Златни огньове в съня ми
и хриптя на сън аз:
Ти сега търпи, търпи -
сутринта е мъдра!
+++


Казват ББ щял да се пенсионира като опне м-ла Хемус и освети новия храм на т.н. (н.= набедената) ни морска сто-лица: «Свети Прокопи Варненски»

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ккаво ти смущава душата, какво ти колебае вярата в това богоугодно дело...
То човек ако може и без храм да си събира душичката, щастлив ще е, но тази хубост, с даренията на хората, си е направо благодат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много блести на слънцето това злато. Ч ме налягат разни антихрисими мисли.

Храм ли златен телец ли е?

Из началото на Емилиян СТаневия Антихрист

... От двете страни на вратата, под каменната арка, пазеше стража с копия и шлемове и аз се поуспокоих. Рекох си: „Няма да пусне тя дявола в черквата.“ Но ме смути самата черква, сякаш за пръв път се изправих пред лицето й — нейната керамична украса, мраморните стълбове извътре, облени от светлина и блясъци, та храмът ми се видя като преизподня и паст, що поглъща душата. А откъде бе заседнало у мене убеждението, че светостта нито може да съществува в тържествен шум, великолепие на украса и гръмогласна прослава, нито може да ги търпи? Дали от небето, що ни гледаше денем и нощем в нашия каменен затвор, всякога тихо и всевелико не с такава украса, но с невидимото и невеществено пребиваване на бога, или от моите невнятни размишления ..

прав или изправян

нали това казах То човек ако може и без храм да си събира душичката, щастлив ще е, но тази хубост, с даренията на хората, си е направо благодат

хората ,и не само христиените , искат да се слави името МУ секак, да му привлекат вниманието и да му на-твърд-нат, че са неговите хора...макар по делата да ги познава

това е пове4е като нещо да си нагиздиш къщата, а па боЖия храм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти бъди раат.
Разходих го туку що песот.

Няма да ти споря, Щот не съм скандалджия. Само малко и като не постя.

Аз го обикалям тоя храм по Великден.
Вече май 4-та година.
Той си функционира.
Преди да е завършен.
Кубе по кубе се позлатяват.
А от вън бяха наредили плакати с реклама на автомивка.
Каки само по пяна - мият коли.

И няма как. И аз раб божи грешнаго Нерва - фърлях крадешком по един гьоз на пяната кат циркулирах обзет от религиознен ентусиазъм. Това когато не наглеждах вощеничката да не угасне. Колко и трябва на вярата човеческа да изтлее... Не я ли кътъш - лошо й се пише на свещичкаа.

Нейсе - хора сме. Лъскавото грабва окото. И така си трябва.

Както казах няма да споря, а и понеже за л
бимите ми руснаци стана дум (а.к.а малобългарите - майтап си правя естествено) да те оитам и да те разпитам:

А ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чак па толку, обикновен исторически
и с типичната руска патос-истерия,
Беше цветен май, Солоницин изигра монаха
борейки се с демоните си... Ама бих го изгледала
в един момент пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А вътре изографисана ли е или гола ?

Синът на брат ми е кръстен в старинния храм " Св.Богородица" с чудотворната икона в Гръцката махала във Варна.Много ме кефи - малко, "джобно" църквЕ, като картичка, с излъчването му, с духа му, дворчето, чешмата, зеленината цветята...

Звучиш като човек на илядо години,
само спомени и връзки с тях
ти правят тукашните разговори,
Което не е лошо, някой може
да се получи))

Няма смисъл!

Филмът е черно бял. С изключение на последните няколко минути - цветни кадри с икони на Рубльор.

Последното нещо, за което филмът претендира е историчност. Дори не е сигурно, че такъв иконописец е съществувал. Структурно е разделен на няколко новелки хато първата е пролог и в нея Солонцин/Рубльов дори не се появява.

В пролога, някакъв видимо обсебен от вечната човешка мечта да полетим мужик, изработил примитивен балон от съшити кожи, в края на новелката се размаза на калта след краткотраен триумф/ полет над необятната шир (топлият въздух на балона се охлади, коженият мях се спихна и последва главоломно свободно падане).

В последната (новелка) едно момче (син на покосен от върлуващата чума майстор - камбанар, явно синът е бил често побийван от пияния си отец приживе,...) даже без набол мъх под носа - конструира, ръководи и увенча с успех изработката на огромна камбана. Знаейки, че залогът, ако се провали е смърт, На края на филма - гласът й полетя на същата безкрайна шир, оставяйки в почуда италиянските послнаици в княжеството на московитите. И този полет - епилог е своебразен отговор на пролога въпроса поставен още в пролога.

Това разбира се са сами думи. За теб патос и истерия, за мен велик филм. То това им е хубавото на киното и на жените.

НБ

линкът към който давам препратка е към най-дългата и тягостна версия. В Мастерс торент бях качил съкратен (осъвременен вариант) на Мосфилм издаден след години. Като му изчистих, доколкото можах превода.


А отворих приказка за филма въвъ връзка с една сцена където един руски княз изпрати стотника си да ослепи майсторите след като построиха белокаменната му нова църква за прослава на духа. Досущ като историята със строителя на Василий Блаженни. И е донейде в отговор на твоите думи за красотата вложена от русите в своите храмове.

прав или изправян