Надеждата ми – тя е като плевел –
и как да я изкореня с ръка.
Пониква, щом страхът ме е обсебил,
и избуява, щом я отрека.
Вирее въпреки добрия разум
и има тайнствено-секретен код.
Надеждата – единствена зараза,
която заразява със живот.

Севдалина Илевска

Заедно

Отдавна ние с теб си режем хляба
на две съвсем еднакви половинки.
И точно там, където твойте устни
докоснали са крайчеца на чашата
и аз отпивам втората си глътка.

Ти сякаш стъпваш в моите обувки,
а аз, когато вън е люта зима,
като че твоето палто навличам.
Едно и също е дори окото,
с което ни се случва да заплачем.

И вечер пътната врата заключваме,
за да си бъдем двамата. А после
и сънищата наши се целуват.

Ханс Бандер

Вярвам ти!

Вярвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...

Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...

Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ГОРДЕЛИВИТЕ
Миряна Башева

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МЪЛЧАНИЯ
(кошмар)

Миряна Башева
С традиционно буйна грива
очаквам вятър - за из път.
А ветровете се разсмиват
или невярващо мълчат.

С порой от упреци-надежди
нахлувам в нечий тъмен кът.
И жителите се споглеждат,
но като пънове мълчат.

С любовни стихове и клетви
държа за шията плача.
А ти - другарски ме съветваш
да се науча
да мълча...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ

Миряна Башева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Автобиография в пет глави
(неизвестен за мен автор)

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм си виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно точно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Петя Дубарова
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безглаголно Стихотворение
Радой Ралин

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите