|
До деня на моята сватба си мислех, че по-щастлив момент в живота ми едва ли може да съществува, с изключение на мига, в който треперещите ми ръчици стиснат заветния бабин некролог, който от няколко месеца чаках да пристигне по Ди Ейч Ел и да ме направи богата наследница на апартамент в Манхатън и вила в Малибу. Баба обаче напук се бавеше и аз реших, че е крайно време да надена сватбената жартиера и да премина под звуците на Менделсон от бл. 342 в столичния Люлин 5 в трикатовата къща на избраника ми в квартал Лозенец, която чакаше новата си господарка.
Бях щастлива, пък макар и живееща под едно небе със старата ми баба и дишаща един и същ въздух с нея. За момент ме беше обхванало такова опиянение, че почти забравих ежедневните си клетви към нея и се отдадох на чисти мисли, свързани с любовта на моя живот. Денят на сватбата дойде шеметно и неусетно и ме свари пременена пред огледалото, любуваща се на съвършената си булченска белота, която сякаш напираше да влезе през роклята в кожата ми и в голямото ми, жадуващо за лукс, златно сърце.
Бях забранила да се влиза в стаята ми докато се наглася и сватбарите, които вече бяха пристигнали и обърнали по една сутрешна гроздова, чакаха нетърпеливо в съседната стая , подвикваха мазни вулгарности на бъдещия ми съпруг и огласяха махалата с казашкия си, гръмогласен смях.
Натъкмена, направих последно завъртане пред огледалото и отидох до отворения прозорец. Даа...слънцето ме поздравяваше, а аз му отвърнах със злорада усмивка: "От утре ще ме будиш далеч от бетонния Люлин. А до няколко месеца, дай Боже, да ми напичаш задника в Малибу, стига старата да скъса жичката и да се опули в тавана".
Както винаги, когато мислите ми се зарейваха отвъд Атлантика, изключвах тотално и затова се стреснах, когато зад гърба ми усетих мъжко присъствие. Някой беше влязъл в стаята ми без да чуя, беше се приближил към отворения прозорец през който гледах и сега стоеше толкова близо, че чувствах дишането му в ушите си. Моментално излязох от временния ми транс и понечих да се обърна, но това не беше възможно, защото мъжът вече беше опрял гърди в раменете ми, колене - в коленете ми и чатал - в заника ми. В следващия момент усетих как чиличената му ръка стисва врата ми, тика главата ми напред, така че да не мога да се обърна, навежда кръста ми през прозореца, така че половината ми тяло - от кръста нагоре, да излезе през перваза и изрича: "КАЖИ, ЧЕ СИ МОЕТО ПРАСЕ ИЛИ ЩЕ ТИ СКЪРША ВРАТА! КАЖИ, ЧЕ СИ МОЕТО ПРАСЕ ИЛИ ЩЕ ТИ СКЪРША ВРАТА!"
Не знаех дали съм повече шокирана или повече възбудена, животът ми минаваше пред очите ми като на кинолента, когато без да осъзнавам устните ми се отлепиха и изрекоха: "АЗ СЪМ ТВОЕТО ПРАСЕ". Тогава мъжът вдигна роклята ми до кръста, скъса ми сатенените гащички и ме облада нестандартно, докато главата ми висеше надолу през прозореца, с разпилени руси коси и бял воал, който се ветрееше и спускаше към долните етажи със своята 6-метрова дължина.
Група млади дечурлиги, които си играеха пред площадката ме видяха и запискаха: "Булката, булката... ще хвърля сигурно букета". Събраха се и бабите, които си говореха пред входа, гледаха нагоре и се усмихваха. Тръпката от наближаващия анален оргазъм се смеси с паниката, че ще разберат какво става, затова почнах и аз да се хиля, но единсвените думи, които излизаха от устата ми и чиито децибели се опивах да намаля бяха "Ааа ааа ааааа" докато погледа ми тотално се премрежи в кулминативен кеф.
............................................................................
Оженихме се, всичко мина по мед и масло. Но вече не бях същата, бях изживяла оргазма на десетилетието. Преместих се в къщата в Лозенец, баба най-после хвърли топа, но се оказа, че е завещала къщата в Малибу на някаква проклета благотворителна органиазация за борба с глада в Сомалия. С мъжа ми не се разбираме, защото сексът куца. Със сълзи на очи реших да му разкажа за деня на нашата сватба....Обичам го и мисля, че го заслужава. Остана шокиран. В неговото семейство са му дали безупречно порядъчно възпитание и ми каза, че за него съм жертва на перверзен психопат. Иска да ме води на психиатър. Страх ме е да му призная колко много ми е харесало.
Най-лошото е, че живеем с техните, нямаме уединение. Всичко съм му разказала до най-малки подробности.. Всичко, освен името на мъжа, който ме превърна в негово самодоволно, грухтящо, прасе.
Беше БАЩА МУ.
Как да запазя този брак?
|
