Екопътека "Бяла река"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в марков тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка,
бонбонче със чипо носле.
И тя си живеела в блока саминка
и търсела скромни мъже.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия сайт?”

Пък там си набарах красива брюнетка
със дълги до пъпа коси
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
и и поставих директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, аз и казах да чака,
че имаше още жени
готови за брак и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната я мязаше малко на котка,
а другата - жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей-таз ша я взема,
че умна и много добра.
На двайсет и девет, таман и е време
във къщи да гледа деца.”

Облякох си чистото нова фанелка
и купих един карамфил...
Обаче, посреща ме пухкава лелка
и вика:” Люлю, че си мил!”

Бе холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и каза с насмешка:
„Такива сме все в интернет.”

Изтрих се от чата, а компа го счупих.
Аман от фалшиви моми!
Пък аз им се вързах, какъвто съм глупав!
А после, върви се жени!

Ники Комедвенска

Добро утро!


Търси, търси, но виждашли какво става!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)

Аз съм магьосница,
фея,
глупачка.
Аз съм момиче,
жена
и хлапачка.

Аз съм и сън,
и мечта,
и илюзия.
Аз съм див ужас,
и вятър,
и буря.

Аз съм стихия,
пожар
и огнище.
Аз съм ухание,
цвете,
трънище.

Аз съм послание,
слънце
и ритъм.
Аз съм дихание,
музика,
стих съм.

Аз съм пристанище,
бряг
и спасение.
Аз съм удавник,
весло,
вдъхновение.

Аз съм гора,
и поле,
и лагуна.
Аз съм и свещ,
и безумие,
струна.

Аз съм
една реална жена.
Щом си до мен,
съм всичко това.

авт. неизв.

Сълза в окото ми

В.Йосифова

Ти – мой живот! И моята любов!
Искрящо вино във бокала на душата ми.
Сълза в окото ми… Дихание…
Ти – моят спомен! Моя светла тайна!
Удави ме във глътки от живот.
Понесена на гребена на твоята мечта,
която небесата на Вселената създава,
създаде ми от щастието планина,
и аз я изкатерих до върха й.
От там те гледам...
Единствено не мога да простя -
не ме научи как сега
без тебе да живея.....

(Почти Онегинова строфа)



В усоето, над огън стъкнат,
в гнездо от луднал зимзелен,
сред кичури от пламък къкри,
и пуши пръстено гърне.
Среднощна глъхне и не спи
гората, смрежила очи.
Забулена, лице прикрила,
вари в гърнето тайно биле.
Магьосва го по късна доба
и заклинания мълви.
Дали е лек или прокоба,
което пени се и ври?
Или е тайнствен елексир,
незнайна, тъмна сила скрил?



Ръкав преметнала, ръчица
прибавя вещо розов трън,
листец божур, перо от птица,
венче цветлета от салкъм,
коприва, мента, глог, малини
и здравец цъфнал, и къпини...
Неясно думата " бъди!",
под булото уста шепти.
Върти се дървена лъжица,
клокочи и кипи сместа,
изкрясква кобно ухлувица
и синкав дим кади нощта.
Какво ли тайнство майстори
забулената вдън гори?



А полунощ отдавна мина,
припукват съчките едва.
Под булото, с косата синя,
жена ли е или не е жена?
Тя сипва билето в паница
и, свела настрани главица,
пропъдила с ръка дима,
отпива глътка от сместа.
И мигом гъстото й було
надолу свлича се без шум,
а слънцето, петлите чуло,
поело вечния си друм,
превръщане едно видя -
от самодива във жена.

Радост Даскалова))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Таман изух галошити и стъпих боса
ф нидуупосканити зарзавати...
Таман да скубя фанах стрък ут майданоса -
кунсерви щях да прая със домати...



Кат ф някуй трилър малинака са раствори,
идин ут там пудади си мустака -
ем комбали върти, ем смига, ем гувори:
"Ас - кай - ша та крада! Ей, ся та мятам!"



Тъй са стрисирах, чи са лашнах ф зилинчука!
Куленити ми станаха на гума,
акъла дет гу нямам, фръкна и изкука -
ни хък, ни мък, ни мисла, ни пък дума...



Ма, как ша ма краде?! Той ф рет ли е с акъла?
Чи ас буркани имам да варя!
Прасету ни е яло - трябва да му фърла,
кузити меня чакат да ги прибира...



Пък оня са приготвя, гледам, със чувала,
ублизва си мустака, цели мерник -
дусуш туреро у курида гу дукарва...
Ептен ма паниката начи перна!



И почнаха са дислокации ф лехата -
пу тъча бягам - той убхожда ф фланг!
Той - две напред, аз - в две назад плета краката -
бис малку Танц със саби ут Хачатурян!



Ут зор на фронта смъкна ми са чак пулата,
галошити - идин натъй, идин насам...
Ептен бербат напраихме го зарзавата -
гутов гювеч и плачи за буркан...



Дубре дубарах ф тас патаклама търмъка
и уферирах да гу десенирам на райе,
та мераклията бисславну са измъкна
и са утказа точну мен да ма краде...



Ут бойнуту пуле са връщам с китка майданос.
"За почест" ми утдава всичкият буркан!
Ни са придадух ф плен! Ма, кво си мисли тос?!
Тъй лесну ни са давам ас! Но пасаран!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.

Помислете за миг колко много огньове
през душата ми топлят очите ви с песни.
И ще чуете волния вик от подкови
на небесния кон – моя вятър-чудесник.

Помислете за мен, сякаш малка светулка,
прерисувала мрака с неземни картини.
Аз прегръщайки облак, ще свиря с цигулка.
И в очите ви с обич ще крача с години.

Днес мислете за мен като изгревна лодка,
преосмислила с ласка море неразумия.
А когато останете в своя сиротност
ще откривате себе си в мое бездумие.


ДЕЛА РАЙ