назъбена функция някога ще стане гладка, иначе щяха да кажат кога е това някога :)
за това е измислена границата, обаче много малко хора го осъзнават. когато бях ученик се чудех защо ни карат да учим такива дивотии, като дефиниция на граница. всички я учеха на изуст, без да я разбират (дефиницията), но иначе си разбираха какво е граница интуитивно. ами ще поразчепкам дефиницията да ти стане ясно.
исторически понятието за граница е възникнало след диференциалното смятане. тогава хората много са се главоболели с въпроса за безкрайно малките величини в него. тревожели са се дали това са нули или не. от една страна на всеки му е било ясно че ако това са нули то би трябвало да могат да се заменят с нула и една с друга, а това е недопустимо. от друга страна на всеки му е било ясно че ако се ненули резултата ще е ПИБЛИЗИТЕЛЕН, а на практика това не е така - резултата е абсолютно точен. това е било парадокс тогава, защото това са противоречиви изисквания. най-неприятното е било че интуитивно са чувствали идеята, ама не са можели да я изразят ясно и недвусмисленно. тогава е била измислена тая част с граничните преходи, и всички са въздъхнали облекчено.
значи границата е число, които НИКОГА няма да бъде достигнато за реални стойности на аргумента, но такова, че да не съществува друго число между него и схождащата величина което също да не може да бъде достигнато. границата е най-ниския възможен таван, или най-високия възможен под. забележи че няма нищо общо с безкрайността. а вече как ще я намерим е друга работа :))))
за това е измислена границата, обаче много малко хора го осъзнават. когато бях ученик се чудех защо ни карат да учим такива дивотии, като дефиниция на граница. всички я учеха на изуст, без да я разбират (дефиницията), но иначе си разбираха какво е граница интуитивно. ами ще поразчепкам дефиницията да ти стане ясно.
исторически понятието за граница е възникнало след диференциалното смятане. тогава хората много са се главоболели с въпроса за безкрайно малките величини в него. тревожели са се дали това са нули или не. от една страна на всеки му е било ясно че ако това са нули то би трябвало да могат да се заменят с нула и една с друга, а това е недопустимо. от друга страна на всеки му е било ясно че ако се ненули резултата ще е ПИБЛИЗИТЕЛЕН, а на практика това не е така - резултата е абсолютно точен. това е било парадокс тогава, защото това са противоречиви изисквания. най-неприятното е било че интуитивно са чувствали идеята, ама не са можели да я изразят ясно и недвусмисленно. тогава е била измислена тая част с граничните преходи, и всички са въздъхнали облекчено.
значи границата е число, които НИКОГА няма да бъде достигнато за реални стойности на аргумента, но такова, че да не съществува друго число между него и схождащата величина което също да не може да бъде достигнато. границата е най-ниския възможен таван, или най-високия възможен под. забележи че няма нищо общо с безкрайността. а вече как ще я намерим е друга работа :))))
ПАК ЗАОБЛЯНЕ ДЕ :)
Здравей,
Това с границите си е чист илюзионизъм , пригоден да обслужва илюзорната ни представа за много неща в действителноста..те затова има и парадокси..Ако има парадокс то значи или природата е парадоксална (което по всяка вероятност не е така ) или човешките представи са гнили във фундамента си..Позволи ми да направя едно малко отклонение..Погледни какво става в квантовата механика ..хаос..за да им излезат на сиромашките физици сметките верни с точност десет на петнайста степен са готови и душицата си да продадат на дявола ..превърнали са експерименталния резултат в идол на който се кланят, мислят че са уловили Бога за дръга :). Аз давах пример за експерименталната точност която е давал геоцентризма и е можело всичко да се пресмята точ в точ..И какво от това ..фалан фъстък си е била работата..Та въвеждането в науката на такива понятия като неопределеност , случайност на събитията , рушене на причинно -следственните връзки , безпричинни следствия ( промяна без тласък на промяната) , отричане на обективноста на светът ( с две думи ако ни няма нас войводите и светът е под въпрос ) си е чиста проба подгонване на светът към математическите ни представи за него , произвол чиято цена е дезориентацията , чиято цена е стъпването върху грешен фундамент. Този свят в който живеем е реален , той е от плът и кръв и неговата математическа абстракция която строим е за да можем поне малко да вденем нещо.. и тази математическа абстракция до такава степен ни е опиянила че ние забравяме че светът не е съставен от числа.. , че по скоро числата са някакъв опит за обясняването му..( нещо като кога не можем да си представим какво е на Мара между краката да си го мислим като разкрачена буква "Л" ..:)..
Мисля че проблемите идват от там дето си служим с грешни аналогии които дават верни опитни резултати..Има достатъчно реални физически процеси и явления които могат да се симулират по един и същ начин и да дават верни резултати.. Е .. какво от това , това не прави нещата физически еднакви нали ?
Аз макар и малко да се отклоних от темата мисля че това отклонение беше от някаква полза тъй като науката не трябва сляпо да се опира на математическите абстракции , не трябва сляпо да се опира и на опита , мисля че освен търсенето и опознаването на законите в природата не трябва да спираме да търсим и необходимостта за това че законите са такива а не онакива..:). Мисля че не е достатъчно да кажем има всемирно привличане , нужно е да разберем защо например не е всемирно отблъскване..Не е достатъчно да кажем че абсолютната скорост на светлината е 300000 км/сек а е нужно да разберен аджеба защо тази азсолютна скорост не е 400000 км/сек, ми щото електронът тогава трябвало да е дуг, ми голям праз .. ми друг да е.. ма що не е...
Така че парадокса с Ахил и костенурката е един повод за мен да се замислим върху фундаментите на нашето познание , иначе аз си знам още от малък че Ахил ще я настигне практически .. ма каква файда от това познание като то не се вързва с дугите варианти на познанието ми..
И тоя праг за който говориш (под или таван) .. никак не съм убеден че съществува такава дължина (безкрайно малка ) която да не може да бъде разделена на две..невъзможноста да се намери място за друга точка между началото и края на една отсечка на мен ми говори за квантуваност на пространството .. както искаш ме разбирай..
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!
Това с границите си е чист илюзионизъм , пригоден да обслужва илюзорната ни представа за много неща в действителноста..те затова има и парадокси..Ако има парадокс то значи или природата е парадоксална (което по всяка вероятност не е така ) или човешките представи са гнили във фундамента си..Позволи ми да направя едно малко отклонение..Погледни какво става в квантовата механика ..хаос..за да им излезат на сиромашките физици сметките верни с точност десет на петнайста степен са готови и душицата си да продадат на дявола ..превърнали са експерименталния резултат в идол на който се кланят, мислят че са уловили Бога за дръга :). Аз давах пример за експерименталната точност която е давал геоцентризма и е можело всичко да се пресмята точ в точ..И какво от това ..фалан фъстък си е била работата..Та въвеждането в науката на такива понятия като неопределеност , случайност на събитията , рушене на причинно -следственните връзки , безпричинни следствия ( промяна без тласък на промяната) , отричане на обективноста на светът ( с две думи ако ни няма нас войводите и светът е под въпрос ) си е чиста проба подгонване на светът към математическите ни представи за него , произвол чиято цена е дезориентацията , чиято цена е стъпването върху грешен фундамент. Този свят в който живеем е реален , той е от плът и кръв и неговата математическа абстракция която строим е за да можем поне малко да вденем нещо.. и тази математическа абстракция до такава степен ни е опиянила че ние забравяме че светът не е съставен от числа.. , че по скоро числата са някакъв опит за обясняването му..( нещо като кога не можем да си представим какво е на Мара между краката да си го мислим като разкрачена буква "Л" ..:)..
Мисля че проблемите идват от там дето си служим с грешни аналогии които дават верни опитни резултати..Има достатъчно реални физически процеси и явления които могат да се симулират по един и същ начин и да дават верни резултати.. Е .. какво от това , това не прави нещата физически еднакви нали ?
Аз макар и малко да се отклоних от темата мисля че това отклонение беше от някаква полза тъй като науката не трябва сляпо да се опира на математическите абстракции , не трябва сляпо да се опира и на опита , мисля че освен търсенето и опознаването на законите в природата не трябва да спираме да търсим и необходимостта за това че законите са такива а не онакива..:). Мисля че не е достатъчно да кажем има всемирно привличане , нужно е да разберем защо например не е всемирно отблъскване..Не е достатъчно да кажем че абсолютната скорост на светлината е 300000 км/сек а е нужно да разберен аджеба защо тази азсолютна скорост не е 400000 км/сек, ми щото електронът тогава трябвало да е дуг, ми голям праз .. ми друг да е.. ма що не е...
Така че парадокса с Ахил и костенурката е един повод за мен да се замислим върху фундаментите на нашето познание , иначе аз си знам още от малък че Ахил ще я настигне практически .. ма каква файда от това познание като то не се вързва с дугите варианти на познанието ми..
И тоя праг за който говориш (под или таван) .. никак не съм убеден че съществува такава дължина (безкрайно малка ) която да не може да бъде разделена на две..невъзможноста да се намери място за друга точка между началото и края на една отсечка на мен ми говори за квантуваност на пространството .. както искаш ме разбирай..
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!