|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
Майко Самота
Все чакам някой да ме навести,
денем или пък нощем, просто да потропа
и да каже тихичко: „Прости,
забравих те… Жив ли си все още?“
Все чакам… Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената „Майка Самота“.
И като призрак древен, с леден глас,
тя шепне тихо в ухото ми:
„Искаш ли свобода? Искаш ли любов?
Ще унищожа всичко това за теб...
И ще видя сълзите ти, над мъртвата ти душа.”
Ужасена, затварям очи и се моля,
сънят ми да ми донесе миг покой,
обгърната в нежна топлина на прегръдка.
И в сънищата си от все сърце се моля -
нека тази топлина бъде реалност.
Но това е само едно мечта...
Събуждам се и се чудя защо тя изчезва,
оставяйки само лек повей на топлина,
сърцето ми изгаря и започвам да плача.
„Е, Майко, желанието ти се сбъдна!”
| |
|
Абе, вий разбойнички на какво сте обърнали ПОЕЗИЯТА???
Ей тва ви е от мене за днес и се изнизвам, кат...(както рече кака)
Бесен мий, бесен мий, мучаааа
Ма що ли си вярва, че пак ще засмуча?!?
Вече откачих си всички маркучи!
Ремонт съм започнала значи, дано да сполучи.
Шевна машина вземах си, ще почна да шия!
Тъй аз смятам БЕЗдействия да надвия.
Ще шия, ще шия
Дано се опия!
(Опс, туй май беше за утре?!?
Ма то все в ... тия!)
Плетката хвърлих, не иде отръки
Пак ще пошия аз малко
...от мъка
Ха, ми кажете сега мострата
как се получи?
Първото правих го просто,
прав тегел, и как се случи.
После на зиг-заг-а май съм превключила?!?
Не винаги ще е така...
| |
|
Пак са объркани буквите,ама си е готино.
нормална съм,ама не ми личи
| |
|
Ми ...мътно мий, како...стъклото.
Не винаги ще е така...
| |
|
| |
Тема
|
Re: До jane_to
[re: Юлия 48]
|
|
Автор |
jane_to (онази...същата ) |
Публикувано | 13.02.09 22:16 |
|
Не винаги ще е така...
| |
|
Шепа щастие
Ако можех да докосна
само с пръсти щастието...
Не искам да те сграбча,
само да заграбя малка шепа от теб.
Да почувствам за миг
тръпката да се усмихнеш истински.
Да се напълнят очите със сълзи,
но не от тъга!
Много ли струва
да искам нещо толкова малко?!
Всеки ден търсейки те,
но изплъзвайки те, когато те намеря.
Ела, обгърни ме,
за да почувствам, че живея.
Ела, подари ми
усмивка, две.
Плача за теб,
защото не си до мен.
И през сълзи на очи,
аз викам с глас: "Остани за минута..."
| |
|
Обичам
Обичам ти лицето,
обичам предизвикателството
в твойте очертания.
Обичам ти очите, гдето
потъват най-искрените ми
признания.
Бих пил роса от твойте устни.
Бих свалял звезден прах
от твоята коса.
Сред астероиди бих препускал -
парчета млечен път
в нозете ти да поднеса.
Обичам те!
За мене нашата любов
е най-велико приключение!
Обичам те!
Никога, никога
не го подлагай на съмнение!
| |
|
До края
Какъв си ти? Каква съм аз?
Не зная, търсим се в безкрая.
Но всъщност моя си мечта
и обичта за теб съдба е.
Живот какъвто си измисли,
навярно ти го заслужаваш
и щом със тебе сме си близки,
до край любов ще получаваш.
И щом съдбата ни събра,
навярно писано така е,
със тебе вечно да горя
и вечно ще съм твоя, зная.
| |
|
"Светът е джунгла, Джейн" - Джой Брауни
(Благодаря на Таня Мезева)
Светът е джунгла, Джейн, във него ти,
все още търсиш пътища познати.
В съня си плачеш с истински сълзи,
със глас се смееш в радостта си.
Все още вярваш в невъзможните неща,
а твоето дете ти се надсмива,
че шепнеш притаила дъх за чудеса,
в които вятърът дори не вярва.
Тарзан е уморен, и вече спи,
обвил с лиани своите мисли,
насън отдавна вече не говори,
изтрил е в делника мечтите си.
Мечтаеш ти романтика, цветя...
по донкихотски пак да те измисли.
Да бъде рицарят на любовта ти
и с мелниците пак да се пребори.
Светът е джунгла, Джейн! Разбра ли?
Не трябва пръстите да кършиш!
Събудиш ли в Тарзан страстта -
със джунглата ще се пребориш!
Във тази джунгла, Джейни, си и ти,
със глас извикай победоносно...
Тарзан в съня си пак ще те шепти,
и пак, ще те обича... много нежно.
| |
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
|
|