Здравейте,
Струва ми се ,че съм на поне 100 години,а съм на 50.
Имам семейство-съпруг и 1 дете /вече мъж на 25г/.
Какво ли не ми се случи в живота-брак,син -попаднал в наркотична зависимост/от 4 год.вече е нормален човек/,загубена любов със съпруга ми,но живеем заедно,уж щастливо,тежко болен баща,майка ми отдавна почина от рак,самотна сестра/доста дълго вече разведена-без деца/.
Чувствам с съсипана и никой не ме разбира.Обичам безкрайно сина си,искам да живея в мир със спруга си,да си върша работата,но нещо не се получава.
Понякога ми се струва,че е по добре да ме няма на този свят.
Работя у дома-счетоводител съм.Липсват ми ежедневните контакти с хора.Много е трудно......какво ще ме посъветвате?знам,че всеки има своите грижи и ако някой отговори му благодаря.

Ако имаш възможност - излизай повече часове през деня навън - сред хората, сред природата, по магазините (шопингтерапия), като не е задължително да си с приятелки - може и сама. Отглеждането на цветя, грижи за домашен любимец - също ще те разтоварват психически. Контактувай и с хората от фирмите, на които водиш счетоводството. Поглеждай се все по-често в огледалото и направи някои промени във външния си вид - смени си цвета на косата, прическата, тоалета - изобщо - погрижи се и за себе си. Пробвай - може и да има положителен ефект - и пиши след това. Пожелавам ти успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Трудна работа...И аз съм имала трудни моменти.И на мен са ми минавали подобни мисли през главата...
Трябва да ти кажа - преодоляват се.Сигурно си силна жена и и сама ще преминеш през всичко това. Ето че сама си разбрала какво точно ти липсва...
...не...не мога да ти кажа нищо друго, освен да ти пожелая кураж, за да възстановиш равновесието в семейството си. Знам че си способна да го направиш сама и ще го направиш.Нужни са много сили и търпение.

Опитай по следния начин-МИР В КЪЩИ ЛЮБОВ НАВЪН-лично на мен ми е помагало и за това ти го препоръчвам.Промени във външния вид-задължителни.Контакти с нови хора-задължителни.Разходки сред природата-задълщителни.Посещение на ресторанти-желателни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добра идея е и да намериш подходящия за теб клуб в дир-а.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох,какво да ви кажа-ами то виртуалното си е виртуално ,но все пак си е първото стъпало към сексуално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моля за извинение-това,което написах по грешка съм го пуснал тук.Извинете за нелепо прозвучалите думи "ни в клин,ни в ръкав"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има приказка "помогни си сам и господ да ти помогне" ,та в този ред на мисли не е необходимо да чувстваш необходимост от това някой да те разбира или да чакаш одобрение.Прави това което ти харесва,напълно си го заслужила , както разбирам.Гледай предавания които те отмарят,не изпускай приятното време за разходки ,погледни колко савършена е природата и колко простичко е наредено всичко в нея.Това ще те накара да се усмихнеш и ще те зареди с енергия.Щом страшното е отминало,другите неща ще се оправят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако знаеш само колко добре те разбирам....
По същия начин като теб ,със същите проблеми като твоите ,седя в къщи и полудявам:(((
И то сега ще стана на 50 г.:(
Имам една приятелка-нейните съвети са-постоянен упрек към мен-къде съм сбъркала и т.н.
Мисля,че всички съвети,които ти се дават тук са много добри,но за мен поне не са дори моментно облекчение:(
За мен самата може би една истинска вярна приятелка,която да умее да слуша,да съпреживява,да бъде всеки ден с мен..мисля,че това би ми помогнало...другото-природата ,разходките и т.н...ами защо ми е като единственото ,което мога да правя без да се насилвам, това е да легна при спуснати завеси и да мисля и плача за отминалите ми прекрасни години..

Имам една позната която се разведе на 50 г.-нея я спаси точно една такава вярна приятелка,която всеки ден вечер след работа тичаше при нея и търпеливо изслушваше всичко-и сълзите ,и лутанията на мисълта...всичко..
Така че..ако искаш да се запознаем-отговори ми тук,ще се регистрирам и ще ти пиша бележка..
Единствените ми добри часове са тия,които прекарвам с дъщеря си-едно много светло красиво младо момиче-тя ми е истинския извор на сили да мога да живея в "нелюбов" ,"неразбиране" и т.н.
до скоро!
Все пак сме живи и се движим сами!

Много е важно да имаме някой, който да ни разбира и подкрепя в трудни моменти, но поняога се налага да се изправяме без да ни подадат ръка, на която да се облегнем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите