ЦЕЛУВКА

Прохладна Нощ
Някъде високо свети Звезда.
Тишина. Мрак.
Стон. Желание. Зов.
Ти разпръскваш сива мъгла…
Горящи тела. Молби.
Пречистване. Прераждане.
Мъка. Болка. Отчаяние.
Ти породи таз Самота.
Отдаване. Любов. Красота.
Пърхане на мигли.
Пеперуди.
Топъл Дъжд заваля…
Устни докосваха се едва… Едва…

17 юни 1999 Вяра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоя ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Време

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.

Петя Дубарова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ne za sajalenie!

БОХЕМСКИ ВЕЧЕРИ

Бохемски вечери. Чаши кристални.

Думи провлечени, смешно - банални.

Дамите скрито поглеждат... Дискретно.

Очите открито говорят. Директно.



Душа отпусната... Задръжки няма.

Сърцето разчувствала близката дама.

Танцуваме бавно, плътно опрели

телата. В екстаз, за любов зажаднели.



С жар в ресторанта. Уиски в бара.

После в таксито. Кафе у дома...

Устните срещат се. В пламък изгарят.

Бурна среднощна любовна игра!



Утрини... Утрини... Главата дреме.

Устни напукани. Душата стене.

А от леглото учудено викат

очи непознати: "Къде съм?" - ме питат.



Спомени... Спомени... Далечни мъгливи.

Снощните спомени трудно откривам.

А тази в леглото е... Снощната дама...

Не питам. Аз знам. И тя спомени няма!

НАЙДЕН НАЙДЕНОВ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека всеки сам да избере тематиката.Настроенията ни са различни.Аз обичам това:
ПЪТЕКА

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...





© Пеньо Пенев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:

нормална съм,ама не ми личи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НА ОТКРИТО

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

1955

Блага Димитрова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЗА ТЕБ

Далече си...

Красива,

страстна,

мила,

с очи - бездънни езера.

Сърцето ми за миг пленила

и възцарила самота.



Очаквам те...

Красива,

страстна,

мила,

с коси - узрели класове

Душата ми опиянила

и посадила ветрове.



До мене си...

Красива,

страстна,

мила,

с усмивка като син елмаз.

В погледа си притаила

любов,оргазъм и екстаз.



Отиваш си...

Красива,

тъжна,

мила,

след бурна нощ... И самота...

Сърцето ми с тъга завила

до следващият път.

Съдба!
Найден милков

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите