Дрън-Дрън та пляс, мляс и тем подобни / Контакти / Поколения / 50-60

Аз съм една най-обикновена ламя. И всичко щеше да е наред, ако не ми се случиха здравно осигурителни главоболия.

Ден първи:

Заболя ме гърлото. Отидох на лекар. Той каза: „Отвори си широко устата!“ Отворих я. „Гърлото ти е огън!“, едва успя да каже лекаря , преди да стане на пепел… Май говореше буквално!

Ден втори:

Гърлото ме боли още по-силно. Отидох на друг лекар. Той започна с преслушване на гърдите. „Вдишай дълбоко и издишай!„….Вдишах, издишах! Опс… И този лекар изгоря…

Ден трети:…Предпазлив лекар ми назначи витамини . В аптеката нямаше никакви витамини! Хапнах една златна ябълка и трима братя…

Ден четвърти:
Днес се събудих с главоболия! Отидох в аптеката и казах на аптекарката: „Имам главоболия!“ Тя ми каза: „Всички си имаме главоболия!“ Тъпачка! Не виждаше ли, че имам три глави? Изядох я. Да ми беше дала аналгин, вместо да се заяжда!

Ден пети:

Главите ме болят, та две не виждам. Обаче аз имам три глави, значи „главите ме болят, та три по две- шест не виждам!“ Е, след тази аритметика вече ще ми се пръсне главата! Няма ли някой смелчага, да ми отреже главите!?

Ден шести:

Отидох за главоболията до окръжната болница. Върнаха ме, защото не съм била дошла по клинична пътека…Е, имам крила , много по- бързо ми е да прелетя, отколкото да вървя по пътеки!

Ден седми:

Какво да се прави, боли ме, хванах някаква пътека, и отидох до болницата пеша. Обаче пътеката, по която съм дошла, не била клинична. Ама, как да не е клинична? Колко хора станах клинични случаи, като ме видяха да вървя срещу тях!

Ден осми:

Дойде юнакът, който отдавна искаше да ми отреже главите: Посрещнах го с искрена радост: „Добре си ми дошъл, режи ги!“…Обаче юнакът така се втрещи от изненада, че хвана първата клинична пътека.

Ден девети:

…Главоболията продължават. Пратиха ме на психиатър. Приеха ме веднага с диагноза „раздвояване на личността“. Но аз си държех и на трите глави, затова претендирах за диагноза „разтрояване на личността“. Решиха, че се натягам за пенсия по болест и ме изхвърлиха.

Ден десети:

Не ме убиха тримата братя, не ме уби и юнака, но българското здравеопазване може и да ме убие…. Гледа на мен като на животно, вместо като на гражданин. А аз може да съм ламя, но съм българска ламя- български гражданин и си имам всички здравно осигурителни права. Но изглежда правата ми са само на приказки.