Е, не съм толкова добър в измислянето на заглавия, но се надявам да разберете проблема.

И така:
Колко книги стигат? (не искам да уточнявам за какво...)
Добре ли е да сме прочели много?
Важно ли е да сме разбрали това което автора смята за основна идея? (нямам предвид че човека е искал да яде и ние трябва да го разбираме)
Трябва ли да продължаваме да мислим по книгите които сме прочели?
Добре ли е да ги препрочитаме?

"Колко книги стигат?"
Не стигат, колкото и да си прочел. Просто продължаваш да четеш.

"Добре ли е да сме прочели много?"
Термин много в книгите няма. Просто четеш още...

"Важно ли е да сме разбрали това което автора смята за основна идея?"
Много по- важно е да разберем какво ние смятаме за основна идея.

"Трябва ли да продължаваме да мислим по книгите които сме прочели?"
Да.

"Добре ли е да ги препрочитаме?"
Да.

(Това са лично мои мнения, не е необходимо несългасните да се изреждат да ми обясняват че не съм бил прав)

За някои книги препрочитането е задължително. За други е удоволствие. Най-често двата ефекта са комбинирани :-)

- може да стигнат 100, може да не стигнат 100000
- задължително (100 също е голямо число)
- важни са всички идеи - не само авторовите (които може да не разберем), но и собствените, породени от прочита
- иначе за какво ги четем?
- да, ако сметнем, че е настъпил моментът за това

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

te moje li da se izrejdat da ti ra rakopliaskat?

shtoto ako moje - az sam parvia!(to i da nemoje...)
tochno, iasno i kratko - tova e.

Султан Мурад, ако не се лъжа, класифицирал книгите в две категории - такива, които са *в съгласие* с Корана, следователно са излишни (след като тъй и тъй го повтарят) и затова трябва да се изгорят и такива, които *противоречат* на Корана, следователно са вредни и затова трябва да бъдат изгорени.

;-) ;-) ;-)

Hellen
==
"Writing is nothing to be ashamed of. But do it in private, and wash your hands afterward." -- Robert A. Heinlein

Любопитно... Аз си мислех че повечето хора тук се гордеят че мнението им е различно от това на множеството. В нашето малко общество четенето е на почит. И точно от Malcom получих най-тривиалните отговори...

Естествено тези отговори ги знам.
Понеже понякога си задавам въпроси защо това е така, а другото иначе веднуж ми хрумна че може би прекомерното четене на книги ме е направило изкуствен. Ами всичките любими герои от книги и филми чийто живот "живеем" (да това е пак темата за идентификацията) ни карат да имаме усещането че това са наши спомени. Проблема е че това е фалшива опитност. Всеки е забелязал че никога не може да е подготвен за реалността от разказ или книга. Нащата са доста по различни. Най-простия пример е казармата. На всички които не са били или "никога няма да бъдат" :) ще кажа че който и да питате ще ви каже че не си е представял нещата така. Истинските неща винаги са различни от това което сме си мислили че е същността. Гадни по различен начин.
В този ход на мисли се чудя дали пък султана да не е бил прав (ебаси кви ги приказвам?... не беше ли този дето е изгорил Александрийската библиотека?...)
Дали не е по-добре да си чел малко книги които да си разбрал, отколото много от които и помен няма в главата ти и дали ако имаше малко, но умни книги в/у които да мислим нямаше да бъдем по-умни и по-добри.

Basstoon, ти беше развивал тезата за литературата като възможност за напрупване на житейски опит и на друго място и аз не бях ствсем съгласна още тогава. На Астрид Линдгрен принадлежи мисълта, че ако една книга има "поука" и цели да наставлява хората, тя не би я чела (това по повод въпрос към нея каква е поуката от "Пипи Дългото Чорапче"). В този смисъл аз не бих свързала *пряко* четенето с трупането на житейски опит. Ясно е, че каквото и да прочетеш за казармата, то няма да те подготви за това, което би могло да ти се случи там (може би с изключение на "Параграф 22").

Колкото до тези книги, които след като ги прочетеш, "не ти остават в главата", тях въобще можем да не ги броим за прочетени. Прочетени са само тези, които си запомнил, направили са ти впечатление, ... е, може би някакъв опит си придобил в резултат на прочитането им...

А султанът е същия - с Александрийската библиотека.

Hellen

Страхувам се че съвсем не си разбрала. Аз трърдя че се трупа псевдо опит и това не е положително явление. Това става и без да искаш, просто така се обучаваме. Например: "Не ходи в гората за да не те изде мечката". Ти не знаеш какво е гора или какво е мечка априори. Това са понятия които научаване от разкази или филми или ходене в зоопарка. Истинския опит обаче е няма нищо общо с това. Ако срещнеш мечка в гората ще разбереш за какво говоря. Това че не си съгласна с това което твърдя се вижда от примера ти с Параграфа. Бях го чел, както и други книги. Някои споменават Швейк, други Холдеман. Няма значение. Уверявам те че е различно. Освен това не е важен примерът. Важно е че това е принцип.
За оставане в главата си в голяма грешка. Преди десетина години можех свободно да цитирам доста от любимите си книги. Вече не. Това дали означава че не съм ги чел?

Правейки еретичното изявление за султана, исках да ви шокирам.

[Надявам се, че това не е "замърсяващо" мнение]

А ти какви отговори очакваше, по дяволите? След като задаваш риторични въпроси?
Дали четенето на книги ни прави изкуствени? Ами прави ни, и какво? Мен често ме обвиняват, че съм книжен плъх. Е, книжен плъх съм и ако ме подпалят, ще изгоря. И какво от това? Това си е мой личен избор и аз не бих го заменил за някой, дето е Стоманен плъх и не гори. Естествен ли е човек, ако не чете? А ако има много лични преживелици, по-естествен ли е? Дрън-дрън. Може да си най-патилият и най-опитен човек на Земята и пак да не струваш нищо. Дори в много отношения натрупаният личен опит прави хората изкуствени. Затова децата са най-естествените създания.
Освен това книгите са възникнали като необходимост по много причини и това, което придобиваш от четенето им, няма нищо общо с "понятието" "фалшива опитност". Пълна заблуда е възприемането на ползата от книгите по този начин. Ай сиктир!
[Да, знам, че се отклоних. Знам, че съм нелогичен и си противореча. Знам, че съм ненужно остър. Днеска много ми се събра и моля за снизхождение (не за прошка).]
И стига с тая казарма! Тя не учи на нищо повече, отколкото учи животът извън нея.
А султанът е бил напълно прав - така нещата придобиват много по-голяма романтичност и се налага да преоткриваме отново и отново истините за живота, вселената и всичко останало... [ako i tova go vyzpriemesh bukvalno, sledvashtiq pyt shte te tresna s edin bukvar po glavata]

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)