Ти май случайно посочи един от основните, поне според мен, проблеми на днешното време.
Знаеш ли и на мен вече не ми е останала много вяра. Патила съм си от доверие, оказано ей така по подразбиране. Лъгали са ме, предавали са ме, наранявали са ме, унижавали са ме... Прав си, защо ли пък при това положение да вярвам на хората. Но явно се хващам вече като удавник за сламка в такива ситуации - убеждавам се, че аз съм сгрешила, доверявайки се на неподходящи хора. За съжаление знам, че се самозаблуждавам.
Нека пак да направя малък паралел с фентъзито. Като се абстрахирам от приключенията и магията, ценя в тях и човешките отношения (колкото и да са идеализирани понякога). Хубаво е (за мен поне), че поне чета за истинско приятелство, за жертвоготовност, за хора, на които можеш буквално да повериш живота си. Измислените герои ми помагат донякъде да запазя в мен поне онази малка частица вяра, която дарявам на хората, които са ми доказали, че я заслужават.

To hear, one must be silent.

Ех, Дейви...
Може много патетично да ти се стори, ама АЗ врвам в хората.

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Светлина, колко обичам някой да изказва собствените ми мисли на глас!
Мразя да се събуждам сутрин, след като цяла вечер съм била в замъка и съм приключенствала! Мразя да тръгвам към работа и да видя как никой не вижда нищо вълшебно и хубаво в живота. Мразя мисълта, че така ще бъде до края на живота ми- като един омагьосан кръг, в който ще се въртя и въртя. Събуждане, душ, автобус, работа, автобус, легло, събуждане, душ... Мразя дори приятеля си, затова че се е предал и примирил с всичко около себе си! И въпреки всичко толкова ОБИЧАМ всичко и всички около мен! :-) А как ми се иска никога, ама никога да не се събудя!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

pisna mi... i oste kak

no nikoi ne me pita... a i sum tvurde malka za da sum oteg4ena ot jivota

no puk opredeleno mi pisna uj inteligentni hora da govoriat prostotii

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама то наистина не е. :) Пък за крещенето - кой крещи?! Аз само я предупреждавам (Вселената) - жълт картон един вид - после, когато събера съответната сила - аут! Толкова е просто! :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Имаше едни книжки - един човек - полуоплешивял, приличнозакръглен, 40-годишен типичен ама направо свръхтипичен представител на най-скучната част от и без това скучната средна класа намира вълшебна валдхорна - Рогът на Шамбаримен, който му открива портал към друг свят... После се оказа, че същия този пълничък плешо е Властелин на Светове, Създател на Вселени и какво ли още не... Та дали ще тръгна - ще тръгна, що да не? Пък нека и да не съм Повелителка, нито Принцеса от онова кралство или пък демон от другото...
А дали ще чиракувам едиколкоси години в някоя крайпътна кръчма - ще видим, но едва ли... А и да не тръгна... Виждаш ли - важно е не КАКВО, а ЧЕ избираш!

Свобода! Какво повече?! :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Skypo na syrceto mi ruso!
Imash li osnowanie kogato wlezesh w restorant i poglednesh menioto, i nishto ne ti gowori, da kazhesh, ama to niama nishto za iadene. Ami towa gowori zle za teb.
Bolka, molka... razglezeni, ot nishto nezatormozeni deca! Zhiweiat si zhiwota i kakwo iskat, da im e interesnoi, da ne im e skuchno, towa za was e nai-golamata tragedia w zhiwota.
Kakwo prawite wie? Stoite i se oplakwate kolko e skuchno, kolko e malys i "kraen" sweta, zashtoto tezi, koito mogat da wi oprowergaiat, sa dotolkowa zaeti s negowata krainost, che ne im ostawa wreme da se usmihnat, a kamo li da otgowariat na praznite wi prikazki.
Ako fakta, che dori i ot nai-drebnata rabotica w ezhednewieto prawim "bitka", s koiato da se preborim kakwo losho ima? Proiawa na shibana gywkawost maika mu stara! Ako utre se nalozhi da ia zamenim s neshto drugo, dobre, taka da byde, zashtoto triabwa da se deiswa sreshtu wsichko, a ne da bydesh ostawen da te deistwat. A wie tochno towa prawite.
A sega izbylwaite mi oshte suma ti prazni redowe, koito nishto neznachat...

nadiawala se... wait grandma for beauty!

I like your style :)

:-)))))))))
Абсолютно!
Ако някоя буря на сенките ме отвее в Амбър, ще се облека като момче и ще потърся работа като юнга на някой кораб :-)
Така хем свят ще видя, хем Сенки...
И после ще се запиша в гвардията :-)
И ще се издигна малко по малко...
И ще стана кралски емисар :-РРРРРРРРР
или каквото дойде...
Абе ЩЕ избера с две думи...
Защо не го направя в ТОЗИ свят? - ще ме попитате, знам....
..ами.. защото ОНЗИ свят ме кефи повече...той съществува ако не другаде, в съзнанието ми... което малко или много го прави реален и съществуващ....
Аз му се кефя именно по тази причина..
Искам да съм разбойничка в Авалон!
Или пиратка в Дегба.
Или патрул в Ардън.
Или кръчмарско момиче в Еринор......
...или ****** в *********
....а през деня ще обяздвам коне!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...