САМОТАТА Стара тема, банална тема, омръзнала тема, решавана многократно по някакъв начин и нерешена за всеки от нас поотделно. Има ли я? Как я приемате? Как я решавате? Страдате ли от нея? Как се спасявате, с какво, по какъв начин? Радвате ли се на самотата. Какво е това - спасение от задължения и досадници, неизбежно зло, спътник, временно състояние, "екстра" към живота, наказание или нещо друго. Да й обръщаме ли внимание или да сме доволни, че я има. Че най-сетне сме сами, че можем да бъдем само със себе си, да направим най-после многократно отлаганите неща за себе си. Но доволни ли сме от тази възможност. Все още ли я искаме. Как да продължим? Какво да правим? Трябва ли времето, което ни истава (за всеки различно и незнайно) да запълваме механично с празни приказки, с телевизия предимно, изоставяйки и отказвайки се от реалното човешко общуване само защото последното често носи разочарования, досада и др., но пък в редки случаи може да откриеш "човека на живота си. Моля, бъдете искрени и без патос и излишен оптимизъм. ОТГОВОРЕТЕ ПО ЧОВЕШКИ.

САМОТАТА Е КОФТИ РАБОТА

По човешки ме е страх. И често бягам в самотата си - именно поради този страх. Страх, че ще ме заболи. Давам си сметка, че това е вид егоизъм, егоцентризъм може би е по-точната дума. Но с годините не привикваш към болката, даже може би става по-остра...

тежка тема никой не иска да я зачекне както трябва и да даде изхода но това е толкова индивидуално - разбирам "самотата" на темата

не съм убедена, че има изход. освен, може би, да свикнеш да си живееш с нея. както гърбавите си живеят с гърбицата. ако ти звучи грубо, тогава както човек с лунички си живее с луничките :)

а защо някои я хвалят и са доволни от нея, защо?

ами защото е много по-гъжно и подтискащо да се оплакваш от нещо, което така и така си го имаш.... ако си сам - не е ли по-хубаво за душата да си повярваш, че е така, защото го искаш и защото е прекрасно, а не защото нямаш друг избор...

Ako znaete angliiski, opitaite na www.uDate.com. To e samo za samotni hora.

откъде на тази възраст да знаем разкажи ни

Аз познавам две страни на самотата: Едната - ако не можеш да живееш сам със себе си, значи никой няма да може да живее с теб. Освен това , такава прекрасна, изискана и умна компания :-) - едва ли другаде има. Другата страна: Човек е социално същество. Без контакти със себеподобните си - той спира да измисля нови неща и психически се уврежда . Може би трябва, на всяка цена, да правим нещо средно .