Благодаря,Атек!Много сте мил!Точно това при мен е проблем-той не може да ми намери кусури,а ги търси неистово.Аз дълго страдам,но УСЕТИХ В ДУШАТА СИ посланието на св.Павел до коринтяни-"Любовта е дълготърпелива...."В момента сякаш съм на бойното поле:аз с добрината,той с бездушие.Кое ли ще победи-как мислите?Яд го е ,че не може да ми намери недостатъци,за да ми изгори душата докрай-той е интелигентен и самоуважаващ се мъж все пак.Само се моля да не се разболея,защото той изпива удоволствие да ме измъчва ми се струва.В цялата моя сага има някаква патология,усещате ли?Аз ли съм изпращяла толкова,той ли не е на себе си....

Чакам вашите мнения и въпроси,аз съм много объркана.Ситуацията не е типична,повярвайте ми.В момента той не знае,че аз съм в течение със "забежките"му.Какво да правя-това вече е трета година.Казват,че само глупавият мъж ще допусне жена му да разбере за изневярата му,и само глупавата жена ще покаже,че е разбрала.Може ли да е вярно това според вас?Помогнете,моля ви,като споделите опит,като задавате въпроси.Много четох,много знам,но това няма ли край да има?

включи се в темите на женския и мъжкия клуб - в общества

Чудя се как си издържала цели 3 години!!! Това е мазохизъм. Разбирам, никак не ти е леко. Ревността е лошо чувство, но когато няма основание за нея, а ти имаш и още как! Само безразличния може да не рвнува в такава ситуация. А това да криеш, че не знаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никак не сте прав, atek. Ако изневерите идват само от това, че не получаваш ласка, топлина или разбиране, щеше да е лесно. Ами всеки, който държи на половинката си би се осъзнал в такава ситуация и грешките и от двете страни са лесно поправими. Но истната е че в повечето случаи търсиш навън любовта, защото или се е оказало, че вече я няма, а може и никога да не я е имало, може и просто да му е доскучало, ама не винаги другия е виновен за скуката.... абе много са разнобразни причините. Но когато някой е охладнял, най-досадното и отблъскващото е да тръгнеш да го преследваш с "много внимание, разбиране" и други подобни, с които можеш даже още повече да го отблъснеш, че дори и да станеш смешен в очите му, загубил самоуважението си човек. Също толкова глупаво изведнъж да почнеш да го съблазняваш с перфектен външен вид или секси бельо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна съм с Кика,не винаги се изневерява заради това,4е у дома нещо липсва.Ми това са 30г брак,партньорите се познават до болка,няма тръпка.Мъжът също като жената страда от това,4е остарява,не мислете,4е му е безразли4но,и ето явява се една доста по-млада колежка която обръща малко пове4е внимание на съпруга и нещата се усложняват.Има ли мъж който да устои на изкушението?Ако се замислим 4овешко е,всеки мъж понякога е криввал от правия път,май и всяка жена.Въпроса тук е дали да се спасява брака и как.Аз също мисля,4е е по-разумно съпругата да си премъл4и,скандали в този момент няма да помогнат,а то4но обратното.Мисля си,4е щом той не казва нищо зна4и не иска да развали брака си.Щом търси да намери грещко в съпругата си се 4увства виновен и търси оправдание за постъпката си.Но пък историята продължава доста дълго,може и да се е влюбил.Ох лошо,не се знае и приятелката какви намерения има,ако е решила с цената на вси4ко да го задържи това не е за пренабрегване.Лошо е когато жена реши да застане срещу друга жена,но се слу4ва знам го от опит,преживях същото и розовия лишеи даже преживях.

Благодаря за мненията.Хиляди пъти съм мислила всичко от всички страни.Аз нямам повод реално да вдигам скандали-той не закъснвява,не отсъства,не ме дразни,ходим много често на гости,на пикник,на еакскурзии,2-3 пъти правим секс в седмицата,казва че ме обича,крои планове за бъдещето с мен,....Мисля че и в двата случая аз все ще страдам.Не е ли по-добре да продължавам с доброто и с търпение.Как се задрасква 30г хубав брак?Ако е криза на средната възраст,нали ще мине

Кажи ми,Елиса,как при теб протече този период и как свърши?Ти как подходи и какво стана със здравето ти?Той дори казва,че нищо не му липсва в брака,че не е срещал жена ,която комплексно да може да сравни с мен-в общ разговор,не защитавайки се.И съвсем се обърквам.И все пак смятам да продължавам както досега,каквато съм си била досега,пък каквото ще да става.Все пак ако той има любовница ,той има проблем-да каже първи какво иска.В противен случай ще ме изкара патологична ревнивка.Дай ми,ГОСПОДИ САМО ЗДРАВЕ И СИЛИ!!!

Ами добре,ще ти разкажа,не виждам защо да не разкрия историята си,аз на никого не съм направила нищо лошо.
При мен събитията се развиха зле,¨приятелката ни¨беше много по-млада,не женена,той на 50 тя на 30.Брака ми не беше лош,разбирахме се имахме добър бизнес.Когато се яви моми4ето в живота ни,аз веднага разбрах,след толкова години съвместен живот как няма да разбера,той не ми каза криеше,но тя запо4на да ми се обажда.Моми4ето беше упорито,решило на всяка цена да го разведе.Аз не знаех също като теб какво да правя,беше ми много мъ4но,страдах,стопих се,но скандали и разправии не направих.Той също не предприемаше нищо,може би е мислел,4е ще отшумят нещата,но моми4ето забременя и отказало да направи аборт.Тогава си прибрах багажа и си отидох.Добре,4е си имам мое си жилище.Трябваше да запо4на нов живот,но не знаех как,страхувах се дали ще си намеря работа на 47г в България това си е много трудна работа,бях в депресия много дълго време.Представящ ли си без работа,без осигуровки,без никаква подкрепа.Отидох на едно интервю за работа толкова сма4кана,4е не о4аквах,4е ще ме вземат.Оба4е ме приеха,запо4нах новата си работа в колектов от едва ли не тинейджъри,4удех се как ще ме приемат,как ще свикна с тях имах колеги по-млади от децата ми,но ме приеха,станахме приятели даже,ходехме на кафе след работа заедно.Не знам може би то4но този колектив ми вдъхна желание за нов живот,повдигна се само4увствието ми,намерих си хоби,разбрах,4е все още привли4ам погледите на другия пол.Виж това е не е смешно заради възрастта ни,а е много важно,4овек винаги иска да е харесван.След това трябваше да замина за Испания за да помагам за вну4ето си и сега съм в Мадрид,4увствам се добре,харесвам си се,имам си само4увствие,имам си кръг от приятели и българи и испанци,добре съм.
Сега когато се обърнах на зад в спомените си за да мога да ти напиша това писмо,спомних си колко обидена и огор4ена бях,едва не се разболях тогава,сега оба4е го приемам по-друг на4ин,не 4увствам обида,простила съм,с бившия сме в добри отношения.Сега оба4е при тях нещата не са както трябва,но това не е мой проблем.

Но при теб може нещата да се развият по-друг на4ин,щом той не казва нищо,не ти се обажда приятелката му,може пък и тя да е омъжена и да е просто временно увле4ение.30г брак не се захвърлят така лесно,та това е живота ти и твоя и неговия също.Продължавай да живееш както до сега,остани си добра,не се озлобявай това ще ти помогне.Пък прояви разбиране и към него,4овека просто иска малко да се подмлади,правят такива неща мъжете на неговата възраст.Прави се,4е не забелязваш нищо,те мъжете са като децата.Да ме извини мъжката 4аст на форума.
Ти мила сама ще разбереш дали си заслужава пове4е да спасяваш брака си или ве4е не си заслужава.Аз просто исках да ти кажа,4е живота може да е добър и след един развод,стига 4овек да не се предаде.
Желая ти успех и стискам палци дано събитията се развияттака както ти желаеш.