Яна Язова

Плътта

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...

И викове след мен — и викове ечат...

Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.

Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.



И пак напред сама аз тръгвам в своя път.

Свободна, но без мощ... Оковите звучат.

Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи

таз сянка по върха?!" — Аз кретам и мълча.



От земния ни ад дочувам смях навън —

пияните от грях... Зад мен оковен звън...

Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:

"Тук има само ад, върни се наназад!"



Със плач обръщам взор: "Аз искам светлина!

Навсякъде е мрак, а там си ти сама".

На оргии в дола доземам аз страстта.

Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча.



И ето там, от ада — пламък всред нощта

Разгаря буен огън — едничка светлина.

Там — клада от души... Страстта, страстта гори!

Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча...



Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.

И викове до мен — и викове ечат...

Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад!...

Там пламна светлина! — Аз плача и мълча.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато
Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът!
Когато искам да плача искам да ти да си Сълзата!
Когато искам да заспя, искам ти да си Залезът!
Когато искам да сънувам, искам ти да си Сънят!
Когато искам да се събудя, искам ти да си Изгревът!
Когато искам да горя, искам ти да си Огънят!
Когато искам да замръзвам, искам ти да си Студът!
Когато искам да обичам, искам ти да си Любовта!
Когато искам да мразя, искам ти да си Омразата!
Когато искам да се отровя, искам ти да си Смъртта!
Когато искам да живея, искам ти да си Живота!
Когато искам точно теб, искам и ти да искаш мен така!
Знам, че искам прекалено много, но ако ти си всичко това изброено съвсем семпло, ако си готов да го търсиш за мен и да ми го даваш, то Любовта съществува, за да бъде вечна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотни сте!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Атанас Далчев


ЛЮБОВ

Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Продавач на надежда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търся на Шандор петьофи едно стихотворение за любовта и свободата.но нали ми е трудно и само се ядосвам.ПОМОГНЕТЕ,МОЛЯ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите