Хора, моля ви помогнете ако имате опит с подобна ситуация.
С мъжа ми имаме детенце на 2 месеца.С неговото раждане в къщи се изтупаха всички близки и роднини.Аз имах усложннения от раждането и не ми беше до тях, но нали да ни уважат.В къщи се изпокараха едните с другите, не си говореха.Настана ад.Няколко часа след като излязох от родилното живота ми се превърна в кошмар.Като резултат свекървата, която още преди да родя заяви „идвам да помагам за бебето,на мен се полага” остана в къщи за 2 седмици.Найстина имах нужда от помощ, но...Започна се с милион поучения за мас за мазане,сол във вода,за повиване на бебето и още безброи такива.Не я изгоних само заради сина и.Аз я изслушвам,но и казвам че неискам това и това, но не....Почва се едно подмятане,сърдене.Как са се гледали деца на времето, асега ние по книга...
Свекървата си замина.Да кажа само ,че живеем в различни градове.С малкия лежахме в болница.Излязахме и дойде да ни "помага" сестрата на мъжа ми.Без да пита има ли нужда от помощ.И тя ми обясни как се гледат деца.Замина си.И след седмица дойде с нейните деца, да видят бебето.Поостанаха няколко дни.Като изришно ми казаха,че ще идват на често да свиквал малкия с тях.Щели да пратят и децата едно след друго за няколко дни като са ваканция.Мъжа ми казва няма проблеми.Мен пак никой не ме пита.Да допълня, че докато ми помагаха имаше дни , в който само кърмех детето, а те го обсебваха при всеки възможен случай.
От страна на свекървата чувам как много се егрижила за сина си и го е издържала и колко много му е помагала,какво му е купила като чели другите родители неправят същото за децата си.Още преди и планове да правим за бебе ни беше намекнато, че детето ни трябва да носи името на дядо си/бащата на мъжа ми/.Традициите били такива.Аз им казвам че бебе оща няма , а... неродения Петко.На именни, рожденни дни и другите празници трбва да ходим да ги уважаваме или те да идват,като чели ние приятели и личен живот нямаме.Отстоявах на напора им и си казвах че някой неща са нормални,но само при мисъта за нови контакти с тях изтръпвам,изнервям се и в къщи почваме да се караме.
Мъжа ми много ни обича,обича и близките си.Връзката им е много силна.Отношението им към нас го разбира като израз на загриженост и желание да помогнат,но за мен това си е натрапничество.Понякога ме разбира-понякога не.Вече се страхувам да обсъждам тези теми с него да не го отблъсна от себе си, но се ужасявам от новото гостуване на родата.
Сега постоянно се връщам към тези моменти и се питам несбърках ли че обвързах живата си с човек, с който трябва да живея и да се съобразявам с цялото му семейство?

Парирай ги навреме, защото иначе ми се струва, че живота ти ще се превърне в един малък ад! Иска ми се да не съм права. Коментирай със съпруга си това, което на теб ти пречи и се разберете, че като семейство трябва да следвате собствения си път и да не се съобразявате за всичко с всички. Това просто не е нормално. Като големи зрели хора, сте поели собствения си път и трябва да следвате него, дори някой път да не сготвиш както трябва манджата или да не преповиеш бебето точно по учебник. Да са ти живи и здрави и двамата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

до някъде.Но ако сега не ги поставиш на място,после ще си скубеш косите!Ние сами отгледахме нашите 2 хлапета-моите бяха далеч,неговите-не толкова, но на време обясних,че аз ще раждам и значи-поне половината отговорност е моя.Хубаво е голямо семейство,род,но...граница трябва и ти ще я определиш.В противин случай ще се жалваш и откъсваш,отдалечаваш.Бъди смела и честна.това не се цени сега,но има невероятен ефект.А малки деца край бебетата си не допусках!Изгоних на кръсницата децата/барабар с родителите им/,защото тя тъпачката ги доведе у нас със заушки.Понеже съм кърмела-моето нямало да го хване.Още не са стъпили у нас./минаха 20г/.

Вземи се в ръце , ти си раждала и ти решаваш как ще гледаш детенцето. Ти сама трябва да определяш кой ще идва и кога и изобщо дали ще идва да ти помага. Разкарай и свекървище и сестра му да си знаят гьола. Между другото моята свекърва се опитваше да ми дава акъл как да къпя и с какво да си храня детето , но като видя че изобщо не се връзвам на тъпите и съвети от години неми е давала такива. Моята свекърва беше измислила и име на детето ми и представяш ли си не да носи името на нея или свекър ми а на нейната майка / баба на мъжа ми / понеже тя го е отгледала. Но както казват хората беше си направила сметка без кръчмар. Бъди упорита и им покажи че трябва да се съобразяват с теб. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не казваш за твоите роднини?

Мойте родители доидоха за изписването.И те взеха участие в голяото шоу в къщи.След това поостанаха малко и казаха ние тръгваме ако имате нужда от нещо-обаждайте се.
Благодаря ви момичета за подкрепата.Опитах се да поговоря с мъжа ми.Разбрахме се предварително да се съветваме за гостуванията у дома,а близките ни да се събразят с нас.Ще видим какво ще стане.Със свекървата от както си тръгна не сме се чували,за добро ли е или за лошо незная.Говори само с мъжа ми,е и аз не изгарям от желание да се чуваме.
Аз от няколко дни се поуспокоих и мога да кажа ,че нещата влизат по малко в релси.Вече сами се справяме с детето,което поема цялото ни внимание.Може да ви звучи егойстично ,но се радвам че останахме сами и не ни се бърка никой в нищо.

Никак не е егоистично, мила! Най-нормалното нещо е да сте сами и да сте заедно - вашето си семейство! Малко по малко и другите ще се научат да ви зачитат правото на самостоятелност. В един момент просто ще свикнат да не ви виждат всеки ден и да не си живеят живота чрез вас. Браво, че сте си говорили двамата със съпруга ти! На някои хора им трябва повече време да проумеят, че мама е далеч и отговорността вече е изцяло тяхна. Не е лесно, това е съвършено друг начин на живот. Има трудности, но има и щастливи моменти. Пожелавам щастливите да са много, много повече, а трудните да преодолявате задружно! Късмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Болеше ме сърцето, като те четях...Все едно виждах себе се преди 10 години. Реших, и отрязах и моите роднини ,и роднините на мъжа ми. Настроиха се срещу мен, че съм неблагодарница, саможивка , че само се сърдя, че не можело така- родата трябвало да си помага в тоя труден живот и т.н. и т. н. Все аз виновна ,каквото и да кажа. Накрая им заявих в прав текст: Моля Ви -махнете се от живота ми.

"Каква е разликатап между роднините и престъпниците? Престъпниците са преследвани от закона"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, преди 20 години беше, но - същото. Майка ми висеше по цял ден вкъщи и се изпокараха с майката на току-що родения син. Не ми се описва каква чудесия настана, че ще стане цял роман.

Писна ми по едно време. Побеснях. Разкрещях се. Изгоних майка си! Казах й, че може да идва само когато аз съм вкъщи и с предварително договаряне предния ден. Има право само да седи и да гледа. Ако майкатаа потърси помощ - тогава може да се намеси. Но без раздаване на акъли. Има пълното право и задължение да МЪЛЧИ.

Тъй че - мъжът ти трябва да се намеси. Но внимавай да не го депресираш. Не му говори настоятелно и назидателно. Разплачи се пред него и му кажи, че не издържаш вече.

Успех!