|  | | Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
 
| 
           
             | 
                 
                   | Тема |  Конкурсът "Благоевград '2009" - спомени и размисли   |  |  | Автор | EugenVonHakenkreuz (кръстоносец) |  | Публикувано | 30.08.09 15:49 |  |  | 
           
 Големите изненади в конкурса бяха две:
 1. Първото място на Лачин Самедзаде (Азербайджан) за „Кама, танцувай”. Изключително приятна и едновременно това – дълбока творба За пръв път чета съвременна азербайджанска фантастика и съм очарован! Идеята не е нова, но изпълнението е блестящо! Мисля, че всички наши видни „фентъзисти” биха могли да научат доста от Лачин Самедзаде как се създава етно-фентъзи, но без ни най-малко творбата да губи от своята универсалност. Четете Лачин Самедзаде!
 2. Изключително приятна за мен изненада – Калин Ненов, с когото с равен резултат си разделихме второто място – за „Триптих за юнаци и злодеи”. Поздравления за Калин! Разказът е изключително поетичен и красив, с оригинална структура и неочакван край-начало. Така, така – браво Калине! Страшно много се радвам за теб!
 
 Почти всичко друго си е нормално.
 Когато за оценяващия няма шанс да разбере чии твоби чете – моето адашче Робин също няма кой знае какви шансове. Нормално.
 Доколкото разбрах – именно дълбоката анонимност е отказала някои „много известни пишещи” да се въздържат от участие. Нормално.
 Общо взето, при пълна липса на възможност за контакт между участници и оценяващи – историята от „Oceans of the Mind” се повтори. Нормално.
 
 
 Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 30.08.09 21:18. 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Използвам случая да изразя благодарности към Фондация "Фантастика" и Община Благоевград - организатори на фестивала и конкурса!
 Благодарности на журито за съвестната работа, търпението и нервите да изчетат няколкото хиляди страници конкурсни работи!
 И не последно място - благодарности на всички триста и кусур участника от 12 страни, чието участие осигури такова покритие на самочувствието ми
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Поздравления и от мен за новите висоти, които достигна в самодоволството. С последния лаф от втория постинг си осигури внимателно залепяне с каноконлит на страниците с твоя разказ, когато си купя трите томчета.
 
 It's class warfare; my class is winning. - Warren Buffett
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Ами, щом като съм награден в конкурс с 370 творби от 12 страни, някак си редно е да имам самочувствие.... Не си ли съгласен? Що?
 
 Лепи, лепи - нали си дилетант
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Човекът се е класирал в анонимен конкурс - явно разказът е добър.
 Кръстоносецът пише хубаво между другото.
 Чети му разказите, а не писанията във форума, щом те дразнят.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Ми дай линк да четем разказа.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 бъди безпристрастен
 и не кощунствай със сборниците
 по-скоро трябва тия неща да амбицират Робин и останалите да надминат Джим за следващия конкурс от подобно ниво...
 
 Иначе на Благоевград беше супер
 
 На Пирииин планинааа греее свободаа
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Колкото и да се амбицира, охлювът надали ще полети като буревестник. Да не говорим, че има и къде-къде по-царствени и величествени птици. Паганел добре го каза, сочейки негативния PR на Никсън – PR, братче му е майката. Имидж. Реклама. Охлювите, ЦУПО, летят само в рекламите! Иначе – колкото и Red Bull да изцока, пак не се получава. Затова им е нужна реклама. Рекламата, че ей това нещо (няма да казваме какво е!) лети, значи, ама като F-15 Eagle! И ако такава реклама си е свършила работата пред оценяващия, той регира като потрбител – и вижда „нещо като F-15 Eagle”. Особено ако му е приятел.
 Когато обаче рекламата няма достъп до оценяващия – той реагира като дегустатор.
 И вижда охлюв. Дори и да му е приятел.
 На „Таласъмия 2004” даже на мен тогава ми убягнаха думите на Beard че контролът на анонимността на участниците се бил затегнал. Ами... явно дотогава е бил издишал.
 Когато преди 3 години в редакцията на „Oceans of the Mind” им беше все едно чии творби четат, публикуването на Пощаков, Милоев и мен и непубликуването на останалите (и него в т. ч.) Робин обясни с думите: „Не мога да си обясня!”. Демек – случайност, бре – стават и случайности.
 Сега обаче не може да мине с номера за случайностите. Защото веднага следва въпросът: Е, как пък тия случайности се случват баш когато за журито няма как да не е безпристрастно?
 На който въпрос Робин вече няма отговор.
 (Абе... то – има, но безкрайно неприятен за него.)
 Затова и мълчи.
 
 Интересно ми е дали Робин сам вярва в рекламата си. А, бе? Робин, вярваш ли?
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Може може
 Това че харесвам как пишеш не значи че не харесвам писането на Робин по-малко.
 Така че гледаш охлюви полетели, а костенурки ударили рекорд на спринт...
 
 А иначе поздрави за наградата.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Че той да не пише лошо?
 Не-е-е-е-е - по негови собствени думи, той пише скромно!
 
 
 
 
 |  |  |  |  
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички) |   | 
 |