Ще се опитам да обясня, без да се обосновавам философски.
Умните съвършено излизат от подобни ситуации като в моя пример, мъдрите въобще не попадат в такива ситуации. Ето, за това говоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В библията е написано че който крие истината търси мир.
Интересно.
Не съм го срещала в Библията това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Библията те обърква, иначе си наясно, ако я нямаше Библията нещата щяха да са си съвсем наред.
Нали точно този цитат пуснах по- горе!
А за последното, нито за мен пишещия и четящ в клуба ми пука, нито за клуба, нито за Безкомпромисна , нито за теб.
Пука ми за отношението, което взимам за Фактите-с него се самоопределям.
И не ми пука, че ти не си ме разбрала мен или Библията.
Също като теб сори за което.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Те така си требе!!!"

Кое?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За да бъде видяна Христовата светлина е необходимо умът да се потопи в сърцето; умът трябва да се затвърди в сърцето... И тогава възсиява Христовата светлина, осветявайки вътрешната стаичка на душата с божественото си сияние... Тази светлина е и живот... Когато човек вътрешно съзерцава вечната светлина, умът му е чист и няма в себе никакви сетивни представи, но бидейки изцяло потопен в съзерцанието на несътворената доброта, той забравя всичко сетивно, не иска да се взира и в себе си, а желае да се скрие в сърцето на земята, само и само да не се лиши от това истинно благо. Само така човек може да съзерцава несътворената красота, която се възприема със сърцето и е неизразима с рационални понятия, като всяка красота изобщо. Знак за разумна душа имаме тогава, когато човекът влиза с ума си навътре в себе си и действа в сърцето си. Тогава Божията благодат го осенява и той пребивава в мирно устроение."


Казал го е Св. Серафим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си спомним с добро за тези, които ни липсват, ... но не са вече в този свят ...


Голямата Задушница преди Великия пост
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

Прекрасен цитат, Лю!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ги почетем и съхраним в сърцата си!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите