Следя темите в клуба и ми е интересно във вашите семейства кой разлределя семейния бюджет.Как всеки от съпрузите участва в бюджета?
В моето семейство аз и съпруга ми внасяме целите си заплати/+ всички хонорари/,моя доход е повече от 2 пъти по-малък то неговия доход.Парите не са много ,но не са и малко.Моят съпруг се научи аз да съм и счетоводител и касиер,така му е по-лесно.Знам,че ми има пълно доверие ,но аз никога не съм и помисляла да крия от него пари,дори и за фонд "и аз съм човек".Винаги на първо място са били децата.Големите покупки ги решаваме заедно,дребните сама.През годините е имало случаи когато ми е омръзвало и съм искала да си разменим ролите,но той не се е съгласявал.Не се оплаквам,не се и хваля.
Имам познати семейства ,в които никой от съпрузите не знае заплатата на другия.Всеки дава толкова колкото сметне за нужно.Винаги съм се питала от кого се крие разликата от заплатата,та нали този човек до теб е най-близкия ти.
Или други семейства в които е определено:аз плащам сметките ,а ти издържаш децата и т.н.
Как е при вас?

И при нас е почти като при вас. Ние си оставяме заплатите (майчинските на жена ми) в един плик и всеки си дърпа колкото му трябват за дневни, за бебето или някакви покупки по дома или нещо друго. Големите покупки ги обсъждаме и купуваме заедно (предимно на кредит). Малките покупки - кой когато му се падне, в смисъл че нямаме определен дежурен или отговорен за изхранването примерно или за сметките.
Засега всички удръжки по кредитите са вързани на моята заплата, но то няма значение.
Абе лошото е че все не стигат пустите му пари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е, чак пък в плик...
нашите заплати основно си ги получаваме по дебитни карти (с изключение на моята половината заплата, която обаче като мине хазяйката и платя останалите разходи, свършва), така че си теглим от картите колкото ни потрябва... Когато на някой му свърши заплатата, другия му дава от неговите... досега проблеми на тема "моите/твоите пари" не сме имали... Предимството на дебитните карти пред "плика" или "в брой" е, че от време на време се получава леко спестяване - като не са ти пред очите парите, и не се сещаш да ги изхарчиш за глупости...

Моята заплата я получавам в брой, на мъжът ми му плащат по дебитна карта. Затова като взема заплата, харчим от нея. Ако не стигне, теглим. За нормалните месечни разходи обикновено стига. Ако има някакви извънредни харчове, тогава теглим от картата.
Относно разпределението - няма такова. Всеки си взима колкото му трябват за каквото му трябват, без да обяснява на другия за какво отиват парите. И без, разбира се, умишлено да премълчава, просто няма нужда, нито смисъл.

Според мен не е важно, как се разпределя, а да има съгласие и никой да не с чувства прецакан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз плащам сметките и предимно аз купувам храна, както и дрехи за мен и за децата. Той понякога купува храна и купува дрехи за себе си. Като има някакъв по-сериозен разход- ремонт или нещо, той дава някакви пари, колкото има и така. Да уточня, че децата са си мои и не сме семейство.
Преди, със съпруга ми също нямахме уговорки. Нещата се решаваха с: "Ще платиш ли парното, тока, телефона?" и всеки купуваше каквото си реши. Най-често се случваше да се окаже, че сме купили абсолютно едни и същи неща за ядене и се оказвахме с по два броя от всичко.
Баща ми навремето правеше една картотека на месеца и на всяка дата слагаше по 10 лв., с които трябваше да се пазарува за деня, ама той беше организиран човек, пък аз не съм.

Извинете за правописните грешки. Мозъкът ми се бъгва и ми омръзна да поправям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заплатите си ги получаваме по дебитни карти.
След втората година някъде от брака ни съпруга ми повери организирането на финансите като аз се оправям със плащане на сметки, пазаруване, заделяне на пари за черни дни. Така съм по-спокойна а и той не се занимава с това и е сигурен, че няма да има изненади. Ако възникнат извънредни разходи правя гимнастики с бЮджета и така приклЮчваме успешно месеца.

За да ми е по-лесно си пиша примерно менЮ за седмицата и се опитвам да пазарувам един път седмично, предвиждам плащанията и приходите месец за месец като отделям за извънредни разходи някаква сума според момента.

Редактирано от puh_mecho на 06.11.06 02:01.

МОЯТА ЗАПЛАТА Е НА ДЕБИТНА КАРТА -ТОК,ТЕЛЕФОН,ВОДА,ОСИГУРОВКИ НА ПОЛОВИНКАТА(понеже тя е на нередовни хонорари) СЕ ПОЕМАТ ОТ ЗАПЛАТАТА. ЗА ХРАНА,РАЗХОДИТЕ ПО ДЕТЕТО И ДР.ХАРЧОВЕ СЕ ПОЛЗВА ОСТАТЪКА ОТ ЗАПЛАТКАТА И ХОНОРАРИТЕ.ОСНОВНО ТЯ СЕ ЗАНИМАВА СЪС ФИНАНСИТЕ НИ И ДО СЕГА НЕ Е ИМАЛО ДЕРТОВЕ.
...Е! НЕКА СЕ ИМА ПРЕДВИД ЧЕ ПАРИТЕ НИКОГА НЕ СТИГАТ ,НО ВСЕ СМЕ СЕ СПРАВЯЛИ

Нищо, че темата е стара, винаги това е актуално. Вкъщи имаме големи проблеми. Моята заплата е за наем, ток, вода + сметки за двата мобилни телефона. Освен това на детето всеки ден по два лв. за училище. Малко пари ми остават. Обикновено си ги държа в мене и току свършат. Казвам, че нямам пари, а мъжът ми веднага повишава тон - къде са ти парите, ти нарочно ги криеш, дай фишовете, ти си теглила скришом заем, за да помагаш на майка си. Ей такива глупости. Хайде обяснете какво да му кажа. Тежи му да дава пари за вкъщи, за биричка и мезета винаги има. Понякога пазарува - "ей, виждаш ли как се пазарува - по много." И неговото, каквото купи, винаги се вижда, винаги е значимо. Беше в командировка, заплатата му вземах аз, не съм се лишавала от нищо, но не съм и харчила безцелно. И до днес ми държи сметка за парите, които съм изхарчила от НЕГОВАТА заплата - някъде около стотина лв. му липсвали, оттгова мина една година, почти през ден ми го натяква. Това е някаква лудост.

Така като те чета... все едно за баща ми и майка ми става въпрос. Абсолютно по същия начин се случват нещата. Ако някога е имало скандали в къщи-всичко около парите се е въртяло. Майка ми плаща сметките, тя пазарува, докато бяхме ученици с брат ми тя ни даваше джобни... и т.н. той се грижи главно за ремонтите и по-големите покупки (които се досещате че не са всеки ден). Поиска ли му пари за нещо и се започва с реплики подобни на тези които ти си споделила. Спомням си че когато бях в 9-ти или 10-ти клас веднъж му поисках 2 лв, защото майка ми беше забравила да ми остави сутринта за училище... даде ми, ама ме попита кога ще му ги върна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите