Re: Маската на Локи / Фен клубове / Фентъзи

Искам първо да отбележа, че книгата може и да не е от ранга на "Господарят на Светлината", но е Зелазни, без някой да го е допислвал. А това само по себе си е достатъчно.
Ако си представил авторовото въображение и книгите като една вселена, не може да не забележеим, че между отделните й части съществува сходство. Колкото по-добър е автора, толкова е по-голяма вселената му. Е, Зелазниевата е достатъчно голяма, но и при него се забелязва същия модел...което прави нещата още по-интересни според мен. Но подред...
Не може да се каже, че това е типично фентъзи - с хартията му не можеш облепи райхстага, а и не става за тежък, тъп предмен, годен за нанасяне на удари. Както го нарича самият автор - това е жанра, който той определя като "science fentazy".
Идеята е от не особено експлоатираните, поне не толкова, чеда предизвиква досада, каквато буди книга, изпъстрена с разни бляскави рицари, безчислени редици маршируващи армии, прекрасни принцеси, чакащи някой по-засукан тарикат да им покаже това, онова. Където всеки е герой, богоизбран или поне потенциален носител на Оскар за поддържаща роля, облечени в прекрасни дрехи, падащи от небето ('щото не останаха нормални хора да ги тъкат и шият), тъпчеще се с невиждани кулинарни произведения (пак падащи от небето, поради горепосочената причина). Рализма на места стига до груб натурализъм, но това не беше причина да не се изкефя на цветущите описания. Спомнете си началото, когато се срещаме с тамплиера, чиито ботуши воняха на конска пикня, а наметалоо му беше оцапано с други отпадъчни продукти на храносмилателната система, типична за преживните животни. За пръв път Зелазни прибягва и до по-неплатонични описания на разни органи, играещи жизнено важна роля в репродуцирането на човека.
Колкото повече си мисля за книгата, толкова повече се убеждавам, че една от настолните книги на зелазни като малък е била "Кръстоносци" на Сенекович. А и Чехия е доста близко до Полша... което обяснява почти нескритата гордост от рицарското съсловие като идея и в частност от отделни негови представители.
Да се спрем по-подробно върху героите. Интересни са вазимоотношенията между тома Амне и Върховния Магистър на тамплиерите. Амне е магьосник, превъзхождащ неизмеримо обикновения рицар, владеещ множество умения, сам по себе си неимоверно опасен. И все пак се подчинява на стоящия над него без ропот,без да се възползва от дарите си. Има силата да е пръв, но не я използва. Интересен е начина, по който се съчетават преклонението пред християнския бог и собствената му идея за света и неговата подредба. Откровеният атеист съжителства странно добре с воина Божи. Всъщност в светлината на изказването, разясняващо въпроса с подчинението по време на бой и колко струва тогава свободната воля и самостоятелната преценка, действията му напълно логични.
Хасан е пич :). Иска власт, но не каква да е власт, която може да получи, управлявайки во веки Веков хашиюните, а Властта. Като изключим този му стремеж, останалите му качества го правят много подобен на друг Зелазниев герой - Хасан от "Безсмъртният". В един различен аспект водачът на хашиюните стои над всички други герои поне с две класи. Хасан не се съобразява с никой, той не реагира със събитията, той ги кара да се случват. А и докато Локи е божество, Хасан е просто човек, макар че се замислям, доколко е уместно да се употреби тук думата "просто". И докато въпросното божество в едно от проявленията си се напомпваше със сила от Кристала, то "обикновеният" човек черпеше сила от себе си, от самата си същност. (Интересно, нали?) Същият този човек е избран да бъде заместник на Локи на скалата, място, където не е за слабоватички. Лично аз го приемам за един вид признание за достойнствата на мохамеданина.
От думите на Локи, разбираме, че светът се подчинява на цикличен характер (моля Ви, не се бъзикайте с проклетата дума!... въпреки, че това обяснява защо понякога светът сякаш е с краката нагоре (и тука не се бъзикайте!) :Р) Хората си живуркат, развиват се, стават могъщи, опълчват се на боговете и ядат дървото. После всичко пак започва от начало. Ако това предполага, че Локи всеки път си го отнася от дъртия Один, не е чудно че е станал такъв, какъвто е. Така де, защо да си даваш зор и да бъхтиш, като накрая всичко става пак по старому? Как да не станеш циник, самоназначил се за random-a в играта?!
Прави впечатление, че Зелазни поначало си пада по мита за Прометей. След разказа "Любовта е имагинерно число" това е втора директна препратка в тази насока.
Останалото си го знаете, добър сюжет, герои a la Zelazny trade mark, старателно издокарани до небрежност случки и събития, просто приказка...
Най-спорният и интересен за мен момент беше, когато "Локи се втурна напред в горещия вихър с изострено за бой съзнание" (по памет). От написаното става ясно, че той търси Хасан ("Хасан го последва както вярващия следва своя Бог към Рая"). Едва в последния момент "зърва" и Том, и го взима със себе си.
Аз си представям нещата по следния начин. Локи е едно съзнание, децентрализирано до голяма степен, но чиято сърцевина се намира в една матрица. В конкретния случай - Другия. Абоминациите от рода на Тома Амне са просто гостоприемници, които могат да приютяват матрицата, а като такива владеят редица сили, отличавайки ги от обикновения човек. До тогава, те съществуват самостоятелно. Въпросът защо Том е взет, е малко спорен - Локи така и така ще използва Хасан, за да го замести в контактите му със змията. Така, че спасяването му от пламъците може да се тълкува като реинвестиция в собствените акции (или като чиста прищявка)... двубоят в долината при галилейското езеро е съвсем отделен, засягайки само двамата мъже и нямайки нищо общо с Локи. Друго обяснение не ми се струва вероятно, поради безотговорността не Локи.
Фонът на тези събития е битката между двете армии. Красиво описани сцени, дума да няма. Дълго ще помня момента, в който пет хиляди тамплиери се отпускат на колене, чакайки ятаганите на сарацините. Както и почти напомнящите на заповедна молитва думи "Ударете ги, хора! Ударете ги!"...
... и музиката, да не забравяме музиката...

Какво още ли? Ами нищо, четете и се кефете.

Не сме на олимпийски игри...

Хубава книга. Странно, доста хора не са я харесали... или по-точно казват, че не са били впечатлени... И аз не мога да кажа, че бях, но... Май по-точно е да се каже "не чак толкова"... Често си изграждаме изисквания към любимите неща, особено автори и по този начин без да искаме, без да мислим за това дори, ги вкарваме в тесните релси на собствените си очаквания, а после се мръщим когато те излизат от тях доказвайки ни, че не са толкова тясноспециализирани и едностранчиви, колкото сме имали наглостта да предположим с действията си... Пратчет не е просто шут, който се изчерпва когато почнем да схващаме прекалено лесно смешките му, Толкин не е само шибано перфектно изпипания си свят и Зелазни не е длъжен всеки път да ни оставя с блъскащ пулс задъхно да молим за още... Странно как когато си добър в нещо, отпървом ти носи усех, а после без да усетиш в кой точно момент, всички единодушно го обявяват за твой Атрибут и изведнъж се оказваш длъжен да съобразяваш Облика си с него...

Както и да е - за книгата: Хареса ми, макар да се чете малко бавно. Сурите определено ми доставиха по-голямо удоволствие от файловете - мисля си, че това си беше граничещо с документализъм реално представяне на епоха, нрави, личности и въобще!... Прекрасно! Не знаех много за периода преди да прочета книгата, но сега се лаская да си мисля, че го разбирам... Имаше и един малък "гъши астет" обаче, ако не се лъжа - на едно място се казваше, че в торбата на рицаря (не помня дали беше Амне или онзи който щурмува крепостта на хашишюините) имало едиквоси и няколко царевици... Кхъ-кхъм... ; )
Леките сексуални намеци - : ) да, стряскащо на пръв поглед, но всъщност доста симпатично... Пък и при положение, че героят този път не пушеше, пиеше или ядеше постоянно, този избор на натрапчиво поведение, което като тънка червена линийка да прошнурова повествованието, всъщност би могъл да се очаква... Даже и в това отношение обаче класата си е класа:
"Известно време не си казаха нищо.
Известно време нямаше защо да говорят." (или нещо такова)
Супер.

Мотивацията на героя - North беше споменал, че му убягва. Не твърдя, че съм разбрала всичко кой знае колко добре, камо ли правилно, но... май за поведението на Том като лайтмотив може да се счита изказването му накрая по време на битката с Хасан, когато казваше, че арабина се бие за да победи, а той за да не загуби... В онзи момент очаквах някоя тъпа псевдодаоистка, псевдобудистка айкидо-изцепка, но останах адски приятно изненадана. : ) Стил. А за Локи - пак, не твърдя, че го разбирам, но... май тук прометейското амплоа си беше адски силно застъпено, а всичко останало не съвсем доизяснено всъщност изразява част от чара на зелазниевият стил. Това което най-много мразя е главният герой да се добере до някой дрът магьосник, мъдрец или фантастично същество, чрез което в даден момент автора да разкаже на мързеливия читател за какво разбираш ли, става дума, 'начи!... : (

Накрая, за романа - съгласна съм с едно - недооценен е. (Ето един чудесен пример на грубо изтръгване на цитат от пулсиращо-кървящото тяло на собствения му контекст и насилственото му забиване в съвсем различен такъв. Сори.

) Не е толкова въздействащ колкото други неща, но... мисля си, че ако не ми се спеше толкова когато го привършвах, нещо в божествената надменност на Локи и цялата идея за технологичния ни бунт срещу боговете щеше да поприхване по-здраво в съзнанието ми и като че ли плодът нямаше да е лош... (Ябълка разбира се. От ония дето все не ни дават да ги ядем)

P.S. Всъщност май и извън мотивацията и "кой какво за кого кога си е мислел и защо тогава е казал така, а не иначе" и т.н. глупости, май останаха и още няколко неща за доизясняване. Камъка най-вече... И заглавието. За съжаление не знам почти нищо за точно този мит - Маската на Локи - или поне всичките ми знания се изчерпват с идиотскте преразкази в разни повече или по-малко тъпи филми, където сценаристите най-безжалстно са кълчили митологията както им изнася, за да си напаснат сюжетите... Но имаше поне 2 елемента, които съвпадат с книгата - Локи е затворен в маска или камък като наказание за провиненията си. От друга страна и по-класическото наказание на нордическия Прометей беше цитирано в романа - завързан за скала и змия плюе отрова в очите му (имаше и още ама не помня оригинала), така че... чудя се просто не може ли всичко да е било зипнато накуп?... Това би обяснило болката, която Том изпитваше при допир с камъка, както и приливите му на сила от него - просто допирайки се до божествената си същност е влизал в контакт както със силата така и с болката на която е подложен Локи...
А и наказанието на Хасан... : ) Има някаква идиотска ирония в това - Локи е бил наказан защото се е гаврел с боговете подпомагайки хората в пътя им към съвършенство, но когато Хасан като човек желаещ същото това божествено съвършенство се изправи срещу Локи, вторият реагира също като трансцеденталните си събратя и дори му определи същото наказание. Сладко.
Такива ми ти работи, че и много други. : )

Evil doers are easyer and they taste better.