|
При лекаря (къс разказ)
– Докторе, решила съм го! Ще ги махам! – каза жената, влизайки в кабинета.
– Чакайте, чакайте… Спокойно сега. Седнете първо да ви прегледам.
– Не, не. Няма какво и да ме преглеждате, аз ви казвам, че са много зле и са за вадене…
Доктора се усмихна и понечи да каже нещо, но жената продължи:
– Даже съм готова, ако кажете сега да влизаме в операционната – събличам се, слагам зелената престилка и шапка, и лягам. Само и само да се отърва от тази напаст.Жената седна на стол като не спираше да говори. Едва успявайки да вземе думата между разпокъсаните й обяснения, лекарят каза:
– Така, отворете хубаво устата и кажете “А-а-а”.
Следвайки инструкциите жената отвори уста:
– А-а-а!
Пациентката продължи с отворена уста:
– Аааа и о’те не’то… Там и’а е’ни сек’уети…
Доктора махна шпатулата, тя се закашля.
– Да, секрети има, вие сигурно сте ги видял?! – направи кратка пауза, изчаквайки доктора да отговори и точно, когато той понечи да каже нещо, тя вече загубила търпение го прекъсна – Добре, прегледахте ме значи! Да отивам ли в операционната?
– Вижте, госпожо… – опита се пак да вземе думата лекаря.
Жената отново не го остави да се доизкаже.
– Не, докторе, няма смисъл да ми спестявате, каквото и да е. Наясно съм, че ситуацията е много зле. Цяла нощ не съм спала от тия сливици, като две буци ги
усещам, боли ме гърлото. Просто ще ме довършат психически.
– По принцип… – започна пак доктора.
– Да, да, ще ги махнем за по принцип. Напълно съм съгласна с вас. Аз помня, така една приятелка беше точно моят случай – гърлото й много зле, червени сливици, та се влачи сума ти време, с едни ангини. Ама, лекарят й не е бил като вас да й даде правилната диагноза и веднага да назначи операция. Иначе с пълна упойка ли мислите да я направите?
– Ами…
– Ами да, няма какво да се чудим, направо с пълна упойка, да не усетя нищо и вие да може на спокойствие да ги извадите всичките до една.
– Госпожо! Виждам, че вече сама си поставихте диагноза и лечение, но искате ли все пак да чуете и моето мнение?! – Каза вече изнервено доктора, изгубил търпение.
Жената леко се стресна от тона му. Погледна го плахо и едва каза, почти разплаквайки се:
– Олелелеее, значи е по-зле, отколкото си мислех…
– Госпожо! – лекарят продължи без да обръща внимание на емоционалната й реакция – Сливиците ви са напълно здрави, сочни и чисти. Няма налепи, няма
секрети. В напълно добро здраве са.
При тези думи жената притихна, след което промълви:
– Ами това, че ги усещам като буци и ме болят?
– Внушавате си, госпожо! Най-много това да е, защото са ви малко по-широки криптите* и там се задържа храна и се получават топчета…
При последната реплика жената онемя. Стисна здраво дръжките на стола, преглътна напрегнато, впери ококорени очи в доктора и пророни:
– По-широки крипти! – после продължи пак настоятелно – Е, за това поне не трябва ли операция? Не могат ли да се стеснят?!
– Не, госпожо, нищо не може да се направи! Пък и те с годините ще се стеснят и няма да ви правят проблеми! – отвърна развеселен лекаря. – Това е нормално! Господ ги е направил така сливиците на хората, за да могат да се хранят и дишат! И вие не сте изключение от човешкия вид.
Жената мълчеше и се чудеше какво да каже. Заоглежда се без цел ту наляво, ту надясно. После погледна пак лекаря и каза:
– Добре де, а някакви лекарства да ми предпишете все пак?
– За кое госпожо, след като сте здрава?
– Ами, ей така, заради тия крипти ли как ги нарекохте, и въобще, за да не се разболея, защото според мен…
– Госпожо… – стрелна я доктора с поглед.
Тя усети раздразнението му, но се осмели да каже плахо и тихо:
– Поне един антибиотик…? Да съм си сигурна…?! Моля ви се направете нещо, поне да не ми създава проблеми това гърло…
Докторът въздъхна уморено и каза:
– Добре, хайде, за да не кажете, че сте била напразно при лекаря… ще направя нещо за ваше добро…
Той oтиде до медицинския шкаф и взе ролка бинт и лейкопласт.
Минути по-късно, чакащите пред лекарския кабинет, видяха как вратата бавно се отваря. От там излезе, леко объркана жена. Устата й, чак до носа беше покрита в здрава бинтова превръзка. През бинта се чуваха нечленоразделни звуци на пациентката:
– Кккк…. ддд?!! Ккк…?!!
Малко след нея на вратата се появи леко развеселения доктор, който й махаше за довиждане, с думите:
– Да, да, точно така. И нали се разбрахме, да говориме по-малко, криптите да не се разширят още повече!
След което през неумело прикрит смях каза:
-Моля, следващия!
* Крипти на сливиците са отвори между клетките на сливицата. Някои хора имат по-широки крипти, което не е опасно или ненормално. С възраста те се стесняват.
Бъдете Високи !!
|
[