“Снощи някъде някой е правил секс с някого. Хубав, пълен, забранен, първосигнален секс. От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти. Тази нощ някой е изневерил, а на друг са изневерили. Спали сте блажено в топлите си легла, докато някой е разбивал нечие сърце, докато друг пък е усещал в стомаха си първите пеперуди на влюбването. Нечия възглавница е попивала сълзи от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода… Тази нощ някои съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са се завивали през глава. Понякога нещата просто се случват. Въпрос на обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори…Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата… Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, без кръв и сополи. Игри на ловец и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на самодоказване… Всички се бием в тази война. Понякога сме профи, друг път - аматьори… И най-важното: винаги има ранени и убити! А ти къде беше тази нощ?”
— Чарлз Буковски

Съхнат скосени тревите,
Вятър ги роши на сън.
Интоксикират липите
и насекоми жужат.

Облаци плуват порочни
и корумпират деня.
Утре едва ли ще помни,
Слънцето... още грехa.

Шепнат листенцата тихо,
неразбираем рефрен.
Колкото повече мисля,
ще се обърквам съвсем.

Утре ще сме забравили
тихата меланхолия.
Цветните си фантазии
утре едва ли ще помним

***
Утре едва ли ще помня,
вчерашните фантазии,
тихата меланхолия,
обещания спазени.
***

прав или изправян

***
Днес няма нито облаче – да скрие
прозрачната греховност на небето
и вятърът сам някъде умира
или е мир със себе си намерил.

Днес, впрочем както бе и вчера
и както сигурно ще бъде утре
погребвах мъртвите проблеми,
и си създавах пътьом други.

А лекомисленото щастие
навярно пак ще ме подмине
или пък ще ме изненада
и ще ми падне на тепсия.

***

прав или изправян

***
Днес въздухът е нажежен до бяло
и е препълнен на душата ми контейнера.
Далеч клошарят-вятър е избягал
и всяка молекула кислород - мъчение.

Днес песове бездомни даже няма,
а уличните котки са съвсем невидими.
Днес чистотата в отпуск е излязла
и мисли хвърлени, упадъчнo – зариват ме...

***


прав или изправян

***
Нощта е приказна и дива,
немислеща за своя грях
или ненужно го прикрива –
- неконсумиран, непознат.

Нощта е тръпнеща и мила,
възбудена и странно дръзка.
И стенеща и отзивчива
нашепва ми да те потърся.

***

прав или изправян

***

Когато сутрин рано ставам
и лековерната си плът,
покривам с пластове измама
и се подготвям за денят
А после всичко се завърта
в калейдоскопни смъртни мигове
и триумфиращата външност
изчерпва се в преекспониране.
Кръвта в началото ще моли
за мъст или за избавление
И миг преди да каже сбогом
ще ни напомни с вик за себе си.

***


прав или изправян

наслаждавам се на компанията ти
дори няма смисъл да търся отговор,
нещо като притихнало спокойствие на мъжко рамо

знай, че след всеки мой постинг има "благодаря" дори да е ненаписано

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еха,...:)!

прав или изправян

Голи

Светът се съблича бавно
като млада стриптизьорка
с разширени зеници
с напукани устни


клубът е празен
но някой я гледа

Из стихосбирката «Смъртта не се чака».

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И да - нещо което ми хрумна по този повод...

Повторението наистина често изражда оригинала, ако не до фарс(1), то поне до водевил или нещо пасващо на кабаретния, първосигнален вкус.

Пример:

Кан.
кан-кан.

QFT

/Уточнявам[за нецъкналите линка по-горе]: Стефан Гончаров е кинонаблюдател и критик в на фестовала в Кан. От там се породи играта на думи по горе.../

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите