Жалба за детството

Годините се стичат
по перваза на живота
и често ни нервира
ежедневието потно.
Къдриците сивеят
от слана прошарени,
очите - уморени,
усмивките попарени.
Тъгата ни дълбае и човърка.
Несбъднати копнежи
ни побъркват.
Изтръпнали, напрегнати,
тревожни,
забравихме да търсим
невъзможното.
Престанахме отдавна
да задаваме въпроси.
Отвикнахме в дъжда
да ходим боси.
Мигрени и неврози
деня ни атакуват.
Дори от тъмнината
забравихме да се страхуваме.
Не вярваме във приказки
и в приказни герои
и тровим с предразсъдъци
съня си неспокоен.
Мечтаем си за детството -
забързано и жадно,
животът отминава -
красив и безпощаден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ИСКАМ ВСИЧКО!

Как искам като птица
да се рея във небето...
До слънцето да се докосна искам,
без да ме опари...
В полето, сред тревите
искам цвете да съм
и със вятъра да си говоря...
Искам да съм лято аз
или пък пролет...
Дете да съм, усмивка, песен,
сълза или дъждовен облак...
Искам да съм планина,
застинала във Вечността...
Но най-добре да съм самата Вечност!
Не искам много -
просто искам ВСИЧКО!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЗАРЕЗАН

Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas", и са зарязали

къщната работа, полските ниви,
трудните пътища, горите трънливи...
За виното-мислите свои са дали.
За жълти стотинки-душата продали.

Времето врявата трудно прощава.
Трудът, а не виното, се награждава.
Виното в бъклици с бронз затворете,
умът и душата на място върнете!

Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas!" И сами се наказали!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Полудявам
Автор: Пламен Тачев

Полудявам без теб, в този свят на абсурди
Полудявам без твойта любов
И желая те, о, как желая те тук
Ти заслушай се, чуй моя зов!

Полудявам без теб и се моля да спре
тази болка, почти ме уби
И съм влюбен, о, как влюбен съм в теб
Ти ела при мен, болката спри!

Полудявам без теб и мразя нощта
във която не срещам очите ти
И съм мъртъв, о, аз съм мъртъв сега
но съм жив, жив съм в мечтите ти!

Полудях ли? Умрях ли? Но защо още дишам?
И защо още бие сърцето ми?
Полудях ли? Не зная, но теб аз обичам
и те моля - вземи ме в ръцете си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След теб

Трудно се разбира самотата,
щом веднъж не си останал сам.
Чакайки да влезеш ти от там -
колко пъти гледах към вратата!
-
Чувах теб във всеки нежен глас,
всеки ред до тебе бе отнесен..
Всеки кадър беше филм за нас,
всеки звук - любима наша песен.
-
В трудни нощи спеше в мене страх,
всеки сън за тебе беше стотен.
Мислите си чувствах като грях -
вяка правеше ме още по-самотен.
-
Трудно свикваш със тъгата,
много дълго си нещастен -
любиш в спомените страстно,
днес погледнаш към вратата..
-
Влиза само самотата.
Автор: Йордан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Полъх съм
но нека бъда
ВЪЗДУХА потребен!
И глътка от зората!
И тайнството красиво на нощта!

Капка съм,
но нека бъда
ВОДОПАД
разказващ в планината
как се ражда капката роса
във твоите очи!

Мисъл съм,
но нека бъда
аз МЕЧТА!
В живота ти.
И светлината
на душата...
Любимата жена!

Искрица съм,
но нека бъда
ОГЪН
Ела
и запали ме!
В прегръдка нежна,
ти ме приюти.
И нека двама
в страст да изгорим!
Автор: Красимира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"... очи тъмнеят, глава се люшка...
уста проклина цяла вселена..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Автор: jane_to
Тема: Re: ПОЕЗИЯ

"... очи тъмнеят, глава се люшка...
уста проклина цяла вселена..."

.......................................................................
"... очи тъмнеят, глава се люшка...
но УСТАТА НЕ ПРОКЛИНА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След теб

Белези в душите ни останаха,
като надрани са те.
От рози цъфнали станаха
болезнени части от тяло,сърце.

И нашата болка е не малко страшна,
макар и душевна ,а не телесна.
По-тежко е когато душата е прашна
и лепне прахта като ризница черна.

Това друже, е най-лошото лошо,
ни лекар,ни цяр ,нито аз
не бихме могли да се справим с всичко
замирисва полека на газ...

Но после е късно - експлозия страшна,но
не в телата,в душите
и сега станаха още по-прашни
и все по-мрачни си отиват дните.

Така е ден след ден ,до края.
Като безжизнени, а живи уж сме още,
живеем в миналото,без да знаем
душите ни раздрани странстват нощем.

Посвещавам го на моя любим,който си отиде от този свят точно когато трябваше да се радва на постигнатото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите