|
Диагноза - свекърва
Има една болест, която трае цял живот ... или, хайде, не цял живот, но повече от половин. Диагнозата се нарича свекърва. И се заразяват винаги трима наведнъж. Едната изкуква заради сина си, другата моментално изкуква заради първата, а клетият син превърта заради горепосочените две. Готино, нали?
Първата, от пиадестала на всичките си 50+ години, по цял ден върви и се мамосва. „Маменце това”, „маменце онова”, „маменце ще направиш”, „маменце ще кажеш”, все едно на пружинка я е навъртял човек, не може да спре преди да се отвърти цялата. До тук добре, обаче тя голяма тази пружинка ... от сутрин до вечер, все маменца се чуват. Докато не заспи. Нечовек е това, да знаете ... проверих я. Няма мазоли на мозъка, нито на езика, не го е и прехапала дори един път даже, а всеки нормален човек би имал нещо от тези при толкова приказки и разсъждения. Само един малък бъг има, при който, ако случайно се изчерпа запаса от съвети преди да се свечери прилично, се започва пак от първия и пак се стига до последния. И, разбира се, чак след последния се свечерява прилично. Нощ преди това не може да настъпи!
Всъщност сега се замислих ... няма как да е пружинка. По-скоро ще да е някакъв откачен мп3 плейър, на който някой по погрешка, освен всичко е натиснал и бутона „repeat all”. И така си се рипийтва ... веднъж, два пъти, три пъти, докато не свършат батериите. А те свършват най-рано вечер в 11. И се зареждат от самосебе си най-късно сутрин в 6 без да се налага да ги слагаш в зарядното.
Нечовешка история е, честно ви казвам. Сега обаче сигурно някой ще си каже, какво е лошото от всичко това. Иска да помага, може би. И аз така си мислех, години наред се хвалех как се разбираме и колко е готина. Е да, ама не. Защото в един момент, някой и натисна грешното бутонче, наречено „сватба” и лентата се смени. Иначе тя пак ме обича, да не си помислите нещо, казва ми го всеки ден, когато ми е в полезрението, точно с тези думички ... буквалните. Обаче покрай тях върви и другата плоча: „думам ти дъще, сещай се снахо”.
Мога цял наръчник за диагностициране на свекърва да напиша, но ще се изчерпя само с няколко неща.
Симптом 1: „ Маменцееее, от мене да го знаеш, жени има много, но майката е една и винаги ще бъде най-важна. Така че ако си мислиш, че той теб ще слуша, много си сбъркала.”
Ок, една е, спор няма, закон Божи (хубав или лош не коментирам), поне докато няма доказателство за противното, което е различно от сапунките с откраднати и разменени деца. Ок, детето на една жена за нея си е нейното „дете”, дори и да е на 40 години. И в това не споря. Обаче, теб кой те излъга, че децата „слушат”, особено след определена възраст? Все едно си нямаш 2 броя, та да знаеш, че си в груба грешка. Пък и от кога "дете" е равно на "дебил", за да си позволяваш да говориш вместо него? Та дори и ще говори с колегите на сина си, да им обясни, че той ще ходи през почивните дни на работа ... нищо, че не му е плащана пълна заплата от два месеца ... той ще ходи. Нееее, не слушайте него какво ви говори, ТЯ каза, че той ще работи, значи ще работи. И хората и вярват, смях в залата!
Симптом 2: „Маменцееее, ние навремето живяхме 7 (словом: седем) души в апартамента и бяхме много щастливи. Каква си ти такава лигла и принцеса, та да искаш само двамата да се ширите там? Пък и той вуйчо му, какъвто и да е, не е чужд човек, ако това си мислиш. Вие ще си направите ремонт на стаята, ще си заключвате, пък той и жена му нека си заключат хола! Вие пак може да си поканите гости в стаята”
Е, хайде сега, моля, да си мръднат лявото ухо всички, които живеят като великолепната седморка и дядовата ръкавичка едновременно в една двустайна панелка, 65 квадрата. Та даже и са щастливи, но то как ли да не са, такава хубава задушевна атмосфера. Прелест! Даже да го хване яд младото семейство, че са само 65 квадрата – ми ако бяха 100 щяхме да поканим цялата рода – до девето коляно!
И даже има мегдан и гости да се канят, особено ако сме само една скромна четворка, тогава средно на човек се падат по 16 квадрата, с включени в сметката общи помещения. Супер, ако сме само ние, имам място цели 3 пируета да направя, преди да се сблъскам с някой. Да му мисли, който е над 100 кила, той има мегдан само за 2. Така че пак съм облагодетелствана. Та и като бонус, можем да си каним гости, при четирима души гости, като смятаме само нашата половинка, скромно се падат по 5 и малко на човек (пак с общите части)!!! Уаааау! Но нали разбирате, ние няма да се гънем и в тоалетната на гости, затова, като сме само в стаята – по 3. Кеф, можем да преброим кой колко бели косъма има на главата! Близост му е майката, иначе няма да оцелее светът!
Представете си картинка. Приятна, не особено топла вечер (иначе щяхме да сме на половината тераса), около 7.30 часа. Салатата е направена, ракията изстудена. Звъни се на вратата:
„Хееей, добър вечер! Как сте? Много се радвам, че ви виждам! Заповядайте в нашата стая, седнете върху спалнята, защото хола е заключен, а другите ни съквартиранти готвят в кухнята! Аз сега ще пренеса мезето. Ще го подредим на нощното шкафче, защото тук няма къде да се сложи маса. Но това не е от значение, ние сме щастливи всички заедно, даже не си пречим. Тоест, пречехме си, преди да направим график за часовете за къпане и други човешки нужди както и за дните за готвене.”
И разни подобни весели ситуации, които могат така да ми усмихнат живота, че да се смея истерично докато не вляза на четвърти километър.
Симптом 3: „Ти, маменце, докато не родиш и не отгледаш две (повтарям: ДВЕ) деца, нищо не разбираш от този живот. Затова ще ме слушаш какво ти говоря, аз съм вряла и кипяла и знам.”
Аз знам, че тя знае. Обаче да не мислите, че го знам от самосебе си? Знам го, защото тя ми го е казала, а не защото аз разполагам с три собствени, еднолични мозъчни клетки, които да ме правят 2-3 категории по-високо в хранителната верига от шимпанзето. Общо взето, ако знам нещо, то знам, че нищо не знам. Аааа, понякога знам и, че ще ям. Обаче и това го знам, защото още в 10.30 сутринта тя ми е казала, че след 2 часа трябва да ям. Знам и, че, за да прознам нещо, трябва да родя и отгледам две деца. Обаче повече не знам, защото тя забрави да ми каже адреса на другаря Щъркел, за да знам къде да му пиша, за да ми ги достави за отглеждане. Пак се прецаках ... как забравих да я питам!
С две думи, много съм компетентна, почти колкото дебил. А тя около 1 000 000 000 000 000 000 000 пъти повече от мен. И е компетентна в богат набор от теми. Примерно, като човек, който вече много години живее в чужбина, тя е адски компетентна на тема как се прехвърля петцифрена сума кредит от българска банка от едно лице на друго. Ето как става: отиваш в съответната банка, изглеждайки много престижно, заголваш два реда зъби (да не забравите да минете през зъболекаря за избелване преди това, иначе няма да изглеждате престижно!!!) и казваш: „Искам да прехвърля кредита, ако обичате”. И, хоп, готово. Малко на този, малко на еййй, оня до него, малко и за някой друг произволен, айдееее, готово! Лесна работа, не е трудно да се сети човек, нали. Ама трябва да е отгледал две деца, иначе не важи.
И разни други подобни брилянтни идеи за подобряване на нечие финансово и душевно положение. А в подобни моменти буболечките в мозъка ми, отговорни за хлопащата ми дъска, така се тресат от смях, че чак ме боли глава от тях.
В някакъв момент, отивам цялата в нервни окончания при майка ми, за да се допитам по въпроса за компетентното противодействие срещу мъдри хора (защото, както вече се разбра, аз нищо не знам, та затова не мога сама), тя съжалително ме потупа по рамото с думите: „не се притеснявай, миличка, тя и с мен се държеше така като бях при нея. Не е в теб проблема.”
Ама, разбира се, как не се сетих!!! Ето, че пак нищо не знам аз!!! Язък! Майка ми си има само едно дете, двайсет и кусур години се е „хабила” да го отгледа, обаче е забравила да роди второто и затова пак нищо не знае!!! Тц, тц, тц, срам и резил, няма справедливост в този живот начиии!
Симптом 4: „Като започнеМ ремонта в апартамента аз ще взема табуретките, които вървят към дивана и ще ги сложим ееееей там. А кухнята да не си посмяла да ми пипнеш!!!”
Пак за същия апартамент иде реч ... онзи роднинския, 65-те квадрата, в който се очаква да живеем ние, а тя да е приходяща веднъж в годината като се прибере(или по-скоро тя очаква, защото аз категорично отказвам да стъпя повече там, но тя май още не знае. ЕЙЙЙЙЙЙ, ВЕРНО ЛИ, БЕЕЕЕ!!! АЗ ЗНАМ ЕДНО НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ НЕЯ, ДАВЙТЕ ЧАШИТЕ, АЗ ЧЕРПЯ!). Е, и тук-там някой вуйчо или братовчед, абе който дойде, все пак да запълним вакантните места до седем, нали, да няма празно. А тя ще го обзаведе, защото ще СИ идва понякога, а аз там през всичкото останало време само ще съществувам като украшение на сина и, без дума за обзавеждане или каквото и да било и всеки ден ще я благославям за милостта и към моята бездомна душа.
И си направи един средно голям умствен списък от вещи, които тя някога, някъде, на някого е дала, ама сега ще си ги вземе, разбира се, защото е чисто разхищение да се дават пари, при положение, че има холна гарнитура на 10 години (нищо, че табуретките от нея още се чудим къде и при кого са) и ъгълче за кухня, което като се сложи в т.нар. ъгъл, ще стърчи в по-голямата си част на средата на помещението, защото въпросния ъгъл всъщност е свод и зад него се намират хладилник, печка и разни други подобни минималистични неща. А да се мръднат не може да става дума. Кухнята е свещена, нищо, че от 100 години не е готвила в нея, не се очаква и да го прави повече от 3 пъти годишно (евентуално)!!! Само дето е купила пет шкафа преди пет години, които достойно конкурират тези в къщата на баба ми, където не е правен ремонт от половин век. И заради тях кухнята е свещена! Амин!
Симптом 5: Мобилни телефони. 2 броя. Звънящи. На всеки 30 минути. „Маменцееее, какво правите?”
Ами какво правим ... преди 30 минути бяхме при теб, после си взехме 2 двд-та за гледане, прибрахме се, нарязах салата, казахме „наздраве”, пихме 1 глътка и звънна телефона. А след 30 минути какво правим ли? Боднахме си от салатата – той 6 пъти, аз 4, пихме още две глътки ракия и после звънна телефона. А 30 минути по-късно? Ами аз крещя, а той се сдухва. Защото имам чувството, че ако реша да отворя хладилника за нещо, майка му ще изскочи от вътре и ще каже:”Какво правите, маменцеееее?”. А половин час след като крещенето ми беше прекъснато от телефон ли? Ами поднови се ... А още половин час след това? Заклещихме се, защото ни звънна телефона да ни стресне, пак остана без внук, иххх, начииии, прецака ли се сама този път ...
А в 9 часа сутринта според вас какво правим по принцип? На море сме и спим? Е да, ама не, защото сутрешната проверка вече е извършена, още в 8.30. Всеки ден, включително събота и неделя. Изключихме единия телефон – започна да звъни на втория, изключихме и втория, обаче пуста му вибрация, пак се будиш. Защото тя не звъни по веднъж, тя се напъва докато някой ядосан сънен глас не и вдигне да и каже, че спим, за да може тя да отговори:”Аааа, добре”. Обаче ние след това вече не спим и аз най-нагло искам да я уведомя за този факт, да не се чувства, че е изпуснала нещо важно. Пък ако и като бунус вземе, та се почувства неудобно, още по-добре. Надеждата крепи човека и умира последна. Та този телефон за какво е, ако не да звъним по него, а? Или пък в моя случай ... да го метнем по някоя стена, когато звънне рано сутрин за събуждане. Но това е изключение.
Симптом 6: „Маменце, искам да ме възприемаш като приятелка, а не като свекърва”
На това място бръмбарите изпадат в кома, аз се заковавам в ступор и нямам коментар.
Възможни противодействия:
Няма успешни.
Та това са само една част от лафовете на изминалото лято, мили хора, които имахте нервите да прочетете това дълго словоизлияние. Ако си мислите, че ако свекървата е в чужбина това ви спестява проблемите, дълбоко се лъжете. А ако си мислите, че ако и отидете на гости за две седмици, а после тя се прибере за десет дни ще бъде голяма радост, тогава сте на прав път. Ще бъде радост, но за нея. Ще има на кого да приказва без да се налага да плаща за това луди телефонни сметки. Пък ако си мислите, че ще има сватба преди да и се купят каишка, наморник и тиксо за уста и преди да се спре достъпът и до всякякви електронни и старомодни средства за комуникация ... тогава не знам какво да ви отговоря. Може би да, може би не, въпреки че синът и няма да го оставя без бой. Но не отговарям ако някой ден се тръшна и умра от истеричен смях, слушайки я.
На всички, които наскоро са натиснали грешното бутонче, честито!
На всички, които скоро са се бракосъчетали, горчиво! И в пряк, и в преносен смисъл ...
|
