|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Поезия - 3 продължение
|
|
| Автор |
Юлия 5O () |
| Публикувано | 30.11.10 19:02 |
|
|
Линк към старата тема
Там, където свършва пътят на ума, започва пътят на сърцето!
Oчите виждат..., сърцето чувства..., разума говори..., a избора го правиш ти !!!
| |
|
|
|
ОБИЧАТЕ ЛИ ДА МЕЧТАЕТЕ..., ДА СЕ СМЕЕТЕ..., ДА СЕ ВЪЛНУВАТЕ...???
Е ТОГАВА ДОБРЕ ДОШЛИ!
Тук ще слагам нещата които харесвам, тук ще е като във вълшебната гора,Тук ще има от всичко, и радост, и смях, и сълзи, и по-малко тъга, от всичко ще има!
Бих се радвала,ако и вие слагате-помествате, вашите мечти, вашия смях, вашите вълнения ,било то в стихове, есета, картинки, музика, или казано по друг начин всичко онова, което сте срещали някъде, и ви е харесало и искате да го споделите с мен!
Редактирано от Юлия 5O на 30.11.10 19:09.
| |
|
|
|
за
Живота не се оценява по броя вдишвания
а по спрелите дъха ти мигове
| |
|
|
|
Почитателка съм на Недялко Йорданов, ... но ако не ти харесва - ще го изтрия.
НЯКОГА
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
| |
|
|
|
Има дни, в които сме сантиментални..
Има дни, в които стари спомени ни връхлитат и дават вкуса на часовете..
Има дни, в които сме по - истински от всякога..избягали от ежедневието си, някъде нещо в душите ни, отдавна забравено ни говори..
Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Един от любимите ми!
| |
|
Тема
|
 Re: Поезия - 3 продължение
[re: Гинec]
|
|
| Автор |
Юлия 5O () |
| Публикувано | 30.11.10 19:21 |
|
|
Във всеки град и всяко село
не на думи, а на дело
Смело ...
Без страх от пердах
шамари, ритници, плесници,
деца недорасли
в градини и ясли
не в тоалетната зад вратата,
не в мазата и не под одеалата
А културно ...
Седнали край масичка за четирима
бридж да играят по цяла година.
(По Гео Милев от неиздадения цикъл: "Бридж поеми")
| |
|
Тема
|
Re: Поезия - 3 продължение
[re: Юлия 5O]
|
|
| Автор |
Гинec (G.G.Q.) |
| Публикувано | 30.11.10 19:23 |
|
|
Хе! Един непознат Гео Милев. Дай линк, ако го има в нета, моля.
| |
|
|
|
Пътуване в полунощ
И пак онази болка
като пеперуда,
която е заседнала в стомаха ми.
Безсънието...Гладната луна.....
И твойта сянка.
Пристъпва бавно, води ме полека
в онази бяла къща в планината.
До ручеите на греха.
До лепкавата сладост на прегръдката.
И краят.
Не можем да заключим любовта.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
