С приятеля ми живеем заедно от 4 години, а връзката ни е още по-стара. Имаме си жилище, и двамата имаме добра работа (добре платена), презадоволени сме материално. Всяка година ходим по екскурзии, поне 3-4 пътувания в чужбина.
И какъв е проблемът? Ами парите не са всичко...на мен ми липсва някакава развръзка на нашата връзка. Питах го какви планове има за бъдещето и той ми казва- да имам деца, да се оженим.....И кога питам аз?-ами някой ден. И все това ми разправя.
Тогава попритиснах го аз с моите неудобни въпроси за бъдещето и той стана почти агресивен. Не бил готов, нашата връзка не била перфектна, бла, бла,бла. Проблемът е , че всичко, което той изтъква като проблем зависи само от него и само той може да го промени. Но пак нищо.
Децата не били най-подходящото нещо в момента, ми казва, нямало да може да пътуваме и т н т, като че ли човек първо да обиколи цял свят и после да прави каквото ще прави. Бил изморен след работа, как ще се спрявяме с това, щом едва успяваме да почистим къщата. А дойде ли събота, хоп на колата и по магазините. Еми тя къщата няма да се почисти сама.
А на мен много ми се иска да имаме семейство. Повечето от приятелите ми имат, обратно няговите нямат.
Той е на 35, а аз на 26.
Моля дайте ми съвет! Не искам да напирам, защото става по-зле. Що се отнася до вчзрастта по-логично е да е обратното. Е, възрастта не е определящ фактор, но на мен ми се "живее" и това ме деприсира.
Омръчнало ми е от вечери пред ТВ или по кръчми, омръзнало ми е да яхвам колата всяка събота. Единственото нещо, което се случва е поредното пътуване и ваканция или котето, което ме посреща за да му дам храна всяка вечер.
Въчможно ли е той д аима някакъв страх от това, че нещо ще се проемни? Спомням си, че то големи ревове бяха от моя страна когато исках дори котка.

Много се извинявам за това, което ще напиша.
Еби му майката.
Още веднъж ме извини мило момиче.

Еее, той е попрекалил с притесненията. На 35 да смята, че му е рано за деца... Мани ти тая работа,
Просто няма да му дойде музата никога.
И най-вече.. приятелите му и те нямат. Това какво ти говори?

Прави сте и аз съм си мислила за това, но...има и други проблеми. Първо много го обичам и държа на нашата връзка, до сега не съм имала по-успешна връзка, просто не мога да си помисля някой друг.

После съм си милила, че ако си взема чантата за няколко дена ще се вразуми. Но не мога д аго направя. Нямам тази въчможност, а и роднини нямам (живея в чужбина). Сама е трудно да се издържам на друго жилище, защото трябва да плащам за това което имаме. А приятелите..не искам да обявявам, че връзката ми не върви. После си и мислих, ами вземма си чантата и в Бг, да ама тук ми е работата, живота, приятелите..

Или това, което се опитвам да кажа е, че изход няма. Има два варианта, да се примиря, че това е или да се опитам по някакъв начин да преодолее този проблем и да му налея малко ум.

Благодаря за съветите все пак!

Ако мога да се хвана за заглавието на темата ти...
Време е за деца или... за смяна на мъжа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така като те слушам, най-напред трябва да пораснеш. Ти си готова да живееш с мъж, защото:
1. Какво ще обясняваш на приятелките - разпаднала ти се е връзката
2. Няма да можеш да се оправиш сама
3. Не ти се връща в България

По тези въпроси, можеш да направиш следното. Научи се да не ти пука толкова за мнението на другите. Не те трябва да определят правилата в твоя живот. А ако наистина са ти приятелки, ще те разберат.
Намери си работа и се опитай да се издържаш сама. На такава възраст да не можеш да се грижиш сама за себе си и да си "на отглеждане" не си е работа. Как ще гледаш деца един ден?
Извоювай си независимост, без значение дали ще напускаш мъжа или не. Просто ей така, за себе си. За да си го постигнала.
И най-важното - покажи му колко точно искаш да имаш деца и какво значи това за теб. Явно не си била достатъчно красноречива до сега.

" Имаме си жилище, и двамата имаме добра работа (добре платена), презадоволени сме материалнo"

,ами аз не знам какво да кажа......

В по-горното си мнение е споменала, че ако се изнесе, няма да може да се издържа сама и да си плаща нова квартира. Аз това имах предвид. Че не може такава причина да те спира и да стоиш с един мъж, ако не искаш.
Сега, ако искаш е друг въпрос.
Но когато взимаш такова решение, то трябва да е максимално изчистено от мотиви в стил "зависима съм от него".

Всъщност какъв е проблемът? Време за деца, защото:
1. искаш дете;
2. приятелите ти си имат, пък ти не може да нямаш всичко, което и те имат;
3. искаш да вържеш този мъж за себе си, защото трудно се справяш в живота без него?

И какво точно означава това, че на теб ти се "живее"?
Не знам какво мнение точно искаш. Ако ти искаш пръстен, той не ти го дава и използваш предтекста "деца", за да му напомниш да узаконите връзката си.. щом досега не ти го е дал, едва ли това ще се промени в близките година-две. Помисли си дали действително това е връзката на живота ти. Казваш, че това ти е най-успешната връзка. Пък и 26-4=22 - на 22г. е трудно да се похвали човек с кой знае колко успешна :-)
Да не говорим, че това е клуб за взаимопомощ на разведените..

Ако не отговарям, може би причината е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти сигурна ли си, че той изобщо може да ти направи дете-щото го има и този вариант? Докато ти е рано се махни, ако питаш мене.По всичко личи , че ти го ползваш само за спонсор. Това не е любов. А това, че до сега не ти е вървяло с мъжете не означава, че няма да срешнеш голямата любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите