Здравейте,
Не знам защо избрах да пиша в нет-а - може би, за да не натоварвам близките си или за да не тормозя приятелите си, или просто защото не ме познавате и ще сте безпристрастни. Не знам, може би от всичко по малко. Ето я и моята история:
Аз съм красива жена, от онези, за които мъжете са способни да зарежат всичко. Да... и наистина в живота ми винаги е имало достатъчно голям набор от красиви и богати мъже. Мъже готови да се борят за вниманието ми. Къде ги сарещах ли ? - семейството ми е известно, а и после работата ми беше такава, че се движех в тези среди. Тези неща не са ми влияели в личните отношения. Е , не избрах нито един от тях. Страхувах се , че парите и властта на тези мъже ще ме направят зависима, негласна буква.Пък и никой не успя да накара сърцето ми да трепне. И избрах НЕГО - моята любов. Красив млад мъж, с добра професия, широки интереси и познания, пристрастие към динамиката и приключенията
.1. ЛЮБОВТА: Един обикновен човек, но толкова отворен към света... Е, влюбих!!! И одисеята започна - намерих му престижна работа, подкрепях го, въведо го във висшите среди,обичах го и правех всичко за него. Предложи ми брака в едно невероятно кътче в далечния изток . Беше красиво и обезоръжаващо. Казах ДА.
2. БРАКЪТ: Бракът ни започна страхотно. Лъскава сватба в 5 звезден хотел,сватбено пътешествие.Живот в пълна идилия. Само че нещата започнаха изведнъж да се видоизмнят . Разбрах , че докато сме били сгодени е поддържал връзка с две от бившите си приятелки. Пишел им майл-и .Ходел с тях на "конгреси". Бях в шок. Та аз бях жена, до която той никога не би имал достъп. Даже, когато сме ходили заедно по барове, непознати мъже ми изпращаха на нашата маса бутилки вино, визитките си и т.н. Аз бях такава жена! Още тогава трябваше да забележа, че той не проявява никаква ревност. Да, навсякъде, където отивахме всички мъже гледаха мен, а моят мъж гледаше всички освен мен. Започнаха скандалите, упреците, че не ствам за нищо.Ако сготвя добре -не казва нищо, ако е зле - съска цяла вечер. В един момент аз не правех нищо както трябва според него - от домакинска работа, до разговор. Дразнеше се ,че имам познания в голям брой области.Натякваше ми, че все всичко знам. А аз се опитвах в общи компании, когато видя , че му куцат определени познания да му спестя унижението . Стигна се дотам, че се разболях - нищо сериозно, само тежик грип. А тои ме обжини ,ч е симулирам ,че правя всичко това за да му развалям плановетв, за да му създавам ангажименти... Сърцето щеше да се пръсне от мъка. Простих му всичко. Простих му, че за целият брак, не ми направи един подарък, простих му , че харчеше всичко , което изкарваше само за себе си, простих му, че ми изневеряваше, че ползваше моята кола, а на мен ми казваше да се оправям , "да си купя друга кола ил ида ходя с трамвай", простих му , че ме унижаваше,простих му ,че ме тормозеше в изключително труден за мен момент - смъртта на едиин от моите родители. ПРОСТИХ МУ.
3. Краят: Реших, че всичко това е защото аз или средата ми го карат да се чувства непълноценен, на по- ниско ниво. Затова впрегнах връзки и го направих телевизионна звезда, с идеята , че ще му се повишви самочувствието и нещата ще се оправят. Но не би. Той започна да ме обвинява, че съм никоя, че всичко сам е постигнал. Че само тровя живота му, че вече нещата са предрешени. И аз реагирах ! Преместих се да спя в хола, взимайки със себе си любовта си. Спрях да говоря с него, спрях да се грижа за него, а вечер тайно плачех. Плачех за онази любов, която се надявах, че ще имам , плачех за пропилените си шансове за щастие. Плачех за избора , който направих направих. Плачех за сбе си.
Все още живеем заедно , и аз все още може би малко го обичам. Но тази болка ден след ме изтощава. Не знам кога ще се разделим.Може би утре, може би след месец. Не знам как ще живея до тогава... Знам само едно: че Бог ме наказа с този брак.

Историята ти много ме трогна. И аз си имам една такава история, която слава богу, вече е в миналото. Но няма да те занимавам с подробности... След като този човек не те е оценил досега, или те е оценил, но те наранява, макар и несъзнателно, какъв е смисълът?!

Разделете се временно, дистанцирай се, напусни го или го помоли да се изнесе (веднага), ако жилището е твое или общо. Прояви силата си и наложи волята си, явно я имаш след като си успяла да направиш толкова неща за него.

Накупи си книги и чети (филмите не помагат много – бързо свършват; и на мен лично не ми беше до срещи с хора, ходене по партита и т.н.), пренеси се в един друг свят и забрави за проблемите си с тоя човек, игнорирай ги, просто си дай почивка от всичко за известно време.

Аз лично четох книгите Хари Поттър (дотогава отказвах да ги прочета, тъй като ги смятах за детски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм... Доста си преживяла... Грешката ти е, че си се опитала да издигнеш мъжа си до своето ниво, а той не е бил готов и едва ли скоро ще бъде. Мъжките комплекси са сериозна работа. Но основната ти грешка е, че си му отнела инициативата! Той е станал НЯКОЙ, но не благодарение на собствените си усилия, а благодарение на твоите връзки и възможности. Това убива мъжкото его. Ти си имала идеал за мъжа до теб и си побързала да си го осигуриш, на всяка цена и с всички средства. Е, за съжаление тази цена се заплаща, уви! Хем да е умен и чувствителен, хем да е известен, хем да е богат, хем да те обича... Такива мъже има само в романите...
Отнемайки му инициативата да постигне сам нещо и да ти покаже, че е способен, ти си го унижила, той се е почувствал като пионка, затова е започнал да ти изневерява и да търси други жени, в чиито очи той е някой. Мъжката психика е психика на завоевател, на ловец, затова и наричат мъжете "силния пол". Ти си му отнела това, а то е много важно за един мъж.

Трудно е да ти се даде съвет какво да правиш оттук нататък. И аз бих те посъветвала да се разделите за известно време.
Излез от романтичните представи за любовта! Любовта е това, което можеш да дадеш на другия, въпреки усилията и трудностите. Любовта - това са компромисите, които можеш да направиш в името на порастването на другия (порастването в истинския смисъл, а не в материалния!).
Но човек има нужда и да получава, защото любовта е симбиоза от двама души. И двамата са еднакво отговорни за усилията, за компромисите, за доверието. Ако ти не получаваш адекватно отношение и усилия на това, което даваш, връзката няма бъдеще според мен. Защото няма път напред, ако единият тегли в различна посока или просто умишлено е спрял да върви.

Съветът ми е: отделете се и си дайте време. Не го търси по никакъв повод, дай на себе си шанс да провериш човека до себе си. Ако те иска, ще те намери. Ако ли не, няма място до теб. Не се страхувай да останеш сама, самотата е едно доста благодатно състояние от момента, в който спреш да се самосъжаляваш. Тя е един от най-прекрасните начини да откриеш себе си. Казвам го от опит, защото аз също преживях една особено драматична раздяла, с която мислех, че животът свършва. Нищо подобно. Човек излиза много по-силен и смел след такова преживяване. Затова - каквото и да се случи между вас, не бой се, промяната, която ще настъпи е за добро. При всички случаи! Кураж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това истина ли е или разказваш сапунен сериал?извинявай,но като го четох се сетих за едни розови романи,които се продаваха преди.

девойко Бог не те е наказал с този брак .... наказала си се сама
С тези опити да издигаш мъжът си на твоето ниво просто си го отблъснала още повече ... и кой български мъж ще е доволен, благодарен и недай си боже признае, че жена му го е издигнала???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Де да беше сапунен сериал!!!
Може би наистина съм сгрешила, че направих толкова неща за него, може би наистина съм му отнела правото да бъде "силният" в семейството. Но ако не помагам на него, тогава на кого ?! За какво са ми всички тези възможности, ако не мога да помогна семейството си с тях?! За мен това е означавало семейство - да правя всичко по силите ми за да облекча живото на всеки един член от това семейство...И аман от слаби мъже!!! Отнела съм му била мъжкото достойнство по този начин. а защо той не ми "отне" женското достойнство по такъв начин - като ми осигури най- доброто? Май наистина сте прави, че ако така се държи някой, който ни обича, то какво ще правят враговете ни.
Не знам момичета... Имах един шеф, който все ми повтаряше: "Винаги свинята изяжда най- хубавата ябълка. Така че, моето момиче, гледай в живота, ТИ да бъдеш свинята." Е, не успях и както виждате явно си намерих свинята. На 28 години, провалих живота си. Каквото и да говорим истината е - такъв брак убива цялата ти увереност и самочувствие. Имаше един филм с Антъни Хопкинс: "Скрити белези". И да го преживея точно това остава - остават скритите белези. Не знам... Сама се вкарах в този филм... И сега не знам как да изляза...

Мисля, че твоята история далеч не е сапунен сериал. Преди половин час за пореден път благодарих на Всевишния, че съм сама и нямам до себе си мъж като баща ми. Това е човек, който цял живот живее с убеждението, че целият свят му е длъжен за нещо. Благодарение на майка ми - и на тъста си, между другото - постигна кариера, каквато малко мъже в България са направили. Това обстоятелство не му попречи години по-късно да си излива злобата върху дядо ми. Конкретния повод, която ме накара да залегна върху клавиатурата е тазсутрешния му пореден, ежедневен изблик на злоба. Разбирате ли, в нашето "семейство" не се говори. Той - баща ми - говори само когато трябва да преувеличи до невъзможност нечие страховито "прегрешение", като оставена да свети лампа в стаята или банята, или в кухнята. Направо углавно престъпление е това, не сте ли съгласни? Ако в тези студени дни пусна парното, следва страховита тирада колко е скъп животът и как аз ще плащам сметките, щом ми е студено. Най-голямо удоволствие му доставя да очерня хората и да им се подиграва. По-рано се страхувах неистово от него, до момента в който му доказах, че той не е единственият ми изход. Мисля, че никога няма да ми го прости. Не че ме интересува особено, де. Истината е, че ме е срам от него. Избягвам да ходя с него където и да било, защото като начало той върви два метра пред мен и майка ми, сякаш го е срам от нас или няма нищо общо с нас. И не на последно място - умира си от удоволствие да прави - според него - изключително "духовити" забележки за моя сметки. Или по адрес на майка ми. И знаеш ли какво? Както се страхувах от него, в един момент ми прекипя. Оказа се, че мога да се развикам. И че мога да крещя и по-силно от него. Не се гордея с това. Оказа се и че мога да се справя с живота си без опората и помощта на човек, от когото откакто се помня слушам изявления, че няма никакви морални или каквито и да било други ангажименти към мен. Мога да напиша още сума работи, но смятам да спра дотук.
Мило момиче, ти си просто скандално млада, на 28 години един развод далеч не означава провален живот. Не съжалявай, ами извади този човек от живота си. Ти не си виновна за нищо, освен може би за леко идеалистичните си представи за партньорството. Изобщо не си длъжна да търпиш подобно поведение. Съпругът ти няма да се промени, ама никога.

Мариела, твоята история трябваше да я кръстиш "И богатите също плачат". Направила си някои неща,които не е трябвало. Но това не е толкова страшно, не е умрял някой. Трябвало е така да се случи! Направи всичко възможно да се отдалечиш от този човек. Имаше страшно добри съвети от писалите преди мен. Нищо кой знае колко страшно не се е случило. Послушай патилите, не се упреквай така си разсъждавала тогава - така си го направила. Човек не винаги може да предвиди всичко. Горе главата. Затвори с трясък тази глава от живота си, ако не го направиш ще минат много , много години от живота ти да се упрекваш, да се надяваш той да се промени и т.н. Не си струва. Имаш финансови възможности пътувай, грижи се за себе си, намери нови хора. Успех ти желая! Не се предавай!

Този филм съм го гледал 4 ПЪТИ.Не искам да влизам в излишна полемика на тема "мъжка солидарност",просто защото този за когото пишеш е мъж само дотолкова,че не пикае клекнал /надявам се/.Ако бъркам ме поправи:
1.Той не е от София.
2.Той не е образован.
3.Основно е възпитаван от майка си.
4.Стиснат е и често брои пари.
5.Обича да дава оценка на хора,които ОЧЕВИДНО го превъзхождат.
6.Шофира агресивно.
7.Никога не те е защитил открито,макар,че се е налагало.
Изводът е формулиран още в първобитното семейство-ШУТ В ГЪЗА И ВЪН ОТ ПЕЩЕРАТА.
Ако горното е вярно-предупреди общите познати,че късаш с него за да не обръщат внимание на помията,която ще излее.Скъсай и веднага се потопи някъде.Господинчото ще направи всичко възможно да те срещне и ЩЕ ТЕ СЧУПИ ОТ БОЙ /ако вече не го е правил/.

Мило момиче,аз имам семеен стаж 22 год и от опит ще ти кажа.Даже ще използвам поговорки,където се налага.
Значи,ти се жениш за мъж ,чието социално ниво е доста под твоето.Това е първата ти грешка.Има поговорка :всяка жаба да си знае гьола.Много е вярна.Всеки трябва да търси приятели и семейни партньори от средата,в която е.Другото е сапунка.Само по филмите жабата става на принц.В живота жабата си е просто жаба.Грешка втора:опитала си се да му дадеш всичко,което е нямал - пари,лукс,кариера,връзки и т.н.,пък и се чудиш защо го обичаш повече,отколкото той теб.Както жените се женят за пари,така го правят и мъжете.Приеми факта,че те е "взел",заради всичко това което си му дала,а пък и кариера даже.Явно вече толкоз се е взел на сериозно,че е забравил от къде е тръгнал.А също и къде може да се върне.Явно господинът не е наясно,че живота е колело и утре може да е отдолу.
А на теб,мила,мога да кажа да се измъкваш от тази неравностойна връзка и да си намериш партьор от твоята среда.Може да не го обичаш толкова,но така или иначе влюбването трае 1-2 год.След това идват любов,уважение и приятелство.А това повярвай ми е най-хубавото в една връзка.
Желая ти здраве и късмет.