Тва ми влезе у речника пък на мене от общуването с пенсии напоследък.

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Ох, Юлка, не питай. Дереджето при мен е много, ама много лошо. По-лошо от това не може да бъде. На 3-ти почина съпругът ми, на 4-ти го погребахме. Днес стават 9 дена. Направо кошмар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ми дойде ей така, изведнъж и аз не знам как.

само требе внимателно да се чете, ама а де, не го направих и ... те така.

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Съчувствам ти.
А беше сравнително млад-само на 55 г.
Еми... начеваме се.
Това е живота, не сме безсмъртни.
Успя ли поне внуци да види?

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Ох, Спатийке! Много лошо. Съчувствам ти. Много млад е починал съпругът ти. Бог да го прости.

Не успя да види внуци, а толкова искаше.... Винаги казваше, че когато синът се ожени и се роди внуче, щял изцяло той да го гледа. Не можа да види нито женен синът, нито внуци. Това е животът.

Наистина млад и без време.

Не знам какво да ти кажа за утешение.
Разбирам те.
И в моите родове мъжете рано си отидоха от нас - батко на 34, баща му (вуйчо ми големия) на 49, а дядо на 56 години. Чичо ми най-малкия пък на 52г.
Съдба просто някаква...

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Гунди, като че ли в такъв момент няма думи за утешение. Божее, колко рано са си отишли мъжете от рода ти, наистина прекалено рано. Вместо да се радват на живота, било им писано рано да напуснат този свят. Като някаква прокоба само.