Срещали ли сте я? Успяхте ли да се измъкнете или още ви мачка? Как се справяте с нея и има ли справяне?

На тази въэраст всеки би трябвало да мине през това чистилище.Добре,че минава понякога дори без нашата съэнателна намеса.

Depresijata e sastojanie, v koeto bez samodisziplina moje da izpadne vseki . Prichinite sa mnogo i razlichni pri vseki, no chovek trajba da se bori, za da ne dopusne tja da prevzeme duha mu, kak - vseki shte nameri svoj pat - izlizane sred prirodata, pozitivno mislene, da cenish i da se radvash i na malkoto, koeto imash, da vjarvash v dobroto i da se stremish da pravish dobro, da se distanzirash ot otrizatelni emozii, da se stremish da se samousavarshenstvashbjagash, da uvajavash i pochitash drugute hora, takiva, kakvito sa. Spasenieto e v samija tebe i vjarata v Bog, pojelavam ot sarze da namerite silite v sebe si i da si pomognete, vapreki trudnostite na jivota, taka i Bog shte ni pomaga.

Само веднъж съм изпадала в такова състояние - при два дни в интензивно отделение /след операция при раждане/. Просто нямах ищах да дишам и да мисля и да живея - исках да заспя завинаги. Като почнаха да ми носят бебето и нямаше кой да ми поеме задълженията, се вчовечих.

Заради зодията ми "Водолей" понякога изпадам в такова състояние. От моя опит най-много ми помагат две неща: 1. Подстригвам се и сменям цвета на косата си; 2. Отивам и си купувам някакви дрешки. Смешно е но това ме успокоява и ми връща настроението. Сигурно е много индивидуално. Колкото до борбата и усъвършенствуването - това го правя откакто се помня, но то ми коства толкова сили и енергия, че често е причина за депресията. Защото когато постигна резултата, към който съм се стремяла съм толкова уморена от усилията, че дори не мога да му се зарадвам. Пълен парадокс и депресията е налице. Та пробвай различни варианти и избери най-лековития от тях. Успех и привет!

лекарството е да не признаваш, че си в депресия

е , че то си има и доста добри антидепресанти :) стига да се огледа човек :))

Как така без съзнателна намеса?

Депресивните все в лоша светлина виждат нещата, дори и преди това да са се радвали на същото. Току се появи малък проблясък, но после се оказва, че то е всъщност ирония към заблудените, към тези които се радват все още на нещо. Как да започнат да гледат позитивно?

Аз питам за дълго продължаваща депресия, когато човека в началото не желае да излиза, после няма накъде и върши разни неща и уж иска да се оправи, а все се инати колко му е трудно и разбира се най-лесно е да се тъпче с лекарства, които го приспиват или събуждат. Питам за загубването на всякакво желание и смисъл. То не че има смисъл, но на тази възраст да откриеш, че нищо няма смисъл явно е адски смазващо. Аз поне от пубертета си знам, че смисъл няма, но се научих да се радвам на малките неща. А хората, които все ми се зъбеха, че не мога да се радвам на топлата коричка хляб едва сега откриха, че всъщност няма смисъл и "пропаднаха" в депресията. Не искам да се зъбя като тях, а да им подам ръка. Какво да направя?