Мисля, че те разбрах. В случая/постъпката на бащата/ говори за ПРОШКА, която предзхожда разкаянието.
Въпроса за прошката мен винаги ме е интересувал. Така съм устроена, че лесно прощавам, а може би не трябва?
Наскоро гледах "Четецът" С две думи, ако не си го гледал, става въпрос, че главния грой не прости на голямата си, и може да се каже единствена любов, участието й в Холокоста. Подготвил бе всичко за да може та да започне нормален живот след излизането й от затвора, но без него - не й прости. Не й простиха и потомците на загиналите в концлагера хора.
Тя се самоуби, заради това, че не й простиха, въпреки че беропотно излежа години в затвора, дори поела голяма част от чужда вина.
Още се питам аз прощавам ли й?
Има ли неща, за които може да се прости и такива, които са непростими?

Аз мисля , че няма неща които аз да не бива да простя.
За мен няма неща, които да осъждам, друг е съдника.
Но това е само вътрешно състояние.
Външното поведение може да няма нищо общо с вътрешното при уловие че му служи за да го защити и запази чисто и свято.
Така че мнението ми е че ние хората трябва да разграничим вътрешно мислене и външно поведение и да не ги свързваме двете.
Спомагателния вариант е да осъждаме недостойните човешки деяния, но самия чавек никога да не осъждаме, ЗАЩОТО човек не е единствения вършител на деянията си, а често пъти зад деянията на човек стоят висши същества, а тях няма как човек да съди...все едно да пожелаеш да се сблъскаш с влак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждам, Почитаеми,
затова предложих Дънов, а не собствената си версия,
нямаше да ти хареса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

интересен е и повода Исус да разкаже тая притча,
приближили се бирниците и грешниците да го слушат,
а фарисеите и книжниците възроптали, дето делял той такава компания,
та към последните е отправена и притчата след два примера, които е дал.

И като чета съседната тема, направо ми иде да препиша Лука 15:4

И за синът, освен дето искал прошка, съвсем ясно е поискал и да бъде един от бащините си наемници, а не негов син(вече).

Редактирано от Moapeйн: на 15.02.09 17:26.

Ужасявам се от такива взаимоотношения като тези в съседната тема.
Ще прочета бавно и спокойно 15:4.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ясно е поискал и да бъде един от бащините си наемници, а не негов син(вече).
Да, това е така и също ме озадачи. Защо не се върна като при баща, а пожела да стане наемник при баща си!


Ще прочета отново Лука 15:4. Ясно е, че сега по-скоро като че ли очаквах някой да ми отговори, вместо да потърся отговорите сама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така че мнението ми е че ние хората трябва да разграничим вътрешно мислене и външно поведение и да не ги свързваме двете.

А на мен ми се иска ми се да са идентични. Така хората ще са истински.

Именно,
бил ли е и доколко баща, бащата? ... то не е и предмет на притчата май

Малкият си е научил урока и носи отговорността си,
доколко и как ще съумее да я носи - отново ще има хипотези

Отношенията им поначало са си на стопанска/материална основа

Безкрайно си права и така трябва да бъде.Темата е интересна,но за нея трябва подготовка и нагласа на духа.Защото много неща са писани.Много са прочетени,но малко са разбрани и още по-малко приложени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говорихме си, че съм отворена за мъдростта на Библията! Сега само се убеждавам, че не бива да очаквам да я получа на готово.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите