Една великолепна притча. Много ми харесва и искам да я споделя с вас.

Преподавателят в един университет – уважаван професор, влизайки един ден при студентите, извадил от една чанта разни предмети. Без да промълви нито дума, той взел един голям празен буркан от туршия и изсипал в него толкова топки за пинг-понг, че го напълнил догоре. След това попитал студентите дали според тях бурканът е пълен. Те, разбира се, отговорили утвърдително.
След това професорът взел една кутийка с малки камъчета за мозайка, изсипал ги върху топките и след като разклатил буркана, те се наместили между белите кълба. Пак попитал студентите дали сега бурканът е пълен и те пак се съгласили.
После професорът взел един найлонов плик, пълен с пясък, и изсипал и него в буркана. Разбира се, този път пясъкът проникнал във всички кухини между топките и камъчетата в буркана и го напълнил догоре.
- Сега пълен ли е най – после? – обърнал се той към студентите. В отговор се чули мощни възгласи на одобрение.
Професорът бръкнал в чантата си и извадил две бутилки бира. Отворил ги спокойно и ги изсипал до последната капка в буркана. Пясъкът попил течността, сякаш никога не я е имало, а студентите започнали да се заливат от смях.
- Така – проговорил професорът, след като смехът утихнал. – искам да разберете, че този буркан всъщност представлява вашият живот. Топките за тенис са важните неща – семейството, децата, здравето ви, приятелите ви, любимите ви занимания. Нещата, които, дори ако всичко друго липсва, изпълват живота ви. Малките камъчета са останалите неща, които пълнят живота ви, като например къщата, колата, работата. Пясъкът пък представлява ежедневните дреболии. Ако сипете първо пясък в буркана, няма да има място нито за топчетата, нито за камъчетата.
Така става и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за дребните неща, никога няма да имате време и място за това, което е истински важно за вас. Обръщайте внимание на тези елементи от живота си, които са основополагащи за щастието ви. Поиграйте с децата си. Намерете време за профилактичен преглед при доктора. Заведете любимия човек на вечеря. Играйте футбол с приятелите си в неделя сутрин.
Винаги ще остане време да почистите къщата или да поправите мивката. Погрижете се първо за топките за тенис, за нещата, които имат значение. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Настъпило мълчание в залата. Накрая един от студентите се престрашил и попитал с притеснение какво все пак символизира бирата.
- Добре, че попитахте – усмихнал се професорът. – Тя е за да покаже, че независимо колко изпълнен може да изглежда живота ви, винаги има място за още две бири.

"По-умния винаги отстъпва" -
Това обяснява господството на глупостта в света."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стъкло и огледало – еврейска притча за парите

- Ребе, не разбирам - отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда... Нима всичко е заради парите?
- Погледни през прозореца, какво виждаш?
- Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
- Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
- Че какво мога да видя там, само себе си.
- Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си...

"По-умния винаги отстъпва" -
Това обяснява господството на глупостта в света."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разговор между кибритената клечка и свещта

Неизвестен автор



Дошъл денят, в който кибритената клечка казала на свещта:

"Имам задачата да те запаля."

"O, не", - изплашила се свещта, - "само това не. Ако започна да горя, дните ми са преброени. Никой повече няма да може да се възхищава на красотата ми."

Кибритената клечка попитала:

"A искаш ли цял живот да си останеш студена и твърда, без преди това да си живяла?"

"Но горенето причинява болка и изтощава силите ми."

"Така е", отвърнала кибритената клечка. - "Но всъщност това е тайната на нашето призвание. Призвани сме, да бъдем светлина. Малко е това, което мога да направя. Ако не те запаля, ще изгубя смисъла на живота си. Аз съм тук, за да създавам огън. Ти си свещта, ти трябва да светиш за другите и да даряваш топлина. Всичко, което отдадеш като болка и страдание и сила, се превръща в светлина. Ти няма да се загубиш, ако се изконсумираш. Други ще продължат да носят твоя огън. Само ако се откажеш, ти ще умреш.”

Тогава свещта изправила своя фитил и казала изпълнена с очакване:

"Моля те, запали ме..."


Желая на всички ви повече светлина в ежедневието ви през 2011 година!

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Бе защо не махнеш тая гадна снимка на дърта вещица?
Така ще имаш шанс някой да те чете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е хубава притчата.
Цял живот се учим на тънкостите от живота, но дали сме успяли бог ще каже.
На Нова година винаги ми е тъжно. Защото като си направя една равносметка за изминалата година винаги намирам за какво да се критикувам. Могло е и по-добре, но какво да се прави. Неможе да върнем времето назад.
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК И МНОГО УСМИВКИ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живяла някога прекрасна девойка. Никой не можел да и намери недостатък - тя била самата красота, изящество и съвършенство. Влюбил се в нея един юноша и я поискал за жена. Красавицата дала съгласието си, но поставила едно условие:"Ще стана твоя жена и ще те обичам, уважавам и слушам. Ще ти служа вярно и с мен никога не ще познаеш мъка, а животът ти ще е изпълнен с щастие и радост. Но ми обещай само едно: един път в месеца да ме пускаш за една нощ, без да питаш къде ходя и какво върша". Юношата помислил, че условието не е толкова тежко и трудно за изпълнение и се съгласил. Оженили се и заживели в любов и радост.
Жената станала вярна спътница на своя мъж. Обкръжила го с внимание и ласки, дарила му топлината на сърцето си и нежна любов. Вярно и честно му служела, домът им бил пълен с щастие, радост и блаженство. Но както се договорили, една нощ всеки месец жената напускала дома, без да казва на мъжа си къде ходи и какво върши. Така живели дълго време и смътно безпокойство започнало лека-полека да обзема мъжа. И всеки път, когато жена му го напускала, то ставало все по-силно:"Къде прекарва времето си без мен? Какво прави? Защо не мога да я питам за това?" И накрая решил да я проследи.
Една нощ, когато жената мълчаливо излязла от къщи, мъжът тръгнал след нея. Видял как минала през полето, прекосила реката и навлязла дълбоко в гората. Там се скрила зад един стар пън. И когато мъжът се приближил, я видял да смъква дрехите си и да се превръща в змия. Змията се свила на кълбо, засъскала и започнала да хапе опашката си. Ужасен, той изкрещял и издал присъствието си. Жената се приближила и казала:"Какво направи? Една нощ не можа да ме пуснеш, без да се безпокоиш за себе си? Не те ли обичах, не ти служих вярно? Ти не знаеше грижа и печал с мен, а в замяна исках само една нощ в месеца! Сега, след като узна тайната ми, няма нужда повече да излизам от къщи и да се крия в гората."
Оттогава жената повече не се крие от мъжа, за да се превърне в змия, да посъска и кълве. А мъжът забравил какво е това, живот с любимата без грижа и печал. И женейки се, всеки мъж мечтае за живот в рая с красивата, грижовна, съвършена жена, а вместо това получава змия, която вече вместо собствената си опашка, хапе самия него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Завързал се спор между мъже: как изглежда най-красивата жена?
Един харесвал черни, изгарящи очи, друг - дълбоки, сини, трети - топли, кафяви. Един харесвал къси коси, друг - дълги, виещи се до земята. Един харесвал високи и снажни жени, друг - дребнички, леки и изящни. Никой не можел да разубеди останалите, всеки считал своите признаци за единствено верни и не успели да постигнат съгласие помежду си.
Тогава се обърнали към мъдрец, да разреши спора им:
-Кажи ни, старче, коя жена е най-красива?
Старецът се загледал в синеещите се зад облаците върхове на планината и после отвърнал с усмивка:
-Любимата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

която научих от една клубарка преди около година - страшно много ми хареса и я пускам отново:

Неотдавна,
на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят
завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.
Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот
беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда.
Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя
тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях,
че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но
той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
-
Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих
моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за
мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да
му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво
изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
-
Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои
предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за
погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
-
Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия
достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към
мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце,
за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да
оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш
духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости
в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно,
за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да
оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат
сили за последното
'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.
Приятели
мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да
намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш,
и цял живот да го забравиш"
Изпратете тази фраза на хората, които
никога няма да забравите. Изпратете го и на човека, от когото сте го
получили. Това е кратък начин да им кажете, че никога няма да ги
забравите.
Ако не го изпратите, това може би означава, че много бързате и трябва
да понамалите малко темпото, за да се насладите на това, което е около
вас и хората, които ви заобикалят. Желая ви достатъчно!!!