Малко над 30-те съм но никога до сега не съм искала да се омъжвам или да имам деца. Имала съм достатъчно връзки,не че не съм срещнала мъжа за мен, но дори и с него нямам желание за обвързване. Какво ми е, трябва ли да се стряскам? Вие познавате ли някой в подобна ситуация? Кажете нещо по въпроса.Направо изпитвам ужас че трябва да съм все с някой,да съобразявам всичко с него...А за дете изобщо и не ми се мисли. Правила съм 3 аборта до сега. В такъв момент си мисля как има много жени,които не могат да имат деца, а аз мога и не искам. Дори и като бременна не ми се събуди майчинското чувство. Каква жена съм? Имаче съм мила и женствена, не съм изрод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво си се зачудила-ти си част от разнообразието! Поне си признаваш, макар и тук, анонимно, че не ти се гледат бебета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно ако живеехме в средновековието щяха да ме обявят за вещица и утре да ме подпалят на площада;)Имам късмет, че съм се родила в днешно време...май

Ххаха!Абе за вещица не, но може - за разгулна жена..да си например куртизанка или гейша.Но все пак не прави експерименти с абортите!Използвай предпазни средства.Понякога цената,която се плаща е прекалено висока.

Умът пресмята.Духът копнеее. А сърцето..си знае своето...

Вярно, права си за цената...
Сега видях една подобна тема тука, май на Ема беше. И тя се чувства така:)ама е на 20. Отивам да чета:)Благодаря ти!

Искам да ти кажа, че не си изолиран случай. Мисля да го нарека дори "често срещано явление". Тук в офиса на етажа сме 10 човека, от тях има четирима - двама мъже и две жени - прехвърлили 30-те /грешка: единият е на 29/, които и дума не дават да се изрече за женене, бракове, деца и прочие. Така че въобще не се учудвам на твоя постинг. Плюс това познавам поне още 5-6 такива човека. Не говоря само за мъже, а и за жени.
Не знам дали е нормално или не, но просто нямам обяснение. Хората станаха някакси по-пресметливи, захитряха, а и на фона на ситуацията в страната, въобще не трябва да се учудваме.

Не съм станала пресметлива или захитряла, просто тва моето сигурно е някакъв вид егоизим, не знам. Не че ми олекна като ми каза, че познаваш и други такива жени, но...все пак не съм изключение;) Просто за сверяване на часовника питам:)

Има голяма разлика между това да срещнеш "подходящия човек" и връзката ви да се развие и изгради достатъчно за да поискаш семейство и деца.
Друге въпроса дали е толкова подходящ, ако това не се случи. често пъти неточната ни представа за себе си(твърде разкрасена, твърде самокритична или просто наложена ни от родителите например) ни кара да приемаме за подходящи партньори, хора, които изобщо не са такива, и изобщо да не даваме шанс на отношения с други, които биха се оказали много по- подходящи.
На мене поне ми се случи точно това:и сега след 10 години понякога се будя, гледам мъжа ми как спи ине мога да проумея, как може да съм щастлива с човек, който е толкова различен от моята си идея какъв е идеалния... и защо когато съм имала връзка с много по-"идеални" просто не се е получило...

пожелаваш дете или когато вече на тебе ти е време независимо дали има подходящия партньор на близо- т.е. когато те насмете т.нар. биологичен часовник, или когато отношенията ти с някого минат някакъв предел на стабилност и доверие(не точно и главно бурни и силни чувства всъщност)

И като жена, когато се почувстваш инстинктивно достатъчно ценна за един мъж, че той ако си бременна от него и уязвима да си дава живота за тебе и това бебе дето се казва. А те такива мъже нещо май не останаха много особено образовените в големите градове- пък хич....
така че съвсем си си нормална мене ако питаш- даже ти е силен и ясен вътрешния глас и ти живееш в мер с него.
Чакай си сляпата неделя, но за всеки случай разшилри си диапазона от мъже като махнеш предръсидицшите образование, и т.н. трябва да е ЧОВЕК!!!
а хората колкото са по-култивирани и образовани, по-големи егости стават и по-малко човеци. това беше примината аз за себе си макар и "софиянка" и с образование да си реша че "аз със софиянци няма да се разправям"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinating oceanid на 10.08.07 05:35.

Благодаря ти за хубавия отговор:)))Просто спирам да мисля негативно за себе си и живота си.Не съм егоист!:))
Наистина е важно да живееш в мир със себе си,вместо да робуваш на това какво трябва да правиш на 20, на 25 или на 30години.Неща наложени от тесногръдното ни общество.Така че,когато му дойде времето.А относно мъжете...много са сложни човешките взаимоотношения...и аз понеже съм по-чувствителна много лесно се отдръпвам, като усетя нещо,което не ми харесва.И така...

Здравей! Моето мнение, че просто още не си срещнала наистина подходящия човек и съм сигурна , че когато стане това ще се чудиш как си могла да си помислиш, че не искаш всяка сутрин да се събуждаш до този, който си намерила, а още по-сигурна съм, че когато станеш майка ще благодариш всеки ден, че това ти се е случило и слава Богу не си го пропуснала. Казвам ти го от личен опит , аз вече станах майка на две деца. Пожелавам ти да срещнеш своя принцип , а другото просто ще се случи!!!