Бях излязъл от състоянието на върховна концентрация,
бях получил нова "оферта"....Очите ми бързо се концентрираха
в битието и тялото небрежно се изстреля нагоре и плавно премина
от поза йога в дебнещия тигър.....
За тази работа - "новата" нямаше да се мине със стандартното въоръжение
Избора на екипировка винаги е решаващ, но трябваше и да внимавам с
теглото на багажа, а вятърът ми нашепваше, че за да си "свърша работата" ще
трябва да дам всичко от себе си (всяка искрица енергия), а аз не съм
от тия дето докато си вършат работата са склонни да се разделят с нещо мате-
риално от себе си било то пръст, ръка или пък глава - само енергия....
Трябваше да навестя "склада", което означава харчене от ресурса време, но
и сдобиване със смъртоносен арсенал...Оставаше само и приложението му, но
да не избързваме... :)))

Източниците ми отдавна бяха засекли мястото, но се нуждаех и от "подробности"..
Затова се изкачих на малката куличка(За голямата леко ме примързя, а и нали
пестя енергия) и призовах бухала..Последва подробен инструктаж и подходящи
"стимули", след което създадох попътен вятър. Удобна въздушна възглавница го
пое нагоре, след което го подхвана в обятията си и го тласна на изток...В миг
ноща го погълна, а вятърът нададе "изнервящ писък" и взе да стихва....
Последва един щрих в който наметалото ми се разгъна и
изплющя, а един немирен кичур се размести и нежно се заигра над очите..
Следва пристъпване през бойницата и време за висш пилотаж.......
На разсъмване бях над целта....Последва не особенно меко кацане, което не
се дължеше на липсата на умение от моя страна, а на някакви гризачи, които
бяха разорали цялата полянка и на един дънер, който "преди" не беше там...


Добре поне, че склада си бе на място.....
Погледа ми бързо обходи камарите от оръжие, хитроумни приспособления за смърт и
бронезащита. С досада подмина тежкото европейско снаряжение и се спря на стойките
на японската вълна и леко погали любимия катана........Точно така - ще е нощ на
нинджа, време на заслепяваща скорост, време за смъртоносно коварство...
Трябваше ми той!- Меча "умирай още прав" (това ви е в превод от японски)
единствено той ставаше за новата работа...Лезвието предстоеше да се срещне с какви
ли не остриета, топени в какво ли не, на които бе баено незнам си какво...Не беше
добра идея да остана само с ефеса + 10тина сантим-а стомана някъде по средата на
предстоящото, така че той и само той!
Проклех наум последния ми чирак, който се бе гътнал (помогнаха му), докато
ми пазеше гърба при една "мисията невъзможна", но пък се оказа че не е имало кой
да опази неговият и цял фут прекрасна испанска стомана лъсна от гръдния му кош..
"Късметлията" го нямаше, а багажът нарастваше ли нарастваше.....Сега трябваше да
наместя всичко на моите "крехки" плещи. Погледнах измъчено купчината и се жертвах...

Обратния преход бе дълъг и старомоден..Един обикновен "баир будала" бавно слезе
от планината, небрежно приседна в едно бистро, където свали тежка на вид издута,
походна раница, поръча си порция от нещо за което можеше да се гарантира само,
че е свалено от кокал, морно обърса с ръка запотено чело и се нахвърли, като
върколак да унищожи порцията от съмнителното на вид, но димящо и подканящо ястие..

Привечер е отново съм в замъка, погледа ми е втренчен в този на бухала, а ръката ми
в която стои молив, бързо драска някакви завъртулки по лист хартия в скромен формат
А3...Изображението скоро започва да прилича на план сграда, едноетажна и с ня-
какъв тавански етаж с капандура, комини и др. екстри...Видимите входове/изходи
са 2 за нормални хора, 5 за "РАЗЛИЧНИ" и това е ДЕБЕЛО подчертано! Подробностите са
от значение и даже един архитект би завидил на прецизноста, с която ги отбелязвам..
Сепарета, маси, пейки, столове, бар, всяка невинна саксия, която ако не я вкараш на
подходящото място в мозъка си после може да послужи за разпиляването на същия този
мозък в някакъв вид художествено произведение на абстрактното изкуство....
Този който даде поръчката каза и кой ще е там, но къде ще седне и дали няма да дойде
и някой неканен не се знае...Мислено обхождам главната зала и мозъка ми "фотографира"
подробностите и възможните треактории на движение м/у тях....

23:00h. Аз съм над сградата...Влизането ще е отгоре през запустелия на вид тавански
етаж и набелязаната капандура....Аз съм на покрива на 5 етажна съседна сграда, пре-
тендираща да носи гордото "Административна ...", дал съм и вече друго име, но то
не е за реномирана аудитория :))Времето пак е скапано, сигурно е от компанията - един
или повече от "тях" "претендират" да имат власт над него..Сипе се проливен дъжд, такъв
един студен пронизващ - нищо свикнали сме...Аз съм си "докарал" "лека" мъгла, като за
моите си цели.. Мощна светкавица раздира изтерзаното небе, но аз съм невидим за окото,
ако някой можеше да гледа в тъмното и през мъглата щеше да забележи стройна фигура
с качулка и обвита цялата в черно..От оръжията се забелязваха само мощен далекобоен
лък тип английски и дълъг прав леко закривен меч кръстосани на гърба под формата на "Х".
Тънко въже "спецялна разработка" бе обвито около кръста ми и само две стрели се пода-
ваха от колчана.......

23:15h. Оглеждам за последен път сградата долу..От ръбовете на прозорците, на които
стоят дебели капаци и от входа се процеждат снопове светлина, а за човек с тренирано нощно
зрение тя е твърде ярка и ненужна...Над входа стои табела тип билборд, а на нея се мъдри
една доволна ухилена физономия с надпис "При Пиво"...

23:16h. Време е за екшън!
С едно трениране движение се изнизвам изпод лъка, поемам го с лявата ръка, а десницата из-
дърпва едната дълга стрела....Монтирам (завинтвам) върха на стрелата, който е тип кука, за-
вързвам края на въжето за куката, след което се взирам напред...Взора ми се съсредоточава,
а ръцете издигат лъка, когато поглед, мишена и стрела са в едно отпускам тетивата. Стрелата
описва плавна дъга и поразява безпогрешно мишената. Изпъвам въжето изпробвам го и го завързвам
за един удобен комин...В дясната ми ръка вече се намира малък кинжал, който прерязва тетивата
и изчезва там от където се е появил. Време е за Джеронимооо! Тих като вятъра аз се плъзгам на
импровизирания лифт, като ръцете ми са обхванали лъка, а той се трие о въжето...

23:17h. На позиция съм! Капандурата няма стъкло, а някаква закована ламарина. Пиво явно е
немърлив домакин...Две минути и вече съм вътре..Тавана не се ползва! Въздишка на облекчение
от моя страна...Вече ми е писнало да попадам на "заети" двойки, които изпълняват еднотипна
програма гарнирана с подходящите звуци........
Монтирам нова тетива на лъка издърпвам последната стрела и обезопасявам входа (този от който
аз влязох). Обезопасил съм и изхода - там от където смятам и да изляза, но да видим.....
Данданията отдолу е страшна, някаква смес от чалга, рок и техно, а над всичко това се
носи нечии писклив бас... Истинска инквизиция за музикален инвалид като мен...

23:20h. Пробил съм дупка в пода и гледам от там с хитроумно приспособление, което предс-
тавлява тръба с много колена и лещи....
Под мене е Ефрейтора с пияна група от градската стража, 5 "екземпляра", които с голям
труд бих нарекъл хора...Явно им е тартор...Единият от компанията тъкмо е привикал кръчма-
ря и реве за "гадната бира", която е получил"...Тук късмета за малко не ме е изоставил, част
от стърготините при пробиването са паднали във въпросната чаша и са причината за назряващ
конфликт...Ефрейтора е извадил един грозен касапски нож и си подрязва ноктите на крака
с него, там някъде се вижда и една зацапана партенка, която от близо сигурно бих определил
като воняща...В сепарето в десния ъгъл се е паркирала интересна особа...Дали е заради ос-
ветлението или от дима в залата, но и моят трениран поглед не може да разпознае чертите..
Разпознаването приключва с мисълта - трябва да е Джак..Той не трябваше да е тук минава ми
друга мисъл..Ето че уравнението отново се е променило, но пък подготвения съм аз..
В сепарето в ляво са се наместили едър юначага подхванал м/у коленете внушаващ респект
сатър и невзрачен на вид човек без видимо оръжие, чиито движения обаче напомнят на
почиваща пантера...Срещу тях стои млада блондинка, която волю неволю е ангажирала внимание-
то им, устата и не спира да приказва, а сабята полюшваща се на бедрото и изглежда остра,
като езика и...Групата празнува нещо...
По даденото ми описание това трябва да са Де Вор, Господаря на Бурите/Сенки и Огнената лисица..
Кръчмарят угоднически се навърта околу тях и се старае да си заслужи името...
До камината е седнал старец загърнат в сива дрипа, но подпрян на интересен жезъл по който
го разпознавам..
По дяволите! Уравнението взе да прилича на неравенство и то не в моя полза!!!
Старият ми учител казваше "Не влизай, ако после не можеш да излезеш" - интересното е, че
самият той пренебрегна правилото и после го потвърди, като там си и остана, но аз и не
мислих да опитвам.. Мотото ми е "хаби само енергия - тя се възвръща"..
Почудих се дали да не почна от стареца за да оправя работата, но се отказах - хич не ми и
трябва някое предсмъртно проклятие да ми се бърка после в работите........
Вече се замислях дали да не постигна само "частичен" успех и преглеждах метателните си
оръжия с цел да ги използвам и после да се отегля, когато..............

Входната врата се разлетя на парчета, а беше дебела дъбовица, която става по здрава с го-
дините...Резултат от нечие мощно магическо действие несъмнено....Добре бронирана група
бойци нахлу в заведението...Бяха само дузина, но "отбрана"...Водеше ги огромен брониран
гигант, който се носеше напред, като носорог, в десницата стискаше страховит боздуган, а
на нивото на очите потдържаше прекрасен триъгълен щит тип огледален..От ъгъла до камината
проблесна синя "волтова" дъга и това беше всичко, което се видя от стареца - там него
вече го нямаше..Точно пред вратата беше масата с градската стража...Бяха бавни и лениви,
с мътни от изпитото погледи - паднаха преди човек да мигне два пъти...Само Ефрейтора бе
запазил присъствие на духа и бе отскочил, но бе притиснат в ъгъла и две бронирани фигури
го "подковаваха" там с един грозен боен чук и дълъг испански меч...

Атакуващата група бе забавена за миг от 5те преплетени тела и това спаси триото в ъгъла..
Компанията успя да извади оръжие и да спечели 3 безценни крачки жизнено пространство...
Ако бронирания клин ги бе притиснал в ъгъла, просто щеше да ги смаже с метал и живо тегло..
Сега Де Вор нанасяше помитащи дъги с огромната си секира, а сабята и новопоявил се къс
меч с димящо черно острие се мушкаха м/у шлемове, нагръдници, сглобки и цепки...
Двата гиганта се сблъскаха с рев, а после и двамата отхвръкнаха в противоположни посоки...


В този момент моя милост (Опа! Аз съм безмилостен) реши да се превърне от зрител в
действащо лице и възпламени предварително посипания в кръг, в ъгъла сив прашец.....
Резултатът бе мощна експлозия, която оформи правилен кръгов отвор над набелязания ъгъл.
От там към пода прелетяха 3 предмета, които при среща с паркета избухнаха в пламъци и
дим, последва ги и четвърти - аз..Гмурнах се в отвора като превърнах движението в предно
салто..В мига в който краката ми се докоснаха в пода ръката ми се изтреля в отсечено право
движение, а меча в нея беше само продължение на мисълта ми. "Умирай още прав" "нежно"
погали врата на Де Вор и го отхвърли, като куп ненужни парцали, някъде в дясно...
Стъпих на пръстите на левия крак и леко го сгънах в коляното, десният се плъзна плавно
назад подгънат силно и със стъпалото на дясно, а погледа ми се фиксира в дуото пред
мен...Те единствени бяха запазили присъствие на духа и бяха опряли гръб до гръб, погле
дите им трескаво се оглеждаха и търсиха нивото на атаката ми...Атакуващите се мятаха като
стадо овце сред димната завеса, която бях създал. Времено аут - заслепени и оглушени..

Предимството бе изцяло на моя страна, бях подготвен..Черното парче пред устата и носа ми
съдържаше филтър, а очите ми единствени не пострадаха...Сенки също изглеждаше във форма
през него сякаш премина тъмна сянка, движенията му станаха леко размити, а погледа му се
проясни.......Моята самоувереност едва не ме погуби...Плъзнах се напред бърз и плавен,
като леопард, катаната в дясната ми ръка описваше пред мен дъги, заключващи буквата "Х",
а дългият извит нож, погрешно наричан от европейците къс меч чакаше ниско долу за изкор-
мящ удар...Противникът обаче познаваше японското бойно изкуство и не чака да го атакуват.
Използва моята слабост (движението в "Х" се придава от китката) и нанесе разсичаш удар
с цялата си сила, дългият ми меч бе отклонен в дясно, а димящия черен меч се стрелна
към гърдите ми в промушващ удар...Грациозноста ми в миг изчезна и с близко до паника
движение опитах да парирам летящата смърт с ножа, но при допира на двете остриета, моето
се пръсна със звън...Добре че продължих започнатото от лявата ръка движение с цялото си
тяло обръщайки се с рамо към нападателя...В резултат страшния меч само повърхностно
одраска гърдите ми от ляво разпаряйки, като найлонов плик дрехите и "уж сигурната"
ризница, която скрито носех отдолу.......Мамка му на мага-ковач, който я изработи!!!!
Мисля да му потърся сметка, ако оцелея до сутринта!...Последва приклякане от моя
страна и разсичащ удар с катаната от долу на горе, който бе париран чисто....
Последва кратка рамяна на удари, но вече държах "Умирай още прав" с две ръце и поемах
отката на "Димящия" /така мислено го кръстих/...При допира на двете остриета хвърчаха
искри и се разнасяше писък-звън едва доловим, някъде на честота на границата на човешкия
слух..Още имах предимството аз бях в ъгъла и зад мен бе стена, а зад Господаря на бурите
бе цяла тълпа стоманени рицари, които почваха да се окопитват.. М/у тях и гърба му стоеше
само FairFox със своята сабя и даваше всичко от себе си за да му спечели време...Дуото
бе м/у чука и наковалнята и времето му изтичаше....Аз знаех това и чаках атаката му и
Сенки го знаеше, а мравките които лазеха по гърба му в очакване на някое острие му го
напомняха..Атаката бе вихрена и злобна, долових нещо от италианската школа в нея, но
си имаше и собствена разработка..Остриетата се сблъскваха трикаратно плетящи сложни
арабески във въздуха, мечът ми отново бе отклонен този път надолу, а Сенки смени
треакторият на своя в движение, но той не знаеше, че съм му подготвил капан..
Преди да се насочи надолу, катаната умекоти противниковият удар, а замаха насочен към
главата ми бе отбит със страхотен звън от лявата ми уж гола ръка..Този път изненадата
бе за Сенки - м/у китките и лактите един нинджа държи зашити в ръкавите си стоманени ленти..
Погледа му от триумфален в миг се смени на отчаян когато почувства стоманата вътре в
себе си. Умря прав още преди да докосне пода...


Работата ми тук привършваше, сниших се и огледах полесражението......
Джек от сенките не се виждаше никакъв...
Ефрейтора пълзеше в ъгъла, но определено не изглеждаше във форма, противниците му лежаха
под него, а касапският нож стърчеше м/у нагръдника и шлема на "типа" с чука...От нападателите
на крака бяха само трима, но приключваха с Лисицата бяха я обезоръжили и вече я връзваха..
М/у бара и една обърната маса се спотайваше Пиво, а интелегиентните му очи обхождаха и за-
паметяваха всяко действие.... Време беше да "вдигам Гълъбите"... Фокс не ме интересуваше нито
нападателите, но виж с Ефрейтора нещата не стояха точно така...Хвърлих нова димка в центъра
на стаята и вдигнах близката маса, на която преди минути се бе веселила компанията и я метнах
по посока 3-мата в центъра....Чу се трясък и мигом там се поразчисти пространство..Веднага
го използвах и с два скока се добрах до отсрещната стена...Всички прозорци бяха заковани с
капаци и имаха решетки - всички освен един за което аз лично се погрижих с пиличка привечер..
Това бе моят подготвен ИЗХОД! Третият ми скок бе последван от кълбо а дясната ми китка се
тръсна с отсечено движение..Капакът на прозореца се разлетя на трески, а тялото ми се приземи
от вън- признавам за съжаление на четири крака и доста болезнено. Вътре Ефрейтора изгледа с
глуповато изражение забоденият м/у очите си шурикен и се просна възнак. Дали Лисицата използва
ситуацията и се измъкна не беше мой бизнес? От вън, пред мен се извисяваха два силуета и
това вече си беше мой бизнес...Някакъв "будала" се опита да ме последва през прозореца и
си остана там прикован на дуграмата от стрелите на двата заредени арбалета, с които бях обезопасил
"изхода".../След като мина от там арбалетите се задействат след две секунди и стрелят през
интервал от 1 секунда/....През ума ми мина благодарност, към покойния ми сенсей за уменията
които ми беше предал....Никой не пробва да излезе пак през прозореца, а на устните ми се
заформи тънка, жестока усмивка - можех да си я позволя защото двете фигури пред мен
не ми обръщаха никакво внимание, а бяха изцяло заети и концентрирани в двубоя по м/у си..
Нямаше нужда дори да превключвам на второто си зрение въздухът м/у тях бе изпълнен с нещо
повече от напрежение, ако някой си позволеше да мине, м/у двата вперени един в друг погледи,
м/у протегнатите напред ръце щеше да бъде нещо повече от изпържен, в миг би се разсипал на
пепел...
Gandalf (защото сивия старец бе имено той) срещу властелин на мрака, името му не ми бе
известно, но несъмнено той бе оня дето нахълта с взлом..
- Хубаво е, че си е намерил друга работа, а не се меси повече вътре - минава ми една мисъл...
В главата ми вече се въртят и други мисли :
- Дали да не се разположа удобно за да изгледам финала?
- Пиво изпуска най-готиното.....
Но пък глезена ми нещо се обажда и то ревностно и пронизващо. Трябва да е от меките
ми скорошни кацания и свръх напрежението на схватката.
Зад близкия ъгъл се чу врява и приближаващ метален звън, а над кръчмата падна сянка.
Горе пикираше летящ гущер язден/пилотиран от "Лейди НЕЗНАМКОЯСИ"...Мобилните резерви
на врага най-накрая пристигаха.. Но това да не ви е тъп холивудски екшън??? В реалния
живот винаги закъсняват! Разваляха ми само гледането на спектакъла, а се бях "уредил" с
билет за първи ред, но нищо. Пак ще се видим!

П.П.
Отивам да направя "рекламация" за ризницата!
/Ваш ВампКилър/

Ъ-ъ-ъ, не че имам нещо против теб, но защо не се откажеш от писането? Така ще спестиш и на себе си, и на околните доста мъки.

Adversus solem ne loquitor.

Тамън го утрепвам, моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя!!!!!!!!!!!!!!!!!!!



I have not the uniform, but I have the spirit. My heart is that of a Musketeer!

Гат не въри - не въри.
Да седнъ дъ съ зъпивъм с някулку от лиупардити. И баш тугаз дъ съ сбият наокулу. Що ли ни съм изнинадън, чи ги изпутрепъхъ кът жалки нувубранци? Да беха 5 ут мойте тигри на масътъ - колкуту и дъ съ пияни, ни мош ги изненадъ (усвен аку виднъш им съ плати увреме). Нейсе.
И оня гаден нош - баш той ми беши у ръкътъ. Спичелих си гу ут единиа лиопарт на заруви, мъ зъ ништу ни ставъ.
Поне сте ми се размине арестъ - ас уцелях, лиопардити нье. Злото сте пубъркъ Клюнъ ут ебафки ф щабъ. Уфциферскъ им рабутъ. Ас пуне шъ зарадвам Жилезнийъ, чи полувиътъ скапъни гирои, дету саму му тровйът животъ наокулу, съ общу фзету мъртви.
Убачи ино ни моъ расберъ - ут скапънътъ биръ ли мъ були глъвътъ, или ут уная тинекия, дет ми съ зъбоди у челуту (лечитела у лазартъ рече, чи нищу ми нема, заши мъ с губеркътъ и утиди дъ съ дупий). Ас личну мислъ че ште да е ут бирата на Пивуту, мен толкоз ме не болеше гат ми заседна ф тила стуманенъ бронебойкъ при убсъдътъ нъ оня курник, както и да му беши имиту (един ли грат упсаждъхми и префзимъхмъ за толкуз гудини?, амъ ошти ми ставъ топлу нъ душътъ, кът си спомнъ кво му направих на онйа пиян нигръмотин мирач нъ бълъстътъ ).

Пробутваш ми ирония, значи? Към по-старши по звание, а?

Вятърът свисти в косите ми, докато мощните криле на Даун отмерват тежкия ритъм на полета ни. Люспестата й глава е източена напред, малките й остри ушички - присвити. Усещам напрежението в мускулите на изящното и тяло, а под него - само празнота...
Километри под нас къщички-играчки се редят около улици-играчки, оформят град-играчка. Реката, около която се бяхме събудили всички един прекрасен(или ужасен?) ден, влачи (наистина ВЛАЧИ!) води някъде дълбоко в ниското. Струйка дим се протяга към мен от ниското и гъделичка ноздрите ми.... стой! Върни малко..... СТРУЙКА ДИМ???
Проследявам с поглед дима до източника му... Да го...таковам! (само да не ми чуе Нейно Величество мислите, че ще ме измодерира )
Кръчмата на Пиво! Ето ТОВА вече е БЕДСТВИЕ!
С мъка подтискам първоначалния си подтик да се паникьосам... Трябва да мисля трезво...ок, мисля трезво, мисля трезво.... !... ъъъъ... МИСЛЯ ТРЕЗВО!
Мамка му! НЕ МОГА да мисля трезво, когато гори КРЪЧМАТА НА ПИВО! Само да хвана идиотът, който е отговорен за този АПОКАЛИПСИС!
Даун се спуска стремеглаво по зададен от мен сигнал и грациозно пикира за кацане пред горящата сграда... Скачам бързо, като в движение вадя меча си. Закашлявам се от задушаващия дим, който излиза от вратата...От вътре прииждат хора... Мярвам няколко познати физиономии...
Внезапно точно срещу мен изскача най-познатата от всички - озъбеното грозно лице на местния идиот Мунчо, наричащ себе си, в моментите, когато може да върже членоразделна реч, с гръмкото име ВампКилър... Абсолютно безобидно същество, с осакатено от боговете съзнание....
Облякъл е някакви смешни дрипи, в едната си ръка държи ръждясал пирон, в другата - продънен тиган, а на лицето му е изписана безумна гримаса... Явно пак е в един от лошите си дни. Кофти. В такива моменти има халюцинации и може без да иска да нарани някого... явно този ден кръчмата го е отнесла, за ужас на своите фенове....
В този момент в мен се заражда ужасен гняв към това същество, невинно в своето невежество, но съсипващо най-ценното, което крепи един герой по пътя му в този изпълнен с опасности свят - мисълта за топлата камина и вечено леещото се Пиво на кръчмаря Пиволей... Сърцето ми се свива при последвалата експлозия, причинена от неопределена спиртна субстанция... Гневът ми е ужасен и ръката с меча сама се вдига... мамка му, аз касапин ли съм или що? Човекът....ъъъ, е, добре де, 'човекът' едва ли е точната дума.... съществото е напълно беззащитно... Този път вдигам лявата си ръка и изричам просто заклинание, което го отпраща на стотици километри от всяка кръчма... и тва ако не е заслужено наказание!!!
Години след това чух за Лудият Монах, който живеел в планините Нгорго и пеел "Аз съм сънчо" на непредпазливите пътници. Надявам се никога, ама никога да нямам път към планините Нгорго... Дори най-читавите трудно оцеляват след подобна масирана атака на мозъчните центрове...
Влизам в кръчмата. Пиво се вайка, Фокси се грее на огъня, Де_Вор и Сянки го гасят... Ефрейторът и Градската стража, в чиито задължения иначе се включва пожарната команда, са събули чепиците си, наболи са ги на шпагите си и както са насядали по горящия под, въртят ги като шишове и примляскват мазно-мазно.... МЪЖЕ!
Е, не е чак толкова тежко положението, хвърлям оцяняващ поглед аз. Избата не е засегната, само наредените на бара бутилки. Знам че са застраховани, така че не се тревожа. Прибирам сабята си, пускам малко Водна стихия и се настанявам на най-близката овъглена маса. Ефрейторът ме псува, защото съм му провалила "надиничкити", а Фокси и другите сядат при мен. Пиво изпълзява изпод масата и ме поглежда с благодарност. "Заведението черпи!", и след кратък размисъл "...Но само по едно!'"
Организираме литературно четене... После не помня.....

Забележка: Моля, Сянки, не взимай това, нито горното предвид в твоята история! Много ме кефи историиката ти и не ми се иска заради разни Мунчовци да пропадне.....

I have not the uniform, but I have the spirit. My heart is that of a Musketeer!

'дупка' е по-точната дума, на майтап го взимате май. Абе щом ще сервирам на отрепки като вас, да не мислите че няма да си назнача подобаваща ОХРАНА.

Пфуй... Пък и както вече казах стратегическите запаси са хм, недосегаеми за енергии под 10 МТ

Ad astra per aspera

Предлагам си кандидатурата за охрана. Нали помниш - гигант с непробиваема броня и огромен чук. Имам само едно условие - бира на корем! Направи си сметката добре, щото коремът побира доста литри.

Adversus solem ne loquitor.

какво ти влиза в работата това което съм написал???
Защо нарушаваш добрият тон?

:))))
Здрава глава имате
Мислих да ви изправя срещу четирима, ама нещо ви подцених
Грешката е моя

че ти пръв наруши добрия тон, въплътявайки се в ролята на "непобедимият, великият, този, който не може да бъде прецакан" и т.н.
Освен това не ми хареса как трепеш народа, не обръщаш внимание на никого, освен на себе си като герой, да не говорим, че не ми харесва дъха ти, както и провисналото ляво ухо!

Не се бъркай, Сянки си знае работата!
Наистина страхотно ме дразниш, вярвай ми!

I have not the uniform, but I have the spirit. My heart is that of a Musketeer!