4-та тема на първа! / Контакти / Поколения / 50-60

Да не се правя на голям специалист, щото не съм рибар, а както вече споменах - прост пират, но:

Кефалът (на чист български - главоч) е риба, която джитка и в солена и в сладка вода (има голям толеранс към солеността на водата демек.) Освен това предпочита да й е топло.
Лятос черноморският кефал (има и речен кефал, на който му викахме клен - различни специи са) митка по река Дунав на угояване. Яде дентрит (рибешки мършоляк), бентос (щипалки, пиявици, водорасляци и вся остальная сволоч) и пр.

Принципно шета по дъното и затова понякога има характерен тинен привкус. Но пресния кефал добре приготвен си е една от най-вкусните ЧМ риби.
Като захладнее се връща в морето (солената вода е по-консервативна към студа, за това и край морето зимата и есента са по-меки. Обаче от там му идват и бедите. Те бягат от студените реки, но и морето не лъже. И им се изпотяват очилата от бахър.
Айретен, че студената вода по начало сковава движенията и мозъчните им процеси. И тогава са лесни за улавяне. Търсят топлата вода и ако добре се ориентираш къде ще ги довлече топлото течение - работата става: кат риба, кат вода. Фърляш мрежата и всички рибки са твои.

Това е накратко въведение в историята на кьор-кефала. Сега има и други истории. Като например тази за поп Киро-кьора. Има също и кьор-кур. Ама стига толкоз. То и без това лаф не става.