Линк към старата тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОБИЧАТЕ ЛИ ДА МЕЧТАЕТЕ..., ДА СЕ СМЕЕТЕ..., ДА СЕ ВЪЛНУВАТЕ...???
Е ТОГАВА ДОБРЕ ДОШЛИ!
Тук ще слагам нещата които харесвам, тук ще е като във вълшебната гора,Тук ще има от всичко, и радост, и смях, и сълзи, и по-малко тъга, от всичко ще има!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 5O на 30.11.10 19:09.

за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почитателка съм на Недялко Йорданов, ... но ако не ти харесва - ще го изтрия.

НЯКОГА
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има дни, в които сме сантиментални..
Има дни, в които стари спомени ни връхлитат и дават вкуса на часовете..
Има дни, в които сме по - истински от всякога..избягали от ежедневието си, някъде нещо в душите ни, отдавна забравено ни говори..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един от любимите ми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Във всеки град и всяко село
не на думи, а на дело
Смело ...
Без страх от пердах
шамари, ритници, плесници,
деца недорасли
в градини и ясли
не в тоалетната зад вратата,
не в мазата и не под одеалата
А културно ...
Седнали край масичка за четирима
бридж да играят по цяла година.

(По Гео Милев от неиздадения цикъл: "Бридж поеми")

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хе! Един непознат Гео Милев. Дай линк, ако го има в нета, моля.

Пътуване в полунощ

И пак онази болка
като пеперуда,
която е заседнала в стомаха ми.
Безсънието...Гладната луна.....
И твойта сянка.
Пристъпва бавно, води ме полека
в онази бяла къща в планината.
До ручеите на греха.
До лепкавата сладост на прегръдката.
И краят.
Не можем да заключим любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам линк, но така съм си го записала и съхранила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мъжките сълзи

Сълзите трудно идват в мъжките очи.
За мъничко. И бързо си отиват.
Ала в душата ни остават те бразди,
В които мъката ни да попива.

В коравите обветрени лица,
Зад погледите ни така сурови
Сълзите греят сякаш са слънца,
Разкъсали на болката обкова.

Сълзите мои не дочака ти.
Напусто някак аз пролях ги.
Отнесе времето несбъднати мечти
И като вятър разпиля ги...

ник Turbo4

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре. Ще търся с гугъла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярвам ти!

Варвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...

Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...

Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша


Не знам от кого е написано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЕРЕТИЧНО

Не разбрахте, ли тъпи светии, че не ставам за нищо!
престанете да гледате с тези страдални очи-
аз съм само едно замаскирано хорско бунище
и небето над мене от клетви и мъка горчи...
Затова разпознавам на всички кирливите ризи,
греховете, които започват с невинна лъжа.
Като поп ги изслушвам - и те облекчени излизат,
затова от товара им толкова много тежа.
Изневери, убийства, предателства-всичко е мое,
щом вината си с мене объркани те споделят.
Аз прибирам боклука, веднага, щом вземат завоя,
и лепя от парчетата счупени, целия сват.
Не виня, не прощавам, а само до болка разбирам
с колко нерви заплаща човек да върви по ръба...
Да си хорско бунище на чаша кафе или бира-
означава да можеш да бъдеш самата съдба.
Затова - оставете да бъда небесно бунище,
да препуска сред звездните плевели моя Пегас!
...Извинете ме, мили светци, че не ставам за нищо,
но когато и вас ви изхвърлят-насреща съм аз.

СВЕТЛА ЙОНКОВА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кратка въздишка

Ах, дните все по-често си приличат.
Телата все по-рядко се привличат.
Сърцата във скафандри се обличат.
Мечтите от умора коленичат.
И спомените почват да надничат,
за да развличат или да отричат.

Но все пак, все пак още криволичат
поточетата на кръвта и тичат,
и търсят се и все не се пресичат.

Недялко Йорданов

... и нещо смешно - пак от него:

СОФКА ФИЛОСОФКА
НА латински "фило - софка"
означава "любя Софка".
Но това девойче мило
не знай думичката "фило".
Знам три превода на нея:
любя,
тача
и милея.
Аз я любя, любя, Софка
със или без опаковка.
Хем я любя, хем я филя
и след туй я трендафиля.

Недялко Йорданов

Великолепен стих!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намерих го, но немога да ти го изпратя,май не получаваш бележки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Получих. Даже две бележки. Благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На кладата

На кладата, магьоснико!

На кладата!

На твоя дух се посвещавам.

Ръцете ти, очите и разплатата

на всичко съм готова. И оставам...



На кладата, магьоснико!

На кладата!

Душата ми мечтала е за тебе.

Сега съм тук. Вселенско лято е.

С любов живях живот потребен.



На кладата... след теб...

И друго няма!

Единствен огънят ще ни запомни.

Обичам Теб! Ще бъда пламъка

в очи. И в устните на спомена.


Дела Раи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ГРАДИНАТА НА ПЕПЕРУДИТЕ

Там, дето пеперудите отиват да умрат наесен

- там ме търси, когато другаде ме няма вече.

ще ме намериш над неподвижната вода надвесена,

спокойна, бяла и космически далечна.

Аз няма да ти отговоря, затова не викай:

ще слушам как се сипят песъчинките на времето...

Не можеш ме изведе, като Евридика,

не можеш даже пръстите ми в своите да вземеш -

погледай ме в кристала на вечността заключена,

безпаметна, безчувствена и безтелесна -

и си върви ....

Но по-добре е никога да не научиш

къде отиват пеперудите,

за да умрат наесен.


Станка Пенчева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За лека нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко е тъжно,
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти.
Да те всмуква целия в себе си,
да те сграбчва и хвърля встрани,
да го гониш и молиш
да те поеме, за да не паднеш
сам върху нищото.

Никой няма да срещнеш
в този път без начало,
този път с ветровете,
който блъска вратите
и чуваш как се залостват отвътре
още по-здраво.

Колко е тъжна,
съдбата на вятъра!

автор В.Петева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неподражаемо чувство
Половин век живот ...

Младостта е земен плод.
Остаряването е изкуство !
Веднъж, дарен с живот,
неподражаемо да зрееш в чувство.
Като стихиен вихър преминаваш
в най-дъхави поляни,
отронваш семе и оставяш
цветя, все още необрани.
Разхвърляш силите си диви
и всичко е естествена любов,
най-сладки и красиви -
мечти неосъзнати,
инстинктивен зов.
А времето ще ти изпрати
пустиня, пълна с пясък –
ще можеш ли тогава сам
да отразиш миражния й блясък
и да пресяваш – грам по грам . . .
Ще носиш ли до земния си край
ключа към извор таен ?
Разхождаш си из своя рай –
единствен и неподражаем !

автор В.Петева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Утаена тишина

Не съм самотна,
когато съм сама.
И в шумна глъчка
очаква мойта самота
специалната поръчка
от вкус на утаена тишина –
там всички гласове
се съвокупляват в откровение.
В неукротеното море
отпускам се като моряк,
останал сам на бдение -
далеч от своя бряг,
в средата на откритото
спасение.
В.Петева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко много наркоза, Господи,
колко много...
Пръсна Христовата прах
в тъй безкрайно пространство -
в любовта му - повече страх
и в надеждата - толкова пиянство!

Всички искаме да забравим
нашето вчера и утре,
всички искаме да оставим
нашето днес пред вратата
и да влезем почти безтелесни
в някой храм на разврата,
където ще бъдем честни
към мига на съдбата.
В.Петева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сама си пишеш и сама си отговаряш.
Май си за психиатър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Холдън, не мислех да се намесвам, но не е редно така да се отнасяш към никой, а най-малко към Юлия, която е фин, интелигентен, възпитан и ерудиран човек.
Правш го вече няколко пъти. Вярно, че всеки е свободен да пише каквото си иска, но не мислиш ли, че всеки има достойнство и когато не те "закача " не е допустимо да се пускат такива обидни постове.
Аз чета стиховете и, слушам и гледам клипчетата, които пуска винаги с удоволствие.
Ето, сега използвам поста ти, за да и кажа, че ми доставя голямо удоволствие особено вечер преди лягане да прочета и да изслушам това, което е пуснала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам сериозни лични проблеми и се дразня от най малките неща.
Проблемите ми са за физическото ми оцеляване.
Естествено това не е оправдание.По принцип съм спокоен и разумен,но при мен нещата преминават разумните граници.
Съжалявам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Холдън, знам. Прочетох те и тук и преди това в друг клуб - там стана съвсем случайно. Мисля, че те разбирам. Наистина съжалявам за състоянието ти и то в най-добрия, чист и искрен смисъл на думата!
Добре дошъл си в този клуб, а предполагам и във всички останали си приет добре!
Ако смяташ, че можем да ти бъдем полезни с нещо, сподели го. Ако искаш, можеш и на лични да пишеш. Всеки проблем има своето решение. Всеки период на спад, е последван от такъв на възход.
Извинявай и ти, ако съм те засегнала с нещо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинен си, а дори и да не беше се извинил бих те разбрала, защото само човек с сериозни проблеми би написъл това.
Минала съм по този път, с проблеми за не само физическото ми, но и психическото ми оцеляване, затова те разбирам.

СТЕГНИ СЕ!ВИНАГИ ИМА ИЗХОД, само трябва да го потърсиш, а който търси намира!
Само от смърта изход няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че ти харесва, и доставя удоволствие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги съм харесвала всичко, което пускаш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харесвам темата ти със ститворенията!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НО ДНЕС ВСЕ ОЩЕ...

Аз съм пушач, който края си чака -
възмездие за този странен лукс.
Поредният пирон с наслада във капака
забивам, като майстор, с тежък чук.

По двадесет цигари се забиват
като пирони в белия ми дроб.
С измамна сладост ме убиват,
подреждайки ми неуютен гроб.

Припламва жълто огънче и дим
обгръща ме със синьо наметало.
В отвъдното е нощ... и времето е спряло,
но днес все още аз съм невредим.
Авт. Румен Ченков

п. п И аз сега ще отида да забия един цигарен пирон, и ще отмарям, довечера съм на работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя никога няма да е сама, за разлика от други елементи, поради една простичка причина - готина е....С удоволствие чета стиховете, които пуща, но няма с какво да отговоря.... Но тя си знае, че я обичам....

Величието на човека е в мисълта

Сподели. Може да те разсеем...или да помогнем с нещо, ако позволиш и ако ни е във възможностите...

Величието на човека е в мисълта

Не знам от кого е написано.
Да не е от теб, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемите ми са за физическото ми оцеляване.

Това е нещо много сериозно и застрашително. Ако си болен, намери най-добрите доктори. Ако мога да помогна нещо - кажи.

Проблемите ми са за физическото ми оцеляване.
Ако е за пари - няма се плашиш.
Не остана много до пенцийката-има няма някакви си 3-4 дена.
Па може за Никулден да ни я пуснат по-ранко.
И тогавааа какъв локум ни чака, а?
Шарана ряпа да рупа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давид Овадия

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Аз не пуша, но не ми пречат пушачите. Вечер обичам да разпусна с една чаша червено вино - докторите казват било много полезно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много го харесвам Румен Ченков. Гинес и Дорина, предполагам знаете, че той живееше в дома на Кряковци, издаде стихосбирка, и се ожени за момиче от Добрич.

"Умиране няма и задачата има решение." - Стъчо Джонсън

Редактирано от Poзa-Merry на 03.12.10 20:47.

Дамян Дамянов

ПОСВЕЩЕНИЕ
Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време...Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти - сама.
За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя и те - със нея!
И те - със нея, ние - с тях!
Довчера влюбени и вечни,
днес - аз съмичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела "Аз и Ти"...
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.

Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Холдън, сподели какъв ти е проблема, а ние поне със съвети ще се опитаме да ти помогнем!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Домът на душата


Душата ми е дом с отворени врати-
за канени и за неканени,
за натоварени с цветя,
за идващи от сметището на живота...
Душата ми е със отворени врати.
Но най-навътре има стая
със зазидани прозорци. Ключът
е денонощно в мен. И рядко
го превъртам в ключалката.
Там е хазната ми:
кюлчета претопена болка,
обиди, които нямам сили да забравя,
вини, които не мога вече да изкупя,
безмилостното щракане на времето,
което си отива...

Ала добре сте ми дошли -
избраници, несретници,
самоуверени, изплашени,
премръзнали от самота
и пеещи като камбанки хора!
Не чукайте -
вратата е отворена!


СТАНКА ПЕНЧЕВА

Не е поезия светът

Не е поезия светът,
не са и с обич пълни дните,
но ти живей в доброто на мигът-
със устрем смел като орлите!
Не ще почувстваш в нощните повеи
надеждата с любов да те погали,
но чуеш ли сърцето си да пее,
любов раздавай без прегради -
на птицата с прекършено крило,
на дънера от червеи прояден,
на злонамерения направи добро,
дори на неприятеля продажен!
За всичко туй отплата не търси-
с обратно разписание е влакът,
след добротата злобата върви,
подире ти ще хвърлят камък!
Но ти не спирай!
Този кръстопът не бива във живота да те мами!
Не е...не е поезия светът, но ти руши с поезия омрази!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз го харесвам, и то много, винаги е докосвал душата ми когато го чета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Домът на душата!

Много ми хареса, БЛАГОДАРЯ, че го сподели с мен, и тук!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

............."но чуеш ли сърцето си да пее,
любов раздавай без прегради -
на птицата с прекършено крило,
на дънера от червеи прояден,
на злонамерения направи добро,
дори на неприятеля продажен!
За всичко туй отплата не търси-
с обратно разписание е влакът,
след добротата злобата върви,
подире ти ще хвърлят камък!
Но ти не спирай! "

Нямам думи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Аз не пуша, но не ми пречат пушачите. Вечер обичам да разпусна с една чаша червено вино - докторите казват било много полезно."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз те обичам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм чувала за Румен Ченков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поезията е лично преживяване


Поезията е лично преживяване
на отминал, незабравен миг,
думи, разтърсващи до изтрезняване,
или болка от сподавен вик.
Тя е мост между души несрещнати,
и мечтан, непреживян мираж,
тя е прошка за делата – грешните,
и опора, даваща кураж.
По-силна от интриги и дребнавост,
дарява вяра в делника ни сив.
Понякога е порив, друг път – храброст,
опора сред водовъртежа див.
Поезията – е не жребий за избрани
и не храна за стихоплетец услужлив,
в слова облича чувствата събрани,
вятъра прегръща по пътя си трънлив.
Поезията е лично преживяване,
родена в дълбините на нощта,
а може би дошла на зазоряване,
с любов осмисля пътя ми в света.
Мариела Модева-Нанкова

Открих, че има и стихове.


ЛАЙНО И ПОЕТ
Басня

Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих

Във упор гледаме се двама
Във упор — с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично казва:

“Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”

“Лайно! — отвърнах му веднага —
Клозет търси — не дума блага!”

ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!
И ти ли мислиш, че е наша грешка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Гyнди на 19.12.10 11:45.

"Поезията е лично преживяване
на отминал, незабравен миг,
думи, разтърсващи до изтрезняване,
или болка от сподавен вик. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НИЕ МНОГО СМЕ ЖИВЯЛИ,
И СМЕ ВЕЧЕ ПОМЪДРЯЛИ,
МНОГО СЪЛЗИ СМЕ ПРОЛЯЛИ,
НО И МНОГО СМЕ СЕ СМЯЛИ,
МНОГО ПЕСНИ СМЕ ИЗПЯЛИ,
МНОГО СМЕ И ПИЛИ, ЯЛИ!

И ДЕЦА НИ СЕ РОДИХА,
ТЕ ПЪК С ВНУЦИ НИ ДАРИХА,
НЕКА НИ СА ЗДРАВИ, ЖИВИ,
ВИНАГИ ДА СА ЩАСТЛИВИ!

МНОГО ЧУДЕСА ВИДЯХМЕ,
МНОГО ИСТИНИ ПРОЗРЯХМЕ,
ВТОРА МЛАДОСТ В НАС ВИТАЕ-
НЕ МОЖЕ НИЩО ДА НИ СМАЕ,
НИ ПРОМЯНА ВЪВ КОДЕКСА,
НИ РАЗНИ НОВОСТИ ВЪВ СЕКСА,

КОГАТО МНОГО СИ ЖИВЯЛ,
НЕ МОЖЕ ДА НЕ СИ РАЗБРАЛ,
ЧЕ САМО КОЙТО НЕ Е СПАЛ,
ТОЙ В ЖИВОТА Е УСПЯЛ!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя не знае,
тя не е виждала очите ми,
когато се връщам от скитане,
и тихо си спомням за нея -
тя не знае.. Тя не е виновна –
за пътищата,
за събраните камъни,
за раницата, пълна със вярване,
за странния дъжд,
листопадите
и разплакания от тайни вятър..
Тя не знае. Тя не сънува пътеките,
кръстопътя на нашите срещи,
тя не помни – дъното на морето,
което е всъщност небе,
и облаците, когато са острови...
Тя не знае .. Но това не е страшно
и това не е тъжно, защото
аз отново се връщам от сенките
и пак – уморено я помня,
/а очите ми пак са издраскани
от смеха и сълзите на времето/...

авт. Неточка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към хората

Ясен Ведрин

Все някога ще стане чудото,
с невероятности облечено!
Все някога ще бъдем истински,
добри, щастливи по рождение!
А Мъката - презряна хищница -
ще скита в спомени отречени
и в клопката си вече трудно
ще се надява на спасение!

Какво е нужно на душите ни,
за да не пускаме Покварата?
Какво е нужно на сърцата ни,
за да не тръгваме объркани?
Не е ли Добротата искрена?
Не са ли Любовта и Вярата,
от нас - останали захвърлени,
от нас - останали потъпкани?

Кой може днес човек случаен
да спре, да му изслуша болката
и да откъсне от сърцето си
частица нежност и доверие?
И ако все пак се намерят
чудаци някъде - те колко са?
Дали светът ще се разтърси
от тях, дали ще потрепери?

“Баналности - навярно казвате -
за сетен път във стих облечени,
а всичко все така тече си -
животът, мъките, проблемите...”
Дори да ми пресъхнат устните -
ще ги повтарям. Те са вечните!
На тях светът до днес крепи се!
Останалото е полемика...

......................................................................

ЕДНА ЛЮБОВ,ЕДИН ИЗМИНАТ ПЪТ

Дела Раи и Ясен Ведрин

Потапям се в мастиленото утро
на твоята вселенска красота.
И в светлата окръжност на минута
оглежда се ревниво вечността.

Откъсвам си от твоите несрети,
за да отключа слънчеви врати.
Една надежда - силна, за да свети.
Един копнеж - нарочен да блести.

Когато си до мен не ми е стръмно.
Пак вятърно танцувам в твоя стих.
Изгрееш ли - изчезва всичко тъмно
и вае светлината щрих до щрих.

Прегръщам те! И всичко в мен изгрява.
Една любов... в един изминат път.
Хармонията в стихове запява
и я повтаря утрото Отвъд...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто реалисТ

Сред необятна самота,
сред мисли за различни хора,
във непрогледна тъмнина
вървя, нечувствайки умора.
Реалността е прозаична
и луди хората живеят.
Всеки от тях с душа цинична
и пак сърцата им пустеят.
Загадки, страхове безброй,
мечти - макар и нереални,
проклинам всеки нов завой,
че води ме по стъпки кални...
Следи на някой оптимист,
щастлив, че просто съществува,
а аз съм само реалист,
който никому не ще робува.
Ако успея да не спирам,
ако не падна в тъмнината,
ще се науча да събирам
на уморено слънце топлината.
А вечер, щом е мрачно и студено,
ще си напомням, че във мен
освен сърцето ме ранено,
и слънцето държа в плен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

АКО ИСКАШ

Ако искаш да видиш дъгата,
трябва първо дъжда да почувстваш -
как облива лицето, снагата
и как бавно надолу се спуска...

Ако искаш да видиш дъгата,
погледни към небето – измито
от дъжда – вече минал нататък
и ще видиш какво ще изпиташ....

Ако искаш да пипнеш дъгата,
просто само вдигни си ръцете
и, докоснал за миг красотата,
превърни я в разцъфнало цвете...
автор Г.Ванчев

........................................................................
ЗАВЕЩАВАМ!

Дойдох от нищото
и в нищото ще се завърна,
но ще оставя в живота нещо от мен.
В живота се случват много неща -
приятелства, подлост, предателства,
болка, обич, сълзи и смях ..
и доброта. Ах, добротата…
за нея в живота се борих и тлях.
Нея отгледах в сърцето,
опазих от злоба, ненавист и гняв.
Опазих я с цената на много тревоги,
с разум дълбоко мислещ и здрав.
Добротата дълбоко в сърцата
на моите две дъщерички посях.

Дойдох от нищото
и в нищото ще се завърна,
но в живота от мен ще остане следа.
Добротата - да, добротата
завещавам на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

АЗ И ПТИЦАТА ФЕНИКС
16.10.2009
Ровя се в тъмното на моите мисли!
Там някъде има сълзи и тъга.
Лошите спомени кой... ще изчисти?!
Ще стане на пепел мойта душа!

Мътни проблясъци , светват...угасват!
И някаква тежест напира в гръдта!
Малка искрица странно проблясва!
И огън голям ме дърпа в пръстта!

Силна болка напира отвътре!
Там нещо изгаря ....ражда живот!
И като Птицата Феникс се вдигам отново!
От пепел излизам ...във мир и любов!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само верен приятел
ще почука
без да ровичка
навътре със кука
тук, там ще погали
със дума
съвет ще даде
и ще поеме
по друма!


Да се бориш, да вярваш, това е живота! Борба на човека със свойта съдба!И нямаш ли сили тъй бавно умираш, че не сещаш се даже кога! Този свят за това е създаден, да срадаш и мъчиш се вечно!Не стой, ще" умреш", изживявай живота горещо! Вярвай в живота както в свойто сърце, всеки удар е твоята сила !Вярвай в себе си, в свойте ръце и тогава твоята мила съдба щастие би ти дарила!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Майка ти е щастливка, че те е родила и отгледала така мила.
Имам нужда от чаша червено вино.

Живота не се оценява по броя вдишвания
а по спрелите дъха ти мигове

Незнам, ама понякога си мисля, че неме е възпитала както трябва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си точна, няма спор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nepopravima на 21.12.10 16:25.

Нека да съумеем да
запазим магията на Коледната нощ през цялата година, за да бъдем
по-добри, да се обичаме повече и да имаме силата да сътворяваме по едно
малко чудо всеки ден - една усмивка, едно добро дело, един топъл
жест!Бъдете живи и здрави и истински щастливи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на теб всичко най хубаво!Повече красиви дни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На Коледа свята

На Коледа свята
във тиха позлата
аз думи със вяра редя.
Елхата чудата,
с играчки богата,
ще блесне
омайно в нощта.
За дните ни бъдни
аз чашата пълна
ще вдигна
с едничка молба -
за здраве и радост,
преливаща младост
в сърцата и любовта!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Весела Коледа

Весела Коледа мили приятели
нека света се отвори за нас
и ни приема в свойте обятия
и запомним с добро този час.

Толкова думи и поздрави има,
за да покажем нашите мечти
носим ли в себе си обич за трима
значи и ние сме хора добри.

Нека с усмивка да кажем “Наздраве”!
Нека дадем част от свойта любов!
Нека постъпките водят ни право
към светлината на живота ни нов!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подари ми мойта бяла Коледа,
но не защото сняг вали навън -
стопи ледът в сърцето ми
със поглед, с думи, с нежен сън.

Вървя и спъвам се във погледи,
давя се в лъжите на "приятели" -
изведи ме от гората на тъжните спомени,
покажи ми пътят към моето щастие.

Бъди за мене Дядо Коледа -
впрегни в шейна мечтите ми,
намери изгубените ми надежди
посипи със звезден прах очите ми.

Подари ми моят звезден миг,
остави ми след себе си светла следа -
да виждам всеки път в очите ти
приятелство по-чисто от сълза.

Димитрина Станчева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По Коледа отваряме сърцата си
и ставаме с частица по-добри.
Дали така претегляме делата си
чрез истинските стойности... дали?

По Коледа сме щедри и очите ни
се спират там, където най-боли,
разбрали – не даряваме излишъци,
а ценното за нас, със жест свенлив.

По Коледа сме смели със мечтите си,
с надеждите, изречени наглас,
и вплели съкровеното в молитвите,
докосваме божественото в нас.

По Коледа... Но нека след гирляндите
остане малко светло от свещта,
запалваща и огъня на неразбраните,
и галещия зов на любовта...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за хубавите пожелания. Имаш някакъв проблем с профила в ДИР-а и не мога да ти пращам бележки. За това тук:

Честита нова година. Много здраве, късмет и любов в семейството през новата 2011 година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аспиринов сняг

Единствена аптека сред градчето.

Момински профил.

А косата - бяла...

Това ли е момичето, което

за първи път целунах

на раздяла?



Защо не се обадих - сам не зная.

А тя потъна в шала си.

Отмина...

След туй мълчах в хотелската си стая.

И тъжен бе цветът

на аспирина.



Белееха дърветата отсрещни.

И дансингът. И лятната къпалня.

И тъжен

аспиринов сняг валеше

над моята любов провинциална.



Но върнах се във спомен ненадеен.

Видях се млад

на избледняла снимка...

Добре, все пак, че чувството живее

по-дълго

от една настинка.

Георги Константинов

"Но върнах се във спомен ненадеен.

Видях се млад

на избледняла снимка... "
.......................................................................................

Май се опитваш да ме разплачеш А!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там, където слънцето изгрява ,
ще те търся, винаги....докато мога ,
ще очаквам твоите очи
със усмивка светла...и с тревога...
Там, когато слънцето изгрява
ще отварям своето сърце,
за да пусна в него светъл лъч
от докосване на две ръце....
Там, където слънцето изгрява....
Там си ти........ и там съм аз .
Там кръгът отново ни огрява
любовта ни шепне с нежен глас !
Там.....където слънцето изгрява...
споменът, там приказки разправя
за телата, вплетени в едно...
( Онемели мислите остават .....)

Диси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо особено

Нищо особено. Нищо особено.
Ден като ден. Като всички.
Даже и сводът е смръщен и зломен, но
още е пълен със птички.
Нищо особено. Вятърът есенен
пак тъй завъптва листата.
Свири през мен. Но ми е весело -
на гръб бих понесъл земята.
Птиците литват. Хуква подире им
като хвърчило небето.
Всичко напомня тъга и умиране.
Нищо такова, което
да стопли сърцето ми - нито е влюбено,
нито се връща от среща.
Нищо особено...! А ми е хубаво!
Става в гърдите ми нещо!
Някаква тръпка безименно-сладостна!
Нещо безкрайно голямо!
И ми е светло! И ми е радостно,
а нищо особено няма!
Просто сърцето, от жал непоробено,
за своите радости пее.
Нищо особено. Нищо особено.
Нищо, освен че живея!

Дамян Дамянов

НЕ СЪМ ОТ ТЯХ

автор: Чудомир

Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.

Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!” Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея!

Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!…

Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди…” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!

От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!

Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!… Да започна да ти разправям, как’Сийке!… Ами не ми е по характера…Не съм от тях!…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Красотата на словото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мноооого готино!
А дали ще бъде много Офф, ако кажа че аз тъкмо от тази възраст играя белот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КИТАРАТА

Федерико Гарсия Лорка

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стих на Николай Спасов

Сън

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...
и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.
До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.
Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.
Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.
Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.
Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.
Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...
Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна.

Много си е педагогично даже, няма да се цепи от семейството, и колектива я!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Замисли се. Животът не е вечен!

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче - в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога нe го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален." Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко.

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени. Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши. Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно. Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде ощe веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам. От сега нататък нищо няма да пропусна !Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Супер, ... особено това:
"едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме", ...

... и:
"Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват."

Добро утро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самотен разговор със сърцето
от Mozo

"Мой ангел, мое всичко, мое Аз..." Така започва Бетховен тайнственото си "Писмо до Безсмъртната Любима". Аз започвам така моя разговор със сърцето ми.
Ш-ш-ш, тихо, мое сърце! Недей да ми говориш. Усещам как се чувстваш. Не искам да ми разказваш пак колко си самотно. Не желая да знам колко уморено и натъжено си. Зная,че таиш надежда…туптиш в очакване на нещо ново, не изпитвано до сега. Не,сърце,недей! Не ме натъжавай отново с разказа си за онази любов. За онова приятелство. Не ми казвай как си мечтало за тях. Аз знам…и аз ги чакам. Но те живеят само във въображението ми. А са тъй примамливо съвършени и чист…и ти избираш да вярваш наивно в тях. Търсиш ги. Искаш да им се отдадеш изцяло. Но в замяна получаваш само лъжи. Да,красиви, изписани от ръцете на художника на мечтите и на онова, което повечето хора наричат любов и приятелство. Но това не е нищо повече от една измама. Илюзия толкова сладка,колкото и горчива.Недостижима лъжа.Като светлина в тунел, но колкото и да се приближаваш, тя сякаш бяга от теб…Но спри! Защо упорстваш, сърце?! Какво толкова си видяло в тях? Но, добре, замълчи. Ще изпълня желанието ти…Нека помечтаем. Да си представим, че ги намериш. И те са изглеждат чисти, като планинско езеро. Толкова неопетнени. А после? Всичко се разбива на малки парченца. Оставаш сам. Започваш да се питаш „Защо”? Ала отговорът е само един – вече нищо не е така невинно,както ти се струва. Всичко е преобразено от ръцете на човека. И тогава хората започват да те одумват. Да се подиграват на слабостта ти. Присмиват се на болката. Взират се в теб, така както звярът в жертвата си. И видели агонията в очите ти,те се нахвърлят още по-ожесточено върху теб. Мачкат те. Опитват се да отнемат всичко най-скъпото ти. Успеят ли започват да чакат момента, в който ще избягаш от тях. Тогава вече се появяват в друга светлина. Преструват се на твои приятели. Успокояват те. А ти се питаш какво толкова си сторил на този свят. Защо си заслужило това неразбиране. Такава омраза. Толкова много хора има по земята. Но няма нито един, който да те погледне по-топло. Някой, който да ти каже окуражителна дума. Това би ти стигнало. Би ти дало смисъл да живееш. Ще те накара да усетиш, че все пак може и да има любов и приятелство…такива, каквито си ги представяш. Не, сърце, недей да плачеш с на никому ненужни кървави сълзи Никой няма да ги забележи. Недей да викаш и зовеш отчаяно за помощ и утеха. Не се надявай да бъдат чути. Хората около теб са глухи за риданията ти. Хайде, помогни ми да се изправя. Да тръгна на някъде без да се обръщам към миналото. Тогава, когато силно вярвах в любовта и приятелството! Остави спомените за тях да избледнеят бавно с времето. Няма да боли повече, от колкото сега. Нека се удавят неизбежно в тъмната дълбока река на вечната забрава. Да заминем на някъде - само ти и аз, сърце. Поне на теб имам доверие, защото те познавам. До болка разбирам наивността ти. Нека забравим за всичко - било и не било. Да изградим остатъка от тъжните си дни в един изцяло наш свят. Живот без повече излишни илюзии. Хайде, тръгваме ли?
„Но какво…” питам се, „…какво ще ни остане на този свят, ако убием единствените си щастливи спомени? Спомените за любовта и приятелството. Как ли ще живеем без моментното,и все пак неповторимо,щастие което носят те? Как ли ще съществуваме без любов, надежди и мечти?”

Такава омраза. Толкова много хора има по земята. Но няма нито един, който да те погледне по-топло. Някой, който да ти каже окуражителна дума. Това би ти стигнало. Би ти дало смисъл да живееш. Ще те накара да усетиш, че все пак може и да има любов и приятелство…такива, каквито си ги представяш. Не, сърце, недей да плачеш с на никому ненужни кървави сълзи Никой няма да ги забележи. Недей да викаш и зовеш отчаяно за помощ и утеха. Не се надявай да бъдат чути. Хората около теб са глухи за риданията ти. Хайде, помогни ми да се изправя. Да тръгна на някъде без да се обръщам към миналото. Тогава, когато силно вярвах в любовта и приятелството!

БЛАГОДАРЯ ТИ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все ми се иска да напиша нещо...обичам поезията,но като те чета и така ми става пълно и достатъчно,че музата отлита на някъде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пиши. Излей душата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато си готова, пиши!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вик

В дни забързани живеем -
забравили от къде сме всички,
забравили - къде ще идем после.
От суетата се люлеем и докато се
приготвим да живеем- остареем.

Обиждаме, кориме - като за "Бог да прости"
обичаме по малко... Тя - Любовта,
(само е на гости) посрещната, желана, но...
да не се застоява, че загрубява.

Но... страшното не е в нищетата,
страшното не е и в суетата...
Страшно е, че в делника днешен,
делник без край,
не изпитваме страх,
от това, че след миг ще останем сами-
само с нашия вик...
Автор неизв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самотата е болка, тишина, чувство, че нищо не си струва, няма смисъл… Кога разбираме, че сме самотни? – когато просто няма никой, който да ни каже, че не сме такива. Обикновено човек изпитва най-страшна самота, когато няма своя половинка до себе си. Няма нищо по-страшно от това да искаш да обичаш някого, а да не можеш. Самотата е гмуркане дълбоко в себе си , в най- сакралните кътчета на душата. Самотата е болка сладка и горчива . Самотата е лична територия, скрита от всички. Много интимна и необяснима.


Самота

Тя беше толкова красива —
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички споделяха проблемите си с нея.
Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.
Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.


п.п. Днес не съм тъжна, а и неискам да бъда, но то ми идва отвътре.

Ето някои любими неща, събирала съм ги през годините

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човешката душа

Животът ми една пътека пуста
душата ми е склон небесен устрем,
която с нечовешки скокове
на някъде препуска

Сърцето ми се ниже монотонно
и в ритъма на чуждото злокобно
се лута, като пътник без посока
намерил своята утеха
някъде назад в сумрака

Душата ми се търси в полумрака,
очите ми се лутат във шубрака,
а мислите летят към Върховете,
като далечно непознато цвете

Автор еспаньол

Джон Стайнбек
из "На изток от рая"


До Паскал Ковичи

Скъпи, Пат,
веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигурка от дърво и ми каза:"Защо не ми издялкаш нещо?" Попитах те какво искаш, а ти каза:
"Кутийка"
"За какво ти е?"
"Да слагам разни неща."
"Какви неща?"
"Каквито ми падне"--рече ти.
Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемия възторг на съзиданието.
И освен всичко това--цялата ми благодарност и обич към тебе.
А кутийката пак не е пълна.

Джон

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре дошла при нас.
Радвам се че си по-добре и пишеш на компа.
Колко добре те разбирам, но както казваш няма да позволяваме на тъжните мисли да ни завладяват.
Точно в такива мигове обичам да чета написаното от теб.
Чудесни са

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Събуди се ! Погледни ме ! Изправи се !
Тръгни вечерта под ръка със своята влажна мъка
между самотно-тъжните чадъри по есенния плаж.
Но не поглеждай скришом назад към дълбоките стъпки,
които оставяш след себе си по хладния пясък.
Разкажи на своята мъка за всичко, което те мъчи...
Разказвай...Разказвай тихо...Докато нея измъчиш...
После я плъзни безвъзвратно надолу към стъпките си - живи рани...
И пак не поглеждай назад към тях.
Защото морето - дома на Нептун е там...до теб.
Погледни го ! Гледай го !
Сега бавно хлъзни от себе си всички прашни дрехи - тежки окови.
И всички луди, адски мисли заедно с тях.
Всички.Една по една.Не бързай...
Сега се огледай в дома на Нептун - това си ти !
Хайде ! Потопи се в златната лунна пътека, за да се пречистиш...
И дълго, но тихо поплачи.
Поплачи за себе си - разпокъсана, ограбена, унищожена.
Поплачи, за да ти олекне...Не бързай...
Сега вдигни очи ! Ето го ! Поздрави раждащия се изгрев !
Гледай го ! Отново не бързай...
Позволи на пурпурното слънце да изсуши сълзите ти...последните.
Погали галещите те вълни.Помахай на махащите ти чайки.
Поплувай с плуващата ти волна съдба - птица в морето.
Плувай...Плувай...Плувай...
Когато вече си готова, когато отново си цяла, преродена, пресътворена...
Тогава излез от водата и тръгни бавно по брега -
гола, настръхнала, красиво дръзка, нагло мокра...
Вземи в изящна мида малко настроение и се поучи от свободата,
с която се стичат позлатените капки по тялото ти.Поучи се !
Сега внимавай ! Този път побързай ! Ето го ! Улови го !
Улови под ръка своя вятър този път
и полети заедно с него между волните птици !
Лети...Лети...Лети...
И всичко забрави ! Забрави.Ако можеш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, мъжът ти е бил голям късметлия, че те е имал близо до себе си.

Живота не се оценява по броя вдишвания
а по спрелите дъха ти мигове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 5O на 27.01.11 16:29.

Лети...Лети...Лети...
И всичко забрави ! Забрави.Ако можеш...

Ако можеш.........., все още немога.
И така е след всяка неприятност която трябва да преодолявам, като моментната например.
Липсвах няколко дни защото се наложи да ходя до село. Там са окрали трифазните кабели от таблото на улицата до вътрешните части на къщата. Около 30 метра кабел. Като бяха изключили тока, а там имам фризер с месо.
Та така неволи, кметове полиция и накрая нищо. НЕК с негови изисквания, всичко което е след таблото е твой проблем, отказват да идват на място трябва молби в областните градове и прочие неволи. Но реших нещата.... след тичането.
Това едва ли е последното, огледали са обстановката и очаквам нови набези.
Живота продължава, какво да се прави.

Живота не се оценява по броя вдишвания
а по спрелите дъха ти мигове

Само спомените останаха и те ни крепят.
На човек му трябва време да преодолее тази загуба, аз все още не мога.
Ша са опраим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nepopravima на 27.01.11 16:40.

Така е, напълно те разбирам.

Незнам дали някога ще можем.Спомените, най хубавото нещо.

Изгубих се по пътя на собственото си отричане.
Една жена. Вечна като истина.
Преследвам я, да я достигна, протягам ръце..а тя все повече се отдалечава..
Едно дете. Изгубено в миналото.
Обръщам се назад, за да го видя, да го прилаская, да се върне при мен..

Между тях стоя аз. Празна, като небе. Човекът, който се смее със сълзи.

Идиот

Пламен Бочев

Блъсках главата си в острите ръбове.
Вечер се свивах в един от ъглите.
Спъвах се в думите – глупав и кръгъл.
После – глухарче без корен – политах.

Сам се направих от книга на Дарвин.
Сам си задавах въпроси без отговор.
Някакво болно от страх оригами.
В някаква джунгла без никакъв Бог.

Сам си нагъвах хартиени Еви.
В ласкави зими и в празни лета.
Плувах в течения – десни и леви.
Както се плува в живот след смъртта.

Докторе, чуй ме, махни санитарите!
Виж си ръцете – отдавна са вързани.
Аз съм душата ти – в тяло на гарван.
Тръгвам – отломки от рая да търся.

Не стареят мечтите

Пламен Бочев

Не стареят мечтите.
И не стават по-мъдри.
Нямат бръчки и бели коси.
Като сън по вълните
ни отнасят задълго –
там, където морето не спи.

И играем с делфини
и със слънчеви нимфи
в оня свят, в който пак сме деца.
Лудостта ще премине,
но остават инстинкти –
като захар в солени сърца.

Не стареят мечтите.
Само ние младеем
в тихи къщи сред шумен пазар.
И живеем с орлите –
и богати, и бедни.
И за още – подхвърляме зар.

В кратка обич ни люшкат
изтънели пространства,
от които при изгрев боли.
Пойни птици ни слушат
и поемат към странство.
През април ще се върнат, нали?

Не стареят мечтите.
Със смъртта си играят
в този смешен и тъжен живот.
Побеляват косите
и сърцата изгарят.
Млада ябълка ражда ни плод.

Недовършено многоточие

Автор Пламен Бочев

Понякога мълчанието е вик
в дълбока земя,
от който само глухите тръпнат.
Ако животът бе такъв наркотик
като любовта,
щяхме да сме безсмъртни.

А той е недовършено многоточие,
глас на риба
в най-шумните океани.
И го живеем неволно или нарочно,
но все не достигаме
точката покаяние.

Кипят замразените градуси
в сърдечните термометри.
Превръщат кръвта ни в пара.
По масите гладни гларуси
пишат сонети.
А целият свят е гара.

Забравил съм вече
кой влак да чакам –
пристигащ или заминаващ.
Хлевоустието е вечност,
вавилонски придатък.
Разминаване за останали.

Преразказани мъдри притчи
за добри или лоши,
за бедняци, търгаши…
И нечуто, неуко, обичам те…
От всички хиляда и четири нощи –
последните три са наши.

Голгота
Не ставам за артистка-
не играя роли,
животът ме притиска
с житейските неволи.
Намразих и лъжата,
презирам изневери,
с гръб към суетата
и фалша лицемерен.
Всяка моя гордост
се превръща в слабост,
всяка чужда подлост -
в моя тиха ярост.
Загърбихме идеи
и чувствата в живота,
битът ни ежедневен
е нашата Голгота.
Валентина Костова

Господи, който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана.
И свободата - последния залък
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.
Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.
И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а аз да затъвам в пороци.
Може би искам безгрешна да бъда,
Боже, прости ми, от корист -
грешните бил си наказвал с присъда
своя живот да повторят...

Надежда Захариева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази сутрин, след работа ходих на гробищата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка! Прегръщам те топло и приятелски! Друго не бих могла да кажа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз запалих свещичка


Мили Боже, дай ми
ЗНАК, и изпрати ми зрънце само,
аз да си посея ВЯРАТА отново.

Бог да прости близките ни.

Бог да ги прости тези, които ни липсват и да си спомняме по-често за тях с добро!

Вчера , като бяхме на гробища гледахме как една група циганки с по един чувал обикаляха и прибираха каквото има от гробовете. Сигурно и вие сте били свидетели на подобно нещо. И се усетих , че съм раздвоена в увството което изпитах.
От една страна ми стана гадно и ядно, като ги кледах и от друга страна, защо оставената храна да седи на дъжда и да замърсява околното пространство, а да не послужи за храна на гладните циганета.

Вие как се чувствате в такъв момент?

"По-умния винаги отстъпва" -
Това обяснява господството на глупостта в света."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-добре да се нахранят гладните за Бог да прости близките ни.

Предпочитам да се изяде от някой, който е гладен.

На гроба оставям бутилка червено вино, за преливане, храна не оставям, не искам кучетата да я разпиляват.
На гробищата подавам на възрастни хора, или на просяците, защото зная, че няма да я хвърлят.

Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата....
бели, румени, засмени...
от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо...
сандвич със кюфте
и много бири със мезе...!
Здраве, щастие и рози,
Виното - във двойни дози.
Бурен секс във всички пози.
Пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да направим днес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 50 на 03.03.11 08:55.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877



Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Закачих и знамето на терасата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И нашето знаме се вее...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Животът скрит е в дребните неща

Бисерка Каменова

Животът скрит е в дребните неща
в жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рецепта за щастие
Дела Раи

Пази душата си от лоша мисъл,
пази живота си от зла ръка.
Намирай в нищото неземен смисъл
и срещай с искреност дори врага.

Мечтай мечтите си с любов голяма,
очаквай чудото на всеки ден.
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен.

Дари духа си с истина и вяра,
на всеки миг усмивката пази.
И нека чужда святост, мъдрост стара
и всяка прошка бъдат ти звезди.