Винаги съм смятала, че деца трябва да се раждат само в добрите семейства, защото децата на нещастливите родители са нещастни. Бях твърдо убедена в мнението си като дете от едно нещастно семейство, убеждавах приятели и познати а ... аз самата създадох дете, на което не мога да осигуря добро семейство.
Забременях след 3-4-месечна връзка. Не! Ще бъда честна - оставих се да забременея. В момент, в който се колебаех дали да го напусна или да остана с него се оставих да забременея.
И се омъжих за човек, който се държи студено с мен, кара ме да се чувствам самотна, необичана и нежелана. Не ме прегръща, не ме целува, не правим любов. Преди мислех, че го плаши бременността ми, но от тогава мина много време, но той няма ласка за мен.
Още преди да съм сигурна, че съм бременна започнаха проблеми с родителите му. При едно мое гостуване в дома на родителите му, майка му "културно" ме изгони като на изпращане ми каза, че ако си имам работа мога да си оставам за уикенда вкъщи и че не е нужно да се чувствам длъжна да ходя с него там, то на него му било задължение, ама на мен - не, а те имали работа и не можели да ми правят компания?!?!?!? Тогава бъдещия ми съпруг не обели нито дума. Остави ме да мигам на парцали и да се чудя допуска ли някой, че съм била там заради роднините му или че имам нужда от тяхната компания. Още тогава трябваше да си тръгна от него - Знам!, но ... подозирах, че съм бременна ...
Бременността ми беше много проблемна, изключително тежка, премина между живота и смъртта за мен и детенцето ми. И в този период свекървата дойде в болницата, за да ми натякне, че са ни дали пари за сватбата (те настояха) заради които сега няма да могат да си направят ремонт на къщата, че брата на мъжа ми е много затруднен да ползва своята собствена и колата на брат си (мъжа ми му я остави своята, защото вече разполагаше с моята) и че ми е изпратила една торба с орехи вкъщи, но сега ми носи "от нейните". Освен това ми обясни, че нейната приятелка, "която е много вещо медицинско лице" (лаборант е) я е уверила, че детето, което очаквам ще бъде албинос заради уроинфекцията, която имах. Изтърпях някак си посещението, за да не я изпращам разплакана "госпожата", но при първия ни телефонен разговор й казах, че няма да допусна да се чувствам задължена заради техните 1500лв. и че при първа възможност ще й ги върна и че отношението ми към тях не може да бъде такова, каквото е било до момента. А госпожата набрала майка ми по телефона и след като и се "оплакала от дъщеря й" я заплашила, че ако иска може да сложи край на брака ми със сина си. И това в момент, когато майка ми заедно с лекарите на АГ-то трепери всеки ден за здравето и живота на детето си и на бебето. Съпруга ми отново не зае никаква позиция. А наскоро ми каза, че не знаел на кого да вярва, на него "само му се говорело от двете страни, но не бил свидетел на нищо". В болницата нито веднъж не ми се обади нито бащата на съпруга ми, нито брат му, който преди това идваше с нас при всяко наше излизане и често се самопоканваше вкъщи. Не ми се обадиха да ме поздравят, нито да ме окуражат след раждането на детенцето. Не ме поздравиха и за прибирането ми вкъщи.
От там нещата тръгнаха зле. Нещо в душата ми закърви и все не мога да го излекувам. Прибрах се вкъщи, след седмица в интензивното, 20 дни в следродилно отделение, все още с конци. Бебето ни остана в болницата в кувиоз. Отидох със съпруга ми да ги поздравя за новогодишните празници въпреки лошото здравословно състояние, в което бях - раната ми не се затваряше, всеки ден ходих на превръзки и се молех да не се инфектира. Отидох не защото имах голямо желание, а заради някакъв морален ангажимент, който чувствах - нали са родители на мъжа ми ... Отивам там, а бащата на съпруга ми не ми говори, когато си тръгвахме се опитах да му кажа нещо, а той се обърна на другата страна и се направи, че не съм казала нищо. Съпруга ми пак не реагира по никакъв начин. Дори на скоро ми заяви, че явно има нещо за което дължа извинение на баща му щом така се е държал?!?!?!?!
През тези месеци свекърва ми ми се обаждаше често по телефона и ме държеше по 45-60 мин на телефона да ме съветва как да се храня, как да живея, как да се моля на Бога, как да си гледам детето, как да го калявам, как да го храня, как да го лекувам и поне по милион и един път ми е разказала как тя го е правила, какво са й казвали някога на нея лекарите, как е обсъждала с приятелките си моето раждане и какво са й казвали те и т.н. и т.н. и т.н. Опитах да пресичам тези лекции по всички възпитани начини, но без резултат. В деня в който и се обадих да я поканя да види внучето си ми обясни, че "трябва да забравя черния хляб". Опитах се да пресека лекцията, като й казах, че мъжа ми ме харесва слаба. Но тя ме остави безмълвна с едно "ти ще ми кажеш какво харесва МОЯ син". Казано с доста злобен и язвителен тон.
На другия ден дойде вкъщи готова да ме целува и прегръща все едно нищо не се е случило

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как успя при всичките се ежедневни дразнители да си събереш мислите и така добре да ги изкажеш? Дано още нервите не ти изневеряват.Стискам ти палци твоят яко свързан с предишните си семейни устои съпруг, да почне да проявява по-голям интерес към настоящето си семейство, да прекарвате повече време заедно с детето. Ако ли не , като кучка ще трябва да впрегнеш цялата си ЖЕНСКА изобретателност и да му напомняш все по-често, че и ти съществуваш.
Поне на първо време те съветвам да си по-често двулична и притворена с майка му, отколкото директна, докато не намериш подходящ момент да я уязвиш и ако може и той да е в час.Трудно ми е да ти давам примери в момента, но аз вече 14 г. деля 1 покрив с майка му, но чак сега, последните 1-2 години успях да постигна по-осезаемо дистанциране, като не ти го препоръчвам, но минахме и през борма свободен стил между двете. А иначе все едно нищо, тя е майсторка в това отношение да се прави, че сякаш нищо не се е случило пред мен, като преди това ме е оплюла пред близки и познати по-най-грозни и гнусни начини.Но живея с едната мисъл , че при 2 деца и нормални отношения със съпруга ми, ако трябва всеки ден ще играя някаква роля, но няма да позволя да ни раздели. И поне засега успявам.Вярно, че е уморително, но за мене си струва.

Колкото и да е трудно ако искаш да успееш и да надделееш в тази ситуация трябва да се мобилизираш ти да създаваш радост и уют. Така и детенце няма да е нещастно и мъжа ти ще се прикотка неусетно и ще започне да брани, дори и само от егоизъм отначало този свой/ваш уют който получава от тебе от майка си и ще започне да я кастри без да го подканяш. но е нужно търпение и постоянство. Трябва да си хитра, това си е скрита война.
Изобщо се откажи да искаш от него на този етап да те защитава и да заема позиция.Изобщо се откажи да му се оплакваш от майка му. Това го поставя на кръстопът и в безисходица и той се затваря към тебе и детето от незнание и липса на кураж какво да направи. И става неподатлив на твое влияние.
Дай му няколко месеца почивка за да ви се стабилизират отношенията и най- вече да си върнеш доверието му и спокойствието му когато е с тебе. Нека първата ти стъпка да е тази която го затормозва и дразни да остане само майка му. После започни да правиш така че да му е уютно и приятно с тебе и да се пристрасти към това, за около половин една година ще е свикнал. А майката изобщо не й се връзвай, както не се връзваш на луд човек. каквото и да си приказва просто нула реакция. може да те нарани само човек чието мнение и отношение има стойност за теб. Е тя не е от тези хора.
Трябва да го опитомиш тоя твой мъж... дресурата- след това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за отношенията ти смъжа ти не мога да ти дам съвет.но искам да ти кажа само,че детето докато има една любяща майка не е нещастно. децата искат само любов и внимание. те не разбират нито от материални неща,нито от всички други глупости, скоито се тормозим ние,големите. така че не мисли за детето ти като за нещастно. сигурна съм че го правиш щастливо и ,че ще продължаваш да го правиш щастливо. а избораът относно мъжа ти няма общо с това. хващай си детето под ръка и си оправяй живота. с него или без него.

Извинете за правописа - немам нерви за тирета и запетайки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли как виждам нещата. Съпругът ти просто не те обича. Семейството му го знае и затова не влага особени чувства в теб, защото знае че ще се разделите. Да живееш с човек който не те обича, и да очакваш обич от него е мъчително и скапващо душата преживяване.
Вярно е, имате брак, има подпис, има акт за раждане, баща на детето е. Но вие нямате връзка, не сте семейство и няма защо да се мъчите взаимно. Той е самотен и нещастен, ти си отхвърлена и нещастна. Цялото това спазване на правила и задължения относно неговото семейство е излишно. Да не обидиш тоя, да окажеш уважение на оня, да опазваш "морални ангажименти". Мисля че ти сама се вкарваш в семеен филм, в който си самотен участник.
Като съсипваш своя живот и живееш в емоционална дупка, детето ти и то ще израстне такова едно самотно и свикнало да е нещастно.
Опитай с временна раздяла, разделете се и се опитай да скъсаш с митовете и предразсъдъците си. Ако успееш, ще разбереш че дори когато си сама, но си спокойна си по-добра майка. А и в края на краищата, бащата не е в Космоса. Все ще има някаква подкрепа.
Според мен, той изчаква удобен момент да те напусне, изпревари събитията и си спести една дълбока травма.

НА РАЗВЕДЕНИТЕ
Там ще намериш истинска помощ
Хората са много с акъла си и винаги готови на помощ
Просто направи copy/paste
Успех
:)

го тоз идиот бе,не те обича изобщо и за детето не пу пука

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм... струва ми се, че ти очакваш прекалено много от хората, а когато някой ти каже нещо накриво, си готова да воюваш веднага. Не забравяй, че дипломацията е спечелила много повече войни!!!
Казвам го не за друго, а защото майка ми например вижда света по съвършено различен от мен начин. И често разсъжденията й ме вбесяват. Но после като размисля, си казвам, че тя не е виновна, тя просто вижда света такъв.
Та, нищо чудно и твоите свекър и свекърва да мислят различно от теб. Това не означава, че са лоши, нито пък, че искат да те разделят от мъжа ти. Има едно популярно изречение, че "битът определя съзнанието". Замисли се как живеят те, какво е обкръжението им от хора, какъв е манталитетът там, където живеят и ще видиш, че за много неща напразно си ги осъдила.
При гостуването, когато майка му ти е казала, че не е задължително да идваш, това не значи, че не те искат. Ако са селски хора, напълно ги разбирам. Там постоянно има работа, която не търпи отлагане, хората не си губят времето в празни приказки и "обръщане на внимание". Видяли са, че скучаеш вероятно и затова са ти го казали по този начин, което си е било самата истина. Но ти пък си го разбрала съвсем по крив начин. Ако са имали работа, редно е било да ги попиташ какво можеш да им помогнеш. Това щеше да ти отвори много врати!
Това, че си отишла при тях на Нова година, въпреки че си била в критично здравословно състояние, е похвално, но то не стига. Не е важно толкова посещението, колкото отношението. Замисли се как се държиш, успяваш ли да ги накараш да те почувстват близка или просто присъстваш, държиш се дистанцирано и студено.
Децата на разведени родители страдат от един синдром на недостатъчната любов. Те винаги смятат, че са недостатъчно обичани и че някой им е длъжен за любовта. Ако ти си такова дете, не обричай своето на това. То трябва да се възпита да полага усилия за любовта.
Бракът е път с много компромиси и ако отсега се връзваш за всяка дума, предварително си го обрекла на провал. Направи усилие, подай ръка и се опитай да бъдеш търпелива. И никога не поставяй ултиматум на мъжа си "аз или те". Това е генерална грешка. Опитай се да извоюваш правото си за първото място, а това се прави с любов и компромиси, не с фасони.
Разводът е най-лесното нещо, но истинският път е да останеш и да се бориш, в името на детето, за неговото и твоето щастие.
Не можеш да накараш някого да те обикне, ако ти не го обичаш. Това се случва само в пубертета и както знаеш, е неистинско. Любовта е да градиш и да вървиш, въпреки тръните. Ако не си способна на това, то да, тогава се разведи. Но първо се опитай да градиш.
Успех!

Редактирано от PPP на 24.09.07 11:14.

Съгласна съм напълно с много от нещата.

Но нека да поясня останалите.

".......Aко са селски хора, напълно ги разбирам. Там постоянно има работа, която не търпи отлагане, хората не си губят времето в празни приказки и "обръщане на внимание"....."
Не са селски хора, а "издигнали се" до предградията. Един магданоз даже не отглеждат, защото "могат да си го купят от пазара".

"....Видяли са, че скучаеш вероятно и затова са ти го казали по този начин, което си е било самата истина...."
Видяха, че исках с мъжа ми да си тръгнем от ресторанта по-рано, защото ми беше студено.

".....Ако са имали работа, редно е било да ги попиташ какво можеш да им помогнеш....."
Винаги съм помагала:прахосмукачка, салати, сервиране, отсервиране, миене на чинии, ходене до магазина, ....

"....Не е важно толкова посещението, колкото отношението. Замисли се как се държиш, успяваш ли да ги накараш да те почувстват близка или просто присъстваш, държиш се дистанцирано и студено. ....."
Слушах лекции през цялото време и се усмихвах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и то има право да бъде щастливо.
Но мъже ти не те обича. Всъщност и да те обичаше, пак можеше да имате проблеми. А има ли отговорност като баща? Май още е в някаква адска зависимост от родителите си?
Решавай дали можеш да подтиснеш напълно себе си и да направиш безкрайно много компромиси, за да 'закрепиш' семейството си. Или да се разведеш и да стискаш палци повече да не правиш грешки.
Просто имаш два пътя - не е път без изход. Не се отчайвай сега.
Навремето имах такъв избор, но аз поех по съвсем друг път - и независимо от 'юридически чистото решение на проблема' пак си задавам въпроса 'детето ми щастливо ли е от това'! Така че този въпрос винаги ще те преследва. Просто гледай да правиш нещата така, че да може детето ти по-късно да те разбере. Много е сложно това. И ни е много 'задръстено' обществото още.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите