Re: това обаче... / Общества / Непрофесионални / Семейство

От 15 години живеем заедно в бащината къща на съпруга ми с майка му. Баща му почина още преди да се оженим.Имаше къде да живеем от моя страна - голям апартамент, сами , но апартамент, а не къща.Мъжът ми не пожела, аз не настоявах много и така реших, че той ще се чувства по-щастлив в своята къща, а аз все ще се оправя някак си.Е да ама не.Толкова много не се разбираме с майка му, че направо не е за приказване.Тя е накратко тъпа, проста и упорита, а аз съм станала вече само тъпа и упорита, което не ни отличава много една от друга.Но последния гаф от моя страна е следния - вечер е, аз притичвам навън за нещо, тя ме издебва и се шмугва в стаята докато ме няма да понамачка малкия.Той е на 4 години.Но през деня толкова простотии сме си разменили, че направо не мога да си представя, че и вечерта ще трябва двулично да се изтърпяваме , заради бащата и децата.И направо си казвам . а ако обичаш излез, че искам да си почина.Па почивай си, аз кво ти преча- радвам се на детето.И си е така, ама мен ме ръчка, как така преди малко ще е плюла змии и гущери срещу мен, а сега нагло нахълтва развеселена и почва да се забавлява с детето и го вижда, че играе на забранени за него екшън игри на компа, но той се захласва там в стрелбите и кървищата , а тя единственото, което прави с него като общува да го мляска и да вика браво, а така като ги трепе наред лошите с калашника.И това вечер, след вечер.Е, не се въздържах тъпата гъска аз и и казах да се разкара.Остана като втрещена, отиде при сина си, плака, говори, жали се, той се развика на мене, на нея, на двете.Въобще деня завърши " прекрасно". Имам физическа непоносимост от нея, като е до мен и направо някакви гадни усещания, все едно че ме лазят голи охлюви.Аз ли не съм в ред след толкова години въздържание от показване на истинските си емоции. И все пак мисля да не се прикривам вече, въпреки, че в един момент се оказва, че 90 % от скандалите с мъжа ми са заради нея.
Дайте малко рецепти за здравословно двуличие, че направо си отровихме животите у нас/ у тях.Не знам и аз къде вече.За толкова години все още не се чувствам спокойна, когато съм там.И въобще много е кофти така да си нямаш твое място, където да не ти пука, да не се налага да си кривиш душата.
Пожелавам на всички млади момичета спокойни, интелигентни и толерантни свекърви.Може думите да не са подходящи, но съм се натровила от проста, злобна, крадлива, лъжлива, страхлива и много ограничена свекърва.Имам чувството, че Господ ме наказва за минали прегрешения, то и нея не я подминава с наказанието в мое лице, но е толкова дебелокожа, че дори и след най-грубиянските и изцепки си спи спокойно като младанец и ни лук яла, ни лук мирисала.Аз ли.....................нееееееееееее.....