Маскарада- плюсове и минуси.
Има три варианта:
1. Аз се чувствам добре, но в очите на хората съм нещастен.
2. Когато съм добре хората го виждат. Когато съм зле- също.
3. Чувствам се зле, но за света всичко ми е наред.

Казвайте, кой кво мисли.
И що така го мисли.


Пък аз ще чета и ще ви изяждам с парцалите.

e да ,чувствам се като иван глупака.седя тук и правя ретроспекция на живота си .не е лесно ,особено като знаеш,че така и така ще те изядат с парцалите.
първи и трети са много крайни и трябва да си много добър артист за да ги играеш.аз не съм.
иска ми се да избера втория вариант.мисля,че съм най близо до него ,но с някои забележки.
когато съм добре-о.к.това е лесно,можеш да дадеш:излъчваш положителна енергия,с която зареждаш другите.
но когато не съм -какво бих могла да дам?да натоваря другия ?не ..не .това е състояние с което трябва сам да се справиш,колкото и да ти е трудно .
спомням си разказа на една българка,отишла на гости при една японка,която преди дни била загубила майка си .жената я посрещнала ,била мила и усмихната.разговаряли за много неща .по нищо не можело да се разбере ,че тази жена тъгува.българката била смаяна,защото знаела за загубата.мислите ли че тази жена не е обичала майка си ?аз не мисля..просто не е натоварила другия човек с проблема си .
това ме води в живота-когато се чувствам добре ,искам и другите да са добре
но когато съм зле,искам само аз да съм така .
такива ми ти работи ..

Кое точно те кара да се чувстваш глупаво- ретроспекцията ли?
Че тя си е нещо нормално. Колкото до изяждането...това е участ, която постига всеки срещнал ме. Споко.
Та, на въпроса.
Казваш, че третия вариант ти се струва краен.
Но ти постъпваш точно така.
Българо-японския разказ е също в негова подкрепа.
Което, без да крия ще призная, че очаквах.
Съгласен съм и с доводите.
Но дали те са истинските.
Т.е. дали са единствените.
Кво ще кажеш за например за това- когато човек показва, че е зле, той всъщност покава и че е уязвим. Разкрива се негова макар и моментна слабост.

разбира се ,че сме уязвими,слаби и нараними-в някои моменти.
не го отричам.и това е нормално.но когато съм така-старая се
да не го показвам.това е разликата.
сега като се замисля,на кантара съм между 2 и 3..
дали пък не съм скрит талант?
я кажи,като толкова много знаеш?
и не ми закачай парцалите -единствени са ми

ай да му се не види и новаков
и неговите теми за размисъл

Здравейте на всички !!!
И аз си пазя дрипичките ...
Но според мен има и четвърти вариант - нищо ново под слънцето ...
Казал си го е онзи, Петрарка ...
В сонета си
А дали ще сме добре или зле ...???
Сложна работа! Такъв си е животът - шареничък, та чак на цигански стил избива ...
Ама нали за да оцениш, че си добре - трябвало да имаш база за сравнене
Чета на един уличен постер - реклама на м-тела : "Понякога трябва да се изгубиш, за да намериш себе си " (или нещо такова?)
Добре са го казали ...
Та добре или зле ...??????????????????????? все си си ТИ (всеки от нас) !:-)

Не си.
Талант де.
Или ако мога да цитирам по памет една мисъл, четена тук в клубовете "Ти си невероятно уникален. Също както всички останали."
Старанието ти, да не показваш кога ти е зле, автоматично те праща в трети вариант. Това е нормално. Никой не иска да го виждат в момент на слабост. Дори на мен ми се случва, понякога да сложа маска /а цитираната мисъл се отнася и за мен/. А аз съм човек, който крещи когато му е зле . В такива моменти малко ме интересува какво ще си помислят комшиите. Т.е. "данъка обществено мнение" не ми е приоритет. Което понякога ми излиза през носа де.

Оставаш си с парцалите, ще ви ям заедно.

Съгласен.
За да усетим разликата, е необходим контраст.
Колкото по-голяма е амплитудата между двете състояния, толкова по наситени са спомените, които остават.
От там и шарения живот.

щом ме пращаш в трети вариант,тогава ще крещя.пък каквото ще да става.
ми тогава да ти изкрещя,че стихче нямам а ?
и за друго ще крещя-наоколо си бил,а аз не съм забелязала.
или съм?

Що нямаш стихче?
От това те боли??
Къде е това "наоколо"?

Ама и аз като някой евреин- на въпросите с въпрос.