|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Тема
|
 ПОЕЗИЯ
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 08.02.09 19:59 |
|
|
Обичам да си чета стихове,и бих желала да ги споделя с Вас,някой от тях са от неизвестни автори но това не е важно.По- важното в случая е,да ви доставят удоволствие,и да Ви накарат да се замислите когато ги четете.
Ако и Вие имате любими стихове можете да ги поместите тук
СЪЗДАДОХ ТЕ ОТ ОБИЧ И МЪГЛА........ .
Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай след дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп зведи се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите. Дамян Дамянов
| |
|
|
|
Мъка
И сякаш душата му изпепелена
Захвърлил някой бе в прахта
Отчаян, озверен, объркан
Той луташе се в непрогледната тъма
И нямаше на кой да се оплаче
На нечие рамо сълза да пролее
В огъня на нощта той бавно
Остави сърцето си в мъка да тлее…
1994 автор Вяра
| |
|
|
|
Умората
Живот между четири стени
Задушен, замразен, изстискан
До болка скучен и подтискащ…
Виковете в мен замират
Далеч от хладната Вселена,
Към която щях да ги отправя
Без път се лутам, без посока
Уморена, с разранени нозе,
Продължавам смело напред,
Опитвайки се да намеря
Горещите лъчи на Слънцето
И с тях да се изкъпя…
1996 автор Вяра
| |
|
|
|
Прегърнах те в последния ни час.
Прегърнах те, защото те обичам.
Дори да съм далеч от тебе аз,
душата си пред тебе пак събличам.
Ще те докосвам с вятъра в нощта.
Ще те целувам в сянката на мрака.
Ще те прегръщам в твойта самота
и всяка нощ отново ще те чакам!
Анна Влахова
| |
|
|
|
ПУСТИНИ
Бях родена да обичам
и обичана да бъда.
Но животът ми премина
без любов почти.
Затова съм всепрощаваща
и не обвинявам
голите пустини,
които прекосявам.
Само ги запитвам
с поглед удивен:
- За какви ли градини
сте били родени?
Блага Димитрова
защити гората
| |
|
|
|
ВСЕОТДАЙНОСТ
Обичам те !
Разцъфнал цвят през пролетта…
Обичам те !
Звезда огряла ме в нощта…
Желая те !
Нестинарски танц върху жарава…
Желая те !
Искра потънала в забрава…
Искам те !
Бушуващ в болка океан …
Искам те !
Мой огнен, слънчев блян…
Имам те !
Дива, реална, слънчева мечта…
Имаш ме !
В нощта искряща, моя Звезда…
5.12.1997 автор Вяра
| |
|
|
|
Поезията трябва ли да бъде с определена тематика?
защити гората
| |
|
|
|
ДА БЪДА СИЛНА
Гняв, не изгаряй душата ми
Пожали ме за миг, за секунда
Ярост, не ме тласкай в обятията
На съдбата - тъй жестока и трудна
Ще се почувствам добра
Ако можех да стана, да говоря…
На злобата да пречупя врата
С отровата стръвно да споря…
Да искам, да си пожелая…
Да бъда силна противоотрова…
Да освободя, изцеля, душата си
От другите злобата, за да прогоня…
28 март 1998 автор ВЯРА
| |
|
|
|
Не разбира се,радвам се,че се включи.
| |
|
|
|
Обичам поезията.
Харесвам лириката,но и ангажираната поезия.Усетих,че това не допада.Вярно проблемите ни са доста,че и тук да се натоварваме.По тази причина попитах.Съобразявам се с общото настроение или поне се опитвам.
защити гората
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
