Купи ми за Коледа!
Радост Даскалова

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно убих го моя врабец -
от толкова чувства си го повредих.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори във мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tia9 на 09.08.11 01:22.

Надежда Захариева

Най-грубите думи...


Най-грубите думи в живота си чух

там, дето най-малко от всичко ги чаках.

Най-злостно там мачкаха моя горд дух.

И там най-горчивото отвсякъде плаках.



Приех свойта участ и вдигнах чело —

Да бъде — съдбата щом тъй е решила.

И несподеленото с никого зло

превърнах в безмилостна мяра за милост.


Още се мъча...


Още се мъча да оправдая

кривата дума, дето ми каза.

Още се мъча, ала си зная -

всичката мъка ще е напразна.

Разумът тъкмо в нещо се хване,

чувствата минат, та всичко сринат.

И си остава в мен тая рана -

несмъртоностна, но нелечима.

Плаче душата - пукната стомна.

Аз я залепям - тя знае само:

длъжен е, трябва всеки да помни -

казана дума - хвърлен камък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tia9 на 09.08.11 01:19.

Тиа, красиви, но тъжни са стиховете.

БОЖЕСТВЕН Е СЪНЯТ МИ,ЧЕ ТЕ ИМА
и в мислите, и в зрящия ми ден!
Една си ти: тъй истинска за мен,
очаквана,желана и любима!

Добра и топла, ласкава ръка
протягаш пак – да може да ни свърже,
но не в греховен плен, от който бърже
животът развенчава низостта.

Не искам бездна, търся висина,
а с тебе само мога да я стигна!
Обичай ме, с любов да се въздигна,
и с ангелска любов да полетя!

Мариан Кръстев

Това е което намерих и ти пуснах в отговор!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чужди грехове изкупувам
Радост Даскалова

Ще ги изкупя. Всичките.
Даже да бъдат цяла купчина.
Справки. Гише "До поискване".
За греховете си, Ви наминах...
Знаете, значи, че не са мои?
Нищо.Поемам ги всичките карго-
пето прераждане, предни животи...
Давайте, ще ги изстрадам!
Тъкмо, че няма да имам и време,
някакви свои да си направя...
Чужди грехове изкупувам
Радост Даскалова

Ще ги изкупя, няма проблеми,
трупат се с лихвите, зная...
Ето, и кръста си нося,
влача го да Ви докажа-
аз съм човекът, склонен на босо,
с чуждите грешки тръни да гази.
Моля Ви, не се преструвам-
просто...ще страдам и пея...
Нищо, че от изкупуване,
няма да има кога да живея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tia9 на 09.08.11 13:00.

САМО ТИ

След пороя
ще има луна,
после – слънце
отново ще свети:
само ти
ще останеш жена,
пред която
мълчат боговете…

Като сън,
недокоснат с очи,
като бяла
искрица в жарава,
като звезден прашец-
само ти-
нежен трепет
и тиха забрава!

Мариан Кръстев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живях до болката съвсем.

Сред резките и амплитуди,

разкъсващи я нощ и ден,

ми е било безбожно трудно.

От хималайската й вис

до марианските й бездни

не ме е смъквал нежен бриз,

а ураганът й възмезден.

И на жестокия си кръст

ту извисена, ту сломена

и благослов, и люта мъст

тя щедро ръсеше над мене.

Не я виня зя нищо днес.

Най-зли с най-близки сме, когато

не знае точния адрес

обидата ни от Съдбата.

Ако за нещо ми е жал

и тайничко упреквам Бога,

е, че във мене не е влял

свръхсила, за да й помогна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....ама истински пичага....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kлep* на 10.08.11 11:17.

Така се ходи.... на гости.......... и това не е руска тройка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе направо си е българска тройка. Руската вече не е на мода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак съм значи извън модата и пространството

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дъждът
езерото
и вятърът
сънуваха красотата
на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.
Скрил глава
той пътуваше
и сънуваше
в тишината
всичко това.

Автор: Данила Стоянова

Съжалявам, че не намирам нищо повече от тази поетеса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко е хубаво да си сам
в празната къща.
Овошките са мокри и студени,
облаците - акварелени,
зюмбюлите - морно розови,
колко е хубаво да пеят птички
и в клоните да шуми свобода.
1980


от нея е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти! Къде го намери и има ли още?

не, нямаше, на едно представяне на онлайн книжарница, само едно е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.........и разибра се, още един мъж

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

* * *

Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.

***Добромир Тонев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има издадена стихосбирка преведена на английски. Много съжалявам, че не мога да намеря стихосбирката й.

Тъжни истини са те налегнали...

* * *

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито…

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох! Чакай да пусна някоя простотийка, както ми приляга! Може и да те развеселя.

Яйца на очи

Искам да разкажа
колко те обичам.
С думи да го кажа
мога, не отричам,
но съвет ми даде
някой тук във нета -
в стихче ми предаде
идея в заем взета -
не със думи, а с очи
да ти обясня,
щом слънчеви лъчи
небето прояснят.
Та без да се замислям,
съвета аз приемам
и олиото плисвам
в тиганчето от Йена.
Яйцата вътре пускам,
цвърчат и вдигат пара.
Готовата закуска
с ароматната омара
с подносче ти сервирам
та шашвам чак децата,
дори не подозирам,
че мразиш ти яйцата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма ли я на български, някъде ми се мярна поръчай.......сега ще видя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто обожавам и тримата, двете жени и Тонев. А Надеждааа, Надежда ми е голямата любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tia9 на 10.08.11 19:10.

За Данила Стоянова....няма в продажба, ако много ти харесква мога да проверя на книжния пазар тук?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам, и аз си имам любими неща, когато съм тъжна... Усмихни се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е само когато съм тъжно, но........Странно е това, че в радостта сме еднакви, в болката....болка всеки изживява по своему.....и най-хубавите стихове са родени от болката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само ако ти е на път. Само ако нииииииикак не те притеснява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страст

Накарай ме да искам да живея!
Накарай ме да вкуся от греха,
да тръпна от възбуда, да копнея,
в ръцете ти от страст да изгоря!

Целувай ме и бавно ме събличай
и нежно след това ме обладай...
Желаеш ме сега, не го отричай -
ела до мен и си го пожелай!

По-смело, със целувки ме наказвай...
Недей да си помисляш за това,
че ме обичаш - не, не го показвай! -
Единствено поддай се на страстта!

Поискай ме преди да стане късно -
не разсъждавай, просто се отдай!
Изпепели ме с топлите си устни!
Ела до мен и си го пожелай.

авт. неизв.

Само да си здрава и близките ти да са здрави. Всичко друго са бели кахъри. Много ми хареса народна мъдрост, която прочетох днес:
Само приятел може да стане предател

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никааак, ще проверя, свестни момчета има там....често търсят и намират, обаждат се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малиииииииии - страст! Юлка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПЕСНИЧКА

** На Дамян Дамянов **

Със звън на внезапна струна
една песничка ме целуна.

Със остра петичка ме ритна
една песничка любопитна.

Да ме погали понечи,
душата ми разсъблече.

Нежно запретна ръкави
и на крака ме изправи.

Време, недей се изцежда.
Може би има надежда

за сетен път да успея
песничката да си изпея.

1981 г

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спри този миг, докато има още миг.
За да не дойде времето безлико,
да пропълзи на лапи котешки и да го грабне...
Докато те обичам,
докато любовта ми пада,
като любов отронена от лист на цвят -
Вземи ме.

Уилям Голдман
...................................................................................................

...................................................................................................


Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.

Джорджия СКОТ

Давам под наем от 8 до 5

на бетонжийска бригада.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 50 на 10.08.11 19:30.

Благодаря ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поне ще опитам)......тези дни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тангото. Уиски. Привкус на лула.
А димът нарисува китара...
Искам глътка от твоите устни, луна.
Ти - красавица. Аз ще съм звяра.

Всеки звук за ухото ме хапе без свян.
Всяка мисъл ме прави изгарящ.
Само малко изглеждам на...много пиян.
От безбожност приличам на вярващ.

От очакване целият ставам на страх.
Тази нощ си скандално красива.
Красотата най често наричана...грях.
А без обич мълчи изнасилена.

Хващам твоите светещи боси ръце.
Във очите ти нагло поглеждам.
Те...луните съм чувал, че нямат сърце.
Имат само безкрайна надежда.

От какво си направена, тънка луна?
От любов? От сълзите на Господ.
Тази нощ аз съм сам...а пък ти си жена.
Ще се любим безкрайно. И просто.

Павлина ЙОСЕВА

И на мен ми харесва Н Йорданов....
НЕ УМИРАЙ, ЛЮБОВ

Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да най-хубавите стихове са родени от болката!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз те обичам, ама съм на работа, ама чета с удоволствие и щракам когато мога..иначе шефа ще ме изгони, ще ме нарита и после.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Песен за двете точки
(Недялко Йорданов)


Две точки във безкрайността
сред хорския безброй -
там някъде се движи тя,
а там се движи той.
Но ето, че случайността
прошепва тихо; Стой!
И казва той; Това е тя!
А тя; Това е той!
И тръгват заедно на път
направо, без завой.
Във двоеточие вървят
щастливи тя и той.
Дали това е любовта,
но кой да каже, кой?
Това едва ли знае тя,
едва ли знае той.
Но ето, пак случайността
прошепва тихо; Стой!
До тука! Точка - казва тя.
Да, точка - казва той.

Ей това са внуците ми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък съм в отпуск

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

при нас до 16ч беше задух. Сега е приятно хладно малко росна дъждец, ама при мен е топло...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питам Тишината:"Какво е Любовта?"
Тя ми отговаря:"Сбъдната мечта"
Самотата се намесва:"Затворена врата е."
Тъгата я подкрепя:"Пролятата сълза е."
Включва се в спора нейната сестра:
"Тя е ярко слънце"-казва радоста
Прекъсва я лъжата:"Има две лица!"
Истината скача"Горда и добра!"
"Всичките сте прави!"-заявява Мъдроста
"Тя е буен огън,падаща звезда,
нежната симфония,бурята в ноща.
Тя е Тишина,Радост и Тъга,
често е Самотна,Истина...Лъжа.
Някъде в сърцето ражда се с надежда
има я в усмивка или в поглед
нежен-бисерна сълза...
Живота мили мои-това е Любовта!

При нас от сутринта е студено. Сега вали и е много приятно.

У дома е много топло - задух, но на вън е направо студено, и не е спряло да вали от обед.

Здравей Гинес, много ми е драго

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любовта съществува само вътре в нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, мили дружки. Драго ми е да ви видя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

Виктор Самуилов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм...Ако не се излее навън, не е любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно сега вече е приятно при нас, но не е студено - по потници сме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно сърце

Евстати Бурнаски

За обич и презрение,
за болка по любима,
за гняв и угризение –
едно сърце си имам…

Едно сърце ми стига
да нося по привичка
и волност, и вериги.
Едно сърце
за всичко!...

И аз съм по потник, ама затворих прозореца, че студ. Бррррр....

И в сънищата съм жена.
Простена "Сбогом", а се връщам.
Събирам диви семена.
Разсеяна.Припряна. Същата.
Не ме съди, не ме кори.
Да стана друга не очаквай.
Аз знам, че има по-добри,
но ти със мен се смя.
И плака.

Надя Ралчева

Хареса ми Надя Ралчева.

В Филибето 20*студ Ви казвам

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин

За филибето това си е голям студ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правилно, но не чакай като даваш любов, да се върне обратно. Любовта трябва да се дава, но да не се очаква.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мммм... Да. Има да се замисли човек.

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
Или само с поглед ме издърпай нанякъде
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или в твоите спомени.Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твоето „Обичам те!”.
Отведи ме оттук!
На където ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по Дявола!
Трябва някъде място такова да има- за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук! –
С чиста съвест продавам душата си!

Маргарита Петкова

Нещо такова имах пред вид. Имаш ли я, изливай навън да има за всички. Не я стискай.

ОБИЧАМ ТЕ!

Златен мой,
Посребрен и нещастен,
Слънце в живота ми,
Лунен, с мургаво рамо,
Тъмен мой,
С поглед и помисли ясни,
Всякакъв мой.
И мой само
Проникновен и проникващ мой,
Смръщен, щастлив и отчаян,
Млад мой,
Мъдър мой
И лекомислен ,
Обикновен мой,
Населил със себе си стаята ми,
Странен мой,
Безразличен и искащ.
Мили мой,
Ненагледен,любим,
Ненавиждан,
Умен мой,
Безразсъден,
Безумен,
Мой единствен,
Мой проклет трижди –
Да те назова
Не ми стигат думите.

Маргарита Петкова

Студ, дъжд, и вятър, дано да отмине до утре.С якето, и чорапи бях до магазина.Луда работа, а вчера сигурно беше 40*, а може и повече.



п п.
Не можем да разделим компа на три, и затова за сега се оттеглям, и давам път на двете мои слънцица

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наглеждай мечтите ми за малко

Наглеждай мечтите ми.
Аз ще се върна.
Отивам в реалния свят.
Такива са кротки,
че щом ги прегърнеш,
веднага до теб ще заспят.
Изляза ли аз,
може би ще помръкнат,
но туй е, да знаеш, добре.
Не ги заговаряй
и те ще замлъкнат,
потънали в свое море.
При всеки заспиват -
това ме учудва...
При мене играят, крещят,
на кръст ме разпъват
със свойте въпроси
и вечно ме канят на път.
Та ти ги наглеждай.
Нали време имаш?
И задължен ще ти съм.
Недей ми отказва,
за бога, любима,
че просто умирам за сън!

Милош Зяпков

Лека нощ.

До утре!

Говорим за едно и също нещо, но с различни думи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Раздавайки, ще получиш. Това е клише. Не е моя мисъл. Дали е верно???

Чао. До скоро.

В нашата част на България е по-топло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубава вечер!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дамян Дамянов
Ръка за прошка
Подавам ти я. Ето на — прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият — все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...................може да те взриви....дори и след години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекрасна е песента на Тони!

И ето още нещо в минорна гама, което на мен много харесва:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kлep* на 11.08.11 09:35.

само от добър приятел, става качествен предател!
И си е така де. Как да те предаде някой,за когото не ти пука и не допускаш до себе си...
Ама така сме устроени и на всеки дядо Господ дава ,квото трябва .Не,че не са ме предавали -напротив! Ама никой не ми е крив,че съм била наивна.А и как ,ако не усетиш болка,ще разбереш колко е сладко нейното отсъствие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей! Имаме единомислие. И според мен вината за нечия допусната спрямо мен грешка си е моя, защото не съм преценила правилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

станахме група мислещи еднакво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спасената

Станка Пенчева

Идвам при тебе като след бедствие,
Приеми ме под стряхата на обичта си!
Облечи ме с достойнство,
Нахрани ме с увереност,
Сгрей ме с дъха си – като пчелица,
Измъкната от пороя.

Идвам при тебе гола и боса:
Изгоряха младите ми години,
Изгоря цялото ми имане…
Излязох от огъня без нищо –
Само очите си изнесох,
Само ръцете,
Само туптенето на сърцето…

Идвам при тебе – жива,
Обгорена от пламък и жарава,
Ще ме приемеш ли такава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зная защо не спиш
Камелия Кондова

Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tia9 на 11.08.11 20:49.

ДЪЖД
Дамян Дамянов

Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в милата ви дискусия, връстнички...,
но ме впечатли как цитирате точно двама съграждани от Сливен
(Станка Пенчева и Дамян Дамянов)
Станка Пенчева даже беше приятелка на майка ми и съм я виждал веднъж
в къщи.
Доста безжалостно се присмя на моите пубертетски опити да оригиналнича.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Егото когато е в повече така се получава. Но пък е талантлива и това остава за поколенията. А може и да си бил прекалено чувствителен тогава и така да си приел думите й.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В това няма нищо лошо.....понякога така се "приземяват" пуберите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Балада

Исках да стана
търсач на подземни води,
да улавям неуловимото —
тъмното дишане на водата,
трептенето на ултразвуците —
додето лесковата пръчка
сама заиграе в ръцете ми.



После поисках да стана
търсач на подземни чувства —
на затрупани с камъни отчаяния
и радиоактивни страсти,
на детински бъбриви радости
и бездънни кладенци от мълчания.

Копах весело, като на игра.
После ме жегна съмнение:
все откривах води
ту блудкави, ту горчиви.

После —
изворите се дръпнаха надълбоко...


Паднах ничком
върху изгорялата пръст.
И чух:
някъде много, много отдалече,
от самата сърцевина
водата насмешливо рече:

— Още ли искаш да търсиш,
търсачо на подземни води?
Дарбата на търсача
е незарастваща рана,

неопалима къпина,

недостижимост

и несвобода.

Още ли искаш да търсиш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tia9 на 11.08.11 21:49.

от прекалена чувствителност...
Случаят беше елементарен.
В един момент я питам"Може ли да стане от мен едно поетче?"
Тя ми отговори:
" както те слушам, не мое ста от тебе едно поетче"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Дарбата на търсача
е незарастваща рана.."
....
Така си е и общо взето никога не съм имал амбиции за поетична дейност.
Даже и литературните ми предпочитания са повече в прозата, отколкото в поезията.
Какво мислиш за дъщеря и на Станка Пенчева и нейната поезия?
АВТОПОРТРЕТ



В живота присъствах като на чужда сватба:
всичката медовина покрай устата ми изтече.
Не бях нито булката, нито майката радостна,
пък и малката шаферка не бях вече...

Бях просто тази, дето приказките разказва -
имах цяла торба приказки и нищо друго.
Все любовните искаха, а тия с омразата
за мене оставаха в торбата ми груба...

Изпращах сърцето си самó между хората
да подслушва - на кой каква приказка трябва.
Аз разказвах, те слушаха, после с умората
си лягахме двете и спяхме, където ни падне...

Къде не замръквах и каква ли кал само не газих:
на кръст ме разпъваха тези, дето приказки не обичат,
и торбата ми дърпаха, и я късаха, но я опазих,
и не дадох на никой във тайната й да наднича!

И по стръмния път пак я нося препълнена - вижте!
Нямам друго - аз съм тази, дето приказки пиша.
За мен не мислете - щом ви трябват, вземете ги
всичките!
А пък аз - други приказки ще си напиша...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от тулса на 11.08.11 22:01.

Няма да се изкажа много ласкаво, не съм чела от нея....може би.... Това стихотворение конкретно, темата за изнизващ се живот на кинолента е доста употребена и употребяване, това не трагедия, то наистина нищо ново под земята, но първи и втори куплет.......дано не съм права, но страховито ми напомня МИСЛЕНЕТО, не плагиатство, мисленето на Надежда Захариева. Тази седмица прочетох поне пет подобни излияния по темата...Разбираш ли, четеш...ама не те вълнува, като преразказани чужди неволи са.....чела съм го това вълнение, тя също го е чела някъде---така звучи стихът, не преживян, а преразказан..


Изпращах сърцето си самó между хората
да подслушва - на кой каква приказка трябва.
Аз разказвах, те слушаха, после с умората
си лягахме двете и спяхме, където ни падне...
прочети Дамян Дамянов......и мъничко от Надежда Захариева....и откъде ли не..... и ще видиш колко открадната емоция има в това
...или просто не е моята поетеса)))
Не правя литературен анализ, говорим за усещане..а моето е......тази жена преразказва емоцията на другите.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочети, ако не тре мързи...какво онзначава некролог по български:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наживях се, мили Боже
Честна дума, наживях.
Нанадявах. Натревожих.
Наприказвах. Намълчах.

Напреглъщах. Несподелях.
Напрощавах. Нагреших.
Назагубих. Напечелих.
Въобще — наусетих.
.....
Това ми хареса.
Лаконично и ...изкрещяно в целта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление го четох..........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обожавам "изкрещяната" Й "делнична" емоция........Съвсем без преструвка....искрено възхищение отжената и от поетесата. Почети, струва си. Дълго седяла в сянката на Дамян, а като прочетеш неговата стихосбирка "АЗ и Ти" и нейните стихове...ще видиш как си говорят))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безсилието ражда злоба...


Безсилието ражда злоба...
О, Смърт, вземи ме изведнъж
в катранената си утроба!
Сред живите недей ме дръж,

ако, останала без сили,
човека, сторил ми добро,
за благодарност аз ужиля
с език, със поглед, със перо...


В кривото огледало...


В кривото огледало на света
пак се оглеждам некрасива.
Но въпреки образа ми, отразен там,
се чувствам щастлива.

Че съм такава, каквато съм.
Че стърча извън лицемерната му матрица.
Че съм забит в окото му трън.
Че съм странна птица,

която си пее със собствен глас,
все наопаки, все различно.
Че се осмелявам да си бъда Аз,
с риска да не ме обичат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има нещо вярно в това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОООО, дааа, знам за скорпиона

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някой даде ли инфо за Данила Стоянова?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Розмария на 12.08.11 09:40.

Ами така де -нали клуБ по интереси,начи интересите ни (пардон мислата)ни тече еднакво или айде - в една посока

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боже,Боже колко много дарба имаше този човек...
Направо - необозримо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина е много талантлива.Поезията и направо облива душата ми с наслада.Ползвам я като награда за себе си,когато съм много,много изморена и имаща нужда от разтуха и подкрепа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро утро!

Горещо кафе

Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.
...
Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само.

Със сънена усмивка на лице,
несресана, без грим... ще те посрещна
със две димящи чаши във ръце,
пълни с кафе - ухаещо, горещо.

Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда -
погaли ли ме слънцето с лъчи,
във твоите очи да се оглеждам.

Сълза от обич искам да съм в тях,
желана и жадувана с години...
Кафето ли? Не може да е грях!
Ще го оставим бавно да изстине...

Не се притеснявай, когато имаш време.Зная, че не си забравила, зная!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 50 на 13.08.11 07:17.

Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.

Добри Жотев

Виждам само море и небе,
син цвят, но не носи наслада.
Самотата не може да спре,
самотата ми не е досада!
Цял живот се опитвам да чувствам
под краката си твърдост и сила,
а пътувам навътре и клатя се,
не нарочно, но не и насила.

Дурго нямам, животът ми даден е,
а сърцето само си избира.
В любовта няма нищо за крадене,
ражда се или умира,
ражда се или умира,
ражда се... умира...

Виждам само звезди и небе,
тъмен цвят, но ми носи наслада!
Самотата ти не ще умре,
красотата ти дебне в засада!
Цял живот се опитвам да вадя
от сърцето си твоето жило.
А отиваш си толкова млада,
не нарочно, дори и насила.

АВТ НЕИЗВ.

Ще те чакам хиляда години.
Ти нали затова ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!

Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни,
ще пресъхват морета, но в мене
нищо няма да се промени.

Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сама-ще ми стига
малко въздух и малко вода.

Трубадури, поети, пройдохи
ще се спират под моя балкон.
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.

Но ще бъда сурова и хладна.
Ти нали затова ме избра?
Ще остана докрай безпощадна,
само с тебе ще бъда добра.

Всяка лоша мълва ще отмине,
ще ни срещне добрата съдба.
Ще те чакам хиляда години
ако ти пожелаеш това......

"Аз ще идвам внезапно,
като насън —
неразумна, пагубна и тревожна.
Ще събличам
на прага
другия си живот,
сякаш е омагьосана кожа.
Ще накарам
часовниците да спрат.
Ще танцуваме заедно
под звездите.
И с очи,
премрежени от тъга,
ще потънеш
в тъмното на очите ми...

А когато
първият слънчев лъч
във прозорците заиграе,
като бяла птица
ще отлетя
от измислената ти стая,
ще се върна
в другия си живот,
в омагьосаната си кожа...
И ще мислиш:
трябва да е било
сън,
реален до невъзможност..."

Надеждата ми – тя е като плевел –
и как да я изкореня с ръка.
Пониква, щом страхът ме е обсебил,
и избуява, щом я отрека.
Вирее въпреки добрия разум
и има тайнствено-секретен код.
Надеждата – единствена зараза,
която заразява със живот.

Севдалина Илевска

Заедно

Отдавна ние с теб си режем хляба
на две съвсем еднакви половинки.
И точно там, където твойте устни
докоснали са крайчеца на чашата
и аз отпивам втората си глътка.

Ти сякаш стъпваш в моите обувки,
а аз, когато вън е люта зима,
като че твоето палто навличам.
Едно и също е дори окото,
с което ни се случва да заплачем.

И вечер пътната врата заключваме,
за да си бъдем двамата. А после
и сънищата наши се целуват.

Ханс Бандер

Вярвам ти!

Вярвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...

Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...

Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ГОРДЕЛИВИТЕ
Миряна Башева

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МЪЛЧАНИЯ
(кошмар)

Миряна Башева
С традиционно буйна грива
очаквам вятър - за из път.
А ветровете се разсмиват
или невярващо мълчат.

С порой от упреци-надежди
нахлувам в нечий тъмен кът.
И жителите се споглеждат,
но като пънове мълчат.

С любовни стихове и клетви
държа за шията плача.
А ти - другарски ме съветваш
да се науча
да мълча...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ

Миряна Башева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Автобиография в пет глави
(неизвестен за мен автор)

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм си виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно точно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Петя Дубарова
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безглаголно Стихотворение
Радой Ралин

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клетва

Недялко Йорданов

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.


Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те! и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
което водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НАКАЗАНИЕ
Лиляна Стефанова

Не прозрях.
Беше този, който исках да бъдеш.
Не ти самия. Той.
Бях съчинила пиесата,
твоята главна роля,
декора, костюма ти, репликите,
гласа ти...
Бе герой на юношеска сцена.
Зад рампата
на детската измислица.
Дадох ти думи и жестове,
снага на Парис.
Беше този, който исках да бъдеш.
Не ти самия. Той.
Приших ти оригинален ум,
нежност,
ирония,
мъжко безстрашие,
вярност.
Бях захласната.
Бях шантаво влюбена.

После счупих, по воля на случая,
не очилата с луди диоптри.
Себе си. На парчета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ми бъдеш ли дом
Радост Даскалова

Колко път извървях - по-добре не пресмятай...
Треволяче на вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.

Колко дъжд изваля, колко буря ме млати...
Би ме град - изпомля ме до голо стебло.
Вечно удрях на камък в скалите чепати
и не случих да чуя: "Добре си дошло!"

Колко малко остана от мене след всичко...
Само късче обрулен, премачкан живот.
Аз - една полужива, бездомна тревичка,
дето даже не може да върже на плод.

По вратата ти драскам - корен разнищен,
закачил се случайно на кривнат пирон.
Знам, че късно е и не приличам на нищо,
но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Илюзия

Камелия Кондова


Художнико, така и не успя

да нарисуваш светлото ми рамо.

Сега съм у дома. Спокойно спя.

А ти си бил със сянката ми само.

Със нея си говорил цяла нощ.

И с нея си се любил - не със мене.

Художнико, ти никак не си лош,

ала картината ти е студена.

А сянката навярно ще мълчи.

И сигурно ще й хареса много.

Ако това са моите очи -

забравил си да нарисуваш огън.

Забравил си да нарисуваш ден.

Да, аз разбирам - сянката не свети.

Ала защо я припознаваш в мен.

Приличаш ми на всичките поети,

които ме измислят в някой стих.

И запомни, преди да кажа сбогом -

на теб и на поетите простих.

На сянката, художнико, не мога!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КРЪГОВРАТ

Все нещо изпускаме в този живот -
щастие, обич, любима...
Времето в неумолимия си ход,
лепта от всички ни взима.

После назад се обръщаме, но
всичко е тъй безвъзвратно.
Времето безгрешно - все едно -
няма да тръгне обратно

Колко надежди, копнеже, мечти
гаснат след своя проблясък.
Други надежди - така се въртим,
докато станем на пясък.

ОБИЧАМ ТЕ, ЖИВОТ!

Обичам те, Живот, но ти си неприветен.
Аз зная, че не съм избраник твой.
Каквото даваш - два пъти го вземаш.
Не мога да те съдя - ти си мой.

Обичам те, и всеки действен атом
живее в мен с неподозиран хъс.
Обичам те, Живот, дори когато
безсрамно ми показваш среден пръст!

Румен Ченков

Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници

Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.

Румен Ченков

Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
по която да тръгне той пръв.

Трябва му Вяра и Бог - вдъхновител.
Истинска Вяра, и истински Бог.
И за да бъде до край победител -
Трябва му чест за залог.

Надежда - преди да потегли нагоре.
Истинска, трайна любов.
Покорил своя връх непокорен -
трябва му жажда за нов.

Румен Ченков, винаги го чета с удоволствие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН

Последният пристан мълчи
в последни минути на почит
Ние впиваме влажни очи
надолу, в студената почва.

От там ни отвръща печал,
столетия сбирана сякаш.
Морета от мъка видял,
последния пристан ни чака.

Ковчегът, покрит със цветя,
на дъното ляга смирено
и първите шепи земя
туптят като пулс, учестено.

През воплите чувам Съдбата:
"Човече, не можеш да свърнеш.
Не можеш да идеш нататък.
От пръст си - в пръстта ще се върнеш!

Но живей, за да бъдеш обичан!
Всичко друго е миг суета.
Ако в края ти някой заплаче -
си оставил по пътя следа.

Румен Ченков

СПАСИТЕЛЯТ

„Давят се!...” Уплашено извика някой.
И тогава ти се хвърли във реката –
без да се замислиш в миг дали за някого
умирачка бе предвидила съдбата.

В този миг съдбата беше ти,
не помислил даже колко е велико
и с какво животът ще ти заплати,
ако смъртта от някого оттикнеш.

Провървя ти! Бързо ме намери
и изплува с мене заедно щастлив.
Не се уплаши и не затрепера,
доволен беше, че останах жив.

Знаеше ли ти кого спасяваш?
И за какво живота ще използвам аз.
В оня миг ти бе човекът, който дава,
без да получава нещо в гордата си власт.

Но в действителност получил беше вече
първия подарък от живота –
че си мъж възвишен и човечен,
победител в битката със злото.

КАРОЛ НИКОЛОВ