Много нежно ,забравено.

Пенчо Славейков

Неразделни

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,

кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.



Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,

и така ми тайната си повери сама Калина -



с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:

"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.



Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,

ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!



И не грееше туй слънце от високо, от далеко -

грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.



Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори

и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:



"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,

че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.



Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."



Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -

писано било та ние да се не сбереме живи...



Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата

и навалица заварих да се трупа от махлата,



тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -

"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -



право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"

Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.



През навалицата виком полетях и се промъкнах,

видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах



остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,

върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...



Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:

мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!



Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -

тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -



а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...

Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -



той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."



Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

Добро утро!Лу,от къде го намери?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МЪКА

Каква ли мъка ме налегна

в един мрачен ден ,

защото няма на кого да се облегна ,

никой нямаше до мен.



Защо ли случи се това ,

което най-малко аз очаквах.

Да загубя ..................

та чак , като ми съобщиха

не повярвах.



Голяма болка е това ,

болка неизлечима.

Притесненията , които

имах преди това

не са били болка

значима.


Човек трябва да живее

според свойте закони

не трябва за любов и обич

да копнее ,

а сам всички неволи

да преодолее.

Че животът е един

и човек трябва

да го изживее ,

в мир , щастие и радост,

за да не съжалява

за свойта младост.



Младостта се никога

не връща ,

колелото се върти

човекът живота си

понякога на 180 C обръща ,

но пак трябва да се осъзнае,

глава да изправи

и напред да върви!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата са като цветята ,
галиш ли ги те разцъфват.
Обич ти им давай ,
и в замяна получавай.

Всяко дете обич иска ,
а не живота да го притиска ,
защото и то възрастен
човек ще бъде
и споменът от детството си ,
никога не ще пропъди.

За това обич на детето
всеки трябва да даде ,
и от всяка трудност да го изведе.
И то ще му е благодарно цял живот,
и ще го помни винаги с любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В душата ми спокойствие цари ,
защото знам,че някъде си ти.
Аз много те обичах,
обичам те и днес.
Но съдбата е понякога жестока.
Тя разделя двама души.
Всеки има своя карма,
и сърцето си той трябва да послуша.
Всеки има своя мисия,
с която сме дошли на този свят.
Нея трябва да изпълним,
за да бъдем щастливи на своя бряг !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече си отива младостта,
иде неочаквана старостта.
Мислите тъга навяват
и косите посребряват.
По лицето вече има бръчки.
И ръцете не са така сръчни.
Отива си младостта,
дава път на старостта.
Иде ,иде вече старостта
и ще остане само спомена от младостта.
Спомена от миналите дни,
когато всички бяхме щастливи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ИЗГУБЕНА

Какъв е смут сега в душата,

каква тревога е в сърцето,

като цвете попарено от сланата,

помръкнало е лицето.



Като бурен във полето

Аз съм на този свят,

като риба излезла от морето,

сама на морски бряг.



Като изгубило се дете

далеч от роден дом.

Като повехнало цвете

на някой заслон!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите