Лу, моля те ме поздрави с нещо....че ми е кривунделско от снощи още....
мноо ме държи кат са ядосам бе....
нервите ли ми изписукват вечик или просто....пак тоя дъжд.....

моля те.....поздрави ме с една песен на Мими ....дет се пееше нещо..." не, не, не плача...просто пак този дъжд..."

ти разбираш ли...ей са мога да си я намеря, ама ми се ще просто някой да го направи за мен


А всъщност исках да ви питам, когато ви иде да забиете едно на някой...па било то и виртуално....и стискате зъби....траете си, казвате..."баси тоя човек сигурно му е много нагорно в жЕвота и затва е станал такъв..."
но въпреки всичко има нещо, което ви кара да му теглите една...

та....вие какво правите?
-спазвате добрия тон, премълчавате, щот нали...всеки си знае жабуняка...и никой няма право да съди никой....
-не го четете и си казвате: абе я беги оттук лошотия такава
-или се тръшкате и ви иде отвътре да му подадете ръка някак

боже, за четвъртък сутрин май много се раздрънках

И накрая: Добро утро, хора! Имайте хубав ден!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _mariana на 03.04.08 08:39.

не съм от най-големите ревли.....но ми стана "вътрешно" и едно такоз....
лееееееееко плачещо......но просто пак този дъжд

Лу, признах те!
Благодаря!

Редактирано от _mariana на 03.04.08 09:13.

Аз лично се опитвам да виждам и подчертавам само и единствено достойнствата на хората, а не недостатъците им. Ясно е, че идеални хора няма. В последната година и половина от живота ми горното изречение стана не само мое верую, но и поведение. От тогава аз неизменно се чувствам щастлива с това, което имам, защото се научих да го ценя. Единственото послание, което се опитвам да изпратя на другите хора е не да ги възпитавам, а да знаят, че в това е истинсткото щастие. И да разберат, че е преходно.
Аз властната, категоричната, имаща винаги свое виждане и мнение, с което всеки бе длъжен да се съобразява сега апелирам, чрез личното си поведение - хора не се карайте, обичайте се. Живота е кратък. Свършва внезапно и дори не можем понякога да разберем колко много обич и веселие сме пропуснали в кавги и дребнави омрази, зависти и неудовлетворения.
И Манка - не си струва след като си направила всичко по силите си - добронамерено, чистосърдечно и откровенно да те разберат и не са успели, да се тормозиш повече. "Повредата не е в твоя телевизор!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПЕСЕН ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lumixx на 03.04.08 09:45.

сигурно съм била доста смешна и объркана преди 4-5 год. като започнах обучението си по позитивна психотерапия...и още на една от първите сбирки ми възлагат да направя позитивно претълкуване на една жена /ама разбирай ми е "нарисуван" предварително портрета на жената. сама, разведена...с една голяма дъщеря, живееща далеч от нея, затворена жена, бих казала по думите които си спомням зле настроена към целия свят, включая и единственото си дете; вечни претенции към всички...абе просто сърдита на света...да не изпадам в подробности/ та....
мигам аз тъпо, ровичкам за какво да се хвана в тая жена , дет да изкарам на преден план и да разчупя...та оттам да ....разбираш ли
и мисля, мигам, мисля, мигам...и се изцепих: аби не мога...то тя тая жена нищо добро няма...

ама аз кат първолак, разбираш ли....много се бях стегнала..и хъката-мъката...си признах как нищо не виждам в нея дет да "става"

и не знам дали ще повярваш ама се изумих като ми показа треньорката откъде да започна, как да го подхвана...и в крайна сметка как да намеря "пътя"
изумих се и си казах: олеле Манче та ти си не в час бе моето момиче....ми погледни отдолу бе девойко, ми разкъсай тая черупка тука бе, че открехни бе...яяяяяяяя виж колко нещо имало дет да...таковата

разбираш ли?
от тия месеци тогава някак ми се завъртя копчето в друга посока...ввсяко нещо да се опитвам да "разбирам", да толерирам, да му кажа на човека: ей...ти си жив бе! и можеш да се усмихваш....ако щеш само на слънцето...и това е невероятно хубаво и толкоз много...

не се тормозя Лу, просто разсъждавам...и пак си вървя по пътеката
/тая сутрин много ми се приказва с някой/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прекрасна си

искам някога като имаш път към Варна да ми се обадиш, да ми дойдеш на гости у дома, да ти покажа алпинеума си в градината, да седнем да пием по кафе под лозата и после да...:Лу....имам караоке у дома...искам ти изпея нещо

Ей жено, разведри ме!

Редактирано от _mariana на 03.04.08 09:52.

Съжалявам, че е толкова далеч и не успях да дойда на последното мероприятие.
Обичам да седя в Катедралата, в Морската градина, дори в Делфинариума, макар последнияу път един делфин да реши, че съм му много симпатична и ме поздрави с плясък на опашка от което аз си станах вир вода мокра, но щастлива от избора му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

доколкото знам има идея да се заформи голяма купон/ разбирай с оповестяване в клуб 40-50 че да "чуе" всичкия народ/ некъде по средата м/у Варна и Софето....та може и там да се видим....
ама мен ще ми е радостно-нетърпеливо-очакващо-посрещащо-вълнуващо на датите 20 и 24 май....та не знам дали ще съм на вълна клубен купон...

абе......винаги може човек да се дигне и да си направи купона....
в Морската градина си имам една любима пейка откак съм била на 4-5 год....сега пейката е нова, с едни такива метални извити крачка и дърветата по нея е те новинки.....ама си е на моето любимо място...дет си зяяяяяяяяяяпаш морето
а в Делфинариума не съм ходила откак децата ми беха мънинки....но виж близо до Делфито има един чуден разсадник...ама красота....и там ми е супер любимо да се разхождам из алеите и да си бърборя с приятели
току някой лъв ревне от зоокъта и ми настръхва козината

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Манка, много си ми миличка. Съчувствам ти, защото и аз съм в подобно настроение, нищо, че тук не вали дъжд. Аз си го правя сама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите