От другата година племенника на мъжа ми иска да учи в нашия град и да живее при нас - ще бъде 7 клас. Вие бихте ли се съгласили на такава стъпка? И какви са мотивите ви да приемете или откажете. С бебче сме и мисля че ще ни е малко трудно, но не зная как да откажа. Моля дайте мнение и съвет?

всичко е лично. зависи как ще се спогодите с половинката.
от една страна ако го приемете приемете го като инвестиция дори като самарянство. таман роднините ще ви помагат. не с пари че в провинцията не виреят добре. но поне продукти и най вече вино и ракия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление ние бяхме изпаднали в обратната ситуация- искахме нашето дете да живее за месец и половина при леля на съпруга ми.Жената много искрено ни отказа с аргумента,че не може да поеме отговорност за детето ни.Нито съм се обидила, нито съм се разсърдила.Това си е отговорност и за здравето и за поведението на племеника ви.Дикобраз е прав, че ако не сте в състояние да му отделите самостоятелна стая, ще бъде некомфортно и за вас, и за него.Няма да е лошо да се помъчите да му намерите квартира в съседство - все пак детето да има на кого да се опре в по-трудните моменти.Е, представям си, ако живеете в някое наследствено жилище, собственост на баба му или дядо му...ама то българските трагедии, край нямат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами... трябва да има ясни правила които да са съгласивани и със детето и с родителите му. и ясно да се каже какво няма да търпите.
това че имате бебе, само по себе си не пречи мисля че баткото може да вие от помощ. Спъругът ми навремето като студент е дошъл отначало при своя братовчедка и бебето напрактика го е гледал колкото и те. Те излизаха вечер и му го оставяха, той си плащаше част от сметките и спеше в кухнята.
стана кръсник на детето после.
Племенника ви ви е роднине и малко или много винаги ще носите някаква отговорност- ако сте единствените роднини в този град и не го приемете и той отиде без надзор в някоя квартира и се оплете с наркотици и лоши приятели- пак ще носите някаква отговорност...задето не сте го приели. нещата са доста сложни действително.
Аз лично бих се уговорила с родителите да се пробваме, като той става член от семейството, очаква се да помага вкъщи, да изпълнява като че майка му му е казала ако го помоля да изхвърли кофата или да напазарува и т.н.
и че поемам отговорност да ги държа в течение но не и да го възпитавам. това ще го кажа изрично ясно и ще искам те изрично да приемат че ако видя че почва или се опитва да кривне от пътя ще им кажа и ще очаквам те да вземат мерки, а не да очакват това от мене.
тоест поемам отговорностх докато нещата са наред. обърка ли се нещо- трябва те да намерят решение.

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо: апартамента, в който живеете, на кого е? Второ: какво мисли съпругът ти по този въпрос? Това не е за месец-два, а докато завърши явно, т.е. прогнозата е дългосрочна. Ако съпругът ти не може да отказва, ще го приемете и на теб ще ти стане зор. Защото все пак е ангажимент и т.н. Като седнете да ядете, ще викате и него. Като почнеш да чистиш, ще чистиш и неговата стая. Ще му се иска да вика приятели и т.н. Всъщност ето за тези неща трябва да решиш. Ако кажеш "не, не може", мъжът ти какво ще направи? Ако апартамента си е негов или на неговите родители, ти имаш ли право на избор?

Не ти препоръчвам да го правиш, защото мисля, че можеш да си създадеш всестранни и напълно излишни проблеми.

Аз живях така 1 месец (само) при мои приятели и ми беше адски неудобно. Хората бяха много гостоприемни, но са младо семейство и аз се чувствах като натрапница.
Момчето е в пубертета и ще трябва да поемете и неговото възпитание и израстване вместо родителите му. Това си е голяма отговорност. Да оставим настрана финансовото обременяване. Ще трябва да му готвиш, да му чистиш, да следиш ходи ли на училище, оценки, приятели и т. н.
Не се заемайте. Това е голяма тежест. Нека родителите му да я поемат.

Държавата България - невъзможни неща няма!

минах по тази патека.Взехме племенника на мажа ми в7 клас и го изпратихме като завърши 12 .Ние ниамаме деца гледахме го сас пълните отговорности.Детето беше ме4та много добро . През циялото време от страна на родителите имаше марморене мрънкане криви погледии т.н.беше ми доделиало много. според мен таралеж в гащите не ви триабва.

Деликатно е, и най-вероятно ще го вземете.
Както ти казаха по-горе, това си е отговорност. Чуждо дете е, здравословно състояние, пълноценна храна и всички останали екстри като за свое дете. А и възпитание. както казва fascinating oceanid , поставете ясни правила. Първо кой ще издържа детето, трябва да сте наясно колко ще струва и родителите трябва да поемат изцяло този разход, а не покрай безплатната квартира да делегират и финансовата отговорност. Разберете се колко време ще остане при вас, нека не е нещо с отворен край, защото така може да остане и пет, и десет години. Поставете някакво условие, да може, но за една година.Кажи им ясно : "Не мога да поема ангажимент за пет години. Имайте пред вид че родителите често ще "прескачат" да го наглеждат, значи трябва място и за тях. После, трябва много ясно да се дефинират задълженията на детето, да поддържа стаята си, да помага, да се прибира навреме, да бъде под контрол.

Мисля, че мъжът ти е готов да вземе племенника си у вас заради роднините, но наистина трябва да уточните всички подробности по това. Трудна ситуация, съгласна съм със мненията на всички останали. Аз като бях на 16 г ми се наложи да спя у леля ми за около месец. Спях заедно в една стая с братовчедите ми ( момчета) т. е нямаше стая за мен (апартамента е 2 стаен), но въпреки това се съгласиха да ме вземат. Иксам да кажа как аз се чувставах, много неприятно и неудобно. Леля ми, сестра н майка ми е много хубав човек, но когато бях у тях усещах , че беше много нервна, постоянно се караше с мъжът си и с децата си за щяло и и не щяло. Аз разбира се много и помагах, миех чинии, чистех, подреждах, но въпреки това не можех да компенсирам неудобството. Да, нашите носеха храна, но..... положението си беше почти същото. Моя съвет, говори с мъжът си много внимателно преди да вземете решение. Желая ви успех!

Заповядайте в къща за гости Сакутски - Хисаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите