|
Тема
|
 ПОЕЗИЯ
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 08.02.09 19:59 |
|
|
Обичам да си чета стихове,и бих желала да ги споделя с Вас,някой от тях са от неизвестни автори но това не е важно.По- важното в случая е,да ви доставят удоволствие,и да Ви накарат да се замислите когато ги четете.
Ако и Вие имате любими стихове можете да ги поместите тук
СЪЗДАДОХ ТЕ ОТ ОБИЧ И МЪГЛА........ .
Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай след дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп зведи се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите. Дамян Дамянов
|
|
|
|
|
Мъка
И сякаш душата му изпепелена
Захвърлил някой бе в прахта
Отчаян, озверен, объркан
Той луташе се в непрогледната тъма
И нямаше на кой да се оплаче
На нечие рамо сълза да пролее
В огъня на нощта той бавно
Остави сърцето си в мъка да тлее…
1994 автор Вяра
|
|
|
|
|
Умората
Живот между четири стени
Задушен, замразен, изстискан
До болка скучен и подтискащ…
Виковете в мен замират
Далеч от хладната Вселена,
Към която щях да ги отправя
Без път се лутам, без посока
Уморена, с разранени нозе,
Продължавам смело напред,
Опитвайки се да намеря
Горещите лъчи на Слънцето
И с тях да се изкъпя…
1996 автор Вяра
|
|
|
|
|
Прегърнах те в последния ни час.
Прегърнах те, защото те обичам.
Дори да съм далеч от тебе аз,
душата си пред тебе пак събличам.
Ще те докосвам с вятъра в нощта.
Ще те целувам в сянката на мрака.
Ще те прегръщам в твойта самота
и всяка нощ отново ще те чакам!
Анна Влахова
|
|
|
|
|
ПУСТИНИ
Бях родена да обичам
и обичана да бъда.
Но животът ми премина
без любов почти.
Затова съм всепрощаваща
и не обвинявам
голите пустини,
които прекосявам.
Само ги запитвам
с поглед удивен:
- За какви ли градини
сте били родени?
Блага Димитрова
защити гората
|
|
|
|
|
ВСЕОТДАЙНОСТ
Обичам те !
Разцъфнал цвят през пролетта…
Обичам те !
Звезда огряла ме в нощта…
Желая те !
Нестинарски танц върху жарава…
Желая те !
Искра потънала в забрава…
Искам те !
Бушуващ в болка океан …
Искам те !
Мой огнен, слънчев блян…
Имам те !
Дива, реална, слънчева мечта…
Имаш ме !
В нощта искряща, моя Звезда…
5.12.1997 автор Вяра
|
|
|
|
|
Поезията трябва ли да бъде с определена тематика?
защити гората
|
|
|
|
|
ДА БЪДА СИЛНА
Гняв, не изгаряй душата ми
Пожали ме за миг, за секунда
Ярост, не ме тласкай в обятията
На съдбата - тъй жестока и трудна
Ще се почувствам добра
Ако можех да стана, да говоря…
На злобата да пречупя врата
С отровата стръвно да споря…
Да искам, да си пожелая…
Да бъда силна противоотрова…
Да освободя, изцеля, душата си
От другите злобата, за да прогоня…
28 март 1998 автор ВЯРА
|
|
|
|
|
Не разбира се,радвам се,че се включи.
|
|
|
|
|
Обичам поезията.
Харесвам лириката,но и ангажираната поезия.Усетих,че това не допада.Вярно проблемите ни са доста,че и тук да се натоварваме.По тази причина попитах.Съобразявам се с общото настроение или поне се опитвам.
защити гората
|
|
|
Тема
|
 Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
Eks (Стара пушка) |
| Публикувано | 08.02.09 20:18 |
|
|
Sofia2007
|
|
|
|
|
ЦЕЛУВКА
Прохладна Нощ
Някъде високо свети Звезда.
Тишина. Мрак.
Стон. Желание. Зов.
Ти разпръскваш сива мъгла…
Горящи тела. Молби.
Пречистване. Прераждане.
Мъка. Болка. Отчаяние.
Ти породи таз Самота.
Отдаване. Любов. Красота.
Пърхане на мигли.
Пеперуди.
Топъл Дъжд заваля…
Устни докосваха се едва… Едва…
17 юни 1999 Вяра
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Eks]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 08.02.09 20:19 |
|
|
Твоя ли е?
защити гората
|
|
|
|
|
Време
Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Петя Дубарова
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: flida]
|
|
| Автор |
Eks (Стара пушка) |
| Публикувано | 08.02.09 20:22 |
|
|
Ne za sajalenie!
|
|
|
|
|
БОХЕМСКИ ВЕЧЕРИ
Бохемски вечери. Чаши кристални.
Думи провлечени, смешно - банални.
Дамите скрито поглеждат... Дискретно.
Очите открито говорят. Директно.
Душа отпусната... Задръжки няма.
Сърцето разчувствала близката дама.
Танцуваме бавно, плътно опрели
телата. В екстаз, за любов зажаднели.
С жар в ресторанта. Уиски в бара.
После в таксито. Кафе у дома...
Устните срещат се. В пламък изгарят.
Бурна среднощна любовна игра!
Утрини... Утрини... Главата дреме.
Устни напукани. Душата стене.
А от леглото учудено викат
очи непознати: "Къде съм?" - ме питат.
Спомени... Спомени... Далечни мъгливи.
Снощните спомени трудно откривам.
А тази в леглото е... Снощната дама...
Не питам. Аз знам. И тя спомени няма!
НАЙДЕН НАЙДЕНОВ
|
|
|
|
|
Нека всеки сам да избере тематиката.Настроенията ни са различни.Аз обичам това:
ПЪТЕКА
web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.
...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
© Пеньо Пенев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
НА ОТКРИТО
"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.
Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.
1955
Блага Димитрова
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: flida]
|
|
| Автор |
Eks (Стара пушка) |
| Публикувано | 08.02.09 20:28 |
|
|
|
|
|
|
|
ЗА ТЕБ
Далече си...
Красива,
страстна,
мила,
с очи - бездънни езера.
Сърцето ми за миг пленила
и възцарила самота.
Очаквам те...
Красива,
страстна,
мила,
с коси - узрели класове
Душата ми опиянила
и посадила ветрове.
До мене си...
Красива,
страстна,
мила,
с усмивка като син елмаз.
В погледа си притаила
любов,оргазъм и екстаз.
Отиваш си...
Красива,
тъжна,
мила,
след бурна нощ... И самота...
Сърцето ми с тъга завила
до следващият път.
Съдба!
Найден милков
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Eks]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 08.02.09 20:30 |
|
|
Няма значение!
Снимката е хубава,а за да се научи човек да прави хубави фотографии трябва да гледа много такива.
Сигурна съм,че и ти можеш да направиш подобна,трябва да само уловиш мига.
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: flida]
|
|
| Автор |
Eks (Стара пушка) |
| Публикувано | 08.02.09 20:31 |
|
|
|
|
|
|
|
Съгласна съм, нека всеки да помества това,което му е по душа и сърце
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Eks]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 08.02.09 20:34 |
|
|
защити гората
|
|
|
|
|
Сега е вечер,настроени сме романтично.
защити гората
|
|
|
|
|
Да така е,ама утре завой на дясно,е може и на ляво
|
|
|
|
|
Утре ще мислим.Може и "Вятър ечи,Балкан стене"!
сега лежерно
ИЗПОВЕД
Не ме поглеждай и не питай
защо пред теб душата си разтварям.
Не търся отговор - не искам
греха в сърцето да оставя.
Тъй искам в твоите ръце да скрия
треперещите мои малки длани,
сълзите искам да изтрия,
но всяка може би е грях незнаен....
"Не убивай" - толкова е страшно-
поглеждайки в очите ти бездънни
аз виждам себе си -омачкана
от битката със времето - / на дъното/.
Убивам времето,крада минути,
крада и щастие,крада и сила -
Но то възкръсва,сграбчва ме със сухи пръсти....
надсмива ми се времето,надсмива....
"Не кради" - зловещо смее се съдбата-
крада от нея- нагло и нахално-
но тя ми връща- скрива светлината
и хвърля ме във мрака безпощадно.
И няма прошка за откраднатите мисли,
за светлината в тъмния прозорец,
дори и за сълзите чисти,
събрани в грешния ми образ.
"Не лъжи"- но всеки ден хазарт играя
и всеки ден с живота се надлъгвам-
и мисля си,че съм докоснала безкрая,
но всеки ден събуждам се излъгана....
Печалба няма- само пустотата
оставила е болка във кръвта ми...
Животът победи ме във борбата.
дори Надеждата не ми остави.
"Не прелюбодействай"- но понякога те искам-
понякога...... невинно и спонтанно
мечтая устни да притисна
до твоите и да усетя пламък...
Понякога желая те тъй страстно
и искам във ръцете ти да тръпна,
и искам да ме любиш силно,властно
да ме обичаш ,с тебе да възкръсна.
От пепелта на изгорялата жарава
да излетим отново като птици,
далеко в тъмнината да оставим
греховните дела и мисли...
Това съм аз - родена с греховете-
едва ли тази изповед ще ме пречисти,
а ти не ме поглеждай и не питай-
....не ме съди за грешните ми мисли.
защити гората
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
На устните ти плисва нервни тръпки ревността.
Усмивката ти еретична оживява.
Поклон на гордостта ти, ала нужна ли е тя.
Когато ме измъчва без да ме спасява.
Не зная от къде извира този парещ страх от грешките.
На всеки случва се да губи.
И своята самотност ще избереш пред тях,
ако съзнаеш, че е риск да бъдеш влюбен.
Обичам те дори, когато ставаш лош,
или пък караш ме да се почувствам слаба.
Необходимо ли е да го казвам ден и нощ ,
да разбереш, че си ми нужен като хляба.
Не зная от къде извира този парещ страх от грешките.
На всеки случва се да губи.
И своята самотност ще избереш пред тях,
ако съзнаеш, че е риск да бъдеш влюбен.
Обичам те дори, когато ставаш лош,
или пък караш ме да се почувствам слаба.
Необходимо ли е да го казвам ден и нощ ,
да разбереш, че си ми нужен като хляба.
да разберем, че сме си нужни като хляба........
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Eks]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 08.02.09 20:50 |
|
|
защити гората
|
|
|
|
|
Яна Язова
Плътта
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен — и викове ечат...
Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.
И пак напред сама аз тръгвам в своя път.
Свободна, но без мощ... Оковите звучат.
Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?!" — Аз кретам и мълча.
От земния ни ад дочувам смях навън —
пияните от грях... Зад мен оковен звън...
Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
"Тук има само ад, върни се наназад!"
Със плач обръщам взор: "Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама".
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча.
И ето там, от ада — пламък всред нощта
Разгаря буен огън — едничка светлина.
Там — клада от души... Страстта, страстта гори!
Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча...
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен — и викове ечат...
Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад!...
Там пламна светлина! — Аз плача и мълча.
защити гората
|
|
|
|
|
защити гората
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра
Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...
Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...
Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...
Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа
Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...
|
|
|
|
|
Когато
Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът!
Когато искам да плача искам да ти да си Сълзата!
Когато искам да заспя, искам ти да си Залезът!
Когато искам да сънувам, искам ти да си Сънят!
Когато искам да се събудя, искам ти да си Изгревът!
Когато искам да горя, искам ти да си Огънят!
Когато искам да замръзвам, искам ти да си Студът!
Когато искам да обичам, искам ти да си Любовта!
Когато искам да мразя, искам ти да си Омразата!
Когато искам да се отровя, искам ти да си Смъртта!
Когато искам да живея, искам ти да си Живота!
Когато искам точно теб, искам и ти да искаш мен така!
Знам, че искам прекалено много, но ако ти си всичко това изброено съвсем семпло, ако си готов да го търсиш за мен и да ми го даваш, то Любовта съществува, за да бъде вечна!
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Страхотни сте!Благодаря ВИ много!
|
|
|
|
|
Атанас Далчев
ЛЮБОВ
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
1927
защити гората
|
|
|
|
|
Продавач на надежда,страхотно е,и ми е едно от любимите
|
|
|
|
|
Търся на Шандор петьофи едно стихотворение за любовта и свободата.но нали ми е трудно и само се ядосвам.ПОМОГНЕТЕ,МОЛЯ!
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Евтим Евтимов
|
|
|
|
|
Любов и Свобода
* Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.
Пеща 1 януари 1847 г.
Това ли е?
|
|
|
|
|
Благодаря.Това съм аз.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Пробвай в Гугъла,ако го няма там не ще го намериш в нета.
защити гората
|
|
|
|
|
Юлка го намери.Харесва ли ти?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Да,излиза от душата.
защити гората
|
|
|
|
|
Градацията ми харесва.Любовта е хубаво нещо,но ако ми пречи на свободата......по-добре без любов.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Радвам се,че помогнах!И на мен ми допадна
|
|
|
|
|
Микеланджело Буонароти
Към тебе кой на сила ме понася
свободен уж,а с крачки оковани?
Щом без въже във примка ме опаси,
от образа ти кой ли ще ме брани?
защити гората
|
|
|
|
|
Лека нощ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
Пърси Шели
защити гората
|
|
|
|
|
Автор Юлия 48 (новак)
Публикувано 07.06.07 08:20
МАЙКА
До всички ние които имаме, или сме имали ,до всички настоящи и борбени жени ,които никога няма да се пречупят ,пред съдбата!
МАЙКО,
ТИ СИ РОДЕНА ОТ ИЗГРЕВА НА ЗЕМЯТА,
НОСИНА СИ ВЪРХУ КРИЛЕТЕ НА ЖИВОТА,
ЗАХВЪРЛЯНА ОТ ВЕТРОВЕ,ПОЗНАЛА СИ
ГРЕХА И ПРОШКАТА.
ТИ СИ КЪПАНА ОТСЪЛЗИТЕ НА НАДЕЖДАТА
МИНАЛА СИ ПРЕЗ ИЗПЕПЕЛЯВАЩАТА ЛЮБОВ
РАЗТАПЯЛА СИ СЕ В ЗЕМНАТА ОМРАЗА ,
ТИ СИ ОЦЕЛЯЛА ЗА ТВОЕТО ПОТОМСТВО.
МАЙКО
ТИ БИ СТЪПКАЛА СЪДБАТА,
БИ МИНАЛА ПРЕЗ АДА,
ЗА ДА ОПАЗИШ РОЖБАТА СИ,
ДА И ПОКАЖЕШ ПЪТЯ КЪМ СВЕТЛИНАТА.
ТИ БИ ИЗЛЪГАЛА И ДЯВОЛА И БОГА
ЗА ДА НАМЕРИШ ЩАСТИЕ ЗА ТВОЕТО ДЕТЕ.
МАЙКО,
ОБИЧАНА И МРАЗЕНА,
ЖЕЛАНА И ОТХВЪРЛЯНА,
ТИ ЕДИНСТВЕНА ОСТАВАШ ВЕЧНА!
1997г.
................................................................................................................................
П.П дано да ви е харесало? това е най-любимото ми....... през моя най- тежък период
..................................................................................................................................
|
|
|
|
|
Трудно плача.Сега се просълзих.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Поезията на природата.
защити гората
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
защити гората
|
|
|
|
|
Любимите ми стихове са на флашката.Утре ще кача някои.Признавам си,че в последно време позарязах поезията.Какво ли не прави живота с нас.
Така бях зарязала и музиката.Благодарение на клуба започнах отново да тегля и слушам.
защити гората
|
|
|
|
|
Най-любимите са в библиотеката ми,но сега е късно да пиша.Много от тях ги няма в нета.
защити гората
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Има още крачки, които ще направим заедно.Благодарение на теб аз подготвих дъските и ще започвам.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
И утре е ден и в други ден.И аз ще потърся някои мои лични ,но съм толкова разпиляна,че ....
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Чакам да видя произведението!
защити гората
|
|
|
|
|
По-скоро не остава време.
защити гората
|
|
|
|
|
Когато стане.Важното е че е вече в главата ми.Пъзела е готов.Скоро ще избухне.Това стихотворение е от моя приятелка,повода съм вероятно аз.
Вселената връща
Ти чуваш ли я самотата
много говори в тишината
минало връща се с карета
иска на нейно величество
болката да предаде щафета.
Затвори вратата към минало!
Тишина на самота без мир
Не носи радост за сърцето.
Забрави сигурното свикнало
обичай всеки, гледай смело:
и да не те забележат някои,
и да те отблъснат други,
повярвай, по-благодатно е:
подадеш ръка на ближния,
сълзи избършеш на тъжния,
своите съвсем пресушила,
обичай, давай, помагай,
С пълни шепи от всичко,
вселената връща ти мила
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Не само време.Приемам се несериозно към личните ми неща.Никога не ги харесвам.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 08.02.09 22:19 |
|
|
автор: kult
Ще дойдa с лятото ти,
кaто шепот.
Ще те докоснa,
кaто кaпкa дъжд.
Ще ме очaквaш тръпно,
кaто екот,
кaто тaмтaм в сърцето ти
нa мъж.
Ще те рaзбъркaм,
кaто морскa пянa.
Ще ме докосвaш
сякaш съм от лед.
Ще се рaзлея
в рaзтопено злaто.
Ще ме пoглъщaш,
кaто слaдък мед.
Ще ме обгърнеш,
кaто буен вятър.
Ще ме събирaш,
кaто зрялa ръж.
Ще ме целувaш
с устните
където,
ще бъдa с теб
от всичко
по веднъж.
Кво ще кажете, а?!!
Само дето отдавна не е шпствала нещо ново..........
|
|
|
|
|
Твореца никога не е напълно доволен от сътвореното от него.
защити гората
|
|
|
|
|
Добре!
Какво да се каже друго!
защити гората
|
|
|
|
|
От мен аплодисменти.Твое ли е?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 08.02.09 22:23 |
|
|
раздел: Поезияавтор: spunk
...с жест бавен на черна пантера
флиртувам със "грозни мъже"...
...после летя да намеря
приятели, себе си, синьо море...
...след туй се потапям в мартини,
в парфюми, в бутици, в кафе...
...летя над липОви градини,
но ябълка златна расте...
...готически кули гротесно -
със черния хумор във танц...
...и бялата роза - потръпваща
от етно_красивия транс...
Това си е мое пространство -
единствено, лично, не сън!....
04.2005
ама че съм тъпа понякогааа...
|
|
|
|
|
Приятелката ти е талнтлива и явно усеща нещата.
Аз имам посветени стихотворения ,но от мъже.Преди не обръщах внимание,сега когато остарях реших да ги потърся,да си погаделичкам егото естествено.Дано открия някое от тях.
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 08.02.09 22:25 |
|
|
Шандор Петьофи
|
|
|
|
|
Аз винаги съм тъпа,ти само понякога.Дай още подобни и нека да си тъпа.Свежо е и ми харесва.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Тя е като мен.Със подобна сетивност.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Защо тъпа!
Умееш да пишеш.
Аз не мога да изтръгна една дума.Сто нощи да умувам пак ще излезе нещо тромаво и безмислено.
А виж ти как ги редиш,от душа ти идва.
защити гората
|
|
|
|
|
и аз напоследък като Kult не съм плюнчила молива.....
|
|
|
|
|
Пиша ,в смисъл предавам мисълта си.Не е сложно.Но личната ми поезия ...дано да я намеря.На Спунк ми харесва.Мислех,че е чеклас(осил),но явно това е било защита.Стигам да извода,че тук всеки е с по-висок праг на чувствителност и сме си необходими един друг.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Не ти е дошло ред.И може би по-добре,защото го плюнчим когато сме в драма.Никому не го желая.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ако не беше така нямаше да сме тук.
защити гората
|
|
|
|
|
Всички знаем Оскар Уайлд като писател и драматург.Той има и много стихове, едно от тях е посветено на България.Сега не мога да го намеря в нета.Утре ще го напиша тук.
защити гората
|
|
|
|
|
За себе си се радвам,че ви опознавам малко по малко и това ми дава спокойствието,че хората могат да общуват,без дори да знаят кой какъв е.По този повод се сетих на цитат от Екзюпери.
Ако ви разказах тези подробности за астероид Б 612 и ако ви доверих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща.
Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
Така, ако им кажете: "
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Да,това носи донякъде спокойствие при контакта,пък било то и относително.
Предпичатм къщата със здравеца пред тази за 100 000 франка.Винаги се чудя как могат да живеят в тези студени ,огромни като хамбари къщи.Предпочитам уюта.
Виж Екзюпери както всеки гений е пророк.
защити гората
|
|
|
|
|
"Малкият принц" е малката ми библия.Наивно може би,но е книга за възрастни.Децата не могат да я разберат.Чела ли си я скоро?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Правилно я нарече "библия"
За съжаление скоро не съм посягаля към нея.
Напоследък нямам много време за четене.
Изказах се неправилно.Чета,но едни други дебели ,неприятни,но задължителни книги.Не бих ги нарекла библии,а дело на сатаната.
защити гората
|
|
|
|
|
Шарл Бодлер
Бъди вечно пиян – това е истината...
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.
|
|
|
|
|
Прекрасна тема!
А сега ми е нужно време да ви прочета....
Спунки невероятно е!
...после летя да намеря
приятели, себе си, синьо море...
Оооооооооооооо, просто се потапям в темата с чаша горещо кафе! До скоро!
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 09.02.09 06:43 |
|
|
Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева
Редактирано от lumixx на 09.02.09 06:45.
|
|
|
|
|
Добро утро на всички!Да ВИ пожелая ,лека и спорна седмица,седмица изпълнена с много положителни емоции!Защото ВИЕ заслужавате това!
Как Ви се зарадвах,само да знаете,влизам в темата а там след последното мое стихотворение имам още 36 постинга.Немога да ви изчета бе хора.
Ама да знаете как ВИ се радвам на всички
spunkи,благодаря ти,твоето стихотворение докосна душата ми.
Още веднъж лек и спорен ден,ден с по-малко работа, и повече пари
|
|
|
|
|
Написано на 20 Септември 2008, 13:53 ч.
Не ти ли липсва нещо?
Това,което се разкъсва от болка!
Не го търси при мен е -
откраднах го неволно!
Не се страхувай-
ще го пазя,няма да го нараня!
Няма в сълзи да го удавя-
при своето ще го приютя!
Ще го скрия,в някое свидно кътче от моята душа,
там където ще бъде защитено,
ще го пазя от болката и яростта,
за да не ме намрази и да стане студено!
Ще го превъзпитам,ще му дам най-доброто от себе си,
за да не умре,съществувало безсмислено!
Ще го променя завинаги,ще го накарам да разбере,
какво е да обичаш безкористно!
Сега разбра ли какво ти взех,
макар по неволя?!
Откраднах твоето сърце,
сега-то вече е мое!
|
|
|
|
|
Мили дами,правя завой на дясно
/По мотиви от Христо Ботев и Ники Бончев/
****************************************
Веднъж седял си Господ сам,
когато срещнал го Адам.
С умислен поглед той се взлил
и тъп въпрос на Бог забил.
- Кажи ми Боже, как така
от Ева стори за беля,
ти най-прекрасната жена?
А Бог с усмивка го дарил
и отговора му хвърлил.
- А как Адаме инак ти
ще луднеш в нея до уши?
- Кажи ми Боже, що тогаз,
/Адам попитал с тъжен глас/
не й остави ум в главата,
че най-глупава е на земята?
Превил се Бог от смях завчас
и рекъл с гърлен, силен глас
- Че, ако глупава не бе така,
как щеше да те люби тя?
И хукнал през глава Адам
да търси в Рая оня храм,
където без много да се бави
с нектар късмета да удави!
******************************
|
|
|
|
|
Малка случка
Трендафил Акациев
Случи ми се случка малка,
инцидент с една бухалка.
Този тип пристигна вчера
и ме хвана за ревера:
"Запомни, от тоз момент
ще работим на процент!
Твойта работа е свидна
мойта фирма е солидна,
вземам твойте хонорари,
ще ти давам за цигари!
Трябва да те застраховаме,
с други думи:натаковаме..."
Аз извадих си писалката
да разоблича бухалката,
той извади си бухалката,
"Бух" и ми строши писалката...
Бягам аз, а той ме гони.
Ах, къде, къде : при Дони...
Тука Дони, тамо Дони,
бягам аз а той ме гони...
В тази шеметна минута,
Дони давал интервюта !
Аз от ужас откачил
се нахлузвам на Момчил !
Но Момчил ми казва кратко:
"Как да ти помогна, братко ?
Друга роля изпълнявам --
Дони вече охранявам..."
Хайде със здраве,и от здраве и смях да не се отървете!Сега излизам ..... ама пак шъ съ врАтЯ тук!
|
|
|
|
|
Христо Смирненски
“Гарвани”
Единият бил гарван с перушина,
а другият — с бомбе и очила.
Те срещнали се в Градската градина
и най-сърдечна срещата била.
И първо истинският гарван,
начесто от студа насам докарван,
познал колегата си драг и почнал с грак:
- Га, га,
къде и как си ти сега?
- А гарванът с човешки вид
погледнал най-напред сърдит
и поотминал го небрежно.
Но нещо спомнил си и почнал нежно:
- Прости,
но, друже, как си ти?
Изглеждаш ми добре познат -
наверно в столичния град
познанство свързали сме двама -
отдавна, ако се не мамя.
- Ах, да,
ала не беше тук в града,
на фронта — там далеч, на юг,
живеехме един край друг.
Ти беше интендант тогаз,
пък черен гарван бях си аз,
прелитах често с моите братя.
И бях доволен от войната,
живеех си с един копнеж:
по-пресен и обилен леш.
“Не знаех мъки и тъга…
И…
- Стига. Спомням си сега!
Познат ми си; добре познат.
Ех, друже, друже мой крилат:
добре те помия аз и днес
кацнал на оня снажен брест…
- Да, бяха чудни, славни дни
в онез поля и планини,
А днес — не зная как си ти,
но страшен глад ме мен гнети.
Във столицата няма леш,
и щеш не щеш — от глад ще мреш..
- Хе-хе! Как тъй?! В престолния град
доволно мърша има, брат!
- Га, га!
Това е истинска шега!
Къде тук мърша ще съзреш?
Заравят бърже всеки леш.
Ще срещнеш кучета, коне,
а ти познаваш ме поне,
не мога кучета да ям -
не свикнал съм и ме е срам.
- Но яж, колега, хора пак!
- Не се шегувай: де и как?
- Та много просто! Ти най-напред
купи си фрак, или жакет,
бомбе, скарпини и бастун,
маскирай дългия си клюн,
добий един приличен вид
и ето те банкер честит.
И накъдето да се взреш,
навред ще видиш само леш.
- Разбирам тоз съвет свещен,
но за банкер не съм роден.
В гешефтите не съм чевръст,
на вид не съм прилично тлъст
и даже… клюнът ми е къс.
- Тогава?… Дойде ми на ум,
ти тъкмо с черен си костюм -
владика или поп стани.
Ще имаш леш до старини.
- Владика, поп… туй не е зле,
обаче имам аз криле,
та как ще мога да лежа
сред мързел, мухъл и лъжа?
- Ех, гарвански морал и ум!
Тогава друго: тъй без шум,
ти като мен се нареди,
чиновник доверен бъди,
стани оранжев още днес
и в жилищна комисия влез…
Аз председател бях в една
и чудо нещо настрана
натрупах си за черни дни.
Това е мърша с планини,
която капе всеки час -
за нея ти говорех аз.
- Благодаря, благодаря!
И тази мисъл е добра,
и двете други, въобще
не бяха глупави и те.
Но мога ли да понеса
да късам живи аз меса?
Мисли за мен каквото щеш,
това обаче не е леш!
Макар и гарван, имам срам
и живи хора аз не ям.
защити гората
|
|
|
|
|
Настроение
Препъна се във облака небето
и падна като купола на храм.
Извика нещо с писък самолетен.
А после аз видях, сърдит и ням,
как нощен дъжд приведен подковава
на облака изрязания ръб.
И синя радост в мене разклонява
короната си, мощна като дъб,
защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.
П. Дубарова
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: flida]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 09.02.09 10:47 |
|
|
Тинтявата - Валери Петров
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?…
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая…
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!
|
|
|
Тема
|
 ВСЕ ОЩЕ - без заглавие!
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 09.02.09 10:56 |
|
|
Това е!
Който е поет!
Игра е!
За далите обет!
Мечта е!
За гледащи през плет!
Сълза е!
За таланта блед!!
|
|
|
Тема
|
КОВьоР4Е
[re: spunk]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 09.02.09 11:07 |
|
|
ЗВЪН - след сънуване,
бавно протягане,
радио, къпане,
стре4инг за стягане,
лека закуска с чашка кафе,
грим и обли4ане -
"ммм...страшно дупЕ!"
Стартер, мигач,
газ по "България",
план във главата,
напявайки ария,
работа, нерви,
проблеми безкрай,
GSM, срещи -
оооо, язвата, май...!
Служебна ве4еря,
релакс - с козметик,
бъзво минаване през ОНЗИ бутик,
събиране в хола - стари проблеми
(добре, че децата са ве4е големи),
филмче на видео, нещо за гладене,
четка за зъби, душ4е и лягане,........
ЗВЪН след сънуване - бавно протягане.......
29.11.2001 12:07
Боужеййй - трябава да видя
как ли би изглеждало КОВЬОР4ЕТО сега -
след 7(СЕДЕМ!) години
|
|
|
|
|
Юлка, уцели една моя слабост. От късна доба да си призная тайничко четох и четох и не мога да се наситя.
Страхотни стихове, огромно удоволствие. Поздравления за темата!!!
На всички дотук, които сте писали едно огромно
Ще се постарая и аз да се включа, но по-късно, че трябва сега да излизам.
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: ВСЕ ОЩЕ - без заглавие!
[re: spunk]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 09.02.09 11:42 |
|
|
Аз съм от мечтателите, а ти грабвай
и стига надничай назад.....
...уф, прекъснаха ме....
защото си талант и искам да те чета!Редактирано от lumixx на 09.02.09 11:49.
|
|
|
Тема
|
Re: ВСЕ ОЩЕ - без заглавие!
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 09.02.09 11:53 |
|
|
знаеш ли , аз обичам да си намествам илюзиите от време- на време...
страх ме дали не съм си ги загубила......оба4е
|
|
|
|
|
Имам стара тетрадка, в която навремето съм си записвала стихове, които са ми харесали. За съжаление не на всички съм записала авторите. :(
Към тях и към вас поднасям извиненията си, заради този свой пропуск .
ИЛЮЗИЯ
Вали.
Нощта навън заплака
Навярно се бои
От свойта самота
Или от теб и мен
Прегърнати в съня.
Но туй е просто сън
И тя до утринта
Сама ще разбере,
Изплакала дъжда,
Спокойно ще заспи...
Забравила за нас....
А аз?
Аз искам теб!
Не сънища и спомени,
А погледа ти в себе си да чувствам
И думите ти с устни да ловя
Пред теб като пред Бог
Да замълча
И от любов мъчително да тлея...
Аз искам теб
Със себе си да слея!
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Това е от Надя Кехлибарева
СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срещам в делника някого
И преди да отмина, в секунда една
Аз долавям съвсем неочаквано,
Че от него към мен и обратно
Струи топлина.
Аз откривам, че става ненужно
да се плаша от стария студ,
да поглеждам назад.
И се питам с какво съм заслужила
Тоя приказен дар в изранения свят.
И разбирам, че с тоя човек бих изгазила
През мочури, през черна гора.
Бих забравила болки, обиди, омрази,
Щом до рамото негово своята слабост опра....
Но дали ще намеря и ум и достойнство да надрастна
Задръжките смешни, срама си нелеп
Та в оная съдбовна секунда
Да кажа спокойно:
-Нека бъда завинаги с теб!....
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: ВСЕ ОЩЕ - без заглавие!
[re: spunk]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 09.02.09 12:43 |
|
|
Нещо подобно ми се случва и на мен!
А как хубаво го е казал Яворов
Към върха
"Нагоре, към върха!" И глъхне далече
зад пътника глъка и шум нетърпим,
и чезнат равнища пребулени вече
зад него, там доле, от пластове дим.
И пресния въздух на утрото хладно
гърдите поемат дълбоко и жадно.
"Нагоре, към върха!" И с кърви нозете
пътека бележат по урви, скали:
човек - на орела той няма крилете,
но ей го надминал самите орли.
И в адския въздух на пладня гореща
от радост безумец умора не сеща.
"На върха, на върха!" И движи той бледен
с усилия сетни нозе и ръце,
трепери да бликне възторга победен,
задържан от скрита тревога в сърце.
На ранната вечер посред тишината
съмнение гнетно изпълня душата.
А ето и върха! Надоле окото
напразно през облак ще дири простор
отгоре еднакво далеч е небото,
загадка бездънна пред слабия взор...
Пустиня без ехо и зима всевечна,
и нощ без начало - и нощ безконечна.
Редактирано от lumixx на 09.02.09 12:51.
|
|
|
Тема
|
Re: ВСЕ ОЩЕ - без заглавие!
[re: spunk]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 09.02.09 12:55 |
|
|
...чувствам се като малките мушици, които неистово се стремят към светлината на нощната лампа, но достигайки я умират с опърлени нежни крилца
|
|
|
|
|
Жане, много хубаво стихотворение. Докосна ме!
|
|
|
Тема
|
Re: ВСЕ ОЩЕ - без заглавие!
[re: spunk]
|
|
| Автор |
kurkudup (boss) |
| Публикувано | 09.02.09 13:04 |
|
|
И аз искам да те чета.Стихосбирка?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.
Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, неминато море.
Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина - целия разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят
Елисавета Багряна
|
|
|
|
|
Приятен ден на всички!Имам много работа, но намирам време да чета и да се възхищавам на всички-притежавате нежни и романтични души!!!Обичам ви!!!
Редактирано от Kлep* на 09.02.09 13:13.
|
|
|
|
|
Поздравления за темата!Тя ми е любима!
Адмирации за Kurkudur!
Стихотворението на Пеньо Пенев "Пътека" е моето любимо стихотворение!
Има и мелодия и аз много често си я пея, зарежда ме! Когато съм по-свободна и аз ще ви представя някое е друго стихче от моите любими.
|
|
|
Тема
|
да да
[re: Kлep*]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 09.02.09 15:55 |
|
|
Потомка
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
Багряна ми е ВРЪХТЪ, направо ми е АЗа
|
|
|
|
|
Бих се радвала да се присъединиш към нашата група,и да споделиш някой от твоите любими стихове,без значение от тематиката.
|
|
|
|
|
Уби ме, напрао!!
Ти не си тийн - ка, нали?!!
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
СЕМЕЙНИ ПРОБЛЕМИ
Право във очи ме погледни!
Моля те ,не ме лъжи!
Защо пак си без пари?
Похарчи ли ги?
За какво?
Кажи!
Къде изчезна твоята заплата?
Най добре хвани си влака
и при майка си върви,
тя да ти даде пари.
Детето наше иска да яде,
модерно да се облече.
Поне боя за моята коса
да купиш не успя.
Знам!
Парите хич не стигат
и всички нас нервират.
Но ти прекали!
Колко коли смени?
Харчиш безразборно,
лъжеш ме позорно!
Нямаш срама
и от хорските очи!
Някои от тях
могат да ти бъдат дъщери!
И всичко мога да простя.
Но щом пари не даваш
куфарите си стегни
жилището мое напусни!
Иди при майка си
или където искаш.
Но си върви!
От теб ми писна!
Що за мъж си ти?
|
|
|
|
|
ПРАХОСНИК
Не посягай на моята заплата!
Не съм жената,
която дава ти пари
за цигари и жени.
Не ми се лигави,
не се подмазвай,
характерът си лош
не ми доказвай!
За кой ли път оставаш без пари!
В огледалото се погледни
и на какво приличаш ми кажи!
Нови дрехи си купи,
като хората се облечи.
За срам си станал на децата
потроши си колата
чуждите жени да возиш,
а своята да биеш и тормозиш!
Не мога повече да ти прощавам!
Напускам те!
При мама заминавам!
Колата и децата
за спомен ти оставам!
|
|
|
Тема
|
KOНТРА НА ТВОИТЕ ЗЛАТНИ РОЗИ))
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 09.02.09 16:07 |
|
|
автор: spunk
През пустинята на моето съзнание
премина бос един окъсан паяк,
а пясъците не поеха тропота
на окосмените му осем крака -
отекна грохота съзнателно
и се заби болезнено във нищото
изпънало снага над дните ми..............
03.2004
|
|
|
Тема
|
Re: KOНТРА НА ТВОИТЕ ЗЛАТНИ РОЗИ))
[re: spunk]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 09.02.09 16:13 |
|
|
Монолог на един ангел,командирован в Родината,
за да проучи сексуалният живот на българите
Паднах от небето.Станах, поотупах прахта
и против всякакви инструкции
по безопасност на труда
легнах с първата хубава българска жена
и с нея тра-ла-ла, тра-ла-ла!
В сублимния момент ме скивал дядо Бог.
Всеки земен знае колко Бог е строг:
"Хей, Ангелеее, веднага у дома!
ма аз тра-ла-ла, тра-ла-ла!
И господ пратил мутри-да ме приберат,
ала и те били омаяни от "свежа плът"
и уж в командировка по Божи правила...
И те: тра-ла-ла, тра-ла-ла!
Даже спец-агента от Шесто Небесно ФБР
не се усетил на момента и не успял да разбере
как бил подмамен от нашенка с дълги бедра.
И той: тра-ла-ла, тра-ла-ла!
Ядосан дядо Господ ни посипа с кал
и се закле да ни прати другия път...в Непал
а не в държава, която измерва деня-
между тра-ла-ла и тра-ла-ла!
Във късна вечер-тра-ла-ла!
И в ранно утро- тра-ла-ла!
Вместо храна- тра-ла-ла!
Изобщо: тра-ла-ла, тра-ла-ла!
А някои доти: тири-рам, тири-рам...
Но много по добре-тра-ла-ла, тра-ла-ла!
Красимир Йорданов
|
|
|
Тема
|
Re: KOНТРА НА ТВОИТЕ ЗЛАТНИ РОЗИ))
[re: spunk]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 09.02.09 16:17 |
|
|
По душа...каруцар
По душа съм овчар. И козар. И коняр.
По душа съм глупак- неуморник.
По душа съм колар. Абе прост каруцар,
но... на твойта жена съм любовник.
По душа съм шофьор. И живея на зор.
Магистралите мразя. Приспиват ме.
Бях един път монтьор и поправях мотор.
А пък после... пак яко напиване.
Хич не съм пианист. Чух за някакъв Лист.
Не познавам изобщо Бетовен.
Аз съм груб каратист, но ме викат на бис...
На жена ти съм филма любовен.
Айде, хич не мисли. Я ела и прасни
две ракии със мен, баджанашки!
Мъжки, хич не жали. Дай напук, запали
с дъх цигарен... Надвий ме по... чашки!
Павлина Стоянова
|
|
|
|
|
Сред цялата житейска какафония
на този свят объркан и чорук
гъзът е най-удачната хармония
на форма, мирзма на цвят и звук.
Но той е и най-нещастен според мене
мълчи без звук и тегли си каиша
цял живот го сплескват от седене,
но рядко ще го чуеш да въздиша
и ако ежедневно в пек и студ
нежно го забърсваш с вестник Труд
ти можеш като мъничко дете
дори да го научиш да чете.
Гъзът не демонстрира пестеливо
как би могло да се обоснове,
че всяко нещо доста справедливо
може да се раздели на две.
За това , а не от суета
не мога туй без трепет да отмина
в жените най-харесвам таз черта
деляща им гъза на половина.
Макар че тези мисли тук на кръст
са важно и дебело подчертани
запомнете, на харизан гъз
не му гледат ануса.
Не ме е срам това да изразя
защото даже с риск за своето его
каквото и да кажа за гъза
ще е разтегливо като него
И да сипят към гъза обиди
най-важното за него туй е,
че по-добре един път да се види
вместо десет пъти да се чуе.
И нека го охулват гадно , нека
ще повтарям пак със страст гореща
гъзът е кат сърцето на човека -
не чувства той горикия, но усеща
И може би за туй са толкова оскъдни
шегите ни и нямат оня хъс.
Как весело кажи човек да пръдне
с този тъжен и загрижен гъз
И за да остави този стих следа
надигам най-накрая гневен вот
гъзът е изход драги господа
недейте го обръща и на вход!
Одата е написана от Митко Динев
|
|
|
|
|
Не знам защо се сетих за това ,помните ли го
Безглаголно Стихотворение
Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
защити гората
|
|
|
|
|
От ранните стихотворения на Гео Милев
Вечерен покой
Слънцето трепти
медлено догаря
в пурпурни вълни...
Тихо свойте двери
трепетни разтваря
моето сърце...
Тихо в небесата
месец млад извива
златнорумен рог.
Сладко тишината
вечерна облива
моята душа.
Тишина чаровна,
сладост и омая -
в моите гърди...
но - под таз лъжовна
тишина - аз зная - буря се таи.
Нейде в дълбините
тъмни на сърцето
тъмно чувство зрей.
Също тъй - във вълните
тихи на морето,
бурята се крий.
|
|
|
|
|
Любимото ми стихотворение още от ученическите години.И до днес го зная на изуст,и понякога си го казвам на ум
ХРИСТО БОТЕВ - ХАЙДУТИ
Баща и син
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к’ъвто иска занаят."
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?"...
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...
П.П И до днес,когато или си го казвам,или си го чета настръхвам.От най-любимите ми,най-любимото!
|
|
|
|
|
Юли, по повод на твоето стихотворение :
Стихотворение за жената
Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?
Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.
Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?
О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!
|
|
|
|
|
Когато чета Ботев винаги се насълзяват очите ми ,а душата ми се изпълва с болка и мъка.
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
защити гората
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Винаги съм се прекланяла пред този велик поет!
|
|
|
|
|
Завивам на ляво
Като
брега
и вълната
сме с тебе
едно цяло
на две
разделено
ту идваш
ту си отиваш
галиш душата ми
ала пак
ме напускаш
вятърът
със твоите ласки
си играе
а аз стоя
стоя и чакам
да доидеш
и да ме погалиш ...
Киров
|
|
|
|
|
Д. Дамянов
Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!
Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?
|
|
|
|
|
Когато цъфнат теменугите
И в живота тръгне ти на зле
Е.. му мамата на другите
и гледай ти да си добре.
Пеньо Пенев
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ден ме обичай още-
още ден ще живея.
Не като живи мощи,
не като лист в суховея....
Нека с длени горещи
стоплим минутите сини.
И да не мислим за вещи
и да не търсим причини.
Нека в стаята пуста
влизат вихрушки зелени....
Да не говорим за чувства-
просто бъди до мене.
Дните-добри или лоши-
да подредя не умея.....
Век ме обичай още-
още век ще живея!
**********
Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.
Евтим Евтимов
|
|
|
|
|
Боли
Като есенни листа се стичат
От очите и посърнали сълзи...
Те бликнали са от тез що се вричат
Верни да са до последни дни!
Безмилостният свят не ще помогне
Отново с копнеж да се сберат,
Защото никой, знам, не ще се трогне,
Щастливи да са в тоз объркан свят!
Сълзите от очите им извират,
Но няма кой с любов да ги дари,
Тъга и горест, мъка черна вливат,
А толкова е страшно, че... боли!
|
|
|
|
|
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
защити гората
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
защити гората
|
|
|
Тема
|
 Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: flida]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 10.02.09 10:03 |
|
|
Рамо приятелско ръцете докосват,
ангелски знак очертава нощта.
Не искам да свършват усмивките.
Думите цветно преплитат деня.
Надеждата е невидима,тя е в надеждата на
Юлското лято........
Белязана с тайния код по звездите
Надеждата мълчаливо прегръща света.
Вървя по най-дългата улица на мечтите.
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 10.02.09 10:18 |
|
|
Робърт Бърнс
В цъфналата ръж
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: flida]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 10.02.09 11:24 |
|
|
Поезия ли?
Найн, бе хора!То станА си жива проза.
Трябва ми велика доза
от кафенце да си сръбна,
стари кокали да поразмърдам.
П.П. Хайку лий, акуй - за вас е!!!
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: jane_to]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 10.02.09 15:20 |
|
|
* * *
Мечтая непостигнати неща,
Че заслужавам среща с радостта,
Че различавам злите от добрите,
Че вече губят сила подлеците.
Сънувам сред трънаците Пътека
И дружба и доверие в човека.
П.Панчев
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: flida]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 10.02.09 15:21 |
|
|
ПРИЗНАНИЕ
Не ми е нужно да те видя,
За да узная как се връщаш днес.
Достатъчно е само да послушам
Как ключа във ключалката поставяш
И зная – носиш обич или лоша вест.
Не ми е нужно да те питам.
Достатъчно е само да погледна
Как сваляш стария балтон
И шапката си как оставяш до стената’
За да усетя твоя вик на радост или твоя стон.
Не ми е нужно нищо да те питам.
Достатъчно е само да погледна
Очите ти, когато замълчиш,
За да съм сигурна,
Че външно ти си тука,
Но истински към други светове летиш...
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 10.02.09 15:24 |
|
|
ПРЕОДОЛЯВАНЕ
Да станеш рано!
Ах, как го недолюбвам…
В студа, в мъглата – чувството е някак странно,
нереално, че даже себе си не чувам….
Да обуздаеш си ръцете!
Когато нечий лакът ръчне те в ребрата,
за да не угасиш усмивка от лицето
и да отминеш тихо по-нататък….
Да можеш извинявай ти да кажеш!
Когато сигурен си, че не заслужава
а ти се иска просто със замах да поразмажеш
всеки, който без вина те поразява...
Да измамиш земното притегляне!
И от нищото с пречупен гръб да се изправяш
И мисъл да не допуснеш за оттегляне
Докато всеки Ден с усмивка благославяш....
И най-трудното – да продължиш да вярваш!
Че с твойто моля, благодаря, прости, обичам те
Все повече и силен огън ще разпалваш
и все повече ще казват: “Вричам се!”
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: jane_to]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 10.02.09 15:58 |
|
|
Много нежно ,забравено.
Пенчо Славейков
Неразделни
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: flida]
|
|
| Автор |
kurkudup (boss) |
| Публикувано | 10.02.09 22:28 |
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: kurkudup]
|
|
| Автор |
flida () |
| Публикувано | 10.02.09 22:44 |
|
|
защити гората
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: flida]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 11.02.09 06:33 |
|
|
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
Ръдиард Киплинг
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
kurkudup (boss) |
| Публикувано | 11.02.09 08:04 |
|
|
Добро утро!Лу,от къде го намери?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: ....................
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 11.02.09 08:25 |
|
|
МЪКА
Каква ли мъка ме налегна
в един мрачен ден ,
защото няма на кого да се облегна ,
никой нямаше до мен.
Защо ли случи се това ,
което най-малко аз очаквах.
Да загубя ..................
та чак , като ми съобщиха
не повярвах.
Голяма болка е това ,
болка неизлечима.
Притесненията , които
имах преди това
не са били болка
значима.
Човек трябва да живее
според свойте закони
не трябва за любов и обич
да копнее ,
а сам всички неволи
да преодолее.
Че животът е един
и човек трябва
да го изживее ,
в мир , щастие и радост,
за да не съжалява
за свойта младост.
Младостта се никога
не връща ,
колелото се върти
човекът живота си
понякога на 180 C обръща ,
но пак трябва да се осъзнае,
глава да изправи
и напред да върви!
|
|
|
|
|
Децата са като цветята ,
галиш ли ги те разцъфват.
Обич ти им давай ,
и в замяна получавай.
Всяко дете обич иска ,
а не живота да го притиска ,
защото и то възрастен
човек ще бъде
и споменът от детството си ,
никога не ще пропъди.
За това обич на детето
всеки трябва да даде ,
и от всяка трудност да го изведе.
И то ще му е благодарно цял живот,
и ще го помни винаги с любов.
|
|
|
|
|
В душата ми спокойствие цари ,
защото знам,че някъде си ти.
Аз много те обичах,
обичам те и днес.
Но съдбата е понякога жестока.
Тя разделя двама души.
Всеки има своя карма,
и сърцето си той трябва да послуша.
Всеки има своя мисия,
с която сме дошли на този свят.
Нея трябва да изпълним,
за да бъдем щастливи на своя бряг !
|
|
|
|
|
Вече си отива младостта,
иде неочаквана старостта.
Мислите тъга навяват
и косите посребряват.
По лицето вече има бръчки.
И ръцете не са така сръчни.
Отива си младостта,
дава път на старостта.
Иде ,иде вече старостта
и ще остане само спомена от младостта.
Спомена от миналите дни,
когато всички бяхме щастливи!
|
|
|
|
|
ИЗГУБЕНА
Какъв е смут сега в душата,
каква тревога е в сърцето,
като цвете попарено от сланата,
помръкнало е лицето.
Като бурен във полето
Аз съм на този свят,
като риба излезла от морето,
сама на морски бряг.
Като изгубило се дете
далеч от роден дом.
Като повехнало цвете
на някой заслон!
|
|
|
Тема
|
Re: До Жането,Курки,и Филда
[re: kurkudup]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 11.02.09 09:22 |
|
|
В сърцето и душата ми е от много години!
|
|
|
Тема
|
Re: ....................
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 11.02.09 10:19 |
|
|
На У...
Ти няма да узнаеш за сълзите ми
от раните понасяла душата ми.
Защото не познаваш силата,
която жива ме държи и тва си е.
Не си Коза и да ти разказвам аз – излишно е.
Не би катерила се като мен по камъни, скали…
А пък да зобиш лишеи ? Едва ли…
Затуй, живей си сестро – млада си!
Не забравяй никога провалите, но…
наслади се с пълна сила на мига си!
***
Водата само се оттича,
Но дали успява тя да те пречисти?
Или остава все пак да те привличат-
нечисти действия и още по-нечисти мисли…
Не винаги ще е така...Редактирано от jane_to на 11.02.09 10:20.
|
|
|
|
|
Юлка, едва сега видях какво и къде съм пуснала вчера. Мисля, че се получи лек гаф. Извинявай, имах съвсем друго пред вид, свързано с един разговор мой другаде. Ако съм те засегнала или обидила по този начин, моля те да ме извиниш. Надявам се да продължим темата ПОЕЗИЯ. Клер е права - хубава е и е необходима.
ЕЖЕДНЕВИЕ
Театър.Цигари.Проблеми.
Кола. И нараснал обем.
Обезтъжих се без време.
Обезсълзих се съвсем.
Мислите стари емоции
Ме напуснаха мълчешком.
Движа се на подскоци
Между служба и дом.
Нямам време да се замисля,
Да се погледна отстрана.
Имам доводи, примерно триста,
Да оправдая свойта вина.
Само ти (ако поискаш)
Можеш (ако решиш),
Да ме натъжиш наистина
И наистина да ме просълзиш.
Любов зад секретна брава.
Панели. Бетон. Железа.
На лицето ми бавно изгрява
Една бутафорна сълза.
Недялко Йорданов
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Успокой топката,не си ме обидила,нито съм се засегнала
ВЕСЕЛО СТИХЧЕ
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.
Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.
И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.
Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.
Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?
|
|
|
Тема
|
Re: До jane_to
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 12.02.09 11:54 |
|
|
Олекна ми (не, не, нееее...не от надвесване над мивката)
Отде го изрови тва стихче.
ПочнА да ме мъчи колебание - дали да ида на срещата у София??? или да си свърша делата софийски и да се изхлузя тихомълком, кат непрани гащи?!?
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
СЪВЕТ не изпускай нищо,остай праните гащи,може и без тех Ама купона сий купон,и други идат,затуй напред по купониникво кУлибание
Щот да ни съ наказУваме
|
|
|
|
|
Туй за стихчето е тайна,и без БОЙ не казвам,ама на тебе ще кажа,от нощТния магазин бе.Ти да ни си мислиш сЯ,че съм толкоЗ умна,ТЦ биля много съм проста Де ази моа да измисля такВизи работи
'Цигара'
Запали ме и дръпни си.
И за нея поплачи си.
Устните си впий,
белия си дроб убий.
Тя отново ти избяга,
аз едничка съм наслада.
Вдишай парите неземни,
пука ли ти, че са вредни?
Никотина се покрива,
в тялото сега се скрива.
Но за нея забрави
и дръпни си, и дръпни...
25.10.2002
|
|
|
|
|
Па трябва да та поправя.Като ФЪСНЯ из гащи.Няма са изнизваш.Пращам те за парламентьор.Грехота е да не се срещнеш с добри приятели!Влизай у крак!
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
То комай най-хубавите неща ,все от прости хора се пръпват!
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: До jane_to
[re: jane_to]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 12.02.09 14:28 |
|
|
Ooooooo, страх ли те фана?!))
Надеждата каза, че ще ми се обади в 10 , но не би!))))))))
Може да се е успала)))))))
Аз ти казах - може само с мене, ако искаш, само ми се обади като приключиш.
Ако Надеждата е още навита има централно място за среща - Обсъдено е!
Но пак повтарям ПОНЕ мене ме имаш за компания!!
Без КАПРИЗИ, начи!!
|
|
|
|
|
Точно така.Набий й чемберите!И да се сниматееееее!!!!
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: До jane_to
[re: kurkudup]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 12.02.09 14:48 |
|
|
НЕ се снимам...........вече
|
|
|
|
|
Веднъж, тъй както си вървях
забързана, във витрината видях
себе си. Със поглед замечтан и тих
и много важна, даже в миг се притесних.
Бе много лъскава и с дрехи на Версаче,
на мен приличаше, без дрехите обаче.
Косата на вълни и много руса.
От ужас си изпуснах автобуса.
Гримът и беше, просто безупречен,
и гледаше със поглед някак си отвлечен.
Аз така не гледам, никак даже
освен това си нямаше и гадже.
С очите сини бройкаше тавана,
а аз до днес с кафяви си останах.
Тя бе с пропорции ужасно идеални
чак мерките изглеждаха нахални.
На мен приличаше, на тази от мечтите,
тя цяла "аз", от главата до петите.
Как исках точно тъй да крача,
но разликата е,
че жива съм обаче.
(edna)
|
|
|
|
|
Вярвам, че гориш от нетърпение
да чуеш поредно изпълнение,
развихрено във традиционен стил,
така удачно оценен като резил.
Четох за принцесата и жабата.
Реших, ще действа и при бабата.
В “Горски вести” пуснах обявление:
“Магьосница има намерение
в среднощен час принц нежно да прегърне
и във принцеса той да я превърне.”
Адресът, телефонът си добавих
и снимка даже за ефект прибавих.
Накрая невъзможното се случи.
Писмо от принц незнаен се получи –
сини букви, синьо оформление,
синьо височайше вдъхновение.
Предлагаше ми роля на бавачка
за неговата златоносна квачка.
И ако с работата ми потръгне,
накрая можел и да ме прегърне.
Неприличното му предложение
срещна подходящо отмъщение.
Прелитам всяка вечер до палата
и му нашарвам в синичко яйцата.
авт.неизвестен
|
|
|
|
|
Щоооооооооооооооооооо?Добре не се снимайте,ама зор ще види дружката,щото шъ трябва да ми го изиграе после.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Както си подхвърчах на метлата
и четях из книгата на небесата,
някой сянка на луната стори
и опита да ме заговори.
Гледам – онзи палавник прочут,
дяволът му с дявол, Фют!
Сложил си усмивката лукава
и за поздрав ми ръка подава.
Пита после ще му стана ли другар
по дългия път към млечния бар.
Знаех си, че нещичко крои,
ала някак си ме покори!
Лудост беше, но се разлудувах.
Сред звездите с дявола танго танцувах!
Даже имаше и послеслов –
странно, май римува се с любов –
"Метла", пише, "хич не ти отива,
Хонда ти дарявам, чародейке дива."
Халал да ти е, Дяволе, метлата!
Но защо взе ми душата!
|
|
|
Тема
|
Re: Танго с дявола
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 12.02.09 20:20 |
|
|
Любов - Надежда Захариева
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,
на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,
на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,
на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.
|
|
|
|
|
Тя е изгревът, светъл
като златна жарава,
обагрила мъката
от тъга незабравена...
Търсена в залеза
на тихи пристанища,
нежно потъва
в мечти и терзания.
Облаче бяло
в синевата на дните,
живи искрици
в очи на момиче.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
в мисли безгласни.
Нишки изплита
от мъка и радост,
облича душата ни
в дреха от благост.
За ръката ни води
по пътека незрима
и винаги тихо
последна умира...
АВТОР МАГДАЛЕНА
|
|
|
|
|
Боли!
Любовта бездомна е във тъмнината,
а болката намерила е дом,
безкрила е останала сега душата,
сърцето е разбито с взлом.
Осиротяла нежността е в тишината,
не намерило е щастието брод,
надеждата пречупена лежи в земята,
радостта премръзнала от студ.
Скитница е станала мечтата,
безверието е намерило подслон,
свобода намерила сълзата,
сърцето цялото е стон.
|
|
|
|
|
АЗ И НОЩА
Не си отивай, нощ.
Не си отивай.
Че Той е тук.
За първи път е мой.
Остани при мен
и не заспивай.
Ще видиш
как умирам -
от любов
Звездите ти
по-ясни ще изгреят.
Луната ти
от завист ще бледней.
А ти ще станеш светла.
Много светла.
Целуната -
от твоето Небе.
|
|
|
|
|
Майко Самота
Все чакам някой да ме навести,
денем или пък нощем, просто да потропа
и да каже тихичко: „Прости,
забравих те… Жив ли си все още?“
Все чакам… Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената „Майка Самота“.
И като призрак древен, с леден глас,
тя шепне тихо в ухото ми:
„Искаш ли свобода? Искаш ли любов?
Ще унищожа всичко това за теб...
И ще видя сълзите ти, над мъртвата ти душа.”
Ужасена, затварям очи и се моля,
сънят ми да ми донесе миг покой,
обгърната в нежна топлина на прегръдка.
И в сънищата си от все сърце се моля -
нека тази топлина бъде реалност.
Но това е само едно мечта...
Събуждам се и се чудя защо тя изчезва,
оставяйки само лек повей на топлина,
сърцето ми изгаря и започвам да плача.
„Е, Майко, желанието ти се сбъдна!”
|
|
|
|
|
Абе, вий разбойнички на какво сте обърнали ПОЕЗИЯТА???
Ей тва ви е от мене за днес и се изнизвам, кат...(както рече кака)
Бесен мий, бесен мий, мучаааа
Ма що ли си вярва, че пак ще засмуча?!?
Вече откачих си всички маркучи!
Ремонт съм започнала значи, дано да сполучи.
Шевна машина вземах си, ще почна да шия!
Тъй аз смятам БЕЗдействия да надвия.
Ще шия, ще шия
Дано се опия!
(Опс, туй май беше за утре?!?
Ма то все в ... тия!)
Плетката хвърлих, не иде отръки
Пак ще пошия аз малко
...от мъка
Ха, ми кажете сега мострата
как се получи?
Първото правих го просто,
прав тегел, и как се случи.
После на зиг-заг-а май съм превключила?!?
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Пак са объркани буквите,ама си е готино.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ми ...мътно мий, како...стъклото.
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
|
|
|
Тема
|
Re: До jane_to
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 13.02.09 22:16 |
|
|
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Шепа щастие
Ако можех да докосна
само с пръсти щастието...
Не искам да те сграбча,
само да заграбя малка шепа от теб.
Да почувствам за миг
тръпката да се усмихнеш истински.
Да се напълнят очите със сълзи,
но не от тъга!
Много ли струва
да искам нещо толкова малко?!
Всеки ден търсейки те,
но изплъзвайки те, когато те намеря.
Ела, обгърни ме,
за да почувствам, че живея.
Ела, подари ми
усмивка, две.
Плача за теб,
защото не си до мен.
И през сълзи на очи,
аз викам с глас: "Остани за минута..."
|
|
|
|
|
Обичам
Обичам ти лицето,
обичам предизвикателството
в твойте очертания.
Обичам ти очите, гдето
потъват най-искрените ми
признания.
Бих пил роса от твойте устни.
Бих свалял звезден прах
от твоята коса.
Сред астероиди бих препускал -
парчета млечен път
в нозете ти да поднеса.
Обичам те!
За мене нашата любов
е най-велико приключение!
Обичам те!
Никога, никога
не го подлагай на съмнение!
|
|
|
|
|
До края
Какъв си ти? Каква съм аз?
Не зная, търсим се в безкрая.
Но всъщност моя си мечта
и обичта за теб съдба е.
Живот какъвто си измисли,
навярно ти го заслужаваш
и щом със тебе сме си близки,
до край любов ще получаваш.
И щом съдбата ни събра,
навярно писано така е,
със тебе вечно да горя
и вечно ще съм твоя, зная.
|
|
|
|
|
"Светът е джунгла, Джейн" - Джой Брауни
(Благодаря на Таня Мезева)
Светът е джунгла, Джейн, във него ти,
все още търсиш пътища познати.
В съня си плачеш с истински сълзи,
със глас се смееш в радостта си.
Все още вярваш в невъзможните неща,
а твоето дете ти се надсмива,
че шепнеш притаила дъх за чудеса,
в които вятърът дори не вярва.
Тарзан е уморен, и вече спи,
обвил с лиани своите мисли,
насън отдавна вече не говори,
изтрил е в делника мечтите си.
Мечтаеш ти романтика, цветя...
по донкихотски пак да те измисли.
Да бъде рицарят на любовта ти
и с мелниците пак да се пребори.
Светът е джунгла, Джейн! Разбра ли?
Не трябва пръстите да кършиш!
Събудиш ли в Тарзан страстта -
със джунглата ще се пребориш!
Във тази джунгла, Джейни, си и ти,
със глас извикай победоносно...
Тарзан в съня си пак ще те шепти,
и пак, ще те обича... много нежно.
|
|
|
|
|
Жалба за детството
Годините се стичат
по перваза на живота
и често ни нервира
ежедневието потно.
Къдриците сивеят
от слана прошарени,
очите - уморени,
усмивките попарени.
Тъгата ни дълбае и човърка.
Несбъднати копнежи
ни побъркват.
Изтръпнали, напрегнати,
тревожни,
забравихме да търсим
невъзможното.
Престанахме отдавна
да задаваме въпроси.
Отвикнахме в дъжда
да ходим боси.
Мигрени и неврози
деня ни атакуват.
Дори от тъмнината
забравихме да се страхуваме.
Не вярваме във приказки
и в приказни герои
и тровим с предразсъдъци
съня си неспокоен.
Мечтаем си за детството -
забързано и жадно,
животът отминава -
красив и безпощаден.
|
|
|
|
|
ИСКАМ ВСИЧКО!
Как искам като птица
да се рея във небето...
До слънцето да се докосна искам,
без да ме опари...
В полето, сред тревите
искам цвете да съм
и със вятъра да си говоря...
Искам да съм лято аз
или пък пролет...
Дете да съм, усмивка, песен,
сълза или дъждовен облак...
Искам да съм планина,
застинала във Вечността...
Но най-добре да съм самата Вечност!
Не искам много -
просто искам ВСИЧКО!
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
ЗАРЕЗАН
Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas", и са зарязали
къщната работа, полските ниви,
трудните пътища, горите трънливи...
За виното-мислите свои са дали.
За жълти стотинки-душата продали.
Времето врявата трудно прощава.
Трудът, а не виното, се награждава.
Виното в бъклици с бронз затворете,
умът и душата на място върнете!
Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas!" И сами се наказали!
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Полудявам
Автор: Пламен Тачев
Полудявам без теб, в този свят на абсурди
Полудявам без твойта любов
И желая те, о, как желая те тук
Ти заслушай се, чуй моя зов!
Полудявам без теб и се моля да спре
тази болка, почти ме уби
И съм влюбен, о, как влюбен съм в теб
Ти ела при мен, болката спри!
Полудявам без теб и мразя нощта
във която не срещам очите ти
И съм мъртъв, о, аз съм мъртъв сега
но съм жив, жив съм в мечтите ти!
Полудях ли? Умрях ли? Но защо още дишам?
И защо още бие сърцето ми?
Полудях ли? Не зная, но теб аз обичам
и те моля - вземи ме в ръцете си!
|
|
|
|
|
След теб
Трудно се разбира самотата,
щом веднъж не си останал сам.
Чакайки да влезеш ти от там -
колко пъти гледах към вратата!
-
Чувах теб във всеки нежен глас,
всеки ред до тебе бе отнесен..
Всеки кадър беше филм за нас,
всеки звук - любима наша песен.
-
В трудни нощи спеше в мене страх,
всеки сън за тебе беше стотен.
Мислите си чувствах като грях -
вяка правеше ме още по-самотен.
-
Трудно свикваш със тъгата,
много дълго си нещастен -
любиш в спомените страстно,
днес погледнаш към вратата..
-
Влиза само самотата.
Автор: Йордан
|
|
|
|
|
Полъх съм
но нека бъда
ВЪЗДУХА потребен!
И глътка от зората!
И тайнството красиво на нощта!
Капка съм,
но нека бъда
ВОДОПАД
разказващ в планината
как се ражда капката роса
във твоите очи!
Мисъл съм,
но нека бъда
аз МЕЧТА!
В живота ти.
И светлината
на душата...
Любимата жена!
Искрица съм,
но нека бъда
ОГЪН
Ела
и запали ме!
В прегръдка нежна,
ти ме приюти.
И нека двама
в страст да изгорим!
Автор: Красимира
|
|
|
|
|
Живот
Трудно е да издържиш,
когато те боли,
когато ти тежи
и искаш да избягаш.
Трудно е да станеш и да продължиш,
да забравиш и простиш,
когато сърцето ти се къса.
Трудно е да се съвземеш,
когато нямаш на кого да се опреш.
Трудно е да живееш,
когато искаш да умреш
да се смееш, когато сърцето ти тъжи,
да се усмихваш,
когато устните сковани са от студ.
Трудно е, но няма как,
в живота гаден
бориш се и молиш,
утре да е по-добър от днес.
|
|
|
|
|
"... очи тъмнеят, глава се люшка...
уста проклина цяла вселена..."
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Автор: jane_to
Тема: Re: ПОЕЗИЯ
"... очи тъмнеят, глава се люшка...
уста проклина цяла вселена..."
.......................................................................
"... очи тъмнеят, глава се люшка...
но УСТАТА НЕ ПРОКЛИНА
|
|
|
|
|
След теб
Белези в душите ни останаха,
като надрани са те.
От рози цъфнали станаха
болезнени части от тяло,сърце.
И нашата болка е не малко страшна,
макар и душевна ,а не телесна.
По-тежко е когато душата е прашна
и лепне прахта като ризница черна.
Това друже, е най-лошото лошо,
ни лекар,ни цяр ,нито аз
не бихме могли да се справим с всичко
замирисва полека на газ...
Но после е късно - експлозия страшна,но
не в телата,в душите
и сега станаха още по-прашни
и все по-мрачни си отиват дните.
Така е ден след ден ,до края.
Като безжизнени, а живи уж сме още,
живеем в миналото,без да знаем
душите ни раздрани странстват нощем.
Посвещавам го на моя любим,който си отиде от този свят точно когато трябваше да се радва на постигнатото.
|
|
|
|
|
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ на Януш
Голямата любов не се забравя
тя дири в душата ни оставя
които не зарастват и болят
дори когато розите цъфтят
и пепелище е душата
напусната от любовта
тя като птица гръмната се мята
додето жива е душата.
Неще изгаснат тези чувства
не ще ги никой заличи
нито с вода,нито с огън
ще ги накара да мълчи.
Голямата любов не избледнява и увяхва
тя пази свойта власт и мощ
дори когато защитава
една едничка нежна нощ....
|
|
|
|
|
верно, ама той автора крив бе, за ... устата, иначе правилно ма е описал.
Ай ся малко оптимизъм да ръгнем у пипера.
От Румен Ченков
***
Ако последвам своите желания,
които издевателстват над мен,
навярно ще кръстосвам океани,
към краища далечни устремен.
И бих се чувствал атом от безкрая
на необятното, примамливо море.
Щастлив ще съм, макар да зная –
една мечта красива ще умре.
1995 г.
П.П. Дано да се получи
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Не пей ми се
не смей ми се
от днес вече
ще да блея.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Получи се!
|
|
|
|
|
Браво!хареса ми,особенно това със блеенето
|
|
|
|
|
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Гледам да правя нещата все така, агнето да е сито и вълка цял....
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Румен Ченков
С ОПТИМИЗЪМ
И мен, като всички, по пътя нелек,
крепят ме стотици надежди.
Стремя се най-вече да бъда човек.
В униние чело не свеждам.
Живея тъй, както разбирам това,
дори да е дяволски трудно.
От своята немощ макар окован,
намирам живота за чуден.
Какво са едни непослушни нозе,
когато душевно съм волен.
Лае срещу ми зло битие,
ала така е отколе.
Аз го подритвам и крача напред,
с твърдия пулс на живота.
Крача с две чужди, не свои нозе,
търсейки своята кота.
1995 г.
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
И така трябва,за да има баланс
|
|
|
|
|
ПЧЕЛИ
Със мъничко прашец са сити
а тъй са неспокойни
Работят
и работят
и работят
Сякаш знаят
колко лакоми за мед
сме ние
Милка Стоянова
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
МОНОЛОГ НА ЧАШКА КАФЕ
Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
ПАРАГРАФ БЮРОКРАТОВ
Пеньо Пенев
Умря Бюрократов
и никой не плака;
когато ковчегът му
в гроба бе снет
и буца след буца
над него затрака,
тогаз Бюрократов
повдигна капака
и всички гробари
помоли наред:
„Първо подайте
едно заявление!“
„Пестете ми времето!
Моля, търпение!“
„Утре елате!
Сега съм зает!“
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Епоха
В гняв и жалба
клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти
На живота в долапа
се ширнали плъхове,
заменили
с високите звания
разума... С мръсни пръсти
мерзавец
в душата ти рови и скверни това в тебе,
що пей
и гори. Да даде за стотинка
честта си
готов е - защо не?
- заменил би той
тор
за пари,...
И смърди тази чест,...
Денят стана
задушен;
вонят гнили души
и коварство,
и кал...
Слушаш този глас,
който не искаш да слушаш
идва този,
когото не си позовал!
Набий с вятър устата си,
мозъка -
с глупост, че виж! -
оня там
в джоба си
камък държи и се готви
главата ти
щом не бъде покорна
пред гнусни лъжи... -
А има път!
Има истини!
Има надежди!
Те те мамят
и чакат,
и викат: -
тръгни!
Но със стиснати зъби
и свъсени вежди, ти си още
тук -
в душните облачни дни
Колко трудно е
в нашия век да бъдеш
честен човек!
П.Пенев
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Това го бях забравила.
Много е хубавко.
Айде чакам те с Марти или не
на кафе и още нещо.
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
СТИХ ЗА ИМЕТО ИИСУСОВО
Име като всички други,
но от всяко име над всичко,
на словесно безмълвие възглас,
пещерата на сърцето огласящ,
на ума глагол безглаголен,
с диханието слято моление;
на молитвеника труд във килия,
на смъртника вопъл последен!
Бисер с цена неизмерна,
липсващ на тържището мирско,
скрит си ти във място съкровено,
от хората потънало в забрава,
и познат само на тези малцина,
що в сърцето си, лишено от леност,
със сълзи се молят безспирно,
за тебе тайно празнуват.
Име, в безкрайно доверие
от Приятел на приятел дарено,
на неравните залогът за дружба
и за общение на Бог със човека.
На Църквата звучащото Тайнство,
изричаната светиня,
единящо средоточие
за верните - общност вселенска.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
СКИНИЯТА НА ЗАВЕТА
Слово и друго слово -
в Храма крила Херувимски.
Слово до Слово полягва
нито близко, нито далеко;
от едно слово до друго -
безмълвие, измерено с мяра;
а между тях си почива
непостижимата Шехина*.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ти и Аз - Ръка за прошка
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновна съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И тази тук една съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...
Дамян Дамянов
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Моята молитва
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Светлината
Валди Тотев
Колко път до сега извървях,
колко още остана?…
Колко много надежди видях…
И не една разпиляна…
Сякаш в някакъв луд кръговрат
се въртяха нещата,
Често сменяха цвят подир цвят.
И течеше водата…
Разни хора с неясни лица
обясняваха нещо…
Обещаваха жива вода,
определяха срещи.
И така всеки ден подир ден
отминаваха дните,
Със надежда стаена във мен
и сълза във очите…
Припев:
Вече знам, че така са нещата –
Има Ад, Чистилище, Рай...
Но аз съм тук, да руша тишината
сега… И утре… До край…
Аз съм малкият, днешен човек,
който кръста си носи…
Ще се срещнем във новия век,
ще задавам въпроси…
А когато се спусне мъгла
и пълзи към душата,
със кибритена клечка една
ще ви дам светлината…
Припев:
Вече знам, че така са нещата –
Има Ад, Чистилище, Рай...
Но аз съм тук, да ви дам светлината
сега… И утре… До край…
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Към брата си
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
напред горе назад Обратно към: [Христо Ботев][СЛОВОТО]
© 1999-2009, Словото
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Защо не съм...?
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!
Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!
Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?
Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?
Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?
Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?
Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Страхотни се и двете
Нагоре по хълма вървя
и търся вода ненапита,
райска градина и ябълка,
момически устни –изпръхнали
Ще препусна като конче на млада кобила
по пътеки отдавна открити
и ще спирам само в лунните нощи
за да видя цвета на звездите
Ще открия чудната порта на времето,
и смело ще вляза.........
авт. неизвестен
|
|
|
|
|
Песен
Ще се смея през сълзи
и ще плача през смях,
ще съм будна в съня си,
ще съм смела през страх.
Във студа ще съм топла,
във жарта - буца лед.
В слънчев ден ще съм облак,
във дъжда ще съм пек.
Ще съм буря през август,
хризантема през май.
През април ще съм айсберг...
ще съм песен без край!
Ева Корнезова
|
|
|
|
|
Къде бях тази нощ?
И в чий ръце?
Помня устните само до моето сърце.
Помня дланите - дебнещи нежни и зли.
Помня: "Още, всичко да те боли"!
Помня как по гърба ми се стичаше дъжд -
не беше друго. Не плачеше мъж.
Помня дълго прощаване
Помня краткия път
И заспах като котка....
самотна до смърт
Миряна Башева
Понякога... мислено ще си тръгвам...
ще си вярвам че искам така...
ще се смея, без теб ще осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...
Понякога... ще се връщам разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...
Но понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...
Станка Пенчева
|
|
|
|
|
SOS
Ела , най после , дяволите да те вземат
Ела и ме вземи , Безразличие - бъди спасението мое
Ослепи очите ми, оглуши ушите ми ,
И нека сръчните хирурзи на нощта пришият
малко сън върху трънливите клепачи
Боли ги сетивата ми , боли ги,
Без аз да искам, всичко да усещат,
В мълчанието листи да изписват
Във погледите - бъдеще гадаят
И изгрева не е начало на деня
А разтопена мед по мръсният прозорец
Все клади палят тези сетива,
Със обич храня тези лешояди
И всичко искат - тука и сега
И всичко дават - в мен какво остана....
Желание за нежност и покой,
А утре , знам, отново се повтаря...
|
|
|
|
|
Избягали без разрешение Оттатък,
всички мъртви сядат на плочите си,
прочитат имената си и запяват.
Чувам песните им, те лазят по кожата ми,
доскучава им и излитат в небето,
а от мъртвите пеещи се процежда сияние -
те блещукат, светулки от плазма.
...Слънцето вече е на топло в гнездото си,
тишината е още по-тиха,
а пък мъртвите се отправят Оттатък.
В тези десет минути световете се сляха-
а пък аз бях и в Този, и в Другия...
автор: призрак
|
|
|
|
|
Между нас
са
бездомните думи.
Безимотните срички...
Лежат.
Сякаш сън и треви
помежду ни.
И кървят.
От мълчания.
Дишат пресипнало.
В нощен праг дишат.
В сенките.
Между нас
и далече
от всички останали
дните
още търсят
пътеки.
И от тънката струйка на болката,
спряла нощните ни
клепачи,
дланите в сън
прекосяват посоките-
миг преди Раздавача...
парнарев
|
|
|
|
|
Това го е писал някай,който е бил в клинична смърт.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Напълно е възможно.
|
|
|
Тема
|
 Re: Бърза помощ иде
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 19.02.09 10:54 |
|
|
малко вЕра???
ВЯРА
Симеон Стоянов
Аз не съм скептичен.
За скептиците –
няма ден.
Обичах –
без да съм обичан.
И вярвах –
без да вярват в мен.
И макар да съм мамен
от устни,
от длани
и подвеждан
от думи за чест,
и макар триста рани
да ме парят до днес...
Триста пъти аз не премислям.
И съм сигурен –
трябва така!
Не се лутам
и не избистрям,
за да знам –
заслужаваш ли изстрел
или
мойта ръка!
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Много ми хареса
|
|
|
Тема
|
Re: Бърза помощ иде
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 19.02.09 11:17 |
|
|
имам много и от тоя сорт,
защото знаех, че не винаги ще е така
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 16:08 |
|
|
ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
Градина. Пролет. Май. Цветя.
Скамейка. Шепот сладък.
И сред цветята – той и тя,.
Любов и т. н.
Поле Природа. Красота.
Река – гора оттатък.
Пробуда. Сбъдната мечта,.
Възторг и т. н.
Годеж. Венчило. Поп и брак.
Момент – безумно кратък!
А после – скука, проза, мрак,
деца и т. н.
Курорт. Море. Приятел. Смях.
Простор – вълни оттатък.
Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.
Рога и т. н.
Фома Фомич
Това е псевдоним на Тома Измирлиев, а стихотворението е отпечатано във в. "Утринна хасковска поща" на 10.VІ.1928 г., когато Радой Ралин е бил е бил едва тригодишен, за да напише своето Безглаголно
|
|
|
|
|
Ако имаш още,моля те да ги постеш.Много ми хареса
|
|
|
|
|
Спунк,мноооооого започваш да ми харесваш.Кажи ми ,че си мъж и аз да ти кажа ,че си падам по теб,демек съм лудо и фсеотдайно флюбена.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ
Давид Овадия
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
|
|
|
|
|
На кръстопът
Отиде си без шум,
стана малкото сърце на прах,
и пак повтаряща си все на ум,
как загубих с него моя смях.
И пак сама поглеждам аз,
към тъжното небе и в пороя,
в година се превръща всеки час,
все по-трудно сИ очи за миг затварям в мрака,
и молеща се сън да е това,
сърцето до кога ли теб ще чака,
до кога ще го описвам в безсмислени слова.
И все пак животът е безкраен бяг,
необятен кръстопът,
но душата ми на някой райски бряг,
теб ще вика всеки път.трябва да се боря.
|
|
|
|
|
Тъпа болка. Ярост сляпа.
Страх. Мълчание. Сълзи.
Мисъл ясна. Непозната.
Вопъл "Стига! Спри!"
И отново тишина...
Виждаш ясно - тъмнина.
Липсват чувста - празнота.
Няма хора. Самота...
Нямаш сили. Спираш... Не!
Плачеш. Питаш "Накъде?".
Виждаш мрака в светлината.
Търсиш глас във тишината.
Мрак. Вълнение. И страх.
Звук. Искра проблясва. Трясък.
Остър писък. Тишина.
Черно... с силен, ярък блясък.
|
|
|
|
|
Овадия вярва ,ама аз вече не.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
,тогава ти предлагам да потушим НЕвярата с това
|
|
|
|
|
Пу, язък!
Ама па да ти кажа от доооста време ,
като почнах да разбирам нещата в живота,
да се убеждавам все пове4е,
че по-добрата половина
определено сме ние, жените
напрао зех да си ....падам по жение, детсевика
зат'ва сега чакам с нетърпение да съобщят,
че бебето на снахата ще е момиченце,
е и мом4е ще ме радва, защото ще мога да се корегирам
в някои отношение,
които пропуснах при синовете
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 21:00 |
|
|
обаче си имам и чужди поети, кото мннн ценя, а един е: Михаил Лермонтов
БЛАГОДАРЮ!
Благодарю!.. Вчера мое признанье
И стих мой ты без смеха приняла;
Хоть ты страстей моих не поняла,
Но за твое притворное вниманье
Благодарю!
В другом краю ты некогда пленяла,
Твой чудный взор и острота речей
Останутся навек в душе моей,
Но не хочу, чтобы ты мне сказала:
Благодарю!
Я б не желал умножить в цвете жизни
Печальную толпу твоих рабов
И от тебя услышать, вместо слов
Язвительной, жестокой укоризны:
Благодарю!
О, пусть холодность мне твой взор покажет,
Пусть он убьет надежды и мечты
И все, что в сердце возродила ты;
Душа моя тебе тогда лишь скажет:
Благодарю!
|
|
|
|
|
Душата,не разбра ли ,че не пия алкохол?Дай вода,вода ми дай и не питай защо.....
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Аз имам внучка,и да ти кажа,че внуците са по-мили от децата си е наистина вЕрно на 100%
|
|
|
|
|
Дай още
|
|
|
|
|
При тези мъжки времена,помисли,че по-добре внучето да е момче.Жената трябва да ходи на работа,да си гледа къщата ,децата и т.н.,т.н.
Мъжа като е бил на работа вече е изморен толкова,че света му е крив.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
ААаааааа ша.... тъ...... и целия ти род не са прави,и ти не си права,туй от един много мръсен виц.Дет пият само вода.
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 21:13 |
|
|
Ekateрина Ненчева
Преди, кога се взирах в небесата,
всевишний бог ми пълнеше душата;
но днес, кога се в твоя поглед взрях,
там други бог захласната видях!
Пред този бог аз клетва веч изрекох,
в догробна служба нему се обрекох;
и с белите цветя на младостта
ще кича храма свят на любовта...
1910 г
|
|
|
|
|
Не го знам вица,я кажи,на мръсното цъкай.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
И да ти кажа,пак се опитвам да не пуша.Днеска утре и други ден стават три дни.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Стига бе Курки,не е баш тъка,има и мъже дето много помагат,и децата гледат,и даже си и гладят и ризите и панталоните.
|
|
|
|
|
аа, неее
нали знаеш....
Ако не бях жена, бих всичко тук оставила
и тръгнала бих в тези тежки дни
към нов живот
към блясъка на нови ширини....
.......................................................
|
|
|
|
|
Всички вече знаете,че имам две внучета борчета и са на баба гордостта.Така е както казваш защото хем са твои хем со ти на готово.т.е не си се мъчил 9 месеца.Като скъп подарък са.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 21:17 |
|
|
има, има....
ама се губи поезията
|
|
|
|
|
А не,шъ ми сложат БАН,за нецензурно държане в дира.
|
|
|
|
|
Че тва мъже ли са?Дето няма да чукне по масата и да изсумти да ....мамата.Дай салатата,дай ракията и шута по гъза.Ей това е мАж.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Цъкай където е мръсно де.Да не ми пратиш цък цък, цък цък и нищо да не разбера от вица.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Браво на теб,трудно е но ако си достатъчно голям инат,ще ги оставиш.Въпроса е да се научиш къде да си държиш ръцете,туй от личен опит ти го казвам.
|
|
|
|
|
Освен да сядам върху тях.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Да права си,имам предложение утре,ще отворя нова тема поезия.Но ако искаш пости ги тук сега,или утре,оставям това ти да решиш.
|
|
|
|
|
Момичета, нали за такива общи чатове отворих НОВА ТЕМА,
тука нали е ПОЕЗИЯ,
ебаси?!!
|
|
|
|
|
Всичко е да навици.Не бих допуснала мъжа ми да се мотка из кухнята.Той и време няма.Не съм феминистка.Харесва ми варианта,мъжа да работи,жената да си гледа къщата.За съжаление,не можем да си го позволим.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Пак я объркахме.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
На теб угода няма,а за вица ще има да си цъкам до утре,и нищо няма да разбереш.
|
|
|
|
|
Права си,приемам критиката
|
|
|
Тема
|
 моята любима Майна_поетеса
[re: kurkudup]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 21:34 |
|
|
По стъпките нa вятърa,
по стъпките нa вятърa,
зaлутaни светулки сa очите.
Лунaтa кaто сърп извит,
лунaтa кaто сърп извит,
ожънa в злaтни нaръчи звездите.
Дъждa попивa с нежен стон,
дъждa попивa с нежен стон,
в нaпукaните длaни нa животa.
И устните ти пaрят в мен,
и устните ти пaрят в мен,
нa приливи рaзливaт се телaтa.
Бaдемите ухaят вън,
бaдемите ухaят вън,
тръпчиви сa косите ми от лaски.
По кожaтa ми слънцето,
по кожaтa ми слънцето,
рaзголено се стичa в злaтни кaпки.
Открaднaт плод е времето,
открaднaт плод е времето,
любовно се увивaт вън лозите.
Сърцето ти е мой рефрен,
сърцето ти е мой рефрен,
клaвиши нa пиaно сa ми дните.
Елена_KultРедактирано от spunk на 19.02.09 21:35.
|
|
|
|
|
Тогава го запамети и на срещата в Пловдив да ми го кажеш.там няма да позволим цензура,нали?И нали не сте се отказали от срещата?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: моята любима Майна_поетеса
[re: spunk]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 19.02.09 21:39 |
|
|
Вяра, надежда, любов
За дните рождени нехая,
години не ща да празнувам!
Аз, колко остава не зная,
със вятъра в ритъм танцувам.
На времето златната сладост
до устни с възторг доближавам,
и пия на глътчици радост,
а мъка далеч изоставям!
Защо ли е всичко, и как ли
е съдено днес да ме има?
Какво ли остава и пак ли
е истина недостижима?
Но нека да да имаме ВЯРА,
че смисъл изпълва ни дните,
НАДЕЖДА – свещта не догаря,
ЛЮБОВ щом изпълва мечтите.
И тъй, до когато ни има –
отреденото ще се случи.
И как да се стоплим самите
с усмивка мигът ни научи !
|
|
|
Тема
|
Re: моята любима Майна_поетеса
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 21:42 |
|
|
няма автор, значи ли, че трябва да е подписано Юлка48??
|
|
|
|
|
Сладка си като бонбон!
Ще те схрускам , като бонбон.
Ще искам още.
Не мисли,
а душата моя подслади.
Във мене чувствата напират,
наслада търсят в тебе
и намират страст и топлина.
Каква жена!
Каква жена си боже,
подлудяваш в мен мъжа.
Нима не виждаш,
родени сме един за друг.
Ще се обичаме във пек и студ
и ще се любим ден и нощ.
Обсебвам те със сила,мощ!
Във тебе ще се влея.
Обичам те!
Със тебе искам да живея
и всеки ден бонбонче да ми даваш.
Обичаш ме и ти , нали?
Оставаш ли при мен?
|
|
|
|
|
Внезапно
досадна и грозна жена
му стана любимата.
Напредна той в службата
и охладня
в семейството климата.
Жена си
от себе си той отчужди -
студен е с Антония.
Това отношение
го простуди
и хвана пневмония.
1957
|
|
|
|
|
Кажи че някой го е написал за мен.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Стига Рва жувотно,за теб е!
|
|
|
|
|
Жена си
от себе си той отчужди - ..........
|
|
|
Тема
|
Re: моята любима Майна_поетеса
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 19.02.09 21:58 |
|
|
ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ
Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.
Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.
Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.
Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.
Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.
Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...
Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.
Борис Христов
|
|
|
Тема
|
Re:Кога те е любила циганка
[re: spunk]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 19.02.09 21:58 |
|
|
Arole
Кажи ми
кога те е любила циганка
морава, дъхава, полугола
вирнала извивки,
с какаов финес?
По въже как е пристъпяла гола
между уханието на роза
и танцуващи делфини
вързала щастие на червен конец?
Пожелавам ти, пустиннико,
люшни се в циганската й плът
да я пиеш - като капка роса,
лепкава отрова от страст,
светкавица в гръбнака ти.
|
|
|
Тема
|
Re: моята любима Майна_поетеса
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 19.02.09 22:00 |
|
|
Закачливо - Arole
Пълнокръвен релеф
разпалено гони
бадемови жадни очи.
Везана букла
по раменете се сгуши
в топли очи на сърне.
Закачлива походка
полюшна ханша,
усуква ръце.
Дяволити устни
събуждат стон
близнал зърна на кафе.
Зеници милват
наедрелия плод-
потича мед.
Шумолят ръце
бързеи търсят
бадемово жадно море.
|
|
|
Тема
|
Re: моята любима Майна_поетеса
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
Юлия 48 () |
| Публикувано | 19.02.09 22:03 |
|
|
Целувай ме! - vitezda
Целувай ме още
през дългите нощи!
Целувай ме страстно
и в утро прекрасно!
С твоите целувки
и нежни милувки,
любовта аз намирам
и без нея умирам!
Тебе бленувам
да те целувам,
докато ме галиш
и страстта ми палиш!
И без преструвки,
реално примирам
за твоите целувки,
постоянно да имам!
Целувай ме диво
или по детски игриво!
Целувай ме много,
но никога за сбогом!
Редактирано от Юлия 48 на 19.02.09 22:04.
|
|
|
Тема
|
Re: Мноооого красота
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 19.02.09 22:17 |
|
|
сте сътворили, замалко да опустосам работата, де ме отвя.
Ще ми трябва цял ден всичко да изчета подробно - тъкмо ще ме разтовари
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Песен на песента ми
Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава -
при мене, тук, в самотност неприветна.
Надире не поглеждай с тъмните слова
на уплах и тревога -
аз всичко знам...
Но знай и ти: умряха там
и дявола, и бога.
Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми:
къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?
Зигзаги вред неуловими...
Къде от ревност не горях
и в летен зной, и в зимен мраз?
На труженик ли дрипав, гладно леден,
в прихлупената изба ти не бе -
и него ли, кажи, не лъга, беден,
за празник, въздух и небе?
В полето ли при селянина груби
не беше ти,
край него дни ли не изгуби,
сама осмяла своите мечти?
Из дебрите на тъмните балкани -
посестрима хайдушка - и над гроб
ти сълзи ли не рони, великани
оплакваща наравно с жалък роб?
И пред развратница ли с просешка боязън
за поглед и усмивка не рида,
и пред невинността ли дума на съблазън
безсрамно ти не шепна,
без срам остала навсегда!
И ето че се връщаш уморена,
изплашена, отвърната, сломена.
...Уста пиянски не едни
в устата ти рубинови се впиха.
Ръце нечисти през ония дни
разплитаха, заплитаха, мърсиха
коприната на твоята коса.
В кървавите на кръвник обятия
нима веднъж се ти превива?
Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
и невинността да те обсипва
с хули на проклятия?
И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
Надире не поглеждай - няма жив
на мъртъвците сред тълпата:
едни остаха там
безплътни през тишината
на спомена мъглив.
Разбойник същ, подире ти вървях
и питах аз:
какво тя мрази и обича?
Безсилен в ревност, силен в злобата си бях
и мислех аз:
какво я лъсти и увлича?
Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.
Претърсвах аз,
претърсвах ги тогаз -
на миг пленените души.
Напразно търсих истина у тях,
създадена в лъжа и грях.
Напразно дирих и лъжата -
бог на вселената, душа в душата.
Страдание! Едно страдание безлично,
жалко, безразлично,
там негде по средата
на истината и лъжата...
И ей ме днес: погледай връх е - самота.
И ти се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми - кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои - пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.
И ти се върна! - празник ден...
Ще дъхна аз и с кървав пламък
ще пламне тук дърво и камък.
Бъди при мен - бъди у мен...
сред кървав пламък и през дим,
сред задух нетърпим,
небето в твоя поглед
дивно ще се отражава.
Душа за него ще копней!
Ти него гледай и ми пей
за хладния покой, за вечната забрава.
Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим,
красиви в мрачна грозота
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!
Пейо Яворов
|
|
|
|
|
Никой не вижда главното - "капризната"!!
|
|
|
Тема
|
Re: ПОЕЗИЯ
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 19.02.09 22:25 |
|
|
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
Означава ли че си Овен?
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
по-лошо - коза!
|
|
|
Тема
|
Re: амаа
[re: spunk]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 19.02.09 22:32 |
|
|
........най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите.....
|
|
|
|
|
Въх.Наистина е по-лошо.Упорито и интелигентно.Овцата е тъпо и упорито.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
 Re: ПОЕЗИЯ
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 19.02.09 22:33 |
|
|
Еленa (kult)
Хумористична поезия
Здрaсти, кaк си днескa френд?
Сняг вaли уви при мен
и ще ходиме нa плaж
с 2–3 моржa екипaж.
Рибaтa ми оня ден
проговори без проблем,
цялa зимa тя се хрaни
с котaрaци нaй–отбрaни.
Вчерa, кaкто си вървях
срещнaх се с един Жирaф,
неговaтa дългa шия
в облaк бял се беше скрилa.
В дворa ми порaснa Тиквa,
гледaм я кaто реликвa,
стaвa екстрa зa кaляскa,
впряг ще е Лaмятa Спaскa. :)
В бaнятa живее Змей
сутрин той под душa пей.
Чувaш ли го кaк извивa?
В кaнцонети нaй– го бивa.
В холa имaх бaобaб.
Не бе, туй не е мaйтaп,
рaждa стрaнни плодове
пaстички със крем брюле.
Беше ми нa гости Трол,
състезaтел е по кроул,
aз пък взех че зa нaгрaдa
подaрих му бaобaбa.
Пощенскaтa ми кутия
мaлко Елфче нaвести я,
всякa сутрин то ми пускa
шоколaди зa зaкускa.
Знaеш ли че от чешмaтa
вече бликa лимонaТa.
Идвaй бързо с 2–3 туби
нямa смисъл дa се губи.
|
|
|
|
|
Лу.Дай още от Екзюпери,моля те.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: амаа
[re: spunk]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 19.02.09 22:34 |
|
|
Уахахаха,
труснАааме рога
Не винаги ще е така...
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Всеки вижда,каквото иска
|
|
|
|
|
Екзюпер е класика, кажи нещи ново?!!)))))))))))))
|
|
|
|
|
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ако ви разказах тези подробности за астероид Б 612 и ако ви доверих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща.
Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: Лека нощ и на вас
[re: Юлия 48]
|
|
| Автор |
jane_to (онази...същата ) |
| Публикувано | 19.02.09 23:12 |
|
|
поетични душици.
Подарявам ви песен, вместо стих.
Не винаги ще е така...
|
|
|
Тема
|
Re: Моля те...опитоми ме!
[re: kurkudup]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 20.02.09 05:54 |
|
|
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...
|
|
|
Тема
|
Re: аха
[re: spunk]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 20.02.09 06:06 |
|
|
емоционален вандал и рецидивист
мечтая за местата, където съм била
нахлувам с орди от сетива,
жадуващи за плячка
отнасям завличам грабя
префинено изследвам
събраното във паметта си
не взимам пленници
Мария Донева
|
|
|
Тема
|
Re: Сериозно:)
[re: spunk]
|
|
| Автор |
lumixx (Любознателна ) |
| Публикувано | 20.02.09 06:18 |
|
|
Колко й трябва на една поетеса?
(шемет)
Колко й трябва на една поетеса?
Малко внимание. Малко любов.
Тя е готова дори змей да хареса,
ако за подвизи в нейна чест е готов.
Колко й трябва за вдъхновение?
Няколко залеза, шепа звезди.
И ще римува с безкрайно търпение
как мокрият дъжд е оставил следи.
Как слънцето сипе злато в косите,
как изгревът бавно сменя нощта.
А пък луната – за нещо сърдита,
самотно заспива на сутринта.
В стихове цветни ще пее морето
тъжни песни за самотен моряк.
Дълго морският фар ще му свети.
Самотна жена на брега ще го чака.
Влюбени принцове и принцеси
в римувани приказки ще живеят.
Колко й трябва на една поетеса?
Нощта й да плаче, денят – да се смее.
|
|
|
Тема
|
Re: Моля те...опитоми ме!
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
kurkudup (boss) |
| Публикувано | 20.02.09 09:57 |
|
|
Това е книгата,която съм чела повече от 137 пъти
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
.................. "Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо..." Колко правилно
ВСИЧКИ ВИЕ ТУК СТЕ НЕВЕРОЯТНИ
|
|
|
|
|
Прочетете я .Аз я чета винаги когато ми се иска да плача.Наизуст я знам и накрая винаги си плача.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Ще я прочета,ама някой друг път,защото вече не искам да плача и да бъда тъжнаАма знае ли човек?
|
|
|
|
|
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
Тема
|
Re: Сериозно:)
[re: kurkudup]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 20.02.09 11:00 |
|
|
Не мога да си представя, че има някой
който не само не я е чел,
ами е пропуснал да я наизусти
|
|
|
Тема
|
нали знаеш
[re: lumixx]
|
|
| Автор |
spunk (капризната) |
| Публикувано | 20.02.09 11:02 |
|
|
мнението на Р.Ралин
"Поебесъ поебесъ, па стане поетесъ!!"
|
|
|
|
|
А мен ме гледат като извънземно,когато я цитирам.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Да Бе!То тогава вечер на Хр.Ботев сичкото е поетеси.
нормална съм,ама не ми личи
|
|
|
|
|
Моля тази тема да бъде заключена.Благодаря Ви предварително!
|
|
(Jedem das Seine)