МОРЕ

Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Ти липсваш ми, море,
като нежна милувка,
оставена за утре,
но желана.
Като приятел, който да сбере
душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,
от първата ни среща.
Соленият ти дъх ме
омагьосва.
Ще бъда твой завинаги, море!
В сърцето, като клетва
ще те нося!

РУМЕН ЧЕНКОВ

Редактирано от Юлия 50 на 22.08.11 08:41.

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками и не се кланят на никого.
Те овладяват света,без да си губят душата.
Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх! Въпреки всяка измама!
Никой не може без тях.Рамо за силните няма!
Те знаят как да простят,как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъсти доживотната завист,
още влекат своя кръст и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,прави ги по-всемогъщи.
Силни- те плачат сами.

ВЕСЕЛИНА АТАНАСОВА

Л И Ч Н О

Ако не чувахме това, което искаме

във думите на другия...

Ако не виждахме, това което искаме

в постъпките на другия...

Ако не търсехме това, което искаме

във мислите на другия...

Какви ли истини, съвсем неискани,

открили бихме ние?

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

СВЯТОСТ ЗА ЧУДНИЯТ ДЕН

Не мислете за мен! Тази болка е стара.
Тих копнеж на луна. Избеляла тъга.
Спомням нечия радост, през огън в олтара
и душата ми вае неземни слова.

Не тъжете за мен! В дъжделива почуда
ръся капки надежда над протегната длан.
Ходя нощем по покриви... Ей така, без принуда!
И споделям на вятъра своя стих разпилян.

Не замлъквайте в мен! Гласовете ви прося,
като притча за смисъл, който в мене твори.
В светлина ви копнея! В Кръст Господен ви нося!
И ви искам щастливи! И ви искам добри!

Помолете се с мен, взряни с поглед в небето.
и поискайте святост за чудния час,
в който с огън ще дойде комета в сърцето
за да пали любов и през клетките в нас.

ДЕЛА РАЙ и ЯСЕН ВЕДРИН

...
Когато дойде времето,
когато ще се срещнем,
когато се спогледаме,
когато се познаем,
когато тръгнем заедно
в една посока,
когато са звездите
като лампички,
когато утре ще е топло,
когато се обикнем със сърцата,
когато ще сме си единствени,
и няма да се разделим,
и ще остареем,
гледайки звездите,
когато...

... но просто времето не идва...

ИНТИМНО

Когато докосваш мъжката плът
обземат те чувства различни,
...копнежи, жажда за кръв.
Мечтаеш за устни в твоите впити,
устни, нежни и меки, които
трайни следи в тебе оставят,
устни, които трудно се забравят.
Длани горещи, бавно обхождащи твоето тяло,
длани, събуждащи чувство отдавна заспало.
Нежност и сила...,
желание..., мъжка закрила.

(автор неизвестен)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Влюбено небе
Подари си надежда,
открадни си мечта.
Виж, небето прилича
на влюбен вълшебник,
който иска за мен,
точно тук и сега
да направи с любов
нещо много неземно.



То за теб е съперник
и малко ревнува,
но за мен е готово
от любов да гори.
Знам, че рядко ще видиш
небе как се влюбва,
затова си поискай
водопад от мечти.


Пожелай си да бъда
твое нежно събуждане
и при теб ще пристигна
с морски дъх на вълни.
В най- красивото утро
до теб ще се сгуша
а в очите ми луда
любов ще струи.


В топла нощ две звезди
ще са страстни зеници,
като въглени живи
по теб ще горят.
А небето с дъга
ще обагри ресниците,
твоят път две очи
ще огряват в нощта.



Пожелай си любов,
щом небето е влюбено.
Ще вали под сатен
от красиви мечти.
Знам, такова небе
да забравиш е трудно,
него виждаш, когато
ти шепна с очи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"В топла нощ две звезди
ще са страстни зеници,
като въглени живи
по теб ще горят.
А небето с дъга
ще обагри ресниците,
твоят път две очи
ще огряват в нощта."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 50 на 23.08.11 18:05.

Все още ни тежи
от тази болка,
със която сме родени сред обич,
призрачни лъжи,
от полуистини, жестоко ослепени,
вървим и вкусваме света -
бутилки, маса,
дом,
уют,
нощ, улица, прозорец,
скут,
живот и някаква посока,
надежда, вяра, кражба,
време, стока -
слуга в изчерпана епоха
и роб на свободата,
където всичко се заплаща
с апатията на децата.

В.Петева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На прага на сърцето ти стоях,
но страх ме бе да го премина.
усещах отвътре топлина
и буен огън тлеещ от години.

На прага на сърцето ти стоях,
Но страх ме бе вратата да отключа.
Ключът във своята ръка държах
и чудех се какво ли ще се случи?!

Припев:
Отключих и отворих аз вратата,
но буен огън вътре не видях
и не от него беше топлината...
Тогава аз наистина разбрах:

На прага на сърцето ти стоях.
Сърцето ти пустиня бе безбрежна.
Пустинни палещи лъчи горяха,
превръщаха в пепел всичко нежно.

Отключих и отворих аз вратата.
Сърцето ти пустиня бе безбрежна.
И палещи лъчи на пустотата,
превръщаха във пепел всичко нежно.

На прага на сърцето ти стоях.
Прекрачих го, пустинята преминах.
Поникнаха в краката ми цветя-
сърцето ти превърна се в градина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите