Днес свърших с "Обреченият град". Отне ми време, не спореше.
Ето какво писах в блога (искам да изместя бъдещата дискусия изцяло във форума, щото темата ми се чини благодатна за повече езици, затова копирам):

___ начало

Хора от различни националности участват доброволно в голям експеримент без да знаят какъв ще е резултата. Живеят заедно, незнайно как говорят един и същ език, слънцето над главите им бива включвано и изключвано по график, всеки сменя професията си периодично. Каква е целта? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Книгата е издадена през 88-89 (макар и започната преди дълги години) и това си личи. Критиката към цял един строй е смела, явна и нескрита, и поне в началото се набива на очи на всяка страница. Налице е шегата с плановостта, с 'всички сме равни', с идеята че вождът някъде там горе знае отговорите на всички въпроси.
Професорът недоволства, че работи като боклукчия. Астрономът не става за следовател. И всички се чувстват тъпо, задето са герои в чужда пиеса. Каква е целта обаче? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Главният герой Андрей Воронин, зелен и надъхан, вярващ в експеримента и Сталин, е по младежки наивен. Ама типично. Разкрива богатата си руска душа на чаша водка. И израства с всяка страница, но всичко около него е осеяно с толкова много символи и (вероятно) препратки към време, в което не съм живял, че не ми се понрави.
Андрей не ми хареса. Не ми хареса и експеримента.
Смисълът на голяма част от книгата ми убягна.

Всичко започна на 100% с художествени хватки, по средата нещата се задръстиха и накрая умозрителното беше завзело всички страници. Мисли, фантазии, разсъждения. Много философия, която не ме докосна. Сякаш някой ми показваше текст на шведски.

Много по-различно от Хищните вещи на века. С много по-абсурдни ситуации. И финал, който няма да задоволи търсещите отговори.
Не бях настроен за подобен роман.
___ край


Сега, аз не съм сляп, явно е, че нищо не съм написал. Хора, експеримент, главния герой. Що така стана бе?
Имам нахвърлени бележки на едно листче, думи и съкращения, впечатления от четенето. Не стават за сглобяване. Не достигнах до онова "аха!", което ще съедини парчетата на пъзела и ще и помогне да усетя идеята (идеите).
Не съм живял в 'онова' време и нямам инструментариума? Пародията я усетих, аналогията с типичните соц елементи също, но символите? (особено в края)

Защо не го усетих истински това израстване на Андрей? Защо нямам отговор за експеримента дори за себе си?

Ще замоля старите кучета да ударят едно рамо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм стар (надявам се :) и трябва да призная, че аз също имах трудности с тая книга, защото съм "сюжетен" читател, а тук сюжетът не е главното. По-скоро за неразбирането играе роля възрастта на авторите, когато е по-важно да предадеш смисъла и символите са толкова очевидни защото не им е пукало за последствията, важното е било да напишат книгата, която искат.

Допълнение - героите идват от различни времена, което е един от двигателите на конфликта, защото тези от бъдещето знаят неща, които Андрей не само че не знае, но и не иска да приеме. Допускането на крамолната мисъл за репресиите на Сталин, приемането да сътрудничи с Гайгер, и т.н. това му беше еволюцията. Изя ми беше по-симпатичен и според мен той е "авторския аватар" в тая книга.

Още - ако не ми изневера паметта, книгата е писана "в отговор" на "Света на реката" на Фармър, където също има "експеримент" , събиращ на една гигантска изкуствена планета всички хора, които някога са живели на Земята. Но романите на Фармър (май са 5 или 6; чел съм само първите 3) са доста по-... да кажем, по-елементарни. Един от главните му герои е английски пътещественик и лингвист от Викторианскаат епоха, когото нацистите много са уважавали заради евгениката и пр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък не разбрах точно символите. Железоглавите, ходещите статуи. Странните надписи в основите. Звукът на улицата. Немият. Падащите звезди.
Айде, Зданието се изясни. Преките аналогии с 'онова време' също са ясни, бъзиците с властта и строя са явни.

Имам усещането, че дори да прочета книгата след години, пак няма да ме зачовърка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от това, което прочетох, явно и книгата си е един екпсеримент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мисле че направо я обиждаш с това анализаторстване и търсене на символи. да давам ли цитата от марк твен в началото на "хъкълбери фин" или всички се сещат за какво говоря?
мен това ми е една от най-любимите книги на стругарите, ако не е и най-любимата. кефят ме странностите на света в който се развива действието. кефят ме странните политически събития. кефи ме това че който падне от терасата след това се появява размазан в другия и край (миризмата на компютърна игра е силна и натрапчива). а от всичко най-много ме кефи експедицията към края на света. книгата е супер яка, препоръчвам я.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

@nightsun
Не, не мисля, че е експеримент. Книгата е натоварена смислово, но не е сюжетна, както Вальо спомена. Започва донякъде сюжетно, после нещата поемат по друг път.

@zaphod
Не искам да я 'анализаторствам', а да я обсъдя с други, за да я разбера по-добре. А символите не ги търся, а се опитвам да си ги обясня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна я 4етох и не си спомням вси4ко, но мисля 4е тия неща ги възприех в смиъл, 4е обикновеният 4овек принципно не може да разбере обществото и е безпомощен (дано да не зву4и прекалено порженски). Ако си спомняш в "Списъкът на шиндлер" имаше една сцена със слу4аино "отстрелване" на концлагеристи и после се изкоментира, 4е за другите неща 4овек може да избере стратегия за минимизиране на риска, но за това - не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тия неща ги възприех в смисъл, че обикновеният човек принципно не може да разбере обществото и е безпомощен (пред него)

и моето впечатление е същото, нещо повече - постепенно това "мото" се засилва в следващите романи и, накрая - Бессильные мира сего

звук от плясък с една ръка - шамар

Със сигурност книгата не се възприема еднакво от хора живели в ОНАЗИ епоха и хора израсли в "демокрация". И въпреки това, убеден съм че познаването на епохата не е задължително условие за разбирането на книгата. Търсенето на смисъла зад символите е погрешна тактика. Литературните произведения не кодират посланията си със символи (макар че Иванпоповистите твърдят друго...) Човек трябва да гледа максимално абстрактно на нещата и и да се ВЖИВЕЕ в атмосферата на абсурда, за да разбере, че в историята на
човечеството е имало други времена, други порядки, други ценности и понякога тази ДРУГОСТ е доста абсурдна и плашеща. Плашеща е с това, че е възможна!
(В това отношение, Обреченият град много напомня втората част на Охлюв по стръмното(Перец))
За да не се разливам излишно, ще завърша с един цитат от "неясната философия":

- Дурак -- тоже существо разумное. Сам не поймет -- другим расскажет...
-- Он вдруг оживился. -- Возьми, например, мифы! Как известно,
дураков -- подавляющее большинство, а это значит, что всякому
интересному событию свидетелем был, как правило, именно дурак.
Зрю: миф есть описание действительного события в восприятии
дурака и в обработке поэта. А?!

Да не се взема на сериозно...

щом няма сюжет, значи е експериментална проза.
има много такщива произведения от българските например, това е Радичков.
всъщност казах го на шега предния път, не държа да съм прав, още повече, че не съм я чел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите